Тенденции в демографското развитие на Р. Македония

Проявите на етническо напрежение в бившата югославска република Македония отдавна са обект на внимание от страна на различни специалисти по балканската проблематика. Едва напоследък обаче при анализиране на съществуващата криза и нейните потенциални варианти на развитие се изтъкват и някои демографски показатели. Своеобразен “връх” в тази насока представлява статията на бившия премиер на Р. Македония и бивш лидер на партията ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски “Тези за просъществуване на македонската нация и държава”.[1] В нея има цял раздел, озаглавен “Демография”, в който можем да прочетем следното: “Като отговорни люде, към идните генерации ще направим най-голям грях ако не разгледаме заканата за демографско претопяване на македонския народ*. Всички добронамерени замисли да имаме повече деца са завинаги завършено и пусто желание. Фактите са немилосърдни. Проблемът не е само в 19-те % албанска популация, а в това, че с Охридския договор и реалността, която се създава след неговото провеждане, вратите са цялостно отворени за масови механични заселвания от Косово и от Албания. Тяхната демографска експлозия няма признаци на спиране. Информацията, че от всички първокласници в Македония 33 % са албанчета, факта, че в Скопие всяка година се формират 6-7 нови албански паралелки в средните училища, пораждат безпокойство. Затова не можем да бъдем неми и слепи пред реалността, че нашата нация** я заплашва демографско унищожение”.

При внимателното проследяване на реакциите в Р. Македония по повод тази статия на Л. Георгиевски, прави впечатление, че на неговата идея за изграждане на “Берлински зид” между “македонското”*** и албанското население бяха противопоставени редица смислени доводи. Не се появи обаче нито един задълбочен анализ, който на базата на статистиката да разгледа протичащите демографски процеси сред отделните етнически групи на населението на Р. Македония. Целта на настоящото изследване е да разкрие дълбочината и тенденциите в развитието на етно-демографските процеси в Р. Македония.

На пръв поглед тази задача не е толкова сложна. Изданията на Държавния завод за статистика на Р. Македония са изпълнени с обстойна информация за повъзрастово-половата структура на населението, за неговата брачност, раждаемост и смъртност.[2] Богата информация може да се намери и в неговата страница в Интернет.[3] Всеобща слабост на тези издания е, че те дават обща информация за цялото население на Р. Македония. Поради тази причина се допускат редица грешки при оценката на демографските процеси в Р. Македония. Така например бившият председател на Македонския парламент и председател на Либералната партия Стоян Андов по повод първите официално обявени резултати от преброяването през 2002 г. заявява: “Според Държавния завод за статистика, в страната доминира по-старо население, което ни указва, че прираст от 86615 души не е от наталитет. Не е променена нито половата структура, което значи, че прирастът не е и чрез бракове с лица от чужбина”.[4] Подобни твърдения се правят най-вече поради факта, че липсват таблици, в които споменатите показатели да са засечени с показателя етническа принадлежност. Поради тази причина е изключително трудно да се съди за диспропорцията на демографските процеси сред отделните етнически групи в Р. Македония. Наблюдават се и някои методологични трудности. Например македонската статистика не изчислява средния брой население за даден период, а представя статистическите данни за броя население към средата на периода. Поради тази причина при изчисляването на някои коефициенти има известна неточност. Частични затруднения се срещат и с определяне на етническата принадлежност на лицата от смесени бракове. В едни случаи се взима етническата принадлежност на майката, в други – на бащата. Споменатите трудности обаче не дават съществено отражение върху общите тенденции в демографското развитие. Тази констатация е особено валидна за двете основни етнически групи: македонската и албанската, “смесването между които е много малко”.[5]

Въпросът за броя на отделните етнически групи, населяващи географската област Македония, отдавна е обект на внимание от страна на изследователите. В края на XIX и началото на XX в. са правени различни статистики, основните от които са обобщени през 1929 г. от проф. Карл Щруп.[6] Тези данни са представени в таблица 1.

Таблица 1

Автор	Година	Българи	Гърци	Сърби	Албанци	Турци	Други	Общо
Принц Черкаски	1877	819860	177500	-	510220		298050	1805630
В. Теплов	1877	1172136	190047	41284	12055	-	63895	1479417
Гръцка статистика	1878	337000	438000	-	349000		205000	1329000
Турска статистика	1881	500554	22892	-	185535		36372	745353
Стефан Веркович	1889	1317131	222740	-	78790	240264	90118	1949043
Спиро Гопчевич	1889	57600	201140	2048320	165620	231400	166540	2870620
Г. Вайганд	1892	1200000	220000	-	695000		160000	2275000
К. Николаидис	1899	454700	656300	-	-	576600	132900	1820500
В. Кънчов	1900	1181936	228702	700	128711	499204	228971	2268224
Г. Рутиер	1904	1136000	322000	210000	661000	474000	345000	3148000
Делияни	1904	332142	652795	-	-	634017	105864	1724818
Турска статистика	1904	896496	307000	100717	1508507		98280	2911000
Турска статистика	1905	1203696	-	199717	1500507		-	2903920
в. “льо темп”	1905	1200000	270000	150000	600000	410000	152000	2782000
Д. Бранков	1905	1172136	190047	-	12006	840433	76499	2291121
Ное Константин	1905	512000	193000	21700	1030420		443407	2200527
Т. Флорински	1905	1132000	-	424000	-	-	-	1556000
Р. Пелитие	1905	1172000	190000	-	12000	-	63000	1437000
Р. фон Мах	1906	1166070	95005	-	6036	-	67716	1334827
Й. Иванов	1912	1103311	267862	-	194195	548225	228931	2342524
А. Цалкиопулос	1913	313270	660915	4000	618147		108567	1704899
Вл. Сис	1917	996890	333360	-	130000	480900	207730	2148880
Л. Доминиан	1917	1172136	190047	-	12006	-	63835	1438024

