Централен комитет на Македонския

Народен сѫюз юли. 1934 го д,

Председател ;- Смиле Войданов Секретар;- Гео Пирински

Защо ние македонцитe сме отделна нация?

В последния брои (31) на забранения от софийската военно-фашистка диктатура орган на македонската прогресивна емиграция «Ма­кедонско Знаме» бе поместена статия под заглавие «Що е нация». Поради драконовската цен­зура, в статията се дава- обща постановка на .въпроса и се говори за хѫрватската нация, без да се дава конкретно обяснение на македонс­ката нация. Тук ние доразвиваме тази статия. като се спираме специално на Македония и от­говаряме на вѫпроса — защо ние македонците сме отделна нация?              

Отговора на този вѫпрос преди всичко е от огромно политическо значение. Известно е, че както бѫлгарския, така и срѫбския и грѫц­кия империализми отричат сѫществуването на македонска нация. Според пѫрвия, македонци­те са .«най-добрата част от бѫлгарската нация». Според другия, македонците са «чисти сѫрби». Според третия—македонците са «славяногласни елини». Така всеки от тия наши поробители . «оправдава» задѫржането под свое иго на сѫответната поробена част от нашата родина, оп­равдава претенциите, за завладяване, на цела Македония.

За да разобличим тези маневри па поро­бителите и покажем» че те немат никакво право над Македония, за да попречим на техната асимилаторска политика и за да водим последователна борба за извоюване правото на са­моопределение на македонския народ до него­вото отделяне от бѫлгарската, срѫбската и ( грѫцка империалистически държави и обединим в самостоятелна независима република  на трудеция се македонски народ, ние македонците требва високо да заявим. че не сме | нито сѫрби, пито гѫрци, нито пѫк бѫлгари, а  сме отделна македонска нация, която се бори  за своето национално освобождение и отделяне в своя македонска дѫржава. Но не само от политически сѫображения требва да направим това. Ако македонската нация не би сѫществувала, не.бихме могли да говорим за такава. 0баче, тя е на лице и нейното сѫществуване требва да се посочи на всички, защото това ще -улесни до голема степен нашата национално-освободителна борба.

В Македония са на лице всички елементи, на една самостоятелна македонска нация с своя територия н икономическа целост, с свои език н общ национален характер, и с своя македон­ска история.

1. Територията на македонците е отделна от територията па грѫцката, срѫбската и бѫл­гарската нации. Тя има своите установени ге-ографически и етнографически граници между реката 'Места, планините Родопи, Рила и Шар. реката Дрин, планината Грамос, реката Бистрица и Егсйско море, с едно пространство от 65 хиляди кв. километри. Ако днес Македония с разпокъсана — топа е резултат на империа­листическите «мирни» договори. Разпокѫсва­нето на единната македонска територия на час­ти и приключването на тези части към терито­риите на бѫлгарската, срѫбската и грѫъцка дър­жави стана насилствено.

2. Економически Македония представлява едно цело, отделно от дѫржавите, които я вла­деят. Още под владичетвото па турската империя Македония трѫгна към своето развитие самостоятелно, по-кѫсно, по независимо от Сѫрбия, Бѫлгария н Гѫрция. Нито една от тези последните немаше здрави економически връзки и общи търговски пѫтища с Македо­ния, макар че те се намираха заедно с нея в пределите па една и сѫща дѫржава — Турция. А след като вѫзникна капиталистическото сто­панство и в Македония, там се сѫъздадоха вѫт­решните тѫрговски пѫтища и пазари па само­стоятелна нога, с един общ и главен център — Солун, а не Белград, София или Атина.

