ГРУБА ФАЛШИФИКАЦИЯ, ЛЕКОВЕГНО НЕВЕЖЕСТВО И ОТЧАЯНА ЗЛОНАМЕРЕНОСТ

Скопската фалшификаторска 'книгопродукция е допълнена с още един "шедьовър" на безсрамните лъжи и алти българската злонамереност. Става дума за. книгата на Радка Радеска-Шапас с претенциозното заглавие "История на македонското иселеништво во Канада и САД.Том 1,/Организациата Обединети македонци.1959-1999./,издадена през 2ООО година от скопското издателство"Менора".

За да бъдем съвсем точни,освен като сборник от преднамеренни лъжи и фалшификации,книгата на Шапас е и ярка изява на безплодно дилетантство и пълна, липса на професионален подход към историческите факти и документи,ползуването на които е задължителен елемент в работата, на всеки добросъвестен изследовател.По всичко личи,че освен липсата на професионална подготовка,авторката страда и от традиционните манипулации на скотските "историчари" и особено от внушенията на'печално известната емигрантска организация"0бединети македонци" .нашумяла и в чужбина с под чертаната си българо-фобия и абсолютна непримиримост към историческата истина за драматичната съдба на българите в Македония.

Ратка Шапас е родена в с.Велмевци,Кичевско.През 1941година семейството им се преселва в с.Долни Дъбник,Плевенско/България/,където тя завършва основното си образование.През 1945годмна семейството и се връща в с.Велмевци,където Радка завършва своето образование. През 1948година се преселва в Битоля.В 1957ГОДИНА тя сключва брак с емигрант,

Александър Шапас от с.Буф,Леринско,с когото заминава в Канада и се установява в Торонто.Тук Радка става активист на "Обединети македонци" и се включва в откровената антибългарска агитация сред българите-емигранти в Канада.За своите "активности" в тази насока тя е награждавана от "Обединети македонци".Очевадно близките и връзки с тази антибългарска организация окичва влияние върху нейните антибългарски конструкции и фалшификации.Опрeделено може да с? предположа дори,че"творението" ^а Шапас е

резултат на поръчка от въпросната организация,която субсидира изданието.

Дори и на й-повърхностния прочит.на, книгата подсказва това.Същевременно очевадно е и впечатлението,че авторката нр притежава нужното образование и професионализъм.Ако към това се прибави и неистовия и пиетет към фалшифициран" на фактите,картината става още по-ясна.

Очевидно смутена от неподптливостта да огромната част от емиграции

та към антибългарските внушения и фалшификациите на общоизвестни факти,в предговора на книгата Шапас прави важното признание,че " и днес македонската емиграция в Америка е все още национално разделена, което е особено валидно за по-старите емигранти от Македония,живеещи в градовете нa Северна Америка.Съшито-отбелязва с прискърбие авторката,и днес посещават българските черкви/които сами са изграждали-б.а.!/,в които извършват богослужението и обрядите на своя български език.Още повече е смутена госпожа Шапас от факта,че "и днес има македонци,-с плитко мислене,които боледуват за, "чужда майка"България-б.а./ и които продължават да твърдят,че македонците и българите са един и същ народ" .Именно този факт,които е известен на световната общественост и на всички почтени хора. в Македония •' на Балканите силно смуштава злополучната авторка и предизвиква, в смутената и душа истински гняв към онези българи в Македония,които запазват своето национално достойнство въпреки масираните манипулации,заплахи^и" и репресии на властите в Белград и Скопие.

Фактът,че Радка Шапас посочва въпросните си тревоги още в първия абзац на предговора на книгата си,показва поне две неща.

Първо,че манипулациите,Фалшификациите и репресиите на Белград,Скопие и Атина не са дали досега очакваните резултати и старите емигранти в далечна Амерка са запазили своето национално самосъзнание на българи от Македония.

И второ-че емисарите на асимилаторите са силно смутени от тази няционална устойчивост и не се отказват от намерението си да "ги вкарат в котела на македонизацията и националното обезличаване".