Тук трябва да се има предвид, че нито една статистика в миналото не работи с понятието “етнически македонци” и че броят на отделните етнически групи се отнася за цялата територия на географската област Македония. Въпреки това по-голямата част от гръцкото население живее в Беломорска Македония, докато по-голямата част от албанското живее във Вардарска Македония, където впоследствие се създава днешната Р. Македония. Сериозен недостатък на повечето от споменатите статистики е честото смесване на религиозната с етническата принадлежност или преброяване само на мъжкото население. За най-обективна се приема статистиката на В. Кънчов.

Сравнително малко обаче са изследванията, които проследяват динамиката на историческото развитие на отделните етнически групи. Сред тях се открояват анализите на В. Кънчов, Д. Яранов, А, Селишчев и др., които констатират, че на базата на високата раждаемост на албанския етнос възниква демографски натиск, в резултат на което през последните 2-3 века българо-албанската етнографска граница непрекъснато се измества на изток.[7]

Най-обща представа за броя на отделните етнически групи според информацията, събрана от отделните преброявания в Р. Македония, ни дава таблица № 2.[8]

Таблица № 2

Етнос	1953 г.	1961 г.	1971 г.	1981 г.	1991 г.	1994 г.
Общо	1304514	1406003	1647308	1909136	2033964	1945932
Македонци	860699	1000854	1142375	1279323	1328187	1295964
Албанци	162524	183108	279871	377208	441987	441104
Турци	203938	131481	108552	86591	77080	78019
Роми	20462	20606	24505	43125	52103	43707
Сърби	35112	42728	46465	44468	42775	40228
Власи	8668	8046	7190	6384	7764	8601
Мюсюлмани	1591	3002	1248	39513	31356	15418
Други	11520	16178	37102	32524	52712	22891

В случая съвсем умишлено не са цитирани данните от 1948 г. Те биха ни подвели, защото една немалка част от албанците и македонците-мюсюлмани (българите мохамедани) са се декларирали като турци. В някои изследвания се приема, че тогава в Р. Македония са живели 197389 албанци. Ако се вземат данните от 1948 г. за 100 %, то тогава се получава следната информация за нарастването в проценти на населението като цяло и на отделните негови етнически групи, отразена в таблица № 3:

Таблица № 3

Етнос	1948 г.	1971 г.	1994 г.
Общо	100	143	169
Македонци	100	145	164
Албанци	100	142	223
Турци	100	113	38
Роми	100	126	224
Сърби	100	156	135
Власи	100	76	90
други	100	329	203

При анализиране нарастването на отделните етнически групи трябва да се има предвид, че намаляването на турския етнос се дължи на изселване в Турция, а не на липса на раждаемост. Като се има това предвид, ясно е, че основният елемент, който нараства и дава прираст, е албанския. При него също трябва да се отчита факта, че през 1953 г. той намалява спрямо 1948 г. поради изселване на турчеещи се албанци в Турция. Поради тази причина ако се вземе броя на албанското население през 1953 г. за 100 %, то към 1994 г. то е нараснало с 271 %. При албанското население в Р. Македония 1953 г. може да се вземе за базисна, защото след този период не се наблюдават значими изселвания.

В резултат на така протичащите демографски процеси, наблюдаваме следното съотношение в проценти между отделните етнически групи по години, отразено в таблица № 4:

Таблица № 4

Етнос	1953 г.	1961 г.	1971 г.	1981 г.	1991 г.	1994 г.
Общо	100	100	100	100	100	100
Македонци	66	71,2	69,3	67,0	65,3	66,6
Албанци	12,5	13	17	19,8	21,7	22,7
Турци	15,6	9,4	6,6	4,5	3,8	4
Роми	1,6	1,5	1,5	2,3	2,6	2,2
Власи	0,7	0,6	0,4	0,3	0,4	0,4
Сърби	2,7	3	2,8	2,3	2,1	2,1
Други	1	1,4	2,3	3,8	4,1	2

Изнесената до тук информация сама по себе си не предизвиква големи изненади. В света има редица държави, в които съотношението основно население / етнически малцинства е много по-ясно обособено. За да се отговори на въпроса как ще се развиват в бъдеще етно-демографските процеси в Р. Македония, е необходимо да се познава добре повъзрастовата структура не само на нейното населението като цяло, но и разбита по отделните етнически групи. За съжаление рядко се намират подобни официални публикации. Известна представа за това съотношение дава следващата таблица № 5, отразяваща разпределението на населението на Р. Македония в млада и средна възраст към 1994 г. по признака религиозна принадлежност:

