На нашия читателъ ще представимъ частъ отъ историята на Канада свързана съ онова което е ставало съ французите преди 250 години.
Америка е открита отъ италянецъ които е билъ испански наемникъ. Христофъ Колумбосъ или Хростобал Колонъ на испански е работилъ за испанския дворецъ на Филипе и Изабела ди Спаня(1494). Следъ откритието на новия континентъ които носи името на АМРЕРИКО Веспучи борбите за новия континетъ са борби между Англия на една страна и Франция на другия плюсъ Испания за южната частъ на континента Америка. Ние нема да се занимаваме съ южната частъ на Америка. Това ще оставимъ за други времена.
Първите французи пристигатъ въ Канада презъ 1604 година не дълечъ отъ сегашния градъ на Ню Брънзуикъ Свети Стефанъ. Няколкото семейства които пристигатъ немогътъ да издържътъ на студа и половината измиратъ. Следъ това пристигатъ други които са по оспешни съ аклиматизацията на тереторията. Тереторията на Горна Канада която днесъ се казва ONTARIO почва да се засева отъ англичани които фактически са ШУТЛАНЗИ. Долна Канада се заселва съ французи . Тази теретория днесъ се нарича QUEBEC.
Борбите между французи и англичани за Канада не са престанали и до днесъ въпреки че на някой хора имъ изглежда че има миръ и спокойствие. Войните са въ колтурния секторъ. Презъ време на федерални избори пакъ се появяватъ желанията на някой среди за разделяне на двата етноса. Френския етносъ е много компактенъ въ провинцията Куйбек . Като извадишъ града Монтриалъ останалата частъ на провинцията е изцяло френска. На западъ отъ Куйбек са ингалийски говорещите граждани на Канада отъ кпойто 50% говорятъ другъ езикъ освенъ английския.
Морските провинции на Канада са Ню Брънсукъ Нова Скошия и Принсе Едуард острова. Те са казватъ морски провинции понеже граничатъ на Атлантическия океанъ.
Въ тези провинции отъ 1604 година пристигатъ французи които взиматъ името АCADIE . Име взето отъ гръцката митология което значи свободни хора. Защо се вземали това име автора (Г.М.) неможа да разбере!
Тези французи които се заселватъ и създаватъ колониi много пречатъ на английската колониялна политика. Французите познати подъ името ACADIEN почватъ да създаватъ селища въ които изика е френски а религията Католическа. Това което правятъ французите пречи на колониялните аспирации на Англия тогава. Мирното съжителство между английски говеорещите пришълци и френско говорещите са продуктъ на отношенията на Англия съ Франция. Северна Америка се оправлява отъ Европа която гледа на новия континетъ съ призрение. Французите по источната частъ на Канада и то по специялно морските провинции са обектъ на англииската колониялна политика. Англичаните искатъ да ограничатъ френските аспирации въ тези провинции въ които французите са все още малцинство.
Презъ 1713 година въ града УЛТРИК е подписанъ договоръ между Англия и Франция въ които договоръ територията на ACADIE се дава на Англия. Англиските колонии около града БОСТОНЪ никъкъ не имъ харесва идеята да има френско говорещи хора въ тяхния дворъ. Тогава Америка е все още английска колония.
Английските колонисти иматъ за целъ да изгонятъ французите отъ источните морски провинции като за всеко нещо имъ търсятъ притекстъ да го обвинятъ въ не почитате на английската корона . На български се казва че когатао си решилъ да набиешъ кучето ще намеришъ и тоягата.
Колонистите отъ БОСТОН и града МОНКТОН решаватъ да поставятъ въпроса предъ французите за така наречената лоялностъ . Те английските колонизатори искатъ отъ французите да подпишатъ документъ че ще бъдътъ лоялни граждани на Англия. Интересното е че французите нематъ документъ че са лоялни на Франция.
Презъ 1755 година говeрнатора на тереторията Mr.Lаwrence пише прокламация съ която зъдължава французите да деклариратъ лоялностъ къмъ Англия. Французите отъ първо отказватъ после приематъ да подпишатъ лоялностъ . Първо отказване после приемане поставя говернатора да се съмнява че те ще бъдътъ лоялни на англйската корона.
