Българските бюрократи спечелиха третата балканска война

Въпреки фактите чиновниците от правосъдното министерство не искат да признаят родените в Бивша югославска република Македония през 1941-1944 г. и техните наследници за български граждани по рождение Вени Марковски, български гражданин, роден в Скопие
Преди няколко дни в "Сега" прочетох статията на шефа на НИМ Божидар Димитров "Май спечелихме третата балканска война". Авторът твърди, че победата е продиктувана от желанието на македонците да получат българско гражданство. Не съм съгласен с г-н Димитров! Третата балканска, а всъщност и всяка друга война я печелят безапелационно българските бюрократи от Министерството на правосъдието, които се занимават с въпросите около българското гражданство за македонците. Именно те са в основата на прочутото българско трудолюбие. Тези неуморни труженици са направили толкова "много" за проблемите по придобиване на българско гражданство, че заслужават специална похвала. Да се бяхме сетили навреме за тях, сигурно щяха да са номинирани за международната награда "Големият брат" по Джордж Оруел.
Спорът е какво гражданство имат родените през периода 1941-1944 г. в територията, администрирана от Царство България и намираща се в днешна Македония и Северна Гърция. Според мъдрите чиновници в Министерството на правосъдието тези хора... не са български граждани!?
На какво може да се дължи тази наглост на бюрократите?
Всеки македонски гражданин би трябвало да иска българския си паспорт не от Министерство на правосъдието, а от районното полицейско управление при следните случаи:
1. Ако самият той е роден между 1941 и 1944 г.
2. Ако поне единият му родител е роден в този период в Македония или Тракия, а той самият е роден след октомври 1968 г.
3. И двамата му родители са родени български граждани, а той самият е роден преди октомври 1968 г.
Октомври 1968 г. е разделната дата между два различни закона за българското гражданство. Според стария, за да си български гражданин по рождение, трябва и двамата ти родители да са такива. Според новия закон достатъчно е поне единият да е такъв.
И в трите описани по-горе случая българското гражданство може да се дава, но няма смисъл от тази тромава процедура, защото то си е придобито по рождение.
В Министерството на правосъдието обаче има експерти, които обичат да разсъждават не над фактите, а над евентуалното им тълкуване. Лично съм си общувал с г-жа Фани Виденова по следния казус (вх. н. 94В22/22. 1. 2002 г.), по който все още нямам официален отговор, което е в нарушение на закона: роден съм на 3 април 1968 г. (нали помните - по стария закон!) в Скопие. Баща ми Миле Марковски е роден през 1939 г. в София, а майка ми - Александра - през 1942 г. в Гевгели (сега в Македония, но тогава в границите на Царство България). И двамата имат актове за раждане, издадени от Българската православна църква. Т.е. никой не би трябвало и да си помисли да оспори тяхното българско гражданство по рождение. Следователно децата им, независимо кога са родени, са също български граждани по рождение. Да, но не е така. През 1968 г. Министерството на правосъдието ни издава документ, от който се вижда, че Народното събрание ми... дава българско гражданство?! Това очевидно грешно, но политическо решение в стил "да не дразним югославяните" е докарано в наши дни до абсурд. Според чиновниците в Министерство на правосъдието признаването на грешката би било опасен прецедент, който можел да доведе до трета балканска война, ако всички македонци и гърци поискат българските си паспорти. И ето как в наши дни се продължава сагата на дядо ми - акад. Венко Марковски. Той идва от Югославия в България преди Втората световна война като българин от Македония, а се връща обратно като македонец от България. В един момент Тито се сеща, че все пак Венко е българин, и затова му вдигат мерника за цели 5 години в концлагера "Голи Оток", а сетне го отпращат в България.
Днес благодарение на бюрократите в България отново признават внука му за небългарин, за македонец по рождение.
С действията си българското Министерство на правосъдието лишава гражданите на Бивша югославска република Македония, родени там през 1941-1944 г., и техните наследници от правото им на българско гражданство по рождение. Така българското Министерство на правосъдието има сериозен негативен принос в световната правна система. И създава базата за един сериозен казус: родените в Скопие по описаните по-горе възможности не са български граждани по рождение. Това може да се установи в някакъв момент и чрез съдебна процедура, което ще е и най-сериозният удар по българските национални интереси след насилственото преброяване на българите от Пиринска Македония и натиска да се "самоопределят" като македонци в средата на 40-те години на XX век.
Кажете ми после, че третата балканска не е спечелена от бюрократите.