Таблица № 5

Възрастова група	Общо	Религия
		Православни	%	Мохамедани	%	Останали	%
0-4	151 287	79 929	53	66 004	44	5 354	4
5-9	162 672	92 989	57	63 732	39	5 951	4
10-14	166 993	99 940	60	60 815	36	6 238	4
15-19	161 947	97 235	60	58 996	36	5 716	4
20-24	152 720	92 057	60	55 447	36	5 216	3
25-29	150 545	93 668	62	51 774	34	5 103	3
30-34	147 733	97 292	66	45 205	31	5 236	4
35-39	145 144	104 029	72	35 740	24	5 375	4
40-44	136 590	102 903	75	28 313	21	5 374	4
45-49	109 351	82 066	75	23 314	21	3 971	4

Данните в таблица № 5 недвусмислено показват, че в по-младите възрастови групи намалява относителния дял на християните за сметка на мохамеданите. Този процес е израз на различната раждаемост, характерна за двете религиозни групи.

За да стане още по-ясна картина, по-долу в таблица № 6 е представено разпределението на населението на Република Македония по етническа принадлежност и вероизповедание през 1994 г. (в таблицата не са включени неопределилите се в религиозно отношение, но те не влияят по същество върху съотношението между отделните групи).

Таблица № 6

Вероизпо- ведание	Всичко	Православни	Католици	Мохамедани	Атеисти
Всичко	1945932	1 283 689	7 405	581 203	5641
Македонци	1295964	1 229 147	4 144	15 139	4 330
Албанци	441104	942	877	425 376	49
Турци	78019	-	-	73 632	59
Роми	43 707	805	15	40 040	30
Сърби	40 228	38 449	30	138	439
Мюсюлмани	15 418	-	-	15 105	20
Власи	8 601	7 964	-	-	59
Бошняци	6 829	61	-	6 686	-
Египтяни	3 080	43	-	2 947	-

От цифрите става ясно, че 73,2 % от изповядващите исляма са албанци, 12,7 % са турци и 6,8 % са цигани. От християните пък (общо православни и католици) 95,5 % са македонци. Ако се конкретизира това съотношение за православните, то от тях 96,8 % са македонци.

На базата на тази информация могат да се направят необходимите преизчисления, при които се получава следващото повъзрастово разпределение към 1994 г. на двата основни етноса в Р. Македония, отразено в таблица № 7:

Таблица № 7

Възрастова група	Общо / бр.	Македонци		Албанци
		Брой	% от населението в групата	Брой	% от населението в групата
0-4	151233	77370	51,1	48320	31,9
5-9	162675	90 010	55,3	46650	28,7
10-14	167097	96740	57,9	44520	26,7
15-19	162159	94120	58,1	43190	26,7
20-24	153447	89110	58,3	40590	26,6
25-29	151927	90670	60,2	37900	25,2
30-34	148793	94180	63,7	33090	22,4
35-39	145590	100700	69,4	26160	18,0
40-44	137279	99610	72,9	20730	15,2
45-49	109858	79440	72,6	17070	15,6

Това означава, че в средата на 90-те години раждаемостта на македонския етнос е намаляла до такова ниво, че участва с около 50 % в репродукцията на населението. Особено тревожната тенденция към намаляване на относителния дял на основното население сред новородените се забелязва и в последващия период. Този процес нагледно е отразен в таблица № 8, даваща информация за броя на живородените деца по години и етническата принадлежност на майките им.[9]

Таблица № 8

Етнос	1991	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998	1999	2000
Общо	34830	33238	32374	33487	32154	31403	29478	29244	27309	29308
Македонци	18012	17380	16666	16704	15853	15315	14290	14004	13308	13791
Албанци	11813	11479	11353	12010	11670	11409	10491	10641	9383	10075
Турци	1809	1647	1491	1616	1531	1400	1496	1376	1312	1155
Роми	1487	1117	1211	1378	1615	1643	1685	1652	1587	1387
Власи	---	13	28	25	33	27	19	24	25	30
Сърби	---	---	363	403	331	301	246	252	197	301
Други	1709	1602	1262	1351	1184	1308	1251	1295	1042	2569

Процентното разпределение на живородените по показателя етническа принадлежност на техните майки е отразено в таблица № 9:[10]

Таблица № 9

Етнос	1991	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998	1999	2000
Общо	100	100	100	100	100	100	100	100	100	100
Македонци	51,7	52,3	51,5	49,9	49,3	48,8	48,5	47,9	48,7	47,1
Албанци	33,9	34,5	35,1	35,9	36,1	36,3	35,6	36,4	36,0	34,4
Турци	5,2	5,0	4,6	4,8	4,8	4,4	5,1	4,7	4,8	3,9
Роми	4,3	3,4	3,7	4,1	5,0	5,2	5,7	5,6	5,8	4,7
Власи	---	0,0	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1	0,1
Сърби	---	---	1,1	1,2	1,0	1,0	0,8	0,9	0,7	1,0
Други	4,9	4,8	3,9	4,0	3,7	4,2	4,2	4,4	3,8	8,8

Въз основа на данните за 1994 г. са изчислени общия брутен коефициент за раждаемост на цялото население и груповите брутни коефициенти за раждаемост на отделните етнически групи. Получените показатели са отразени в таблица № 10:

Таблица № 10

Общ брутен коефициент за раждаемост на цялото население****	17,2 ‰
Групов брутен коефициент за раждаемост на македонците	12,9 ‰
Групов брутен коефициент за раждаемост на албанците	27,2 ‰
Групов брутен коефициент за раждаемост на турците	20,7 ‰
Групов брутен коефициент за раждаемост на ромите	31,5 ‰
Групов брутен коефициент за раждаемост на власите	2,9 ‰
Групов брутен коефициент за раждаемост на сърбите	10,0 ‰
Групов брутен коефициент за раждаемост на другите	---

Изчисляването на общия брутен коефициент за раждаемост на цялото население и на груповите брутни коефициенти за раждаемост на отделните етнически групи дава нагледна представа за диспропорциите в наталитета. Върху тези показатели обаче дава отражение възрастовата структура на цялото население, а тя в едни и същи възрастови групи при отделните етноси не е еднаква, както вече се видя от таблица № 7. Поради тази причина се получава непълна картина. Това неудобство може да се избегне чрез изчисляване на специфичния общ и специфичните групови коефициенти за раждаемост на населението във възрастовия интервал 15 – 49 години. Той дава много по-точна представа за раждаемостта на населението в детеродна възраст***** през 1994 г. Получените данни са отразени в таблица № 11:

Таблица № 11

Общ специфичен коефициент за раждаемост на цялото население във възрастовия интервал 15 – 49 г.	33,2 ‰
Групов специфичен коефициент за раждаемост на македонците във възрастовия интервал 15 – 49 г.	25,8 ‰
Групов специфичен коефициент за раждаемост на албанците във възрастовия интервал 15 – 49 г.	54,9 ‰

Това означава, че докато на 1000 души македонци на възраст от 15 до 49 навършени години са се родили 25,8 македончета, то на 1000 души албанци на възраст от 15 до 49 навършени години през същия период са се родили 54,9 албанчета.

Как се е стигнало до тези резултати? През 70-те и 80-те години македонските демографи пресмятат, че за да се получи просто възпроизводство на населението и запазване на неговия брой, е необходимо всяка жена да ражда по 2,15 деца. Приравнено към броя на жените в Македония, които ефективно участват в репродукцията, това означава всяка от тях през целия си фертилен период да роди по 2,53 деца (средно потомство). Не такава е обаче картината. Към 1981 г. 47,67 % от македонките са родили едно дете, а 40,93 % второ. Едва 8,27 % от тях са родили трето дете и 1,4 % четвърто. По този начин на една майка македонка се пада 1,66 деца. По съвсем друг начин стоят нещата при албанките. През същия период 19,02 % от тях са родили трето дете, а 11,17 % четвърто. При туркините тези показатели са съответно 16,7 % с трето и 9,34 % с четвърто дете. По този начин на една майка албанка се падат 2,68 деца, а на една туркиня 3,4 деца.[11]

Върху раждаемостта оказва влияние и контрацептивната култура на населението. Съгласно данните от изследването на “Брима галъп” през март 2003 г., 42 % от македонките използват контрацептивни средства. Този показател при албанките е 21 %. Интересно е, че 5 % от македонките не са чули за нито един начин за предпазване от нежелана бременност, докато при албанките показателя е 16 %.[12]

Динамиката на етно-демографските процеси в Р. Македония намира отражение и в други демографски показатели. Характерен пример за това е брачността. Наличните, макар и непълни данни, дават възможност да се изчислят брутните общи и брутните специфични коефициенти за брачност. В таблица № 12 са отразени данните за 1999 г. на базата на етническата принадлежност на младоженеца:[13]

Таблица № 12

Общ брутен коефициент за брачност на цялото население	7,0 ‰
Групов брутен коефициент за брачност на македонците	5,8 ‰
Групов брутен коефициент за брачност на албанците	11,3 ‰
Групов брутен коефициент за брачност на турците	7,7 ‰
Групов брутен коефициент за брачност на ромите	12,7 ‰
Групов брутен коефициент за брачност на власите	2,0 ‰
Групов брутен коефициент за брачност на сърбите	3,4 ‰
Групов брутен коефициент за брачност на другите	---

Няма никакво съмнение, че по-високата брачност при албанците, турците, ромите и другите (в тази група преобладават определящите се като мюсюлмани) е предпоставка за тяхната по-висока раждаемост. Прави впечатление, че брачността при македонците е по-ниска от средната за страната.

