Централен комитет на Македонския

Народен сѫюз юли. 1934 го д,

Председател ;- Смиле Войданов Секретар;- Гео Пирински

Защо ние македонцитe сме отделна нация?

В последния брои (31) на забранения от софийската военно-фашистка диктатура орган на македонската прогресивна емиграция «Ма­кедонско Знаме» бе поместена статия под заглавие «Що е нация». Поради драконовската цен­зура, в статията се дава- обща постановка на .въпроса и се говори за хѫрватската нация, без да се дава конкретно обяснение на македонс­ката нация. Тук ние доразвиваме тази статия. като се спираме специално на Македония и от­говаряме на вѫпроса — защо ние македонците сме отделна нация?              

Отговора на този вѫпрос преди всичко е от огромно политическо значение. Известно е, че както бѫлгарския, така и срѫбския и грѫц­кия империализми отричат сѫществуването на македонска нация. Според пѫрвия, македонци­те са .«най-добрата част от бѫлгарската нация». Според другия, македонците са «чисти сѫрби». Според третия—македонците са «славяногласни елини». Така всеки от тия наши поробители . «оправдава» задѫржането под свое иго на сѫответната поробена част от нашата родина, оп­равдава претенциите, за завладяване, на цела Македония.

За да разобличим тези маневри па поро­бителите и покажем» че те немат никакво право над Македония, за да попречим на техната асимилаторска политика и за да водим последователна борба за извоюване правото на са­моопределение на македонския народ до него­вото отделяне от бѫлгарската, срѫбската и ( грѫцка империалистически държави и обединим в самостоятелна независима република  на трудеция се македонски народ, ние македонците требва високо да заявим. че не сме | нито сѫрби, пито гѫрци, нито пѫк бѫлгари, а  сме отделна македонска нация, която се бори  за своето национално освобождение и отделяне в своя македонска дѫржава. Но не само от политически сѫображения требва да направим това. Ако македонската нация не би сѫществувала, не.бихме могли да говорим за такава. 0баче, тя е на лице и нейното сѫществуване требва да се посочи на всички, защото това ще -улесни до голема степен нашата национално-освободителна борба.

В Македония са на лице всички елементи, на една самостоятелна македонска нация с своя територия н икономическа целост, с свои език н общ национален характер, и с своя македон­ска история.

1. Територията на македонците е отделна от територията па грѫцката, срѫбската и бѫл­гарската нации. Тя има своите установени ге-ографически и етнографически граници между реката 'Места, планините Родопи, Рила и Шар. реката Дрин, планината Грамос, реката Бистрица и Егсйско море, с едно пространство от 65 хиляди кв. километри. Ако днес Македония с разпокъсана — топа е резултат на империа­листическите «мирни» договори. Разпокѫсва­нето на единната македонска територия на час­ти и приключването на тези части към терито­риите на бѫлгарската, срѫбската и грѫъцка дър­жави стана насилствено.

2. Економически Македония представлява едно цело, отделно от дѫржавите, които я вла­деят. Още под владичетвото па турската империя Македония трѫгна към своето развитие самостоятелно, по-кѫсно, по независимо от Сѫрбия, Бѫлгария н Гѫрция. Нито една от тези последните немаше здрави економически връзки и общи търговски пѫтища с Македо­ния, макар че те се намираха заедно с нея в пределите па една и сѫща дѫржава — Турция. А след като вѫзникна капиталистическото сто­панство и в Македония, там се сѫъздадоха вѫт­решните тѫрговски пѫтища и пазари па само­стоятелна нога, с един общ и главен център — Солун, а не Белград, София или Атина.

Насилственото разпокѫсване економическото цело на Македония на три части н присѫ­единението на тези части към три чужди еко-номически единици — Сѫрбия, Бѫлгария н Гѫрция — се отрази катастрофално на стопан­ството в Македония. Крещящ пример за това служи днешното положение на Солун, който, след като биде лишен от естествения му

економически хиндерланд — източна и централна Македония, съвсем западна, и от първостепенно пристанище на Бeлото море се превѫрна в един печален спомен за богат неотдавнашен тѫрговски център: днес Солун стои вече на трето место в сравнение с Атина и Пирея. Сѫ­щата участ постигна и Битоля, Охрид и всички други градове в централна и югозапанда Ма­кедония, които, откѫснати от естественото со­лунско дебуше, са принудени да си служат с неестествения за тях тѫрговски пѫът кѫм Бел­град. Сѫщото е и за Македония под бѫлгар­ско иго, чието економическо преуспеване е тесно свѫрзано с тѫрговските пѫтища кѫм Серес. Драма, Кавала, Солун и Струмица, а не с София — Видин и Пловдив- Бургаз.

3. Езика на хората, сѫставляващи македон­ската нация, е славянски, с особен диалект — македонски. Този език е общ за тех. Различ­ните провинциални отенѫци в македонския език са неизживено следствие от некогашиата родова и феодална разпокѫсаност на Македо­ния. Но провинциализма на тоя език се покри­ва от един общ македоно-славянски диалект, по които всеки би различил македонеца от сѫр­бина. бѫлгарина, русняка и от всеки човек от коя и да е друга славянска нация. Провинционалните отенѫци в езика не са още ликвидирани, дори и у най-развитите нации, а камо ли у македонската нация, която е национално поробена, не е организирана в своя национална дѫржава          и не си е още изработила свой литературен език.

