Влиянието на югославските тайни служби в днешна Македония

понеделник, 12 септември 2016 г.

   
  Комунистическа партия във Вардарска Македония създава първия разузнавателен и контраразузнавателен орган ОЗНА (Отделение за зашита на народа) месеци преди българското административни и военни части да напуснат областта през Втората световна война. 

След нейния завършек отдели на ОЗНА се трансформират в нова структура, наречена Управление за държавна сигурност (УДБ-а). В двете управления, както и в останалите сродни структури – Контраразузнавателната служба (КОС), Службата за държавна сигурност (СДБ), Службата за проследяване и документиране (СИД) и др., попадат множество „неблагонадеждни” жители на НР Македония (по-късно СРМ). 

Голяма част от тях влизат в затворите или намират смъртта си, заради убеждения в българската си принадлежност. Други, заради свободолюбивите си идеи, които днес приветстваме и наричаме демократични! 

С днешната публикация открехваме завесата на тази важна брънка от историята, за която преобладаващата част от документалната база е с гриф „строго секретно”, а споменът за носителите на тези абревиатури навяват мрачни мисли. Тя ще отговори и на въпроса – как държавно-политическите промени преди четвърт век видоизмениха системата за сигурност в Р Македония? 

 Предложения тук текст е част от статия на гл. ас. д-р Йорданка Стоянова-Тонева, която ще бъде отпечатана в следващия брой на сп. „Македонски преглед“. 

От „ОЗНА/УДБ-а“в НРМ/СРМ към „Управление за сигурност и контраразузнаване“ в Р Македония 

 Гл. ас. д-р Йорданка Стоянова-Тонева 

 Изградените в СФРЮ структури и органи за сигурност с техните републикански подразделения се преодоляват трудно от новите независими постюгославски държави след 1991 г. Конкретно Република Македония повече от десетилетие изгражда своята система за сигурност, изцяло използвайки познатите федерални модели. Решението за създаване на подразделение на ОЗНА в Македония е взето на заседание на ЦК на КПМ в с. Рамно, Кумановско през юли 1944 г. 

 На него присъства началникът на четвърти отдел на ОЗНА за Югославия Мият Вулетич, който поема в свои ръце всичко по създаването на структурите и командния състав на ОЗНА на територията Вардарска Македония. Формирани са четири областни щаба на ОЗНА в Македония – Скопски, Битолски, Охридско-Кичевски и Штипски. Моделът за изграждане на службите за сигурност в Югославия и в частност в Македония се копира плътно от „съветския опит“. Цялостната система за Управление на държавната сигурност е абсолютно аналогична на съветската служба КГБ, но далеч по-разгърната и по-репресивна дори от германското Гестапо. 

 Този тип структури за защита и легитимиране на властта са типични за всички тоталитарни държави и парадържавни структури (военни формирования, нелегални съпротивителни движения и освободени от фашистка окупация територии) от този период. След 1945 г. структурите на УДБА, КОС, ОЗНА са основополагащи фактори в цялостната институционална организация на държавата. Създадена е система, която контролира всички сфери на обществения живот с директни последици за много човешки съдби. Основно направление в политиката на НРМ/СРМ е провежданата агресивна антибългарска политика от УДБ-а и всички структурни звена от системата за сигурност на федерално и републиканско ниво. 

 Репресиите, убийствата, затворите, концентрационни лагери от типа на о-в Голи оток, фалшифицираните обвинения и режисирани съдебни процеси са само елемент от цялостната схема за налагане на новото македонско самосъзнание и идентичност. УДБ-а преследва „предателите бугараши” както в Македония така и извън нея. Тази антибългарска фиксация, породена от целта на властите да заличат родовите корени и памет на населението с българско самосъзнание, да пречупят инакомислещите води до тотална заблуда по отношение на реалните заплахи за сигурността на страната. В стремежа си да ликвидират и преследват българското и българщината, да налагат нов проюгославски манталитет и „македонска етническа идентичност“, македонските служби за сигурност проспиват зараждащата се като „троянски кон“ пълзяща инвазия на албанския етнополитически фактор. През 1991 г. се провъзгласява Република Македония, но вече като проформа (квази) независима държава, избрала „демократичен” път на развитие. В сравнителен план наблюдаваме аналогичен държавотворчески процес с този, който се реализира след 1944 г. Отново се апробира създаването на македонска държава при форсмажорни обстоятелства. Ако през 1944 г. тя се изгражда в рамките на създаваща се федеративна Югославия, през 1991 г. тя се формира в процеса на разпадаща се Югославия след края на Студената война. Налице са сходни процеси, но реализирани в различни исторически периоди и при разнородни условия.