При анализиране на специфичните демографски показатели на отделните етнически групи, населяващи Р. Македония, трябва да се обърне специално внимание и на смъртността. За периода 1995 – 1999 г. средната стойност на общия брутен коефициент за смъртност на цялото население е 8,3 ‰.[14] В таблица № 13 е отразен броя на умрелите през 2000-та г.:[15]

Таблица № 13

Етнос	Умрели / бр.
Общо	17253
Македонци	12850
Албанци	2635
Турци	449
Роми	410
Власи	41
Сърби	389
Други	479

Въз основа на тези данни могат да се изчислят общия брутен коефициент за смъртност на цялото население и груповите брутни коефициенти за смъртност на отделните етнически групи. Тези показатели са отразени в таблица № 14:

Таблица № 14

Общ брутен коефициент за смъртност на цялото население	8,4 ‰
Групов брутен коефициент за смъртност на македонците	9,9 ‰
Групов брутен коефициент за смъртност на албанците	5,9 ‰
Групов брутен коефициент за смъртност на турците	5,8 ‰
Групов брутен коефициент за смъртност на ромите	9,3 ‰
Групов брутен коефициент за смъртност на власите	4,8 ‰
Групов брутен коефициент за смъртност на сърбите	9,7 ‰
Групов брутен коефициент за смъртност на другите	---

С прецизирането на данните за броя и етническия състав на населението на Р. Македония вероятно тези показатели ще претърпят известни изменения, но това няма да се отрази по същество върху демографските тенденции. И тук прави впечатление, че смъртността при македонците е по-висока, отколкото средната смъртност при цялото население. В същото време този показател при албанците и турците е доста по-нисък, което е израз на тенденцията за нарастване на техния брой.

Изнесените до тук статистически данни рефлектират на практика във всички сфери на обществено-политическия живот на Р. Македония. Това се констатира отчасти от бившия македонски премиер Л. Георгиевски, който твърди, че в момента***** 33 % от първокласниците са албанчета, като при това техния брой непрекъснато нараства. Съгласно информация от Министерството за образование и наука в Скопие, през учебната 2003 - 2004 г. броят на албанчетата първокласници се увеличава с 1000 души спрямо броя на тези от 2002 – 2003 г.[16] При това положение е напълно реално ежегодно само в Скопие да се откриват по 6-7 нови албански паралелки. Нарастване се наблюдава и в други градове, дори и в Охрид. Увеличава се броя и на паралелките с преподаване на турски език, какъвто е случая с Радовиш.[17] Тези данни напълно се препокриват със статистическата информация. Като се има предвид, че първокласниците тръгват на седемгодишна възраст на училище, то въпросните 33 % албанчета са се родили към 1995 г. Както вече видяхме, през 1994 г. броят на албанчетата във възрастовия интервал от 0 до 4 навършени години е 31,9 % (с тенденция към увеличаване) от броя на всички новородени.

Тук е местото да се обърне внимание на факта, че данните от текущата демографска статистика и от преброяванията в Р. Македония не са съвсем точни. Основна причина за това е все още нерегулирания граждански статут на част от албанското население. Така например според Джезеир Шакири, депутат в македонския парламент, “в Танушевци няма канцелария, където може да се направи акт за раждане, лична карта или паспорт... 248 деца от 6 месечна до 6 годишна възраст не са записани в родилните регистри. 39 % от населението няма документи”. Подобно е положението в селата Малино и Брест. Техните жители “се жалват, че държавата не им дава възможност да регулират своето гражданство”.[18] Поради тези причини текущата демографска статистика не дава абсолютно никаква информация за ражданията, брачността, и смъртността сред това население. Не е по-различно положението и с данните от първите две преброявания след обявяване независимостта на Р. Македония през 1991 г. Те нямат пълна “легитимност поради етническия фактор - в 1991 г. албанците в Македония не признаха резултатите, докато през 1994 г. се наблюдаваше бойкот на над 10.000 жители в Дебър и неговите околности, също така принадлежащи на етническата общност на албанците”.[19]

Проблемът с неточността на данните от естествения прираст допълнително се усложнява с липсата на точни данни за миграционния прираст. Официалната статистика дава следните данни за миграциите през 1999 г, отразени в таблица № 15.[20]

Таблица № 15

Етническа принадлежност	Имигрирали	Емигрирали	Миграционно салдо
Общо	11377	10846	+ 531
Македонци	7784	7591	+ 193
Албанци	2146	1859	+ 287
Турци	451	433	+ 18
Роми	341	346	- 5
Власи	31	23	+ 8
Сърби	208	199	+ 9
Други	416	395	+ 21

И от официалните данни става ясно, че най-голям дял в миграционния прираст имат албанците: 54 %, следвани от македонците с 36,3 %.

За съжаление статистиката не дава обективна представа за точните параметри на миграционния процес, който до голяма степен е неконтролируем. Броят на албанците се увеличава чрез имиграция главно от Косово, а напоследък и от Албания. Излишно е да се споменава периода на косовската криза, когато Р. Македония бе залята от косовски албанци. Към 09.05.1999 г. само броя на регистрираните възлизаше на 230 000 души. Въпреки че повечето от тях се върнаха, от много места пристига информация, че част от косовските албанци са останали и продължават да се настаняват на македонска територия. За силния имиграционен натиск говори факта, че през периода от 1992 до началото на 2003 г. Р. Македония е отказала да даде гражданство на 11167 души, над 50 % от които албанци, следвани от лица, декларирали се като мюсюлмани.[21] Р. Македония стана особено привлекателна за имигриращо албанско население след влизането в сила на Охридския договор от 2001 г., с който се регламентира неговия статус. Създаването например на етнически чисти училища води до нарушаване на традиционния модел на съжителство. В смесените райони родителите на учениците македонци констатират, че “съществува опасност от създаване на етнически чиста среда. Ще се извърши мълчалива албанизация на Куманово ако се спази решението на Министерството за образование (на Р. Македония, б.а.). Решението на министър Положани (министър на образованието на Р. Македония, б.а.) за етническо разделяне на учениците води до създаването на средношколски център за албанците от Прешево, Медведжа и Буяновац”.[22]