Освен по диалекта, македонския език се различава от срѫбския и бѫлгарския още и по това, че в него старо-славянския елемент е мно­го по-запазен и сѫдѫржа множество думи, кои­то липсват в езиците иа сѫседните и други славянски нации..

Бѫлгарските и ;срѫбски великодѫржавни шовинисти използуват близоста на

македонс­кия език с езиците на техните нации, за да твѫр­дят, че македонците са «част от бѫлгарската нация» или «чисти сѫрби». А ние, македонците, не сме нито едното нито другото. Ние не сме и •«тесто, от което може всичко да се измеси», както беше заявил Цвиич, един от__агентите-историци на срѫбската завоевателна политика. Ние сме отделна нация. Сходството на нашия език с бѫлгарския и срѫбския е обикновено / сходство между езици на близки, но самостоятелно разпили се нации. Такѫво сходство на езиците имаме между русите, украинците и белорусите, както и между хѫрватите, черногор­ците и сѫърбите, но въпреки туй те представля­ват отделни нации.

'Великосрѫбските  шовинисти   особено спекулират с факта, че македонския език е по-близо до бѫългарския, отколкото кѫм срѫбския, и това им служи като аргумент в техните твѫрдения, че македонците са част от бѫлгар­ската нация. Аргумента им е крайно неоснователен защото и хѫърватите по език сѫ много но-близки до срѫбската отколкото кѫм чехската нация,

При това знае се, че не е само езика, кой­то определя нацията. Дори еднакѫв да бѫде езика на македонците с този па бѫлгарите, това не може да означава, че ние, македонците, сме -«част от бѫлгарската нация», щом живеем редица поколения в друга територия, представ­ляваме отделно економическо цело, щом имаме своя_история и специфични нрави, обичаи и пр. Англичаните," ирландците и американците от Сѫединените щати на северна Америка говорят на един и сѫщ език, но са отделни нации.

 

4. Националния характер е четвѫртия по ред общ белег за хората, сѫставляващи отдел­на нация, в това число и македонската нация. 'Еднакви са техните нрави, обичаи, игри, песни хора и другите народни умотворения, които повече или по-малко се отличават от срѫбска­та, бѫлгарската и другите славянски нации. Еле­ментите на самостойния национален характер на македонците са толкова силни, че вѫпреки националния гнет в Македония, те никога не престанаха да се проявяват. По вечеринки, свадби, именници и пр. те постоянно се проявяват и всред емигрантско-бежанските маси в Бѫълга­рия, Америка и другаде, гдето има такива.

Всички тези елементи, взети заедно, дават македонската нация. Те са неопровержимо Доказателство за това, че ние, македонците, не,' Дѫржавата на богомилеца цар Самуил не беше втора бѫлгарска дѫржава, както искат да е представят бѫлгарските буржоазни историци, а тя беше дѫржава на македонските славяни, сѫществуващи наред с бѫлгарското царство и срѫбското кралство. Тази македонска слапянска дѫржава по-късно беше дори завладела Бѫлгария и Сѫрбия.

•Велико бѫлгарските шовинисти-много оби­чат да приказват за «единно бѫлгарско племе», ,отождествявайки го с бѫлгарската нация. Те крият историческия факт, че последната се сѫз­даде без онази малка част бѫлгари, които ос­танаха в Македония, и без македонските слав­яни. Бѫлгарската нация се сѫздаде в предели­те на днешната централна и северна Бѫлгария, източна Румелия и Добруджа, Главната причи­на за това лежи й економиката. Както вече ка­захме, в Македония капитализма възникна и се разви по-късно независимо от капитализма в Бѫлгария, без да има солидни економически врѫзки между тия две страни. Бѫлгарското националреволюционно движение, което се бо­реше за освобожднието на бѫлгарския народ от игото на абсолютнна и бейска Турция, не включваше Македония в обекта на своята революционна дейност. Това достатъчно показва. че създаването на бѫългарската нация и нейно­то пробуждане за самостоятелен дѫржавен живот се извърши без македонските славяни.

Такова положение имаме и с срѫъбската нация, която също така се сѫздаде без македонските славяни и без оная незначителна част  сѫърби, останали в Македония още преди тя дя попадне под турско иго.       

Но и грѫцките дѫржавни шовинисти, за да оправдаят господството на грѫцкия империализъм на завладената! от него част от Ма­кедония, тѫрсят племенна врѫзка между грѫц­ката нация и македонците. Тези истѫнчени шо­винисти фалшифицират историята, таксувайки племето на древните македоно-илирийци, заедно с вождовете на това племе — Македон, Филип Македонски и Александър Велики, като , сѫставна .част от древните гѫрци. При това те сѫзнателно замѫлчават такъво едно сѫбитие като заселването на Македония с огромна маса славяни, за които им е сѫвсем неловко да твѫрдят, че са гѫрци.

 

6. Македонската нация има своя история на културно и политическо проявление. Братя Миладинови са пѫрвите македонски просветители. Те пѫрви посветиха силите си за пробуж­дане самостойно национално чувство на маке­донския роб. Те вѫзпяха Охрид н Македония като свое отечество на чисто македонославянски диалект. Те не учеха македонския народ нито на срѫбски, нито на бѫлгарски, а го учи­ха на родния македонски език.

Ако вѫпреки тона тези македонски просветители говореха за бѫлгарщина в Македония, това ставаше под влиянието на старото минало,когато Македония цели векове се намираше под феодална Бѫлгария. Поради което на борбите за самостойни училища и черкви, против,асимилаторската  напаст на грѫцката патриаршия се водеше под формата на бѫлгарщината.