Уговорката на авторката,че книгата и е всъщност история на организацията"0бединети македонци" е нарушена от опита и доста пространно да сe занимава с Фалшифицирането на отдавна установени факти от вековната история на българския народ и особено за съдбата на българите в Македония в продължение на повече от тринадесет века.Опитът и да се занимава с изпълнението на тази политическа поръчка е повече от неуспешен, з "щото

лъжете и фалшификациите я заплитат в пял куп от противоречия и конфузии„^

Ще се опитаме да посочим само някои от най-фрапантните лъжи По възмоност съвсем точно и конкретното с надеждата,че и други научни инстетуции

ще се произнесат по истината за разобличаването на лъжете и фалшификациите в тази злополучна книга.:За по-голяма прегледност и яснота подреждаме критичните^е бележки с конкретното посочване на страниците в книгата,които читателят може лесно д° н^м^ри:

Първата фалшификация/стр.17-19/се отнася до антична Македония

и Филип и Александър Македонски. Само че, авторката не подкрепя нито с един факт връзката на антична Македония с днешната Република Македония и с нейните жители,които са българи-християни.

Втората фалшификация/стр.20/ е още по-брутална, защото авторка'!

та си позволява да обяви светете братя Кирил и Методий за македонци¸без да се съобразява с историческите факти и с това,че тяхното дело намери реализация и подкрепа именно от България и от българи те,защото в онази епоха света нямаше понятие з.° наличието на някакви"македонци".Съвсем наивен е и опита на авторката да интерпретира делото на българските книжовници Св.Климент Охридски и Св.Наум като "македонско дело".

Третата фалшификация се отнася до им-то на българския цар Самуил,обявяван абсолютно произволно за "македонски цар".Можем да запитаме авторката,защо тогова византийския император Василий,който разгроми армията на Самуил е наречен от самите гръцки хронисти "българоубиец",а не"македоно-убиец".Може би защото не са били посъветвани от госпожа Шапяс?!

Ч е т в ъ р т а т а. фялшификация/стр.23/ представлява една карта на.

България от Х1век,според авторката цялата територия на България била

някаква си Македония,която никой историк нито от онази епоха,,нито от наши дни не е отбелязал като държава в Средновековието.

Петата, фалшификация/стр.23/ се отнася до легендарния Крали Марко,който авторката представя като "македонски цар".

Шестата фалшификация/стр.25/ определя Илинденско-Преображенското въстание от 190З година като дело "на, дълго потискания македонски народ".

Всички реални исторически източници,включително и турските,и гръцките и дори и сръбските,категорично посочват ¸че Илинденско -Преображенското въстание е дело на българите в Македония и Одринска Тракия.Особено категорични са стотиците статии в американските вестници и списания,които през лятото и есента

на 1903година отразяват сериозно и добросъвестно избухването и погрома на въстанието.И авторитетния "Ню Йорк таймс",и "Индепендънт",й "Аутлук", и "Харпьрс Уикли" и десетки още издания говорят за. "въстаналите българи в Македония", за смелостта на "българските революционери", за опожарените "български градове и села в Македония",за избитите "български селяни" и пр.

Госпожа. Шапас,която живее в Америка, би могла, да, си направи труда и да прочете тези статии във всяка американска или канадска библиотека!

Очевидно обаче,тя или не притежава навик да чете.или просто истината е в противоречие с нейните фалшификаторски набези в българската история!

Особено показателни в това отношение са и докладите^ на американските протестански мисионери,които през 190З година работят в Македония и разказват със симпатия за борбите на македонските българи.Тези доклади също са достъпни и прочитането им би било полезно за злополучната авторка!

Седмата фалшификация/стр.28-29/ звучи твърде маниакално и дори гротескно. Става дума за две карти на "Целокупна Македония"! Те не се нуждаят от коментар и могът само да предизвикат усмивки на съжаление!

В о с м а т а фалшификация/стр.ЗЗ/ авторката твърди,че "македонският народ бил пет века под властта на Османската, империя,но "македонците се показали много жилави и твърди като челик".Това твърдение е направо лъжливо,защото самите турци в продължение на пет века нито на едно място не са, дори споменали името "македонци".Винаги и навсякъде,когато говорят за християните в Мизия,Тракия и Мадедония,османските документи споменават името

"българи".Вероятно,з а що то тогава все още не е бил^а родена госпожа Шапас, която да им каже,че тези хора не са българи,а някакви си македонци!

