|
 Ранни
години
Роден е в село Търлис, Неврокопско (днес Ватитопос) в
свещеническо семейство под името Васил Илиев (Попилиев)
Гологанов. Брат е на видния фолклорист Иван Гологанов и на
архимандрит Никола Гологанов. Учи в гръцката класическа
гимназия в Сяр (Серес). Васил e изпратен през 1860 в манастира
„Св. Йоан Претеча“ в Серско. В 1862 година приема духовен сан
и е ръкоположен за йеродякон. После служи в Серско и
Неврокопско, където проповядва на църковнославянски. По този
повод влиза в конфликт с местното гръцко духовенство и е
подложен на гонения. Между 1867 и 1868 г. заминава за
Херцеговина, където е протосингел на митрополита българин
Прокопий Херцеговински. След завръщането си през 1868 г. става
свещеник в Пловдив, а след това в Кричим (1869-1873). От 1873
оглавява българската църковна община в Сяр и води упорита
борба с гръцкото духовенство. През този период сътрудничи на
брат си и на Стефан Веркович за издаването на сборника Веда
Словена. По-късно Теодосий е арестуван от властите в с.
Фращени и под конвой бил откаран в Сяр, като по пътя бил
измъчван и заплашван с убийство. В Сяр е освободен, но
гръцките заплахи продължават и той е бил повикан пред гръцкия
митрополит да дава обяснения. През следващата година той е
затворен в Сяр от властите по обвинение за неговата
съпричастност в българското революционното движение в
Пловдивско през периода когато е игумен на Кричимския
манастир. Освободен е със съдействието на гръцкия митрополит,
като поради силния натиск се отказва от Екзархията. След
освобождаването си през 1874 г. той е повикан да дава
обяснения за поведението си пред гръцките духовни власти в
Цариград.
Издигане в Екзархията
Вместо да дава обяснения в Патриаршията той отива в
Екзархията, където е помолил да бъде опростен и това е сторено
незабавно. Там той е избран от Синода за заслугите си за
архимандрит и служи в църквата Свети Стефан, а на следната
1875 година поради натиска на Патриаршията е изпратен за
помощник на Нишкия митрополит. През 1876 г. е върнат в
Цариград и повторно служи като ефимерий на църквата „Св.
Стефан“.
Между 1878 и 1880 е издигнат до Екзархийски наместник в
Цариград, докато екзарх Йосиф поради Руско-турската война е
принуден да стои в Пловдив. На 7 април 1878 година подписва за
Охридска епархия (заедно с Димитър Попов за Костурска и
Мъгленска, Козма Пречистански за Дебърска и Наум Спространов
за Охридска) молба до великия княз Николай Николаевич, в която
се отхвърлят твърденията за гръцкия характер на населението в
Македония и се иска навлизане на руски войски в областта:
„Победоносното руско оръжие, освобождавайки толкова дълго
угнетявания досега под турско иго нещастен наш български
народ, го задължи навеки... Македонските българи, лишавайки се
от непосредствената защита на своите освободители... с цялата
си преданост ги очакват в родината си... Поради това се
осмеляваме да доложим на Ваше императорско височество, че
някои недоброжелатели на българския народ, състоящи се в
по-голямата си част от гръцки архиереи, посастоящем се стараят
насилствено да събират подписи и да доказват, че жителите на
Македония, влизащи по Санстефанския договор в състава на
Българското княжество, се състоят предимно от гърци...“
От 1880 до 1885 година е капукехая (представител на
Патриаршията при Високата порта) и закратко изпълнява
длъжността архиерейски наместник в Лозенград. В 1885 е
ръкоположен за Скопски митрополит, но се налага пет години да
изчаква. Това става поради противодействието на Цариградската
Патриаршия, подкрепена от Гърция, както и протестите от страна
на Сърбия, покровителствувана от Русия. През 1887 г. в
Цариград се свързва с Коста Групчев и Наум Еврович,
македонисти и агенти на Стоян Новакович, представители на т.
нар. Дружество на сърбо-македонците. На срещи с тях Теодосий
споделя, че подкрепя идеята им за възстановяване на Охридската
архиепископия. За това те уведомяват Новакович, който тогава е
сръбски посланик в Цариград. Като последица от тези срещи през
този период Теодосий попада под влияние на идеите на
македонизма. Той все пак получава берат за заминаване за
Скопие, но едва през 1890 година.