По онова бреме македонската нация бе още в зародиша си,тя не се беше оформила и най- главното, нейните економически и политически интереси не се беха още сблѫскали с завоевателните стремежи на  сѫздалата се по-кѫсно дѫржава ла бѫлгарската нация. Днес понятието бѫлгарщина в Македония, както и срѫбщина и елищина е синоним на национално и економичсеко робство над македонските- народни маси, упражнявано от поробителите империалисти.

 

    Подир братя Миладинови идат редица други народни учители и духовни будители, като (охридския епископ Теодосии групата окол в. «Лоза», с редактор Петѫр Арсов, които еднакво се бореха против грѫцката патриаршия,-бѫлгарската екзархия и -срѫбската патриаршия, за самостойни македонски училища и черкви. Тези тѫй наречени македонски сепаратисти доказваха на сѫществуването на отделна македонска нация и пледираха за самостоятелен дѫржавен живот за тази дѫржава.

    От сѫщите среди се сѫздаде вѫтрешната македонска революционна организация. Петѫр Арсов влиза в пѫрвия Ц. К. на тази организация, а Гйорче Петров изхождащ сѫщо от тези среди, стана идеолог на организацията.

Той навремето още написа книгата «Географията на Македония» и духа на сепаративната идея.

    Натиска на великобѫлгарската пропаганда, обаче, екзархията и вѫрховистите. се указа толкопа силен, че задуши пѫпроса за самостоятслна нация и успе да втѫлпи в сѫзнанието на много македонци убеждеснието, че те са бѫлгари. Това бе сѫпроводено с спирането на в. «Лоза», излизащ в София, с изгонването от Македония на епископ Теодоси и на народните учители, които не се подчиняваха на екзархията, с недопущане книгата на Гйорче Петров, която се намира и днес като рѫкопис в архивата на бѫлгарското военно министерство.                                   

Но вѫпреки  това македонския народ си сѫздаде с дѫлги и упорити борби за економическо освобождение и самостоятелен дѫржавен живот свояистория. Тези борби в миналото се разгѫрнаха под водителството на старата Гоце Делчева В.М.Р.О, против игото на турските султани и бейове, както и срещу до-могванията на балканските дѫржави.

 Македенския народ с крѫвта си записа в своята история пѫрвата македонска революция  Илинденското вѫзстание, чийто венец е пѫрвата македонска народно-револгоционна република в Крушево.                 

След като ВМРО биде овѫрховизирана и превѫрната в машина на бѫлгарския империализам освободителната борба на македонския народ не спре а се поде от последователите централисти-сепаратисти левицата на ВМРО начело с Гйорче Петров,Петѫр Арсов,Сандански,Димох.Димов и Чернопеев. ,

При новите условия днес, борбата на македонския народ против новите поробители — срѫбския, бѫлгарския грѫцкия имнернализам, за на­ционално, политическо и скономическо осво­бождение се води с още по-голема упоритост и последователност под рѫководството на ВМРО (обединена).

Целата тази македонска история не е са­мо проявление на македонската нация, не е са­мо нейн стремеж кѫм своя национална дѫжржава, но тя, македонската история е сѫщевременно елемент, който дооформява и дооп-ределя самостойния характер на македонска­та нация.

Разбира се, освен македонската нация, в Македония имаме и други инородни националности: власи, евреи, турци, гѫрци, албан­ци, сѫрби, цигани. (Макар да се намират в една територия с македонската нация и макар, че икономическия им , живот е непосредствено свѫрзан с последната, тези националности не .влизат в македонската нация, понеже всека от тех си има специфичен характер.

Инородинтс националности в Македония взимат активно участие в македонското освoбодително движение, защото и те са заинресувани в създаването на независима македонска република на трудящите се, за да получат национално равноправие и економическо освобождение, за да живеят в мир и повдигнат заедно с македонската нация своя и общия на македонския трудят се народ културен н економически живот.

Бистрешшки.

 

СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВѫЗСТЛНИЕ И ХАРАКТЕР НА МАКЕДОНСКАТА НАЦИОНАЛНА .РЕВОЛЮЦИЯ

Септемврийското вѫзстание е една вели­чава борба на работниците и селяните в Бъл­гария за разгромване господството на буржо­азията и за господството на сѫветско работническо-селско правителство. То бе една сѫветска революция в целата страна.         - , •

Характерѫт на тази революция в вѫтрешноста на Бѫлгария беше пролетарска, социалиетическа. В Петричкия край, обаче, септемврий­ското вѫзстание има значение преди всичко на Втори Илинден. То се отличава от Илинден­ското вѫзстание с ред преимущества, главно от които е неговата сѫветска форма. Но по ха­рактера си, септемврийското вѫзстание в Петричко не се отличава от илинденското вѫзстание. Петричкия край е национално поробен и економически експлоатирана македонска област. Борбата за премахването па това робство и тази експлоатация, борбата за националнополитическо економнческо освобождение на македонските трудящи се, борбата за техното самоопределение е демократическа задача. Поради туй, характерѫт на септемврийската ре­волюция в Петричкия край и на предстоящата победна революция в този край, както и в це­ла Македония, е буржоазно-демократически. •

Сѫветската форма на втория Илинден, т.е. на Септемврийското вѫзтание в Петричкия край, не измести буржоазно-демократическия характер на македонската революция. Сѫветите в настоящата революционна епоха са единствената най-демократична форма на управле­ние, даващацелата власт в рѫцете на най-широките народни маси против шепата потисници

и експлоастатори. Това  се отнася не само за страните в които се развива, революция с соци­алистически характер, но и за страните, в кои­то се -развива революцня с буржоазно-демократически характер, защото сѫветите са фор­ма както на социалистическата пролетарска диктатура, така и на демократическата диктатура на работниците и селяните.