Насилственото разпокѫсване економическото цело на Македония на три части н присѫ­единението на тези части към три чужди еко-номически единици — Сѫрбия, Бѫлгария н Гѫрция — се отрази катастрофално на стопан­ството в Македония. Крещящ пример за това служи днешното положение на Солун, който, след като биде лишен от естествения му

економически хиндерланд — източна и централна Македония, съвсем западна, и от първостепенно пристанище на Бeлото море се превѫрна в един печален спомен за богат неотдавнашен тѫрговски център: днес Солун стои вече на трето место в сравнение с Атина и Пирея. Сѫ­щата участ постигна и Битоля, Охрид и всички други градове в централна и югозапанда Ма­кедония, които, откѫснати от естественото со­лунско дебуше, са принудени да си служат с неестествения за тях тѫрговски пѫът кѫм Бел­град. Сѫщото е и за Македония под бѫлгар­ско иго, чието економическо преуспеване е тесно свѫрзано с тѫрговските пѫтища кѫм Серес. Драма, Кавала, Солун и Струмица, а не с София — Видин и Пловдив- Бургаз.

3. Езика на хората, сѫставляващи македон­ската нация, е славянски, с особен диалект — македонски. Този език е общ за тех. Различ­ните провинциални отенѫци в македонския език са неизживено следствие от некогашиата родова и феодална разпокѫсаност на Македо­ния. Но провинциализма на тоя език се покри­ва от един общ македоно-славянски диалект, по които всеки би различил македонеца от сѫр­бина. бѫлгарина, русняка и от всеки човек от коя и да е друга славянска нация. Провинционалните отенѫци в езика не са още ликвидирани, дори и у най-развитите нации, а камо ли у македонската нация, която е национално поробена, не е организирана в своя национална дѫржава          и не си е още изработила свой литературен език.

Освен по диалекта, македонския език се различава от срѫбския и бѫлгарския още и по това, че в него старо-славянския елемент е мно­го по-запазен и сѫдѫржа множество думи, кои­то липсват в езиците иа сѫседните и други славянски нации..

Бѫлгарските и ;срѫбски великодѫржавни шовинисти използуват близоста на

македонс­кия език с езиците на техните нации, за да твѫр­дят, че македонците са «част от бѫлгарската нация» или «чисти сѫрби». А ние, македонците, не сме нито едното нито другото. Ние не сме и •«тесто, от което може всичко да се измеси», както беше заявил Цвиич, един от__агентите-историци на срѫбската завоевателна политика. Ние сме отделна нация. Сходството на нашия език с бѫлгарския и срѫбския е обикновено / сходство между езици на близки, но самостоятелно разпили се нации. Такѫво сходство на езиците имаме между русите, украинците и белорусите, както и между хѫрватите, черногор­ците и сѫърбите, но въпреки туй те представля­ват отделни нации.

'Великосрѫбските  шовинисти   особено спекулират с факта, че македонския език е по-близо до бѫългарския, отколкото кѫм срѫбския, и това им служи като аргумент в техните твѫрдения, че македонците са част от бѫлгар­ската нация. Аргумента им е крайно неоснователен защото и хѫърватите по език сѫ много но-близки до срѫбската отколкото кѫм чехската нация,

При това знае се, че не е само езика, кой­то определя нацията. Дори еднакѫв да бѫде езика на македонците с този па бѫлгарите, това не може да означава, че ние, македонците, сме -«част от бѫлгарската нация», щом живеем редица поколения в друга територия, представ­ляваме отделно економическо цело, щом имаме своя_история и специфични нрави, обичаи и пр. Англичаните," ирландците и американците от Сѫединените щати на северна Америка говорят на един и сѫщ език, но са отделни нации.

 

4. Националния характер е четвѫртия по ред общ белег за хората, сѫставляващи отдел­на нация, в това число и македонската нация. 'Еднакви са техните нрави, обичаи, игри, песни хора и другите народни умотворения, които повече или по-малко се отличават от срѫбска­та, бѫлгарската и другите славянски нации. Еле­ментите на самостойния национален характер на македонците са толкова силни, че вѫпреки националния гнет в Македония, те никога не престанаха да се проявяват. По вечеринки, свадби, именници и пр. те постоянно се проявяват и всред емигрантско-бежанските маси в Бѫълга­рия, Америка и другаде, гдето има такива.