Деветата фалшификация/стр.34/ е също така неповторимо нагла.

Авторката твърди,че след Балканските войни от 1912година "бугарите" поробили Пиринска Македония и насилствено въвели в черквите и в училищата българския език.Ако си беше направила труда да прочете историческата истина,тя щеше да узнае,че векове на-ред населението в този регион е говорило единства но на родния си български език че те са сред първите,които се включват в българското църковно-национолно движение¸че първи прогонват гръцките свещеници от черквите си,че първи поставят категорично пред османските власти

искането за учредяването на-самостоятелна и независима българска църковна институция,включваща в диоцеза си всички български градове и села в Мизия, в Тракия и в Македония.

За госпожа Шапас ще бъде особено полезно да научи,че от Пиринския

край тръгват първите български просветители и революцонери,че те са. Сред най-доверените съратници на легендарния български революционер Васил Левски че смело се сражават в четата на Христо Ботев и под знамената на Българско то опълчение,през 1877-1878 годена,че когато свободата им е ограбена първи грабват оръжието и вдигат Кресненско-Разложкото въстание през 1879 година,

че дават достоен принос в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година,че се сражават смело в Македоно-одринското опълчение през 1912 година все с волята и решимостта да извозват и довършат българското национално освобождение и национално единение.

Десетата лъжа на автократа/стр.35/ вече е посветена на българската, емиграция в Америка.В нея госпожа Шапас се нахвърля хулно върху

дейността на българските черкви "С в. Кирил и Методий ","Св.ГеотГеорги¸Света Троица",и трите построени от българските -емигранти в Торонто «Според авторката тези три черкви имали голям грях,защото пропагандирали истината,че македонците са българи.Горките български черкви",горките български свещеници и горките български миряни-те просто не искат да се вслушат в "мъдрите откривателски думи на госпожа Шапас"!

Единадесетата Фалшификация/стр.З7/ се отнася до заселването на първите българи-емигранти от Македония в САЩ.Съвсем произволно госпожа Шапас сама им приписва "ново мякедонско име'',докато те самите на всякъде декларират,че са българи.В архивите на Института по история на българската емиграция се съхраняват стотици и хиляди автентични документи, потвръждавпщи устойчивостта на нашите емигранти на американския континет

Дванадесетата фалтшлфикация/стр.З8/ авторката прави за

фирмите и бизнесите на нашите емигранти в Америка в онези далечни години от първата половинана ХХвек.Тя си позволява наглостта да цитира имената на някои от тях,които в рекламните си обяви се декларират като българи,а тя самоволно и безотговорно обявява за "македонци".В Института по история на българската емиграция в Америка са запазили стотици категорични документи с такъв характер,и във всеки от тях се говори' "за. "български книжарници", "български хлебарници"," български ресторанти", "български дрехарници",а собствениците им-са българи от Битоля,от Костур,от Лерин и пр.и пр

Тринадесетата лъжастр.З8/ е направо очевадна.Като съобщава, за издавания от 1907година от Спас Шумков вестник"Македония",

който авторката произволно определя като "македонски",същата съзнателно пропуска да отбележи,ч° под заглавието на вестника е отбелязано категори но,че същия е "орган на българската емиграция в Америка". За подобни брутални лъжи и фалшификации в демократичнит^едържави обикновено изпращат лъжците и фалшификаторите в затвора!

Ако беше жив,талантливия български журналист и историк Спас Шумков сигурно би направил това!

Ч е т и р и н а д й с е т а т а. фалшифнкация/стр.38/ се отнася до броя

на "македонците" в Канада.Авторка та не съобщава откъде взема сведенията за тези "македонци".защото всички американски и канадски статистики и документи,когато съобщават за емигранти от Македония,говорят за българи,за гърци,за албанци,но накъде не говорят за "македонци".

Петнадесетата фалшификация о идентична с предишната.На стр.

39 авторката, съобщава,че в периода от 1903до 1906 година в Канада са дошли много "македонци" от Велес,Тетово,Скопие и други градове на Македония.