В страни, кѫдето" буржоазно-демократи-ческото преобразование не е завѫршено, кѫдето сѫществува национален гнет и колониал­на експлоатация, кѫдето господствуват или сѫществуват все още в широк мащаб феодал­ните или полуфеодални форми в селското сто­панство — в такива страни революцията носи буржоазно-демократически характер (незави­симо от нейната форма), защото има да разре­шава най-папред задачи от такѫв, именно, ха­рактер. В такива страни съветите са форма на народно-революционна власт в народно-революционни републики, отличаващи се от социа­листическите републики както по своята сто­панска система, така и по сѫъстава и характера на самите сѫвети. В народно-революционни републики, за разлика от социалистическите ре­публики, нема социалистическо стопанство,

макар и ползи на трудящите се да бѫдат кон­фискувани имуществата на едрите земевладел­ци и капиталисти. В народно революционните републики, за разлика от социалистическите • републики, в сѫветите преобладават такива трудови маси, конто стоят на революциоино-демократическа база и не са отишли още до вѫзприемане иа социалистическите идеи и преобразовання.

Така е днес в Монголската народна репуб­лика и в Сѫветския Китай. Така ще бѫде утре в Македонската народно-революционна репуб­лика, докато македонските трудящн се маси пожелаят да вѫзприемат социалистическата система; докато македонските" селяни, занаят­чии, народна интелигенция, пожелаят заедно с македонския пролетариат да доразвият своята национална борба до борба за социализм. А това ще зависи: пѫрво, от пѫлното освобож­дение на македонските трудови маси изпод идеологическото и организационно влияние на македонската буржоазия, от сѫотношение­то на силите между тия маси и тази буржоа­зия, което ще рече  от силата на македон­ската революция против македонската контра-революция; второ, от силата на единния революционен фронт в Бѫлгария, Сѫрбия и Гѫрция.

Дѫлбокото економпческо разслоение сред македонския народ е наличната обективна предпоставка за политическата диференциация между македонските трудящи се от една стра­на и македонската буржоазия от друга страна. Огромната част от македонския народ са трудови селяни, занаятчии и работници, а едно незначително число са чорбаджии. Последните заедно с срѫбската, грѫцка и бѫлгарска бур­жоазии експлоатират македонските трудови маси и активно подпомагат чуждите пороби­тели в провеждането на национално политичес­кия гнет над македонския-трудов народ.

При туй положение, сѫвсем естествено е, . че все по-широки народни маси се нареждат под знамето на ВМРО (Обединена) и на един­ния революционен фронт против чуждите и «родните» експлоататори и угнетнтели. Без сѫмнение, това открива переспективата за ед­но бѫрзо прерастване на македонската национална революция в социалистическа револю­ция.

Тази переспектива хвѫрля в ужас македонските чорбаджии и те хиляди пѫти пред­почитат Македония да бъде заробена, откол­кото да загубят сноето привилигировано по­ложение на експлоататори. За това македон­ските чорбаджии в всека поробена част на Македония влеха своите контрареволюцнонни си­ли в сѫответния фашистко-държавен апарат на бѫлгарския, срѫбския и грѫцки империализм било направо, било чрез своите вѫрховистки организации.

Иначе е, обаче, с ВМРО (Обединена). Тя, макар, да не с комунистическа, но е истинска национал-революционна организация на маке­донските трудови маси, тя е техният рѫководител в борбата за националното освобождение на Македония. И като такава, ВМРО (Обед.) нема да се откаже да води национал-революционната борба заради това, че сѫществува вероятноста масите да развият тази борба до борба за соцнализм. .ВМРО (Обед.) ще изиг­рае до край своята историческа роля. Тя до край ще се бори за премахване националното робство и експлоатация в Македония; за из­воюване правото на самоопределение и обеди­нение на македонския народ в самостоятелна народно-революционна република на трудящите се в Македония — ще се отиде ли по ната­тѫък в превръщане на македонската народна република в социалистическа, или не — това ще зависи от волята на масите, от авторитета и влиянието на, комунистите сред тия маси.

Бистрини»

ВОЕННИЯ ПРЕВРАТ В БѫЛГАРИЯ НА 19 МАЙ 1934 ГОД. и МАКЕДОНСКИТЕ ВѫРХОВИСТИ

. Преврата на 19 май 1934 г. дойде като от­чаян опит на бѫлгарската буржоазия да се за­дѫржи на власт. Бѫрзия революционен по­дем не градските и селски трудящи се маси, под лидерството на нелегалната Комунисти­ческа Партия, и новите усложнения на бошуващата криза, я тикнаха отново по авантюристическия пѫт на нощните военни преврати.

