Тенденции в демографското развитие на Р. Македония
Проявите на етническо напрежение в бившата югославска република Македония отдавна са обект на внимание от страна на различни специалисти по балканската проблематика. Едва напоследък обаче при анализиране на съществуващата криза и нейните потенциални варианти на развитие се изтъкват и някои демографски показатели. Своеобразен “връх” в тази насока представлява статията на бившия премиер на Р. Македония и бивш лидер на партията ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски “Тези за просъществуване на македонската нация и държава”.[1] В нея има цял раздел, озаглавен “Демография”, в който можем да прочетем следното: “Като отговорни люде, към идните генерации ще направим най-голям грях ако не разгледаме заканата за демографско претопяване на македонския народ*. Всички добронамерени замисли да имаме повече деца са завинаги завършено и пусто желание. Фактите са немилосърдни. Проблемът не е само в 19-те % албанска популация, а в това, че с Охридския договор и реалността, която се създава след неговото провеждане, вратите са цялостно отворени за масови механични заселвания от Косово и от Албания. Тяхната демографска експлозия няма признаци на спиране. Информацията, че от всички първокласници в Македония 33 % са албанчета, факта, че в Скопие всяка година се формират 6-7 нови албански паралелки в средните училища, пораждат безпокойство. Затова не можем да бъдем неми и слепи пред реалността, че нашата нация** я заплашва демографско унищожение”.
При внимателното проследяване на реакциите в Р. Македония по повод тази статия на Л. Георгиевски, прави впечатление, че на неговата идея за изграждане на “Берлински зид” между “македонското”*** и албанското население бяха противопоставени редица смислени доводи. Не се появи обаче нито един задълбочен анализ, който на базата на статистиката да разгледа протичащите демографски процеси сред отделните етнически групи на населението на Р. Македония. Целта на настоящото изследване е да разкрие дълбочината и тенденциите в развитието на етно-демографските процеси в Р. Македония.
На пръв поглед тази задача не е толкова сложна. Изданията на Държавния завод за статистика на Р. Македония са изпълнени с обстойна информация за повъзрастово-половата структура на населението, за неговата брачност, раждаемост и смъртност.[2] Богата информация може да се намери и в неговата страница в Интернет.[3] Всеобща слабост на тези издания е, че те дават обща информация за цялото население на Р. Македония. Поради тази причина се допускат редица грешки при оценката на демографските процеси в Р. Македония. Така например бившият председател на Македонския парламент и председател на Либералната партия Стоян Андов по повод първите официално обявени резултати от преброяването през 2002 г. заявява: “Според Държавния завод за статистика, в страната доминира по-старо население, което ни указва, че прираст от 86615 души не е от наталитет. Не е променена нито половата структура, което значи, че прирастът не е и чрез бракове с лица от чужбина”.[4] Подобни твърдения се правят най-вече поради факта, че липсват таблици, в които споменатите показатели да са засечени с показателя етническа принадлежност. Поради тази причина е изключително трудно да се съди за диспропорцията на демографските процеси сред отделните етнически групи в Р. Македония. Наблюдават се и някои методологични трудности. Например македонската статистика не изчислява средния брой население за даден период, а представя статистическите данни за броя население към средата на периода. Поради тази причина при изчисляването на някои коефициенти има известна неточност. Частични затруднения се срещат и с определяне на етническата принадлежност на лицата от смесени бракове. В едни случаи се взима етническата принадлежност на майката, в други – на бащата. Споменатите трудности обаче не дават съществено отражение върху общите тенденции в демографското развитие. Тази констатация е особено валидна за двете основни етнически групи: македонската и албанската, “смесването между които е много малко”.[5]
Въпросът за броя на отделните етнически групи, населяващи географската област Македония, отдавна е обект на внимание от страна на изследователите. В края на XIX и началото на XX в. са правени различни статистики, основните от които са обобщени през 1929 г. от проф. Карл Щруп.[6] Тези данни са представени в таблица 1.
