Красимир УЗУНОВ, собственик на Агенция "Фокус", Македония осиротя политически
Преди сто години в първия си опит за биография на Гоце Делчев Пейо Яворов пише: ,,...Сред многобройните работници на Организацията Делчев особено ценеше членовете на евангелската църква. За разлика от неуките занаятчии и селяни те бяха особено образовани и имаха висок морал - морала на църквата и морала на Организацията".
Големият поет има предвид членовете на ВМОРО от методистките общности в Кукуш, Битоля, Струмица, Дойран, Драма и др.
През есента на 1999 г. характеристиката на войводите-евангелисти отпреди Илинден 1903 г. придоби нова актуалност. Бившият методистки пастор и председател на младежката методистка църква в някогашна Югославия Борис Трайковски бе издигнат за кандидат за президентския пост от управляващата в Република Македония ВМРО-ДПМНЕ.
В 8-годишната (тогава) история на Македония като самостоятелна държава, това бе равностойно на революция в нравите
Патриархалното общество бе шокирано. Свещеници зовяха от амвоните да не се подкрепя Трайковски и агитираха за прокомунистическия кандидат Тито Петковски. Избиратели се чудеха дали след югоносталгията по Тито ще ги управлява нов Тито, или 46 г. след смъртта на цар Борис III президентът ще се казва Борис. Решаващи се оказаха гласовете на етническите албанци, стопили преднината на Петковски от първия тур на изборите. На 15 декември 1999 г.
Борис Трайковски стана президент на Македония. ВМРО-ДПМНЕ и албанската ДПА на Арбен Джафери ликуваха и си обещаваха заедно да строят модерна и просперираща държава.
Но след година и нещо партньорите се счепкаха безмилостно за правата на албанското малцинство и неизпълнените обещания, поети именно по време на президентските избори.
Може би тук изгря и политическата звезда на ограничения в правомощията си македонски президент. След 8-месечна своеобразна гражданска воина след Танушевци, Брест, Тетовско кале, Липково, Вейце и Карпалак двете големи македонски партии ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, и двете албански - ДПА и ПДП, бяха заставени от международни представители да седнат на масата на преговорите и да подпишат Охридското споразумение.
Операция „Необходима жътва" събра част от оръжието на албанските бунтовници, а парламентът в Скопие започна да гласува закони, гарантиращи мирното съжителство в Македония. Единственият международно признат гарант на Охридския мир бе президентът Трайковски.
Това до голяма степен обясняваше смазващо ниския му рейтинг. Македонските политически партии обвиняваха Трайковски, че е предал интересите на народа. Екстремно настроените албанци го обвиняваха, че законите по споразумението са половинчати, че бавно се приемат и още по-бавно се прилагат. Президентът преглъщаше всичко, без да обвини никого и без да се оправдае с някого. Макар че едва ли някой би могъл да каже за какво точно той е виновен.
Македонското общество излъчваше напрежение и негативизъм. Партийните лидери се сгромолясваха един след друг.
Непримиримите врагове говореха помежду си само в президентския кабинет. Бившият премиер Любчо Георгиевски обяви Европа, САЩ и НАТО за врагове на Македония, а македонските гласоподаватели го наказаха за корупцията, кадровото безсилие и политическата неадекватност.
Безтегловността върна на власт някогашните комунисти от СДСМ, които на свой ред заобещаваха благоденствие и спокойствие.
И това не стана. Година и половина след връщането на Бранко Цървенковски в креслото на премиера, Македония е все така бедна и безпомощна, колкото при Георгиевски, който междувременно обяви Трайковски за „кадрова грешка на ВМРО-ДПМНЕ". Яловото управление и още по-ялова опозиция, макар и с нов лидер - Никола Груевски, не обещаваха спокойствие за президента.
Приемането на ново териториално устройство на Македония и въвеждането на втори официален език в общините със смесено население бяха последен препъни-камък в прилагането на Охридския договор. Първи тест щяха да бъдат местните избори тази есен. Бившите комунисти поискаха цялата власт и насрочиха президентските избори с местните. Започнаха да се обсъждат кандидатури. Трайковски почти не бе слаган в сметката.
Неусетно той беше станал даденост за сложния период, който изживяваше Македония. Даденост, без която не можеха, но от която бягаха всички партии.
Точно в такъв момент Трайковски си отиде...
И Македония разбра празнотата, която остава след него. След авиокатастрофата на 26 февруари стана ясно до какво ниво в политиката е израсъл някогашният зам. външен министър, занимавал се с проблемите на албанските бежанци от Косово през пролетта на 1999 г. Никой в Македония не е в състояние да посочи поне едно безспорно име, което да го наследи и да продължи пътя му. Всичките партийни кандидати - сегашният премиер Цървенковски, бившият шеф на парламента Андов, войнственият бивш вътрешен министър Любе Бошковски и т. н., едва ли могат да дадат онова, за което бе събирателен образ охулваният Трайковски.
Защото президентът трябва и да бъде приеман от света, в който Македония търси вече 13 г. своето място, и да събира зад себе си както македонското население, така и на етническите албанци.
Със смъртта на Трайковски Македония изживя шок на политическата система. Лошо подбраните кандидатури и войнствените призиви за реванш могат да върнат страната във водовъртежа на етническите сблъсъци, споменът от които дори не е избледнял.
Свещите пред скопския парламент са безсилното извинение пред паметта на Трайковски, който се чувстваше еднакво добре в родното Моноспитово, сред торбешите в Дебърско и сред албанците в Шар планина.
Празнотата, отворила се след смъртта на президента, показа безсилието на партиите, които се криеха зад гърба му и извиняваха с него собствените си грешки. Защото нито един македонски партиен лидер не е в състояние да прави това, което правеше Трайковски, да бъде толерантен и сигурен, спокоен, умерен и склонен към дискусията, от която Македония има нужда.
Кризата на институциите, която неминуемо започва около насрочването на президентския избор, ще засили значението на гласовете на етническите албанци. И ако през 1999 г. те бяха решаващи, днес ще бъдат определящи.
Четиридесетте дни, които делят Македония от края на пълномощията на Трайковски до предсрочни президентски избори, сигурно ще станат 60 или повече с поправки в закона или жонглиране с буквите му. Но тази отсрочка едва ли ще помогне за намиране на безапелационен кандидат. Още повече че претендентите ще трябва да се мерят по Трайковски, който мъртъв стана по-обичан и значим, отколкото приживе.
Яворовите думи за морала на войводите-методисти имат и сега значение за съдбата на Македония. Именно моралът ще бъде изключително важен за лидера, който ще заеме президентския пост в Скопие. Морал в две посоки - отговорност към Македония и последователност към започнатото от Трайковски. Там ще бъде критерият за неговия успех или за провала и разделянето на страната.
в. Труд – стр. 16 5.03.2004 Fokus.