Истината обаче е документирана и в нея тези българи от Македония се декларират като българи и в Америка.Тяхната националност е отбелязана и в паспортите¸с които идват,и в кръщелните свидетелства,които донасят от българските черкви в родните си места.Много от тези документи с автентичен характер се съхраняват в. научния архив на Института по история на българската емиграция и всеки непредобеден човек б^и могъл да ги види!

Шестнадесетата фалшификация/стр.40/ се отнася до съобщението на авторката,че през 1913година в Торонто има.ло "500 безработни македонци".Безработните наистина съществуват,но те са българи!И всеки от тях е потвърдил това с личните си документи!

Седемнадесетата лъжа на авторката е идентична с преданата.На стр.40 тя съобщава,че в Онтарио,Канада по същото време имало

"101 македончета от 12 до 17годишна вързарст,които емигрирали' по икономически причини".Истината е,че всяко от тези бедни момчета отлично е знаело от своите родители,че е българин от Македония!

Осемнадесетата лъжа/стр4О/ също е подобен характер.Авторката съобщава, че от 19.12 до 1918година в Канада са дошли "около 10,000

македонци".За съжаление това не е отбелязано в нито едан документ, защото тогава, в Канада просто не познават "македонци",каквито наистина няма!

Деветнадесетта фалшификация /стр4О/ е на същата тема

Авторката твърди,че през 1928година от Солунско,Битолско,Скопско и от други градове в Македония в Америка, са пристигнпли 35хиляди емигранти-македонци.

Госпожа Шапас знае прекрасно,че в нито един документ тези хора не са записани като "македонци,Нещо повече-тя и сега се притеснява,че повечето от тях и в наши дни посещават българските черкви в Канада и твърдят,че българите и мякедонтците са всъщност един и стъщ народ-български!

Двадесетата фалшификация/стр41; се отнася до това,че през

30-те години много от нашите емигранти имали вече добър бизнес,който тя определя като "македонски".Истината обаче е¸ че в стотици публикации и реклами,както и в редица, други документи, тези емигранти определят своите фирми като български,а самите себе си-за българи!

Двадесет и първата лъжа е идентична с предишна та. В потвръждение,на своите грехове авторката може да намери истината в стотица документи,които се съхраняват в архивът" на Института по история на българската емиграция в Северна Америка.

Двадесет и втората лъжа се състои в това/стр,42/,че след Втората световна, война в Канада емигрирали голям брой македонци от Беломорието и от Вардарска Македония.За съжаление,авторката скрива факта,че повечето от тези емигранти бягат от родните си места заради преследванията и асимилагорските насилия в Югославия и Гърция и търсят в далечна Америка спасение за своята българска идентичност и за своето българско име!

Двадесет и третата лъжа/с тр.48/ е ,че на 1 октомври 1910година

в Торонто живеели 1056 "македонци".Авторката не сочи откъде извлича това сведение,защото такъв документ просто не съществува!

Двадесет и четвъртата фалшификация/стр.49/ се отнася до това,

че българите емигранти от Македония били манипулирани от някакви "организатори",дошли в Америка от България,заблуждавани да наричат новопостроенитеси черкви български и да допускат в тези черкви богослужението да, се извършва на български,вместо на "македонски" език.Интересно би било да. се запитаавторката,дали би могла да посочи дори една единствена книга, написана на "македонски" език до 1944го дина, когато този “език" беше съчинен по решение на Коминтерна и на Белград?! И дали е възможно тези хиляди емигранти

от Македония, дошли в Америка като българи и да не знаят,че говорят на чужд език и са забравили "македонския"?!Такива твърдения са просто несериозни и нелепи,защото обиждат не само научната общественост,но и самите емигранти и техните деца и внуци!

Двадесет и петата фалшификация се отнася до изграждането на черквата"Св.Св.Кирил и Методий" в Торонто.Всички документи доказват,че тази черква е построена от българи,че е ползувана от българи,че е била в диоцеза на Българската правосларна църква.А това е крайно неприятно на авторката,която иска черквата да бъде "македонска"!

Двадесет и шестата и двадесет и седмата лъжи са много пикантни

и звучат дори глуповато/стр.50/.В тях авторката твърди,че в Канада "македонците били манипулирани от "върховистите" на МПО че са българи,та зятова нарекли своите черкви български.

