|
Археологът Владимир Тунтев пред Агенция
“Фокус”. (Материалът е публикуван с известни съкращения)
Фокус: Казахте, че Охрид е имал 14 000 жители, а сега има 60
000. През 20-ти век как се развива градът?
Владимир Тунтев: В Охрид е интересно през ХVІІІ – ХІХ век.
Тогава той е много развит център, който работи с
Австро-Унгария, с търговия и занаятчийство. След това идва
един мрачен период на управление на Джеладин Бег и Охрид
пропада в тъмнина... През 1908 г. – 1913 е разпадането на
Отоманската империя, през 1914 г. – подялбата на Македония и
тогава Охрид пак изпада в голяма сиромашия. Това продължава от
1914 г. и Първата световна война; после Охрид е цапнат или
сгазен от сръбската империя. До 1941 г., когато се е разбудил
народът и е започнал едно надигане и с помощта на българската
власт, за да се освободи от сръбството. През 1944 г. с помощта
на комунистическата партия се влива във Федеративна народна
република Югославия... Охрид до 1960 г е мъртъв град. Тогава е
имало само 14 000 жители.
Фокус: Защо така?
Владимир Тунтев: Защото народът бяга по всички страни на
света, където има по-добър живот, и по-добра работа... В Охрид
нямаше нищо. От 1960 г. до 1965 г. в Охрид бяха вложени
федерални пари от Белград, предназначени за туризма, градене
на хотели, реклама с цел - да се привлекат туристи от цял
свят. Тогава беше стартовата точка, това се продължи и ето, че
днес Охрид стана един световен културен център със свой филмов
фестивал, фестивал Охридско лято, драматургия, комедия. За да
си върне Охрид цялата слава, ще трябва малко по-дълго време.
Фокус: Какъв е споменът за капитан Христо Бърдаров в Охрид?
Владимир Тунтев: За Христо Бърдаров няма нищо. Няма кой да
направи. Капитан Христо Бърдаров е бил голям войн, но няма
нищо за него. Така остана един тъмен момент и аз не съм
компетентен да кажа – кой трябва да направи нещо за него, за
да се помни. Голям войник е! Капитан е на първа картечна рота
– 19–ти шуменски полк. В Охрид имаме позната песен за него,
която се пее по сватби и т.н. Загинал е на Мокра планина.
Погребан е в Струга, по време на Първата световна война. Вечна
му слава и памет.
Фокус: Освен Христо Бърдаров има ли други личности от 20-ти
век, които да са позабравени. Младите познават ли ги при вас?
Владимир Тунтев: Младите хора нищо не познават, а и не ги
интересува. Имаме много генерали, полковници, подполковници от
Охрид, служили на българската армия. То е записано във всички
книги и историята на България. Такъв е генерал Христо Златарев,
моят комшия... Той е генерал от Първата световна война от
Охрид, но младите не го познават... Тях не ги интересува нищо.
Само да имат работа, служба, училище, университет и толкова.
Според мен обаче не можем да вървим напред, ако не се обърнем
назад – да си видим какво ни е миналото, за да вървим напред.
Фокус: Вашата фамилия Тунтеви е много стара. Можете ли да ни
разкажете повече за нея?
Владимир Тунтев: Нашата фамилия Тунтеви е много древна, стара
фамилия. Моето семейство, покрай занаятчийството, винаги се е
занимало с просветна работа, наука, писменост, литература,
култура и проследяване на това, което нашите предци са
направили. То ни е една обща дейност ... Основното училище
“Св. Кирил и Методий в Охрид, в мохала Кошища е създадено от
българската екзархия. Моята баба Константина Тунтева, когато е
била малка, е учила в гръцко училище, тъй като в Охрид не е
имало друго. Това е средата на 19-и век. Отворени са училищата
по времето на Екзарх Йосиф, а най-посещавано е училището на
“Св. Кирил и Методий”. То е основано 1861 година и първите
ученици, които завършват училище тук, се пращат по селата да
учат хората да пишат. Народът тогава не е бил писмен. Гръцката
архиепископия по селата не е давала писменост, в града е имало
само едно училище. Още император Юстиниан Охрид е вложил голям
капитал, за да направи много църкви и светилища например,
както е в Св. гора в Гърция. Направил е Охрид светилище,
където хората да имат вяра, да пишат, и му дал име. Тогава е
формирана голямата епископия. V и VІ век, когато идват
българите на Балкана, в Охрид е формирана архиепископията и тя
остава до времето на цар Самуил. Той владее от Черно море до
Охрид, от бяло море до Дунав. Моята фамилия по света я няма.
Ние сме лоялни на културата и законите ни и тук ще си останем.
Охрид е древен град, древни семейства сме. Срещат се семейство
Билкови, Маленкови, Бакалови, Балеви, Калевчеви, Пендови. Тук
живее и внукът на Андрей Ляпчев.
Фокус: За Христо Узунов какво знаете?
Владимир Тунтев: Той е роден 1872 г. Заедно с моя дядо Никола
Тунтев участват в охридската революционна чета. Христо Узунов
е втората горда личност след Гоце Делчев. Той е голям човек, с
чиста душа и сърце. Архивът преминава в ръцете на неговия брат
и от Охрид се прехвърля в Струга, оттам в София. Архивата е
пазена в стъклени дамаджани и прехвърлена в София и там е била
до 1950 г., когато неговият брат Ангел Узунов отваря архивата
и я дешифрира пред Българския държавен архив. Брат му беше
великан на движенето на Македонската революционна организация.
Охрид му е много признателен, издигнат е паметник за него и
едно основно училище носи името му. |
