Тенденции в демографското развитие на Р. Македония

 

            Проявите на етническо напрежение в бившата югославска република Македония отдавна са обект на внимание от страна на различни специалисти по балканската проблематика. Едва напоследък обаче при анализиране на съществуващата криза и нейните потенциални варианти на развитие се изтъкват и някои демографски показатели. Своеобразен “връх” в тази насока представлява статията на бившия премиер на Р. Македония и бивш лидер на партията ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски “Тези за просъществуване на македонската нация и държава”.[1] В нея има цял раздел, озаглавен “Демография”, в който можем да прочетем следното: “Като отговорни люде, към идните генерации ще направим най-голям грях ако не разгледаме заканата за демографско претопяване на македонския народ*. Всички добронамерени замисли да имаме повече деца са завинаги завършено и пусто желание. Фактите са немилосърдни. Проблемът не е само в 19-те % албанска популация, а в това, че с Охридския договор и реалността, която се създава след неговото провеждане, вратите са цялостно отворени за масови механични заселвания от Косово и от Албания. Тяхната демографска експлозия няма признаци на спиране. Информацията, че от всички първокласници в Македония 33 % са албанчета, факта, че в Скопие всяка година се формират 6-7 нови албански паралелки в средните училища, пораждат безпокойство. Затова не можем да бъдем неми и слепи пред реалността, че нашата нация** я заплашва демографско унищожение”.

При внимателното проследяване на реакциите в Р. Македония по повод тази статия на Л. Георгиевски, прави впечатление, че на неговата идея за изграждане на “Берлински зид” между “македонското”*** и албанското население бяха противопоставени редица смислени доводи. Не се появи обаче нито един задълбочен анализ, който на базата на статистиката да разгледа протичащите демографски процеси сред отделните етнически групи на населението на Р. Македония. Целта на настоящото изследване е да разкрие дълбочината и тенденциите в развитието на етно-демографските процеси в Р. Македония.

На пръв поглед тази задача не е толкова сложна. Изданията на Държавния завод за статистика на Р. Македония са изпълнени с обстойна информация за повъзрастово-половата структура на населението, за неговата брачност, раждаемост и смъртност.[2] Богата информация може да се намери и в неговата страница в Интернет.[3] Всеобща слабост на тези издания е, че те дават обща информация за цялото население на Р. Македония. Поради тази причина се допускат редица грешки при оценката на демографските процеси в Р. Македония. Така например бившият председател на Македонския парламент и председател на Либералната партия Стоян Андов по повод първите официално обявени резултати от преброяването през 2002 г. заявява: “Според Държавния завод за статистика, в страната доминира по-старо население, което ни указва, че прираст от 86615 души не е от наталитет. Не е променена нито половата структура, което значи, че прирастът не е и чрез бракове с лица от чужбина”.[4] Подобни твърдения се правят най-вече поради факта, че липсват таблици, в които споменатите показатели да са засечени с показателя етническа принадлежност. Поради тази причина е изключително трудно да се съди за диспропорцията на демографските процеси сред отделните етнически групи в Р. Македония. Наблюдават се и някои методологични трудности. Например македонската статистика не изчислява средния брой население за даден период, а представя статистическите данни за броя население към средата на периода. Поради тази причина при изчисляването на някои коефициенти има известна неточност. Частични затруднения се срещат и с определяне на етническата принадлежност на лицата от смесени бракове. В едни случаи се взима етническата принадлежност на майката, в други – на бащата. Споменатите трудности обаче не дават съществено отражение върху общите тенденции в демографското развитие. Тази констатация е особено валидна за двете основни етнически групи: македонската и албанската, “смесването между които е много малко”.[5]

Въпросът за броя на отделните етнически групи, населяващи географската област Македония, отдавна е обект на внимание от страна на изследователите. В края на XIX и началото на XX в. са правени различни статистики, основните от които са обобщени през 1929 г. от проф. Карл Щруп.[6] Тези данни са представени в таблица 1.

 

Таблица 1

Автор

Година

Българи

Гърци

Сърби

Албанци

Турци

Други

Общо

Принц

Черкаски

1877

819860

177500

-

510220

298050

1805630

В. Теплов

1877

1172136

190047

41284

12055

-

63895

1479417

Гръцка статистика

1878

337000

438000

-

349000

205000

1329000

Турска статистика

1881

500554

22892

-

185535

36372

745353

Стефан Веркович

1889

1317131

222740

-

78790

240264

90118

1949043

Спиро

Гопчевич

1889

57600

201140

2048320

165620

231400

166540

2870620

Г. Вайганд

1892

1200000

220000

-

695000

160000

2275000

К. Николаидис

1899

454700

656300

-

-

576600

132900

1820500

В. Кънчов

1900

1181936

228702

700

128711

499204

228971

2268224

Г. Рутиер

1904

1136000

322000

210000

661000

474000

345000

3148000

Делияни

1904

332142

652795

-

-

634017

105864

1724818

Турска

статистика

1904

896496

307000

100717

1508507

98280

2911000

Турска

статистика

1905

1203696

-

199717

1500507

-

2903920

в. “льо темп”

1905

1200000

270000

150000

600000

410000

152000

2782000

Д. Бранков

1905

1172136

190047

-

12006

840433

76499

2291121

Ное Константин

1905

512000

193000

21700

1030420

443407

2200527

Т. Флорински

1905

1132000

-

424000

-

-

-

1556000

Р. Пелитие

1905

1172000

190000

-

12000

-

63000

1437000

Р. фон Мах

1906

1166070

95005

-

6036

-

67716

1334827

Й. Иванов

1912

1103311

267862

-

194195

548225

228931

2342524

А. Цалкиопулос

1913

313270

660915

4000

618147

108567

1704899

Вл. Сис

1917

996890

333360

-

130000

480900

207730

2148880

Л. Доминиан

1917

1172136

190047

-

12006

-

63835

1438024

 

Тук трябва да се има предвид, че нито една статистика в миналото не работи с понятието “етнически македонци” и че броят на отделните етнически групи се отнася за цялата територия на географската област Македония. Въпреки това по-голямата част от гръцкото население живее в Беломорска Македония, докато по-голямата част от албанското живее във Вардарска Македония, където впоследствие се създава днешната Р. Македония. Сериозен недостатък на повечето от споменатите статистики е честото смесване на религиозната с етническата принадлежност или преброяване само на мъжкото население. За най-обективна се приема статистиката на В. Кънчов.

Сравнително малко обаче са изследванията, които проследяват динамиката на историческото развитие на отделните етнически групи. Сред тях се открояват анализите на В. Кънчов, Д. Яранов, А, Селишчев и др., които констатират, че на базата на високата раждаемост на албанския етнос възниква демографски натиск, в резултат на което през последните 2-3 века българо-албанската етнографска граница непрекъснато се измества на изток.[7]

Най-обща представа за броя на отделните етнически групи според информацията, събрана от отделните преброявания в Р. Македония, ни дава таблица № 2.[8]

 

Таблица № 2

Етнос

1953 г.

1961 г.

1971 г.

1981 г.

1991 г.

1994 г.

Общо

1304514

1406003

1647308

1909136

2033964

1945932

Македонци

860699

1000854

1142375

1279323

1328187

1295964

Албанци

162524

183108

279871

377208

441987

441104

Турци

203938

131481

108552

86591

77080

78019

Роми

20462

20606

24505

43125

52103

43707

Сърби

35112

42728

46465