Подобен механичен прираст вече е довел до драстично увеличаване на броя на албанците в някои селища. Така например известното село Арачиново през 1971 г. е имало 2436 жители, а през 1981 г. – 5740, през 1971 г. скопския квартал Илинден е имал 2495 жители, през 1981 г. – 4077, Идризово съответно 1562 и 2292. Изключително показателен е факта, че през последните 20 години няма регистриран случай македонец да е купил имот в село, населено с албанци. Обратните случаи са хиляди. Така например в селата Бадар и Блаце (Катлановско), за първи път през 1982 г. се настанява по един албанец, който купува земя. През 1984 г. се заселва по още един албанец, а вече през 1985 г. броя на новозаселилите се става 22.[23] Повечето от тях са представители на младата генерация, с висока продължителност на предстоящия живот и съответно висок потенциал за репродукция.

Миграцията на албанското население е довела до значително увеличаване на населяваната от него територия. Днес в някои среди все още битува мнението, че единствено Западна Македония е населена с албанци. Данните от преброяването през 1994 г. обаче сочат, че тази картина е променена. В следващата таблица № 16 е представено процентното разпространение на албанското население по брой общини в Р. Македония според административното деление в началото на 2003 г.[24]

Таблица № 16

Брой общини	% албанско население в тях
12	Над 95 %
5	Между 75 % и 95 %
8	Между 50 % и 75 %
10	Между 25 % и 50 %
7	Между 15 % и 25 %
10	Между 5 % и 15 %
29	Между 0,01 % и 5 %
42	Под 0,01 %
123	---

От тези данни е видно, че от общо 123 общини в Р. Македония, албанско население живее в 81 от тях (или в 65,9 % от тях). Важен е фактът, че албанците представляват мнозинство в 25 общини (или в 20,3 % от всички общини), като в още 17 тяхното присъствие е значително.

Друг начин за увеличаване броя на албанското население е извършваната асимилация на другите етнически групи, изповядващи исляма. Става въпрос най-вече за турците, циганите и македонците мохамедани. Показателни в това отношение са битките, водени днес в различни джамийски настоятелства между представители на албанския и турския етнос за това на какъв език да се извършва превода от арабски при осъществяване на религиозните служби. В. Цветановски пише: “Във връзка с вярата е налице... конфликт между албанците и турците – кой да бъде ходжа в джамията, на кой език да се проповяда и кой да членува в джамийското настоятелство”.[25] Почти навсякъде надделяват албанците и другите мюсюлмани са принудени да слушат проповедите на албански. На много училища с преобладаващ брой ученици от турската етническа група напоследък се назначават за директори етнически албанци.[26] Интересно е да се отбележи, че циганите в Охрид вече говорят албанския като майчин език. В миналото единствената мюсюлманска общност, която се явяваше известна преграда пред албанската експанзия бяха македонците мохамедани. Поради неадекватна държавна политика към това население, то бе изоставено на произвола на съдбата. Първо се обезлюди Миячията (мияшките села в Западна Македония). Днес на обезлюдяване е подложена Долна Река. Само в община Ростуше от 10366 жители през последните 1-2 години са се изселили 4300.[27] Известна спирачка бяха и горанските българи в Косово. По време на косовската кризата обаче те бяха малтретирани и техния брой намаля от 25000 на 5000.[28] Като цяло за групата на македонците мюсюлмани може да се обобщи, че техният брой 3-4 пъти надвишава официално деклариралите се като такива 15 139 души. Без да владеят албански или турски, те стават обект на целенасочена асимилация и допълнително увеличават групата на албанския или турския етнос.

С оглед на местото на демографския анализ при разглеждане на етническите процеси в Р. Македония, често пъти се поставя въпроса дали е възможно да се очаква намаляване на албанския прираст. Съгласно теорията за демографския преход, той представлява процес на преминаване на населението от състояние на висока раждаемост и висока смъртност към състояние на ниска раждаемост и ниска смъртност. Демографският преход обикновено е свързан с настъпили дълбоки социално-икономически и психологически промени. В резултат на демографския преход настъпват ясно забележими изменения както в регионален, така и в световен мащаб. В развитите страни ниската смъртност и удължаването на човешкия живот, съчетани с ниска раждаемост, доведоха до крехко демографско равновесие. В някои държави раждаемостта стана по-ниска от смъртността и се заговори за демографска депресия. Населението в развиващите се страни обаче не бе подготвено за тези процеси. Там на фона на ниската смъртност се запази една относително висока раждаемост, в резултат на което възникна демографски взрив. Между зоните на демографска депресия и демографски взрив възникнаха определени зависимости. Те най-общо се изразяват в стремеж към междурегионално преразпределение на населението и произтичащите от тук глобални тенденции за неговата миграция от юг към север.[29] В контактните зони на тези две обособени групи понякога се наблюдават съжителство на общности с различно демографско поведение, обусловено от различията в техните ценности и от различната степен на настъпилите социално-икономически и психологически промени.

