Време е да се събудим,докато все още това е възможно

За съжаление действително не разполагаме със запаси от историческо време. По принцип българите сме оптимисти и аз също не съм изключение. Историята показва,че сме имали и по – тежки моменти в историята ни,когато не един път съществуването на държавността и народността са били поставени на карта и всичко е изглеждало изгубено, но въпреки всичко по един или друг начин все сме успявали да напипаме благоприятният за нас изход.Историята възниква в древна Елада и се развива като еманация на науката логика,чиито баща е Аристотел и още тогава историята се е тълкувала.Тълкувайки нашата история в контекста на първоначалната констатация в настоящето изложение, можем да направим един от изводите – винаги сме успявали като народ във всяко едно начинание,когато сме били единни и винаги сме губили,когато са ни разединявали родни политици,обслужващи чужди имперски интереси.В условията на глобализация и самата история стана много динамична.Събитията се развиват светкавично и следствията от тях са дълготрайни.Малките народи,за да оцелеят в тази жестока битка на ново преразпределение на световните ресурси е необходимо не да търсят нови “ големи братя “ и чадъри, а да потърсят резервите в себе си. Знам, че отговорът е “лесно е да се каже,но как да стане”.Отговорът пак е в историята – далечната и близка наша и световна история.Нацията се инкорпорира и придобива идентичност на световната сцена като държавно образувание. Държавата не е нещо,което може да се посочи и да се покаже,въпреки че все още живеем с тази нагласа,защото през последните 125 години все някой е имал претенциите да олицетворява държавата – княз,цар,партиен лидер.Това е така,защото държавата е просто форма на организация на обществото.Това всички наши държавници са го признавали,но чрез присъщия на балканската политика двоен стандарт.Световната политика ги е принуждавала да го признаят в международната политика,защото такива са основите на съвременната световна цивилизация след 18 век, но никога не са го признавали пред собствения си народ.Предпочитали са пред народа си да се материализират като съсловие,нищо че съсловната държава отдавна не съществува в Европа.

През последната година сме свидетели на особено тревожна тендеция в развитието на обществото ни.Тя е във всички сфери на общественият ни живот,вследствие на водената от управниците ни политика. Най – тревожна е от всички лансираната идея за ограничение на гражданските свободи, за да стане по – ефективна борбата с престъпността и настъпващата нова чума за човечеството – световният тероризъм. Темата се обсъжда, но не в обществото, а на страниците на казионния печат и в електронните медии.Защо там върви тази дискусия? Защото тя не е предназначена за нас българските граждани, а е предназначена за европейските чиновници. Симулира се дискусия,за да се придаде демократичност на избора,който вече отдавна е направен.По стара вековна традиция никой български управник не се допитва до народа си, когато се решават въпроси,засягащи пряко положението на народа. Особено деен в тази кампания е новопроизведеният ген.- лейтенант Бойко Борисов. Цитираният държавен служител създава впечатление на съпричастен към проблемите на престъпността в България. Съпричастността му е толкова голяма,че той погази голяма част от законите в страната през време на своите изяви.Тактиката му не е нито нова,нито оригинална.Той се очертава като новата маша в ръцете на третия представител на Сакскобургготската династия в България.Все още е пресен скандала между него и съдииската гилдия. Явно след като се разрази скандала му обясниха,че може да понесе и наказателна отговорност за това,че се меси в работата на съда и в нетипично негов стил, но типичен за всички български управници,когато се отнася до спасяване на кожата, той започна да се оправдава и да дава ново тълкувание на думите си.Естествено медиите замълчаха, не случайно ги нарекох казионни.Те ще се заемат с генерала едва след като излезе от управлението и ще ни заливат с пикантни подробности.И на децата е ясно каква е целта на г – н Генерала – подготвя си трайно място в  политиката. Той както казах много обича да тълкува всичко,което става в държавата, без това да е негова работа.В подкрепа на думите си привеждам няколко разпоредби от Закона за администрацията ( ДВ,бр.130, 1998г.).

Чл.8(1) Административното ръководство на администрациите на органите на държавната власт се осъществява от административни секретари, назначавани от съответния орган на държавната власт.

(2) Административният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на административните разпореждания на органа на държавната власт.

(3) Административният секретар ръководи,координира и контролира функционирането на съответната администрация за точното спазване на нормативните актове.

 

Чл.39 (1)Административните секретар в администрацията на изпълнителната власт се наричат главни секретари.

(2) Главните секретари се назначават от съответния орган на изпълнителната власт по ред, определен със закон.

Както и да ги тълкуваме тези разпоредби, няма да изведем норми,които да оправдаят горе посоченото поведение, а са в подкрепа на изказаното становище. В последните дни станахме свидетели на поредната гениална идея, осенила генерала.Предлагат се от него промени в законодателната база,които да позволят цивилни граждани при определени обстоятелства да бъдат съдени от военни съдилища.Това нямаше да бъде кой знае какъв гаф, ако не беше подкрепено мълчаливо от Главния прокурор на републиката.

Чл.119(3) Извънредни съдилища не се допускат.

                        Конституция на Република България

 

Смятам,че идеята на генерала не се нуждае от професионален коментар.Общо взето всички управници са заети с това да печелят политическо време с цената на всичко. Не може да ги стресне нито това,че нашите сънародници ги колят като животни в чужди страни,нито това,че шеста година други наши сънародници гният в чужд затвор,нито това, че армията ни е окупатор в чужда държава,нито това,че през последните две години са емигрирали 300000 души,нито това,че страната се тресе от гангстерска война,нито това,че по улиците се води и друга война – в почивните дни умират по 15 души от катастрофи.Последните умират,защото транспортната мрежа в страната е в окаяно състояние и автомобилите са над петнайсет годишни.Въпреки това пропагандата тръби,колко добре оценявали нашето състояние всички други страни,но никой не се сеща да попита самите българи как се чувстват и от какво имат нужда. Всички ние сме електората,който трябва за пореден път да изстреля некадърните ни управници във висините на властта,но този път целта е по – висока.Това са върховете на европейската администрация.За да се пресекат бъдещите врагове в тила на присъединената към ЕС България,услужлива се предават правомощията на НС в ръцете на структурите на ЕС след присъединяването ни.Така ще се получи една “приемственост” в българския политически живот.Едни ни управляваха 45 години, сега ни управляват синовете и внуците им след “революцията” от 1989г., а в следващите 50г. ще ни управляват техните наследници,които в момента ( пак по стара българска традиция ) учат в САЩ и Великобритания ( най – вече ) на държавна издръжка.Та за това им трябва време на нашите управници и те са готови да го осигурят с цената на всичко.Защото за тяхно съжаление в ЕС незаконните неща не стават толкова бързо,както в България и с набързо и еднолично взети решения.Но всички се надяват и този “ недостатък “ да се отстрани от нашите бъдещи чиновници.

Съществува и друга тенденция,която ми се вижда най – опасна от всичко.Съветват ни управниците ни да забравим историята си, и да прегърнем някакви абстрактни ценности.Предният президент ни съветваше да заменим кирилицата с латиница.Сега ще откриват турски колеж и в София, по подобие на този в Шумен.Няма да се забави повторението по аналогия от Македония и на територията на България,но тогава няма да имаме основание да протестираме,защото СЕГА МЪЛЧИМ.