Кликата, която извѫрши преврата, пред­ставлява най-реакцион-ните сили в .България около Цанковото Звено». Тѫзи кѫрвави де-ветоюнци виждаха, че под масовия натиск на увеличаващото се .народно негодувание и приб­лижаването на революционната буря, власта все повече се изплѫзваше из рѫцете на Мушановото правителство и целата буржоазия. Тре­перейки при мисѫлта за народния сѫд, който .ги очаква при една Сѫветска Бѫлгария, кѫр­вавите деветоюнци, начело с Кимон Георгиев и пол. Велчев, се решиха на нова авантю­ра. С една фашистка демагогска програма за силна дѫржавна власт, за преустройство на стопанския живот и утмиротворение на страна­та, старите деветоюнски грешници' се мѫчат да се представят сега за приятели на народа. В стремежа си да измамят масите, те обещават облегчение положението на безработните, под­помагане на земледелците и занаятчиите и до­ри признаване на Сѫвестския Сѫюз. Най-широкото покропитслство на земледелието щело да бѫде центѫъра на вниманието и грижите на дѫржавата.

Тези примамки говорят, че установената военно-фашистка диктатура гледа да измами и една част от селските и градски маси, и раз­шири социалната си база, преди да премине кѫм поголовното физическо Изтребление на предната и борческа част от тех. А че «новата» фашистка власт подготвя нови и още по-ужасни кланета, за това ясно говорят мерките му за прибирането и последния пищов от населе­нието. Под претекст, че обезоръжала «македонците», за да не се избиват, правителството си разчиства пѫтя за реализирането на пжклените си замисли.

 

 

 

 

Прѫста на френския империализм

 

В установяването па ,военнофашистката-дктатура, деветоюнската клика окйло «Звено;» бе активно подпомогната от френския империализм. В Париж не скриваха задоволство­то и радоста си от преврата в •Бѫлгария Тон се изтълкува и бе удар •над'нталиянското влияние в Бѫлгария н на Балканите. С преврата,-българската буржоазия . ориентира вѫншната си политика нп страната па френския империалнзм. А това значеше установяването на прителски отношения с Югославия — френското протеже на Балканите. С помота на Югославия и френския нмпериализм   деветоюнската бѫлгарска 'буржоазия се надева да осѫществи реваншистките си стремежи на юг за сметка на Гѫрция .и Турция, докато правителството на Мушапов вѫзлагаше надеждите си главно на подкрепата на италианския фашпзм и за сметка на Югославия.

Протогеровистите ликуват — михайловистите са в немилост

В котериината борба между тези две крила на бѫлгарската буржоазия по ориентирането на вѫншната политика, испѫкна и прислужническата роля на двете крила на раздвоения македонски вѫрховизм — :михаиловистите и протогеровистите. Докато пѫрвите посрещна­ха преврата враждебно и с -явно вѫзмущение, защото на власт идваха приятелите на протогеровистите от дружеството «Звено», то вторите (протогеровистите) се задавиха от вѫзторг и раболепно почнаха да хвалят '«новата» власт. На другия ден след преврата протогеровисткия в. «Македонска правда», под заглавие «Петричко е свободно», писа:

«Ние тѫржествуваме..... Ние заявяваме, че 19 май е светла дата».

Това отвратително раболепие на протогеровистите ни напомня нескончаемите хвалебствия на михайловистката преса кѫм правителството на Ляпчев, веднага след убийството на Протогеров, когато то активно им помагаше в избиването на довчерашните ортаци.

Но какво разбира протогеровата «Правда» под «Петричко с свободно»? Туй ли, че този нещастен .македонски край се с освободил от кѫрвавия хомот на бѫлгарската буржоазия и се е определил в самостоятелна политическа единица, в свободно Петричко на трудящите се маси?

Сѫвсем не. С горното радостно вѫзклица­ние протогеровистите искат само да кажат, че михайловистите изпадат в немилост пред «новото» правителство и последното ще помага сега на протогеровистите да се загнездат в Петричко н те заместят михайловата банда като смукачи на кѫрвавия пот на петричкото на­селение. Каква провокация, какво кощунство с борбите и страданията на петричкото население с, да наричаш туй «от трѫн на глог» —-'«освобождеиие» на Петричко и да пишеше следните гнусни лѫжи:

«Никога роби,които получават свобода, не са ликували така, както ликуват три дни петричани. Камбани бият до счупване, песни, игри и всички вѫншни проявления на радост са в изобилие. Петричани за прѫв пѫт от редица години насам ;се почувстваха хора. Затова радоста им е неизразима. Затова и благодарноста им кѫм бѫлгарската армия и новата власт немат граници».               

В македонската вѫрховистка преса до сега не беха писани такива открити хвалебствия кѫм бѫлгарското правителство. Според протогеровистите излиза, че свободата на «македонските роби» ще бѫде дадена от бѫлгарските фашистки правитслства и специално сегашното, Сѫстапено от отявлсни деветоюнски палачи. То «освободи» вече Петричко. Остана сега да даде «свобода» и на робите в другите две части на Македония. Старата вѫрховистка песен на нов глас.

 

Населението в Петричко познава протогеровистите и деветоюнците •

 

Че в Петричко бият камбани-, бият. В това ние верваме на протогеровистите. На нас ни е дори познат камбанаря на високата кула в .Банско, на която са окачени петголеми камбани. Вѫзможно е този камбанар "да е помислил, че щом се махнат михайловиствте и на техно место дойдат протогеровистите, Петричко ще е свободно. Но що се отнася до самото население, то през последните 13 години натрупа много опит и много добре знае, .че михайловистите и протогеровистите са от един дол дренки. Нали те до 1927 г. орташки го клаха, както башибозуците през турския режим не го беха клали

Населението в Петричко познава и бѫлгарските девстоюици н генерали в армията, които качват и свалят едно от друго все по—

реакционни правителства. През септември 1923 г. населението в Петричко вѫъзстава против кѫрвавата деветоюнска фашистка власт, едно­временно с своите другари в стара Бѫлгария. Банско и Разлога беха три дена в рѫцете на трудещите се маси, там бе установена сѫветска власт. Петричкото -население помни с какви злосторства бе потушено народното вѫзстаине от армията н четите на единните тогава михайловистн и протогеровисти. Може би протогеровистите не искат да си спомнят за тези времена и работи, но ние неможем да  им ги втикнем под носѫт, за да блесне още по-ясно и днешното им предателство. За протогеровнс-тите убийствата и кланетата в македонското движение сѫществуват от 1927 г. насам с убийството на Протогеров. Наверно поо-раншните не се броят,защото и те взеха активно участие в тех като касапи.