Двадесет и осмата, фалшификация се отнася също до въпросната МПО/Македонска патриотическа организация/създадена през 1922година във Форт Уейн-САЩ като организация на българите от Македония,емигрирали в Америка.

Особено силно се гневи госпожа. Шапас на на тази организация, вестник "Македонска трибуна", който бил застанал на силно "антимакедонски" позиции.

Но да се обвинява някой,че ратува за истината, е недопустимо .'Особено,когато това се прави в една демократична държава, каквато е Канада!

Двадесет и деветата лъжа/стр.51/ се отнася до ролята на Иван

Лебамов като председател на МПО след 1983година.0чевидно,доволна от съглашателството на въпросния господин с хората от антибългарската "Обединети македонци" е повод за наивни надежда и асптрации.Истината е,че Иван Лебамов е син на преселници от Егейска Македония,че неговия баща Аргир Лебамов е честен български патриот и общественик ,който завещава, на своите деца да пазят своето българско име и национална свяст!

Това завещание е публикувано на страниците на вестник"Македонска трибуна" и госпожа Шапас сигурно го е прочела!Защо тогава си криви душата с нови и нови лъжи?!

Тридесетата фалшификция/стр.55/се отнася до организирането

на първите землячески дружества, на българите-емигранти в Америка.Всичките,създавани през първата половина на миналия век,категорично отбелязват в програмните си документи¸ че са български дружества! Техните устави,повечето от които се съхраняват в архиви на Института за. история на българската емиграция в Северна Америка са написани на чист, литературен български език.Интересно въз основа на какво авторката ги обявява за. "македонски"?!

Тридесет и първата фалшификация е идентична на предишната и се отнася до опита да бъдат» "македонизирани" землячески дружества на български изселници в Канада,дошли от Костурско.Отбелязваме този случай отделно защотото той е съпроводен от една конфузна снимка,публикувана от авторката.

Автентичният надпис върху тази снимка е написан на чист и литературен български език и гласи: "Желевци, не забравяйтеЖелево! "Под този патриотичен призив,също на български е допълнено, че снимката е направена на пикник, организиран от земляческото дружество на българите от село Желево на 3 август 1924година. в Торонто.

Тридесет и вторпта голяма лъжа на Ратка ШАпас/стр.59/ е посветена на яловите и опити да фалшифицира истината за първите български емигрантски организации в САЩ и Канада и да ги обяви за "македонски ".

Тя не се свени да обяви за "македонци" такива изявени български патриоти и интелектуалци в Америка,като Спас Шумков,Марко Калудов и Христо Недялков, автори на стотици публикации в американския печат¸ратуваащи за свободата на българите и за тяхните усилия като емигранти да помагат за реализирането на българската национална кауза за единно българско Отечество!

Фактът,че авторката не се срамува от такава нагла фалшификация показва,че се занимаваме със случай на безсрамно и безкрупулно антибългарско начинание!

Тридесет и третата фалшификация/стр.6О-74/е Посветена

На противоречивата дейност на българина от Банско Георги Пирински цели пет

страници авторката превъзнася неговата дейност в прокомунистически формации в Съединените щати,където той живее и работи като емигрант,за връзките му с Коминтерна и с Москва,под влиянието на които допуска сериозни грешки по т .н. "македонски въпрос ".Авторката обаче премълчава факта,че когато американокото правителство го изгони? от САЩ през 1951 година,същият този "македонист" предпочита вместо в Република Македония,да се засели в Българея където комунистическото правителство го награждава ' с високи ордени и медали и му отпуска "народна пенсия".Нито дума не се споменава за разкаянията на Георги Пирински заради "македоностичните" му прегрешения, които той прави в София и за заявленията му,че винаги е бил българин!

От тридесет и четвъртата до т р и д е с е т и деветата

фалшификации/стр.68-69/ автороката посвещава на промакедонистката МНСА „

която главно деистващо лице е същият Георги Пирински. Конфузно обаче е това¸че уставните документи на въпросната организация са написани ни литературен български език,а не на "македонски".Авторката премълчава и промените,настъпили в идеите на тази органттзлция,която преминава на български позиции.Това

се вижда много добре в стотици статии,публикувани в прословутия вестник "Народна воля" след 1950година ,които показват, че "македонизма" е вече изживян и изоставен дори от тази прокомунистическа организация в Америка.