 В първите години от своето пресъздаване като „държава” Македония не може да излезе от инерцията на югонаследството и юговъздействието. Развитието, укрепването и реформирането на системата за сигурност в Република Македония е елемент от конституционното реконструиране и утвърждаване на новопоявилата се държава. Преходът от „държавна сигурност” и създадените тоталитарни стереотипи към „национална сигурност” на една пресъздадена държавна формация протича бавно и хаотично, провокиран от редица събития, характера на обществените промени и новите парадигми, които характеризират международния ред и сигурност. До 1995 г. македонската разузнавателна и контраразузнавателна общност продължава да функционира като част от Службата за Държавна Сигурност (СДБ) в рамките на Министерството на вътрешните работи на БЮРМ. През 1995 г. е преименувана в Дирекция за сигурност и контраразузнаване (ДБК). Македония има едно предимство пред другите републики в рамките на федерацията. Единствено тя в бивша СФРЮ от средата на 70-те години на ХХ в. има Факултет по сигурност към Скопския университет, т.е. единствено на македонските комунисти е гласувано такова високо идеологическо доверие от централната власт в Белград. 

  Преустройството на македонската общност за сигурност в нова структура е реализирано през 2000 г. ДСК се диференцира и се обособяват следните звена: Агенция за разузнаване (АР), Управление за сигурност и контраразузнаване (УБК) при МВР на Р Македония, както приема да се нарича новата държава властта в Скопие. При останалите основни структурни звена от системата за национална сигурност на Р Македония – Армия и Полиция ситуацията е аналогична: – Република Македония не започва реформи в полицията след обявяването на своята независимост. До 1995 г. дейността на полицията продължава да се регламентира съобразно Закона за полицията, който е още от времето на федеративна Югославия. Последният Закон за полицията е приет през 2006 г. и едва тогава, с него се въвеждат нови принципи за работа и модели за управление на човешките ресурси в системата. 

 – Не може да се пренебрегне фактът, че „новосъздадената“ след 1991 г. Армия на Р Македония носи всички същностни белези на своята предшественичка (ЮНА). Командванията (щабовете), частите и службите се изграждат според историческите традиции и опит преди всичко от Народноосвободителната антифашистка борба и Армията на СФРЮ. Важно е да се отбележи, че първият закон, приет от Народното събрание на независимата вече държава, е Законът за отбраната (февруари 1992 г.) – Процесите на трансформация в постюгославските държави потвърждават тезата, че появата, развитието и утвърждаването на новите политически елити се извършва формално на националистически принцип, но има политическа форма и изява. 

 Преливането на управляващите политически елити, от следтитова Югославия към постюгославските привидно суверенни държави, има две основни характеристики: първата е безпринципно декларираното желание за скъсване с предишното тоталитарно федеративно мислене и поведение и втората, „възпроизвеждане на демократична фразеология и запазване на тоталитарната методика. Един от основните изводи, който се налага е липсата на обновяване на ръководния кадрови състав в посочените структури, за да се преодолее функционалната и личностна зависимост на тези звена с тоталитарните такива. Това е процес характерен за повечето посттоталитарни, постюгославски държави, но в Македония е все още силно изразен. 

 В започналия процес на лустрация (2008 г.), опитите да се скрият досиетата на видни политически личности категорично потвърждава посоченото твърдение. Ходът на този процес е забавен от личностни нападки и съмнения за разчистване на сметки. Съществуват и открити твърдения в подкрепа на факта, че структури и възлови личности от старите служби са активни в Македония и до днес. Още през 1995 г. премиерът Л. Георгиевски категорично заявява „Все още на всички главни позиции в Службата за вътрешна сигурност се намират хора на Лазар Колишевски. Все още Македония по специален начин се управлява от Лазар Колишевски?” 

 Неговото заявление подкрепя тезата за сложните и противоречиви „промени” които декларират институциите в Р Македония в процеса на реформиране на своите структури, особено що се отнася до фиктивната смяна на ръководни кадри. Бивши или все още активни сътрудници на сръбската ДС (УДБА) днес са високопоставени лидери на водещи в политическия живот на Македония партийни формации. 

 Редица факти показват, че след 1990 г. и до днес не е променен репресивния характер на службите за сигурност в Р Македония. Методите на сплашване, преследване, привикване, притискане илюстрират непълноценно реализираните реформи в тези структури. Системата за сигурност на Република Македония е институционално и кадрово изградена при плътна приемственост със структурите за сигурност на „Титова Югославия“. Оставайки на познатите тоталитарни модели, подредбата на нейните приоритети изостава съобразно новите обществено-политически реалности, променените ценности и интереси на страната, което е предпоставка за кризата от 2001 г. и последвалото я Охридско споразумение от есента на с.г. И още по-конкретно – конфликтната ситуация откроява редица недостатъци на сектора за сигурност. 

 Развоят на кризата доказа, че Македония не притежава функционален механизъм за гарантиране сигурността на страната и справяне с кризи. Един от основните проблеми в системата е липсата на координация между факторите (Армия, Полиция, Разузнаване), отговорни за сигурността, както на оперативно така и на логистично ниво. Перманентното напрежение в страната, острата политическа криза, както и нововъзникналите рискове и заплахи пред сигурността са реалното доказателство за необходимостта от спешни и адекватни реформи в системата за сигурност на Р Македония.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2016