Всички тези елементи, взети заедно, дават македонската нация. Те са неопровержимо Доказателство за това, че ние, македонците, не,' Дѫржавата на богомилеца цар Самуил не беше втора бѫлгарска дѫржава, както искат да е представят бѫлгарските буржоазни историци, а тя беше дѫржава на македонските славяни, сѫществуващи наред с бѫлгарското царство и срѫбското кралство. Тази македонска слапянска дѫржава по-късно беше дори завладела Бѫлгария и Сѫрбия.

•Велико бѫлгарските шовинисти-много оби­чат да приказват за «единно бѫлгарско племе», ,отождествявайки го с бѫлгарската нация. Те крият историческия факт, че последната се сѫз­даде без онази малка част бѫлгари, които ос­танаха в Македония, и без македонските слав­яни. Бѫлгарската нация се сѫздаде в предели­те на днешната централна и северна Бѫлгария, източна Румелия и Добруджа, Главната причи­на за това лежи й економиката. Както вече ка­захме, в Македония капитализма възникна и се разви по-късно независимо от капитализма в Бѫлгария, без да има солидни економически врѫзки между тия две страни. Бѫлгарското националреволюционно движение, което се бо­реше за освобожднието на бѫлгарския народ от игото на абсолютнна и бейска Турция, не включваше Македония в обекта на своята революционна дейност. Това достатъчно показва. че създаването на бѫългарската нация и нейно­то пробуждане за самостоятелен дѫржавен живот се извърши без македонските славяни.

Такова положение имаме и с срѫъбската нация, която също така се сѫздаде без македонските славяни и без оная незначителна част  сѫърби, останали в Македония още преди тя дя попадне под турско иго.       

Но и грѫцките дѫржавни шовинисти, за да оправдаят господството на грѫцкия империализъм на завладената! от него част от Ма­кедония, тѫрсят племенна врѫзка между грѫц­ката нация и македонците. Тези истѫнчени шо­винисти фалшифицират историята, таксувайки племето на древните македоно-илирийци, заедно с вождовете на това племе — Македон, Филип Македонски и Александър Велики, като , сѫставна .част от древните гѫрци. При това те сѫзнателно замѫлчават такъво едно сѫбитие като заселването на Македония с огромна маса славяни, за които им е сѫвсем неловко да твѫрдят, че са гѫрци.

 

6. Македонската нация има своя история на културно и политическо проявление. Братя Миладинови са пѫрвите македонски просветители. Те пѫрви посветиха силите си за пробуж­дане самостойно национално чувство на маке­донския роб. Те вѫзпяха Охрид н Македония като свое отечество на чисто македонославянски диалект. Те не учеха македонския народ нито на срѫбски, нито на бѫлгарски, а го учи­ха на родния македонски език.

Ако вѫпреки тона тези македонски просветители говореха за бѫлгарщина в Македония, това ставаше под влиянието на старото минало,когато Македония цели векове се намираше под феодална Бѫлгария. Поради което на борбите за самостойни училища и черкви, против,асимилаторската  напаст на грѫцката патриаршия се водеше под формата на бѫлгарщината.

По онова бреме македонската нация бе още в зародиша си,тя не се беше оформила и най- главното, нейните економически и политически интереси не се беха още сблѫскали с завоевателните стремежи на  сѫздалата се по-кѫсно дѫржава ла бѫлгарската нация. Днес понятието бѫлгарщина в Македония, както и срѫбщина и елищина е синоним на национално и економичсеко робство над македонските- народни маси, упражнявано от поробителите империалисти.

 

    Подир братя Миладинови идат редица други народни учители и духовни будители, като (охридския епископ Теодосии групата окол в. «Лоза», с редактор Петѫр Арсов, които еднакво се бореха против грѫцката патриаршия,-бѫлгарската екзархия и -срѫбската патриаршия, за самостойни македонски училища и черкви. Тези тѫй наречени македонски сепаратисти доказваха на сѫществуването на отделна македонска нация и пледираха за самостоятелен дѫржавен живот за тази дѫржава.

    От сѫщите среди се сѫздаде вѫтрешната македонска революционна организация. Петѫр Арсов влиза в пѫрвия Ц. К. на тази организация, а Гйорче Петров изхождащ сѫщо от тези среди, стана идеолог на организац&#