Четиридесетата лъжа. на Ратка Шапас е посветена, на нейните лични заслуги в създаването на организацията^ Обединети македонци".Много наивно звучат усилията и да агитир^а българите в Торонто .където живее,че не са българи, каквито са техните бащи и майки,а са "македонци”Тя се възмущава,че старите изселници в Торонто смятат югославската република Македония като сръбско творение и я наричат Сърбия.С особена ярост авторката обвинява тези честни българи,"които тъгуват на чужди/български-б.а./гробове".

Ч е т и р и д е с е т и първата лъжа на Шапас е свързана отново с

българските черкви в Торонто/стр.86/,в които някои "македонци" все още продължавали да. се черкуват на български език.Според авторката те са станали жертва на "върховистите,които успели"да навлекат добрите македонци".

"И днес, заключава с огорчение госпожа Шапас,все още има хора,които не знаят или не искат да знаят истината,че са само македонци и с опитват да докажат,че македонците и българите са един и същ народ".

Очевидно,фактът,че нашите стари емигранти в Америка са запазили и ревниво защитават своятта български национална идентичност е особено тревожен за тази авторка и тя си позволява сиетно да влезе в ролята на учителка¸която може да определя националното самочувствие на хората'

^Че т и р и д е с е т и втората, фалшификация/стр.86/⁰ посветена на, известната емигрантста организация в САЩ-МПО/Македонска патриотическа организация .\Авторката самоуверено определя тази организация на българите от Македония като "опасен неприятел на македонския народ".Същата тази органзация поддържала, неделно училище в Торонто,в което децата на нашите емигранти изучавали български &зик за да бъдат "побългарени"«Много е интерес-

но как могат да бъдат "побългарени" деца,чиито родители са също българи?!

Завършваме дългия списък на фалшификации с четиридесет и

третата .лъжа на госпожа Ратка Шапас.Тя също е свързана с нейните тревоги, че в средите на, нашета емиграция въ Канада “все още има много македонци,които се наричат българи...Не ми се вярва казва с огорчение госпожа Шапас ^¸че и днес има македонци¸ които постоянно изтъкват ¸ че са българи”.

Това откровение на авторката е особено показателно.защото признава факта,че въпреки масираната скопска македонистка пропаганда и огромните средства ,похарчени от емисари на Белград,българското име остава, живо в сърната на нашите емигранти,дошли в

далечна Америка от Македония като хора с българско национално съзнание.

Посочвам поредната фалшификации в подчертано декларативен стил с оглеед на това. всеки читател на въпросната лъжлива книга да може лично да намери измамата на съответната страница..Впродължителната ми работа по изследването на историята на българската емиграция в Северна Америка съм издирил и проучил стотици и хиляда автентични документи и материали .И всеки от тези документи категорично и ясно подчертаваме емигрантите,които идват в Америка от Мизия,от Тракия или от Македония са българи и се декларират като българи. Става дума за автентлчни документи за издаването и дейността на българските черкви в САЩ и Канада,за българските училища в тези страни, за десетките български обществени емигрантски организации и дружества,за издаваните в продължеше на повече от едно столетие десетки български емигрантски вестници и списания и пр.Записал съм спомен'ите на

стотици българи емигранти от Македония,които се съхраняват във фондовете на основания от мене Институт по история на българската емиграция в Северна Америка .Въпросните документи, материали и спомени са на разположение на всеки добросъвестен изследовател,които с^е интересува от истината за нашата емиграция и особено от истината за национлната идентичност,с която

нашенци пристигат отвъд океана именно като съзнателни българи. Всички те остават здраво свързани със спомена за своя български народ и упорито защитават своето национално българско име и реагират особено остро на упоритата и продължителна експанзия на македонистката пропаганда в Америка.

Въпреки вулгарния натиск и заплахите и въпреки похарчените огромни средства,тези хора продължават да вярват,че българите и македонците наистина са един и същ народ, без да се притесняват от внушенията на недобросъвестни отцеругатели и фелшификятори от сорта на госпожа Ратка Шапас!

Д-р ИВАН Г А Д Ж Е В,

основател и директор на

Института по история на бългпрската емиграция в Северна Америка

"Илия Т.Гаджев".