Каква е новата власт?

 

От залепените хвалебствия на протогеров. Но в статията «Звенизм», самата протогеровистка «Правда» разкрива неволно фашисткия сурат на тази власт;

«Мнозина намират, и с право, некои общн универсални положения, присѫщи както на звенизма, така и на социализма, на хитлерима и на фашизма..... Ето защо, звенизма, който управлява Бѫлгария от 19 май насам, буди толкова интерес навсекѫде и заслужава подкрепа и симпатии».

Тук вече протогеровистите са го ударили хептен през просото и фашисткия им сурат се вижда най-добре. Тюрлю гювеча от звенизм, социализм», хитлеризм и фашизм, грешниците около Шанданов поднасят на македонската емнграция в Бѫлгария като силна и компетентна власт, която «заслужава подкрепа и симпатии». Мизерни лакеи! Изплашените михайловистки «големци» около Националния комитет ще ви завидят. 'Вие ги .надминахте в блюдо-лизничеството си пред бѫлгарските фашистки правителства.

'Никога по-рано сѫбитията в Бѫлгария не беха показали така нагледно и недвусмислено пагубната роля на вѫрховизма в македонската освободителна борба и престѫпните му връзѫки с противонародните бѫлгарски правителства, както военно-фашисткия преврат на 19 май.

 

Из кой Пѫт членове на Македонските Политически Организации?

От сведенията, които пристигат от Бѫлгария се вижда, че лишени от подкрепата на официалната власт, михайловистките органи-зации се разкапват. Сега «силни» почват да стават протогеровистките. С туй и за децата

пече сава ясно, кѫде се е крила ^силата» на михайлописткото движение и кѫде ще се крие за напред «силата» -и на протогсровистите.

Разбира се, 'михайловистките главатари ще се мѫчат да уверят правителството, че те на него могат да служат по-добре от протогеропистките. Големците от Националния комитет се извиняват вече, че демонпсрантите в Денѫт  на Македония» не ги слушали да си отидат мирно, а се сбили с полицията. Вместо да порицаят и заклеймат правителството, лакеите от Националния комитет се извиняват вернопо­данически и стоварят вината вѫрху емиграцията.

До колко далеч правителството ще отиде в преследването на михайловистите, като оръ-дин на италианската империалистическа поли­тика, която не се схожда с тази на френските импсриалисти, на които звенарите-миннстри служат, остава да се види. Възможно е загра­билите отново пласта кървави деветоюнци да се опитат да примирят михайловистите и протогеровистите, за да насочат ударите им изключително върху македонското прогресивно • движение в Бѫлгария и бѫлгарското

революционно работннчество и селячество. Възможно с сѫщо военно-фашистката диктатура да реши да използва михайловщината като опозиционно дииженне, чрез което да извлече по-големн концесии от срѫбската 'буржоазия.

От досегашните събития, обаче, едно е ясно, че лишени от подкрепата на официалната власт, михайловистките организации в България бѫрзо се разлагат.

Туй го чувстват и импортираннте лидери в Индианаполис, та, в последните броеве на «Македонска Трибуна» те се мѫчат да утешават разочарованото си членство с нови залѫгалки за величието» на Ив, Михайлов и «близката» победа на михайловщината, Този е стар приом на михайловите пратеници. Отдавна Ацев и Димитров залѫгват наивните членове на М, П. О. , че в разстояние на три или четири месеци Македония ще бѫде свободна. В Петричко била организирана голема армия, всичко било готово. Оставало само да се даде сигнала,

Искрени членове на М. П. О.!

'Разкѫсайте вѫрховисткото було, което вашите водачи поставят пред очите ви и вижте какво става в Македония, Бѫлгария и целия свет. Гладните и поробени от всички .националности и раси бѫрзо се побратимяват и с общи сили се борят против бесната реаакция.

В грѫцка Македония старата вражда меж­ду трудящите се бѫлгари и гѫрци изчезва под удивите на гладѫт и терора.Днес те се 'борят рамо до рамо против атинските палачи и в последните общински избори ' избраха комунистически кметове в Кавала, .Серес и 20 села.

Клати се и кѫрвавата власт на крал Александѫр в Югославия, който потиска половината от нашата родина. Революционното движение на национал и социал поробените там обгрѫща вече и интелигенцията, начело с сту­дентите в Белград, които обрѫщат университета в барикада срещу полицията и правителството.

Борбите в Бѫлгария сѫщо се изострят. Установяването на военно-фашистката диктатура е признак не на силата, а на слабоста на бѫлгарската буржоазия. То показва, че тя не може да управлява с старите конституционни залъгалки н изкарва кѫрвавия меч на откритата военно-фашистка диктатура. Но бѫлгарските трудящи се маси и населението в Петричко са вече калени и те ще отговорят на диктатурата с революционна контраофанзива за извоюване­то на една Сѫветска Бѫлгария и правото на самоопределение на населението в Петричко в автономна, федеративна или самостоятелна република, която ще послужи за стимулира истинската революционна борба в другите две части на Македония.