Разколническа дейност
При пристигането си в Скопие в началото на 1890 г. след кратък
престой Теодосий е върнат обратно от турските власти под силен
гръцки и сръбски дипломатически натиск. По обратния път,
изпаднал в безизходица, той се среща със сръбския консул в
Солун, който явно е бил информиран от Новакович за неговите
идеи. Те обсъждат създалата се политическа ситуация и Теодосий
потвърждава пред консула подкрепата си за откъсване на
македонските епархии от Българската Екзархия. Митрополитът
получава обещание за подкрепа, а след това с консула отпътуват
за Цариград. При така създалата се ситуция се намесва
българското правителство и последва издаване на нов султански
берат за Скопие. С него е потвърден стария, но уведомен за
намеренията на Скопския митрополит Екзарх Йосиф се опитва да
подмени Теодосий с друг свещеник. Това обаче не е възприето от
Високата Порта, вероятно след обещаната на Теодосий сръбска
дипломатическа намеса.
След тези събития отношението между Екзарха и Скопския
митрополит рязко се влошават. В резултат на този разрив, след
като застъпва като Скопски владика (1890-1891), Теодосий
повторно се отказва от Екзархията. Той незабавно предприема
сериозни опити да възроди Охридската архиепископия. Започва да
гони църковните и училищни деятели назначени от Екзархията и
да ги заменя със свои хора, с което предизвиква нов църковен
скандал. Уволнява директорът на скопското училище Антон
Наследников. Печата самостоятелно църковните книжа и застъпва
открито македонистки позиции. В тази връзка Теодосий се обръща
към Цариградската Патриаршия и иска канонично признание, но
получава отказ. Това не го обезкуражава и той се свързва с
Папството с искане за евентуална уния, но отново се проваля.
Тогава осъществява контакти със сръбския консул в Скопие и
търси неговата подкрепа за самостоятелна Охридска
Архиепископия. След като консулът уведомява за разговорите
Новакович, последният му изпраща пари за подкуп на Теодосий с
цел привличането му в лоното на Сръбската Патриаршия.
В началото българското правителство и Екзархията изчакват, но
след като на 29 май 1891 г. със съгласието на Теодосий в
Скопие било отворено първото сръбско църковно училище,
българското търпение свършва. В знак на протест 18 скопски
първенци свикват общински екзархийски съвет, на който
обявяват, че Теодосий е нежелан в града им. Следват няколко
официални покани от страна на Екзархията да подаде оставка, на
които той отказва. Все пак, поради силния натиск на който е
подложен и протеста на българското правителство пред Високата
Порта той е отстранен. Този му неуспешен опит за разкол според
Симеон Радев бил породен от лични амбиции и омраза към екзарх
Йосиф.
Покаяние и реабилитация
Екзархийски съд отлъчва Теодосий в началото на 1892 г. и той е
низвергнат. След отзоваването му от Скопската катедра, чрез
османските власти той е репатриран в Цариград на 5-ти януари.
В края на януари Теодосий дава изявление до в-к Новини, в
което категорично отрича някои публикации в гръцката преса, че
има намерение да се връща в лоното на Патриаршията. Той
декларира, че е родом българин и като такъв е верен на
Екзархията. Малко по-късно той изпратен за покаяние в
Драгалевския манастир до София. Там прекарва периода от 1892
до 1901 година, когато се занимава със преводи на художествена
и религиозна литература. Постепенно той затвърждава
екзархийските си позиции и спечелва доверието на Светия синод.
Между 1901 и 1906 година е назначен за наместник на
Пловдивския митрополит Натанаил Охридски, а след това служи в
Бачковския и Рилския манастир. През 1910 г. прави опит отново
да се кандидатира за Скопски митрополит, чието място тогава е
вакантно, но му е отказано, въпреки демонстрираните от него в
пресата про-екзархийски позиции. В началото на 1913 година
Теодосий се включва в акцията по покръстване на помаците.
Напълно покаял се за католическите си тежнения пише брошурата
"Православната църква и католишката пропаганда", която Синодът
отпечатва и използва в борбата с Униатското движение през 1914
г. През този период той служи в София, където през ноември
1915 г., когато Българската армия разбива сръбски войски в
Македония, отслужва тържествен молебен по случай Празника на
победите. Между декември 1915 и 1919 г. е митрополит на
новосъздадената екзархийска Маронийска епархия в Гюмюрджина.
Там той защитава гръцкия клир от българските военни власти и
съдейства за отварянето на запечатаните енорийски църкви. От
1920 г. до края на живота си митрополит Теодосий преподава в
Духовната академия в София.
Научна дейност
Вероятно в младите си години заедно с брат си участва в
изготвянето на сборника Веда Словена, а впоследствие до
последно отрича мистификацията. От 1910 г. е действителен член
на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на
науките. Автор е на редица богословски трудове. Превежда от
френски, гръцки и руски език на български книгите на Вергилий,
Франсоа Шатобриан, Джон Милтън и други автори. Теодосий
Скопски с една своя публикация във вестник „Мир“ е в основата
на тезата, че водачът на българското възраждане Паисий
Хилендарски е от родом от Банско. |