Вчера на 5 Януари 2005 година имаше програма по PBS която се казваше "Говорите ли Американски"!
Въ програмата се разглеждаше промяната на английския езикъ въ последните 200 години по Северна Америка. Автора на тази програма е РОБЕРТ МАКНИЛ американецъ които е роденъ въ Нова Скошия ( Нова Шотландия). Той признава, че когато е билъ на 21 година утишелъ въ Америка да следва драма и се оказало, че не го приели понеже едва ли знаелъ “английски”.
Въ тази програма и проучванията има нещо което е общо съ българския езикъ и езика на българите въ Вардарска Македония съ което ще се занимае автора.
Автора нито е езиковедъ нито е филологъ отъ сръбското училище на сърбина СОЛИЧ (Блаже Конески).
Г-нъ МакНеал е направилъ своите проучвания преди двадесет години и сега следъ 50 години се връща назадъ за да провери какво е станало съ английския езикъ по Америка. Той стига до убеждението, че почти всеки американски щатъ има свой диалектъ съ които гражданите се отличаватъ отъ другите щати. Той сѫщо така подчерта, че въ Америка някой среди се опитваха да създават другъ езикъ отъ езика на афро-американците. Афро-американците говорятъ английски които е много по различенъ отъ говоримия езикъ на онези бели американци които не сѫ въ допиръ съ афро-американците или съ латиноамериканците които говорятъ смесица отъ испански и английски и на края излиза да го ядеш на магарето.
Г-нъ. МакНил признава, че промените които сѫ локални и влезли въ английския езикъ въ Америка сѫ само локални и това не можа да сѫздаде новъ езикъ за афро-американците които някой среди имаха за целъ да направятъ. Езика които искаха да правятъ на афро-американцитѣ трябваше да се казва ЕБОНИК. Това щеше да става първо въ града ОКЛАН въ щата Калифорния. Всички афро-американци които бяха образовани се вдигнаха на протестъ противъ създаването на несѫществуващъ езикъ. Целта на създадетилите на този несѫществуващъ езикъ сѫ имали за целъ да отделятъ афро-американеца отъ белия Американецъ, съ целъ да го държат вънъ отъ икономическия секторъ на държавата. Човекъ които не знае литературенъ английски едва ли може да конкурира оня които го говори литературно.
И сѣга какво стана следъ 1944 година когато сърбитѣ ре-окупираха Вардарска Македония! Сърбитѣ знаеха, че да нарекат българина въ Македония сърбинъ ще иматъ проблемъ и онези които бяха въ четата на ТЕМПО “македонски” щеше да изглеждатъ като сръбски агенти каквито сѫ си!
Сърбите съ своите агенти се опитаха и наложиха да правятъ другъ езикъ ЕБОНИК но сега наричанъ “македонски”. Целта на сърбитѣ бе ясна отделянето на българите въ Вардарска Македония отъ останалия български народъ.
И сѣга какво се случи вчера изкамъ да споделя съ нашия читателъ.
По телефона ми се обади единъ приятелъ отъ градъ Щипъ които имаше голяма нужда отъ менъ. Решихъ да му помогна и ходихъ да го взема отъ апартамента кѫдето бѣ отседналъ. Къмъ десетъ и половина сутринта приятеля се намери при менъ въ кѫщи. Бѣ извънредно нервозенъ отъ това което искаше да пита единъ лекъръ които презъ 1967 година бехъ изпратил да следва въ София България. Доктора отъ някое село край Рeсенско.
Тази сутринъ сина ми трябваше да ходи при този лекъръ понеже му трябваше препоръка за да стане членъ на адвокатската асоциация въ провинцията Онтарио. Въ кѫщи запознахъ моя приятелъ съ сина ми.
Щипиянеца запита сина ми дали говори български; ето и какъ почна; говоришъ ли български? (немаше зборувашъ ли и други темъ подобни) Сина ми отговори” горе долу” не “горе долу” “Горе доле” го коригира моя приятелъ. Читателя трябва да знае, че моятъ приятелъ отъ Щипъ никога не е живялъ въ България и едва ли отишелъ тамъ! Това е предъ компютъра на които пиша сѣга. Щипиянеца се опита да обясни на моя синъ какъ така е станало, че въ езика въ Македония сега няма онези букви които сѫ въ българския езикъ днесъ. Той обясни, че сърбите сѫ имали за целъ да променятъ психиката на българина въ Вардарска Македония като му бутатъ ежедневно сръбски думи съ които трябва да си служи. Езикъ и народъ не се мени така лесно както си мислеха сърбите и техните агенти по Македония. Това бяха обясненията на моя приятелъ. Той обясни, че връщането към нашето българско ще го направятъ студентите които следватъ въ България. Знаешъ какво Чичко Георги за това сѫ нужни години. Войната въ Македония не е почнала, тази война ще бѫде между сърбо-македонцитѣ които сѫ следвали въ Белградъ и студентите които следватъ въ България. Ще видишъ какво ще стане съ Македония когато има вече око 200.000 хора съ български паспорти! Тѣзи хора ще направятъ промените . За сѣга никой не разглежда този въпросъ,  но това не значи, че не сѫществува!
Тръгнахме за канцеларията на доктора. Имаше няколко човека отъ които 70 % бяха мой бивши пациенти.
Единия отъ тяхъ се казваше Киро КИРОВСКИ отъ село Битоля. Кире Кировски какъ си? Младеновъ какъ си ти азъ сѣга съмъ Кировъ! Е какъ така? Четири години бехъ по затворите на Югославия, е какъ така.
Младеновъ, азъ преди години те питахъ да ми кажешъ какво пишеше въ обвинителния актъ когато тѣ вкараха въ затвора!
КИРО¸ Кажи ми на кой му дадоха обвинителния актъ и му показха какво пише въ него!
Младеновъ¸ Киро говореше на литературенъ български и той никога не бе утишелъ въ България! Моя приятелъ се намеси сѫщо и почна пакъ какъ сърбитѣ искали да ни посърбятъ и почна да казва какво става по Щипъ. Почна да казва, какъ най-големия сърбоманъ отъ Щипъ му казалъ, че дъщеря му следва въ Варна и, че съсъ сърбите въ Македония е свършено. Дойде дума и за най-старата църква сѫздадена отъ югославската комунистическа партия.
Киро¸ азъ тамъ не съмъ утишелъ отъ 4-5 години, какво да правя, тамъ още чакатъ Тито да дойде ида оправи Македония.
Младеновъ, моя приятелъ почна съ какво става по Македония. Е Македония е свършена албанците “балистите” си вземаха западната частъ и сега искат източната за да граничатъ съ Кюстендилъ. Това няма да стане следъ няколко години, тези дето иматъ български паспорти ще сѫ болшинство и тѣ нѣма да позволятъ източната частъ да става албанска”. Ние въ източната частъ си говоримъ единъ български езикъ съ останалата частъ на България.
Младеновъ¸ пакъ е какво ще стане съ КОМАНОВО и сърбоманите?
Щипиянеца, за тяхъ нека му мислятъ Бранко Цървенковски и другитѣ комунари,  ония мислятъ само за Сърбия. Сърбия следъ няколко години ще си остане въ Белградския пашалъкъ. Нека комунистите мислятъ за тяхната Сърбия. Народа нѣма нищо общо съ властта. А властта се опитва да говори отъ името на народа! Отъ името на кой народъ говорятъ?
Младеновъ¸ това ставаше въ приемната на доктора! Какво ли става по Македония?
И така нито Америка създаде “Американски” езикъ нито сърбите “македонски”.