Вашето место в тази 'борба е при гладните н поробените, под знамето на единния революционен фронт на национал и социал поробените. Не с миханловщината или шандановщината, а с прогресивното македонско движение. Не с цар Борис или крал Александѫр, а с берящите се бѫлгарски, срѫбски и грѫцки трудящн се маси. Не с империалистическа и фашистка Италия или Германия, а с трудящите се в тези страни, с Сѫветския Сѫюз, с китайската революция.

Това е нашия другарски апел кѫм вас. Надеваме се, че вие ще го чуете и се предпазите от нови измами. А че вашите лидери ви готвят нони измами, това ясно се вижда от последните броеве на «Македонска Трибуна». Цели два месеци Централния комитет на вашите Маке­донски политически организации ви разправяше чрез колоните на вестника, че сѫобщенията, че новото правителство в Бѫлгария е с протогеровистите, били неверни. 'Нещо повече, по­добно  на  протогеровистката «Македонска Правда» и «Македонска Трибуна» писа в броя си от 21 юни,че промената, особено в Петричко, е била посрещната най-спокоино» (гледай статията «Българското правителство и македонците»),

Този примирителен и дори хвалебен тон на «Македонска Трибуна» кѫм новото правителство се обяснява с подлизуркванията на големците от Националния комитет и тези от михайловисткото крило на ВМРО (вѫрховистка) кѫм новите •противонародни дѫржавници. Мнхайловистките главатари уверяваха Кимон Георгиев и целата властвующа клика от «Звено», че ако е вѫпроса да се служи и на новото правителство, то те, михайловистките главатари, ще могат да вѫршат тази работа по-добре от протогеровистите.

Но новите диктатори на Бѫлгария са стари приятели на Шапданов и Крѫстан п. Тодоров и отритнаха фракцията на Михайлов, за туй тя сега, два месеца след преврата, надава вик «срещу терора на софийските канибали».

Заедно с михайловистките главатари в Бѫлгария, разлики се и «Македонска Трибуна». Най-после и тя разбра, че новото правителство в Бѫлгария е с протогеровистите, 'На рѫководителите ви в Индианаполис им взима два месеца да разберат туй, което всеки от вас разбра още на утрешния ден  на преврата- Ама, че лидери!

Сега те са разсѫрдени на софийското правителство и се развикаха за протести. «Македонска Трибуна промени веднага тона. Тя не само че не разправя, «че промената, особено в Петричко, е била посрещната най-спокойно», но обратното — Ацев, Димитров, Низамов •и д-р Анастасов сега искат да се представят за мѫъченици и викат в последния брой 386-ти на вестника:

«На протест за Македония. Новата власт бие, ругае и убива, страшния терор на който населението в Петричко е хвърлено от жупаните на новият софийски диктаторски кабинет».

Ние четем тези редове в «Македонска . Трибуна .» и се отвращаваме от дебелоочието на Индиапаполските македонски газетари. И не от туй, че ние се сѫмняваме в истината на писаното, а от туй, че то показва, че новата власт вѫрши в Петричко тѫъкмо онуй коетои бандата на Михайлов вѫртеше за цели 10 години. Нима некой е забравил киднепирането (отвличането) на общинските сѫветници в Нсврокоп, убийството на Нарлиев и стотици други, сѫбирането на черния данѫък и целия морален и физически гнет? Защо Ипдианаполските газестари не протестираха и по-рано, когато в Петричко се лееше дори повече крѫв от сегашната, щом като толкоз милеят за населението там? Нали и тогаз се ограбваше бедното население, нали и тогаз мнозина будни .македонци не осѫмваха? Защо и тогаз редакторите на «Мак. Трибуна» не питаха:

 

«Как ще се измият сѫлзите на разделените от своите сжпрузи македонки, чиито ниви са • оставени да изгорят на петната жега без да се докосне рѫката на трудолюбивия стопанин до тех?»

 

Ех, подли, черни душички, да бехте поне мѫлчали. Лицемерния ви хленч е по-отвратителеи дори и от кѫрвавите ви престѫпления. Вие двамата в Иидиаиаполис, които участвахте в избиването на много стопани в Петричко и чиито рѫкце ся зацапани с крѫвта .на Христо Трайков, Симеон Кавракиров, Божидар Митрев, Димитѫър Сурлев н много други знайни и незнайни мѫченици, вие черни души, сега сте се загрижили за нивите в Петричко за сѫлзите на разделените от своите сѫпрузи македонки. Мерзавци, млѫкнете, че кощунството ви с страданията на населението в Петричко е така

Но новите диктатори на Бѫлгария са стари приятели нап Шапданов и Крѫстан п. Тодоров и отритнаха фракцията на Михайлов, затуй тя сега, два месеца след преврата, надава вик «срещу терора на софийските канибали».

Заедно с михайловистките главатари в Бѫлгария, разлики се к «Македонска Трибуна». Н;!н-после и тя разбра, че полото правителство в Бѫлгария е с протогеровистите, 'На рѫково­дителите ви в Индианаполис им взима два месеца да разберат туй, което всеки от вас разбра още на утрешния ден на преврата- Ама, че лидери!