Теоретиците на концепцията за демографска и миграционна сигурност обстойно са анализирали случаите при възникване на демографски и миграционен натиск от една държава към друга. До този момент обаче никой не е анализирал случай, в който в рамките на една страна едновременно се наблюдава демографска депресия сред една обособена част от населението и демографски взрив сред друга.

За населението на Р. Македония демографският преход се извършва през 60-те и 70-те години на ХХ век. Средната продължителност на живота достигна 70 години за мъжете и 75 години за жените.[30] Важно е да се обърне внимание на факта, че продължителността на живота при македонския и албанския етнос е практически еднаква, което е пряк резултат от съществуващите еднакви социално-икономически условия за всички граждани на Р. Македония без оглед на тяхната етническа принадлежност. Всъщност като основна причина за днешния етнически дисбаланс трябва да се търси променената раждаемост. Според известния познавач на етнографията и статистиката на Македония Васил Кънчов, към края на XIX век раждаемостта на българите и албанците е била приблизително еднаква. На една българка тогава са се падали по 3-4 деца при градското население и 4-5 деца при селското. На една албанка през същия период са се падали 3,5 – 4 деца.[31] В началото на 50-те години (в навечерието на демографския преход) една македонка (българка) е имала средно 3,11 деца, а албанката 3,52.[32] Вече видяхме как се е променила раждаемостта след демографския преход. Раждаемостта на албанското население е спаднала, но в много по-малка степен, отколкото при македонското. Поне засега не се наблюдават признаци за някакви съществени изменения в наталитета на албанското население в Р. Македония.******

В средата на 80-те години на ХХ век македонският демограф д-р Блага Петревска, след като проучва движението на населението, достига до извода за двоен модел на репродукция. Според него от една страна се наблюдава раждаемост, която не е достатъчна за нормалното възпроизводство на населението. От друга страна е налице раждаемост, водеща до естествен прираст, който не може да бъде усвоен от икономиката на страната. Без да се задълбочава в етническите аспекти на своя анализ, тя достига до извода, че този двоен модел на възпроизводство не само задържа, но и засилва регионалните, социалните и етническите различия в демографското развитие на Р. Македония.[33] На практика този факт представлява умален модел на две територии, ясно разграничими по между си по протичащите в тях процеси на демографска депресия и демографски взрив. Ясно е, че между тях ще протича процес на преразпределение на населението, който е улеснен от факта, че става въпрос за миграция в рамките на една държава.

Какво следва от всичко казано до тук? Няма налични обективни данни, въз основа на които да е възможно да се направят точни прогнози по години за бъдещото развитие на албанския и македонския етнос. Не трябва да има и прекалено големи очаквания към резултатите от преброяването на населението в Р. Македония, извършено през 2002 г. Върху събраната информация няма как да не са повлияли последиците от въоръжения етнически конфликт, липсата на гражданска регистрация на част от албанското население, липсата на вписвания на новородените, липсата на контрол върху имиграцията и т.н. Първите официално обявени резултати от преброяването обаче потвърждават описаната тенденция към относително намаляване на македонския етнос и увеличаването на албанския. Първите официално публикувани данни от преброяването през 2002 г. са отразени в таблица 17.[34]

Таблица № 17

Етническа група	Брой	%
Македонци	1 297 981	64,18
Албанци	509 083	25,17
Турци	77 959	3,85
Роми	53 879	2,66
Сърби	35 939	1,78
Бошняци	17 018	0,84
Власи	9 695	0,48
Други	20 993	1,04
Общо	2 022 547	100

Прави впечатление, че през 2002 г. спрямо 1994 г. населението на Р. Македония се е увеличило с 76615 души. От тях обаче едва 2007 души са македонци, а 67979 са албанци. Именно поради тази причина е намалял относителния дял на македонското население от 66,6 % на 64,18 %, а е нараснал относителния дял на албанското население от 22,7 % на 25,17 %.

Поради редица слабости в процеса на преброяване и обработване на данните, още преди да бъдат обявени резултатите, те станаха обект на политически интерпретации. Например масово бе лансирано твърдението, че албанците в Р. Македония са около 19 %.[35] По този повод Иляз Халими, заместник-председател на Демократическата партия на албанците заяви: “Няма логика резултатите да бъдат по-малки от онези от предишното преброяване. Според наталитета, този брой трябва да бъде много по-голям. Лансирайки по-малки бройки, някой вероятно подготвя терена за да се излезе с крайна бройка от около 24 или 25 % и с това да се смирят албанците. Реално, тази бройка трябва да бъде около 30 %”.[36] Буди недоумение факта, че по време на самото преброяване бе сменен директора на Държавния завод за статистика, че със свое решение в началото на м. април 2003 г. правителството на Р. Македония прекрати дейността на Държавната преброителна комисия, която е отговорна за организирането, провеждането и оповестяването на крайните резултати от преброяването. Според опозицията оповестяването на официалните данни е закъсняло с 6-7 месеца.[37]