Таблица 1
|
Автор |
Година |
Българи |
Гърци |
Сърби |
Албанци |
Турци |
Други |
Общо |
|
Принц Черкаски |
1877 |
819860 |
177500 |
- |
510220 |
298050 |
1805630 |
|
|
В. Теплов |
1877 |
1172136 |
190047 |
41284 |
12055 |
- |
63895 |
1479417 |
|
Гръцка статистика |
1878 |
337000 |
438000 |
- |
349000 |
205000 |
1329000 |
|
|
Турска статистика |
1881 |
500554 |
22892 |
- |
185535 |
36372 |
745353 |
|
|
Стефан Веркович |
1889 |
1317131 |
222740 |
- |
78790 |
240264 |
90118 |
1949043 |
|
Спиро Гопчевич |
1889 |
57600 |
201140 |
2048320 |
165620 |
231400 |
166540 |
2870620 |
|
Г. Вайганд |
1892 |
1200000 |
220000 |
- |
695000 |
160000 |
2275000 |
|
|
К. Николаидис |
1899 |
454700 |
656300 |
- |
- |
576600 |
132900 |
1820500 |
|
В. Кънчов |
1900 |
1181936 |
228702 |
700 |
128711 |
499204 |
228971 |
2268224 |
|
Г. Рутиер |
1904 |
1136000 |
322000 |
210000 |
661000 |
474000 |
345000 |
3148000 |
|
Делияни |
1904 |
332142 |
652795 |
- |
- |
634017 |
105864 |
1724818 |
|
Турска статистика |
1904 |
896496 |
307000 |
100717 |
1508507 |
98280 |
2911000 |
|
|
Турска статистика |
1905 |
1203696 |
- |
199717 |
1500507 |
- |
2903920 |
|
|
в. “льо темп” |
1905 |
1200000 |
270000 |
150000 |
600000 |
410000 |
152000 |
2782000 |
|
Д. Бранков |
1905 |
1172136 |
190047 |
- |
12006 |
840433 |
76499 |
2291121 |
|
Ное Константин |
1905 |
512000 |
193000 |
21700 |
1030420 |
443407 |
2200527 |
|
|
Т. Флорински |
1905 |
1132000 |
- |
424000 |
- |
- |
- |
1556000 |
|
Р. Пелитие |
1905 |
1172000 |
190000 |
- |
12000 |
- |
63000 |
1437000 |
|
Р. фон Мах |
1906 |
1166070 |
95005 |
- |
6036 |
- |
67716 |
1334827 |
|
Й. Иванов |
1912 |
1103311 |
267862 |
- |
194195 |
548225 |
228931 |
2342524 |
|
А. Цалкиопулос |
1913 |
313270 |
660915 |
4000 |
618147 |
108567 |
1704899 |
|
|
Вл. Сис |
1917 |
996890 |
333360 |
- |
130000 |
480900 |
207730 |
2148880 |
|
Л. Доминиан |
1917 |
1172136 |
190047 |
- |
12006 |
- |
63835 |
1438024 |
Тук трябва да се има предвид, че нито една статистика в миналото не работи с понятието “етнически македонци” и че броят на отделните етнически групи се отнася за цялата територия на географската област Македония. Въпреки това по-голямата част от гръцкото население живее в Беломорска Македония, докато по-голямата част от албанското живее във Вардарска Македония, където впоследствие се създава днешната Р. Македония. Сериозен недостатък на повечето от споменатите статистики е честото смесване на религиозната с етническата принадлежност или преброяване само на мъжкото население. За най-обективна се приема статистиката на В. Кънчов.
Сравнително малко обаче са изследванията, които проследяват динамиката на историческото развитие на отделните етнически групи. Сред тях се открояват анализите на В. Кънчов, Д. Яранов, А, Селишчев и др., които констатират, че на базата на високата раждаемост на албанския етнос възниква демографски натиск, в резултат на което през последните 2-3 века българо-албанската етнографска граница непрекъснато се измества на изток.[7]
Най-обща представа за броя на отделните етнически групи според информацията, събрана от отделните преброявания в Р. Македония, ни дава таблица № 2.[8]
Таблица № 2
|
Етнос |
1953 г. |
1961 г. |
1971 г. |
1981 г. |
1991 г. |
1994 г. |
|
Общо |
1304514 |
1406003 |
1647308 |
1909136 |
2033964 |
1945932 |
|
Македонци |
860699 |
1000854 |
1142375 |
1279323 |
1328187 |
1295964 |
|
Албанци |
162524 |
183108 |
279871 |
377208 |
441987 |
441104 |
|
Турци |
203938 |
131481 |
108552 |
86591 |
77080 |
78019 |
|
Роми |
20462 |
20606 |
24505 |
43125 |
52103 |
43707 |
|
Сърби |
35112 |
42728 |
46465 |