Сега те са разсѫрдени на софийското праѫвителство и се развикаха за протести. «Мак. Триб.» промени веднага тона. Тя не само че не разправя, «че промеиата, особено в Петрчко, е била посрещната най-спокойно», но обратното — Ацев, Димитров, Низамов •и д-р Анастасов сега искат да ее представят за мѫченици и викат в последния брой 386-ти на вестника:

«На протест за Македония. Новата власт бие, ругае и убива, страшния терор а който населението в Петринчко е хвѫърлено от жупаните на новият софийски диктаторски кабинет».

Ние четем тези редове в «Мак. Триб.» и се отвращаваме от дебелоочието на Индиапаполските македонски газетарн. И не от туй, че ние се съмняваме в истината на писаното, а от туй, че то показва, че новата власт вѫрши в Петричко тъкмо онуй което и бандата на Михайлов вѫртеше за цели 10 години. Нима некой е забравил киднепиррането (отвличането) на общинските сѫветници в Неврокоп, убийството на Нарлиев и стотици други, сѫбирането на черния данѫк и целия морален и физически гнет? Защо Индиа-наполските газстари не протестираха и по-рапо, когато в Петричко се лееше дори повече крѫв от сегашната щом като толкоз милеят за населението там? Нали и тогаз се ограбваше бедното население, нали и тогаз мнозина будни .македонци не осѫмваха? Защо и тогаз редакторите на «Мак. Трибуна» не питаха:

 

«Как ще се измият сѫлзите на разделените от своите сѫпрузи македонки, чиито ниви са • оставени да изгорят на летната жега без да се докосне рѫката на трудолюбивия стопанин до тех?»

Ех, подли, черни душички, да бехте поне мѫлчали. Лицемерния ви хлени е по-отвратителен дори и от кѫървавите ви престѫпления. Вие двамата в Иидиаиаполис, които участвахте в избиването на много стопани в Петричко и чиито рѫце ся зацалани с крѫвта .на Христо Трайков, Симеон Кавракиров, Божидар Митрев, Димитѫр Сурлсв и много други знайни и незнайни мѫченици, вие черни души, сега сте се загрижили за нивите в Петричко за сѫлзите на разделените от своите сѫпрузи македонки. Мерзавци, млкнете, че кощунството ви с страданията на населението в Петричко е така

отвратително, че  мѫртвите биха нзкочили от гробовете си да запушат юдииските ви уста.

 

Искрени членове на М. П. О.!

 

Виждате ли лицемерието и страшната измама нпа вашите импортирани лидери? Те «протестират» против терора в Петричко, защото сега вместо тех, други избиват борческото население там; защото новото правителство, вместо тех, нае протогеровистите. Разобличете тези мерзавци, пропѫдете ги от вашите редове и заставете заедно с нас в борбата против белградските, атински и софийски палачи.

«Протестите» на вашите лидери са измамническн. Те приличат иа едновремешните привидни зѫбения на старите продажни вѫрховисти. Ако некой от вас се сѫмнява в туй, нека прочете статията «В Петричко», поместена в брой 382 на «Македонска Трибуна». В нея на едно место се казва: •

«Македонските организации с право очакват, че всички бѫлгарски правителства ще подкрепят техната дейност, защото в основите си тя е патриотична, бѫгарска».

И това го казват хора, които се дерат по мегдани-и събрания, че са последователи на Делчев, вожда, който през целия си живот се бори против тази '«подкрепа;?- на бѫлгарските правителства, изразила се в подкупване . на вѫдрховистки чети, и което ни докара до днешното дередже.Долу тази подкрепа на българските правителства кѫм македонското движение!

Долу и онези, конто я искат и пишат безсрамно и предателски, че «дейноста на македонските организации била бѫлгарска»!

Долу измамническите «протести» на импортираните националистически лидери на Мак. пол. организации;

За братско разбирателство и единодействие с Искрените членове на М. П. О.!

За общи протестни сѫбрания, от нас и тех, против терора в -Петричко, грѫцка и срѫбска 'Македония!

Искайте отеглпнето на бѫългарската войска от Петричко и даване право на населението там да се самоопредели!

Да подкрепим и борбата на бѫлгарските трудящи се маси за сѫбарянето на военнофашистката диктатура и установяването на ра-ботническа-селска власт, която единствена ще •даде право на населението в Петричко да се самоопредели и братски ще подкрепи македонското освободително движение.

Днешните бѫлгарски, срѫбски и грѫцки правителства са противонародни,тиранически.

Да работим всички за ускоряването на този ден!

Централния комитет на Македонския Народен Сѫюз

юли, 1934 год.

Председател  Смиле Войданов  

 Секретар— Гео Пирински

 

Бележка на редакцията на Македонска Трибуна.

Читателя ще трябва да провери дали има някаква разлика между онова което предлагатъ нехранимайковцитѣ на ВМРО обединена и онова което става днесъ въ Поробена отъ сърботѣ Македония. Въ Македония има всички националности но не и българска!

Нехранимайковцитѣ отъ Македонския Народен Сѫюз създали  “Македонски” езикъ различенъ отъ българския , като навсякѫде сѫ заместили Ъ съ ѫ.

Следъ като великитѣ сили се споразомяха и си разделиха Европа нехаранимайковцитѣ беха екстрадирани въ България кѫдето заемаха постове въ Славянскиятъ комитетъ.

Каква ирония на сѫдбата всички които работеха противъ България и всичко българско сѫ погребани въ София, България. Изключение прави Димитъръ Чиповичъ ( Чиповски).

Редакцията на Македонска Трибуна се извинява ако е обидила някой комунистъ въ България които се чувства за българинъ!