На 28 Юли 1755 година говернатора съ помуща на англичани доброволци отъ града БОСТОН събира францизите, натоварва ги на параходи и ги разселва по другите части на англиските колонии по северна Америка. Разселването става много бързо, съпровождано съ изгаряне на къшите и черквите. Францизите са разделени и никъде нема повече отъ няколко фамилии да бъдътъ заедно съ целъ да бъдътъ асимилирани.
На чиатела ще трябва да припомня че сръбските агенти въ България на 14 Окт 1949 година също така изселиха близо 5.000 българи отъ Пиринския край на България които не приеха тезата че са «македнци» и не искаха да станатъ сърби. Тогава презъ този периодъ днешната ОМО ИЛИНДЕНЪ се казваше БКП.
Но за това другъ пъть.
Изселването на французите е много брутално и не споменато въ историята на Канада до преди годони. Изселените или изгонените французи са близо 6.090 на брой. Следъ деветъ години презъ 1764 година се дава право на французите да се върнатъ по свойте родни места но безъ право да се съберътъ въ селища повече отъ няколко фамилии. Целта пакъ е да се асимилиратъ!
Отъ тогава до сега има 250 години! Вчера на едно събиране на хора отъ провинцията НЮ БРЪНСУИК автора ( Г.М.) зададе много интереснъ въпросъ!
Отъ 1755 година до сега има 250 години? Кажете ми французите имаха ли право на езикъ и режлигиозна толерантностъ. Имаше няколко отговора на които автора (Г.М.) ще се спре. Първия отговоръ бе много ясенъ това бе отговора на една жена близо на 80 години която каза че когато е ходила на френско училище въ провинцията е немало книги на френски! Уроците били чрезъ преводъ на учителите! Другия отговоръ беше че училищата се са съмооправлявали и книгите трябвало да бъдътъ купени отъ родителите на учениците ! Въвъ втория отговоръ имаше много не искреностъ . Не официялно на французите не имъ се позволяваше да знаятъ своята история! Тамъ е иронията на френското присъствие въ источната частъ на Канада.
Ами нали въ днешната сръбска република Македония за 60 години не се позволяваше да влизътъ български книги и вестници! И днесъ въ Македония ако кажешъ че си българинъ ти се иска смърта! Като имаме предвидъ че Македония до 1945 година бе изцяло населана съ българи! Къде утидоха тези българи които беха тамъ до 1945 година?
Има много книги написани за живота на францизите познати подъ името ACADIEN . Повечето книги обаче са на френски а не на английски да не би читателя да научи нещо отъ миналото на тези хора . Най-добре го е описалъ единъ отъ внуците на французите въ тези провинции. Този писателъ се казва CLAUDE DOUCETTE. Въ неговите писание той пише че читателя има право да замени някой работи . За примеръ той пише че историята на французите не е мнго различна отъ историята на други народи. Автора (Г.М.) съобщава че ако човекъ иска може да замести думата французинъ съ думата македонски българинъ и вече имаме история на гоненето на българите отъ тяхните рожденни села. Автора(G.M) е приживялъ историята на французите ACADIE и за това се спира да напише няколко реда за тези хора. Нашета редакторка на английски езикъ живее между тези хора и това ни дава право да напишемъ нещо и за тяхъ.
Claude Doucette пише че до 1950 година мъжете на французите въ тези провинции не са знаели да четътъ и пишатъ на френски ! Само за близо петдесетъ години тукъ въ провинцията Ню Брънзуик имаме опасно френско възраждане . Има френски университетъ френски училища на всякъде и провинцията отъ 1969 година е двуезична. Тази провинция НЮ БРЪНЗУИК е единствената двуезична провинция. Само за 50 години имаме нещо което трябва да бъде видено за да бъде повярвано. Днесъ когато пиша тези редове се връщамъ назадъ и се вглеждамъ въ погледа на българите отъ ОХРИДЪ които на 27 окт. 2000 година имаха смелоста да деклариратъ въ средата на най-сръбския градъ Скопие че въ Македония живеятъ българи и че «македонизма» е една сръбска измислица на която сръбска измислица всичка партии въ Македония плащатъ данъкъ.
Не знамъ какво ще става въ утрешна Македония но знамъ че младото поколение отъ тази българска земя ще иска някво колтурно обединение съ България!
А на онези мой братя българи които живеятъ по северна Америка предлагамъ да дойдатъ въ НЮ БРЪНЗУИК и се уверятъ въ това което съмъ написалъ за тези наши прекрасни съграждани.
Г.Младеновъ
Baie de Bouctouche
ACADIE
30.07.2005