|
Костадин Филипов
Колежка от македонския в. "Дневник" ме помоли във вторник да й
съобщя дали има някакво официално българско становище по номинацията
на Джеват Адеми за посланик в София. "Ама знаеш ли, че той е
терорист, че бе член на АНО и е в черния списък на Буш? Няма ли
начин да го спрете да не идва в София?"
Но работата не е толкова проста. Адеми е бивш член на АНО, лежал е
два пъти в затвори - сръбски и македонски, по време на бивша
Югославия с обвинение за иредентизъм, но след разпадането на
някогашната федерация този факт украси Адеми с ореола на политически
мъченик
Има неясноти около неговото образование, обвиняват го, че не знае
езици, макар че според някои негови биографи дълго се е въртял в
Швейцария да събира средства от албанските гастарбайтери за
въоръжената борба на албанците в Косово и Македония. Бил е член на
АНО на Али Ахмети.
Но какво от това, след като много други от тези, които бяха в Шар
планина през лятото на 2001 г., бяха амнистирани и сега са министри,
депутати, дипломати. Самият Адеми в предишния кабинет на подалия
оставка премиер Хари Костов бе на ключовата позиция
заместник-министър на местното самоуправление.
Той работеше активно в същия период, когато името му е било включено
в "черния списък" на Буш.
Моите впечатления от Адеми са като за сериозен политик. Някои
твърдят, че правел магистратура в някой от вузовете във Варна. Чувал
съм от наши дипломати в Скопие, че "с Адеми може да се работи". Като
повечето политици албанци в Македония обаче и той не приема
официалните становища за идентичността на македонците, за
македонската нация и история, меко казано. И това вероятно е един от
основните аргументи Адеми да бъде бламиран от скопските медии.
Всъщност първите трима посланици на Македония в България след
установяването на дипломатическите отношения помежду ни през януари
1992 г. бяха македонци, при това само един от тях - Никола
Тодорчевски, имаше известен дипломатически опит. Той зае поста в
София след партийния си колега, професионалния пропагандист и
апаратчик Георги Спасов. След 4 години начело на македонското
посолство в Тирана София беше дадена на Тодорчевски като награда за
работата му за консолидирането на "македонското малцинство" в Мала
Преспа и Гора в Албания. Същата задача Тодорчевски очевидно имаше и
в България. Последният от тройката - режисьорът и интелектуалец
Любиша Георгиевски, си замина, отнасяйки обвиненията на
македонистките организации от Пиринско, че не им е обръщал
достатъчно внимание. Като например да празнува всяка година с тях на
Роженския манастир годишнината от гибелта на Яне Сандански.
Затова е изненада, че при последното разделение на властта между
основните коалиционни партньори - Социалдемократическия съюз и ДСИ
на Ахмети, посланическият пост в София попадна в квотата на
албанската партия. По-рано се смяташе, че където Македония има
непосредствени интереси и особено, където работи за защита на
правата на т. нар. македонско малцинство, посланикът трябва да бъде
македонец и в никакъв случай етнически албанец. България е
единствената съседна на Македония държава, в която "квотният
принцип" на разпределение на дипломатическите постове изпраща тъкмо
албанец.
Първо това бе Ризван Сюлеймани. Преди около 3 месеца, когато течеше
процедурата за негов агреман, едно седмично македонско списание,
което неведнъж е сърбало попарата на македонски власти с обвинения
за "пробългаризъм", запита: "Ама откъде накъде посланик в България
ще бъде албанец? На него ли ще се оплакват македонците в Пиринско за
нарушаване на правата им от българските власти? Сигурно е, че той
няма да ги чуе."
Ризван Сюлеймани получи агреман, но нямаше как да дойде в София.
Новият премиер Владо Бучковски го взе в кабинета си като министър на
местното самоуправление, след като няколко години двамата работиха в
Министерството на отбраната - Бучковски като министър, а Сюлеймани
като негов заместник. Сега Бучковски, казват, бил спрял процедурата
на Адеми и поискал ДСИ да предложи друг кандидат. |
