Сдружението Радко със седалище в Охрид, което бе забранено от Конституционния съд на Македония на 21 март, подаде жалба в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Основният довод за заличаване на устава и програмата е бил, че са насочени към насилствено уронване на конституционния ред в държавата и разпалване на национална нетърпимост. На 27 октомври м. г. на промоцията на сдружението в Скопие бяха хвърлени димни бомбички, стана меле, в суматохата бе набит македонски журналист. Но истинската “бомба“ беше речта на лидера на “Радко“ Владимир Панков, който говори за доктрината на “македонизма“ и за основната цел на сдружението, която е “издигане и утвърждаване на македонското културно пространство с приоритет на културно-историческата идентичност на славянското население от Македония, което през вековете е проявявало своята българска етническа принадлежност“. Македонският хелзински комитет е отказал да помогне на “Радко“ с юридическа помощ заради “съображения за лична сигурност“, зави адвокат Йонко Грозев от Български хелзински комитет и затова българската организация е поела случая. Същата неправителствена организация е помогнала на ОМО "Илинден" ПИРИН, забранена от Конституционния съд на България, да заведе дело в Страсбург срещу българската държава.

- Г-н Панков, през април взехте досието си от МВР-Скопие, а то е впечатляващо като обем. Наричали са ви "Одрин". С какво си обяснявате интереса на тайните служби?

- Не вярвах, че е възможно досието ми да се състои от 2500 страници. От съдржанието на досието е видно, че съм следен от службите за сигурност заради моите убеждения. През 1993 г. "Одрин" е с гриф "политически тероризам", а през май 2000 г. е прехвърлен на – "политически екстремист". Това означава, че аз продължавам да бъда следен и съм прехвърлен на агенцията за разузнаване.

- В досието ви има доста имена на български журналисти, които са се срещали с вас и са правили интервюта – Владо Танев, Динко Драганов, Иво Инджов, многократно срещнах моето име, на Петьо Цеков, Елена Гюркова. Защо имената на български журналисти са интересни за специалните служби?

- Българските журналисти се интересуваха не лично от мен, а от инициативата през 1993 г. за регистрация на сдружение ВМРО "Иван Михайлов". Полицията ме е следила и е водила досие, смятайки, че с тези контакти правя някаква държавна диверсия. Проблемът беше в моет убеждение, че славянското население в Македония по произход е българско. В една демократична държава човек има право свободно да изразява убежденията си, независимо дали отговаря на официалната доктрина или не.

- Какви действия предприемате относно забраната на “Радко“ от Конституционния съд на Македония?

- 2-3 дни преди промоцията на “Радко“ имаше инициатива на трима адвокати от Скопие да се провери дали уставът и програмата на сдружението отговарят на закона. Ние не бяхме повикани от Конституционния съд, за да изложим мнението си, а няколку дни след начелото на кризата с албанците “Радко“ беше забранено. Решението е тенденциозно и неоснователно. С твърдението, че славянското население на Македония е българско по произход не се нарушава конституционният ред в държавата, а това беше основният мотив за забраната на “Радко“. Затова водим дело срещу Македония в Страсбург.