Като се имат предвид изнесените факти, с основание възниква въпроса за демографското бъдеще на Р. Македония. Критично трябва да се анализира мнението на Л. Георгиевски, че македонската нация е заплашена от претопяване. В наши дни понятието нация би следвало да се разглежда като политическа категория и да дава обобщен сбор от всички граждани (поданици) на дадена държава.******* От тази гледна точка Р. Македония не е заплашена от депопулация. Според прогнозите на ООН, очаква се към 2025 г. нейното население да бъде 2067400 души, а към 2050 г. да е около 1893700 души.[38] До този момент обаче не са публикувани каквито и да било прогнози за развитието на отделните етнически групи от нейното население. Но и наличната статистика дава основание да се заключи, че през следващите 20-30 години от сцената ще слязат няколко поколения, в които македонците са 65 – 75 %. След около 10 - 15 години в детеродна възраст ще започне да навлиза роденото от средата на 90-те г. на ХХ в. насам поколение, в което вече македонците са относително малцинство, т.е. под 50 %, следвани от албанския етнос с 32 – 35 %. Като се има предвид неговата висока раждаемост, то след още около 20 - 30 - 40 години, македонците от относително ще започнат да се превръщат в абсолютно малцинство, вече изпреварвани от албанския етнос, който ако запази сегашните показатели за възпроизводство ще бъде над 50 % от населението.

Тези тенденции в демографското развитие на Р. Македония без съмнение ще доведат до сериозни промени във всички сфери. На първо место трябва да се обърне внимание на факта, че Р. Македония е призната от повечето държави в света с името Бивша югославска република Македония. Въпреки уговорките, че това име е временно, то доби популярност през последните 10 години. От друга страна този факт говори за наличието на все още нерешени проблеми с държавността на Р. Македония. Намаляването на броя на македонците под 50 % от цялото население неминуемо ще изведе на преден план въпроса за окончателното име на републиката. Увеличаването на албанското население води и до нарастване на неговата политическа тежест. При всички положения то ще има все по-решаваща роля във въпроса за името.

На второ место трябва да се очаква криза в македонската национална идентичност, която ще произтича от процеса на предефиниране на АСНОМ-ска Македония. Натрапения и насаждан със сила македонизъм е обречен на обективно стесняване на неговото пространство. При това положение е напълно реално да се задълбочи наблюдавания и в момента процес на завръщане към традиционните етнически самоопределения, в това число и ребългаризация на населението.

Увеличаването на площите, населени с преобладаващо албанско население, ясно показва, че процеса на изместване на изток на българо-албанската етнографска граница съвсем не е приключил, а се наблюдава и в наши дни. Налице е разрастване на албанското население в района на Куманово и по този начин доближаване до българската държавна граница. На този факт трябва да се обърне специално внимание от страна на българските политици, защото той може да окаже влияние върху процеси, пряко засягащи България.

Албанският демографски натиск в миналото е пораждал, а явно поражда и сега, миграции на населението от български произход. Въпреки че съществувалите в миналото миграционни мрежи отдавна са унищожени, напълно реално е да се предвиди възстановяването на някои миграционни модели за придвижване на населението от Македония към България.

Описаните тенденции в демографското развитие на Р. Македония и произтичащите от тях последици трябва да се познават, за да могат своевременно да се изработят необходимите управленчески решения.

Спас Ташев

Докторант по демография и статистика в Център за изследване на населението при БАН

---

[1] В. “Дневник”, Скопjе, 18 април 2003

* Тук в понятието “македонски народ” Л. Георгиевски, както и всички днешни политици в Р. Македония, включват единствено представителите на населението, разглеждано като “етнически македонци”, а не представителите на всички етнически групи, населяващи Р. Македония

** И тук традиционно понятието “нация” в Р. Македония е изпълнено с етническо, а не с политическо съдържание.

*** С цел да избегна ненужното полемизиране относно етническата принадлежност на по-голямата част от македонското население, ще използвам становището на Института за история при БАН, според което “днес две трети от населението във Вардарска Македония е от български произход” (Македонският въпрос. Историко-политическа справка, София 1968, с. 4), без това по някакъв начин да има отношение към изявяваното днес етническо самосъзнание.

[2] Виж например Статистички годишник на Република Македониjа 2000, Скопjе 2000 с. 607; Природно движење на населението во Република Македониjа 2000, Статистички преглед, Скопjе 2001, с. 124 и др.

[3] http://www.stat.gov.mk/index.htm

[4] в. “Дневник”, Скопjе, 3 декември 2003

[5] Poulton, Hugh, Balkans, Minorities and States in Conflict, London 1991, p. 83

[6] Strupp, Karl, La situation juridique des macedoniens en Yougoslavie, Paris 1929, p. 117 - 118

[7] Селищев, А. М., Славянское население в Албании, София 1931, с. 70; Кънчов, Васил, Македония. Етнография и статистика, в: Избрани произведения, том II, София 1970, с. 379 – 398; Македония като природно и стопанско цяло, София 1945, с. 227 – 228; Яранов, Д., Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през XV до XIX век, в: Македонски преглед, кн. 2 – 3, София 1932, с. 63 - 118

[8] Таблиците от № 2 до № 7 включително са взети от моята статия “Македонският гордиев възел”, сп. “Ние”, бр. 6, София 2003, с. 16 - 18

[9] Данните за 1991 – 1992 г. са взети от Статистички годишник на Република Македониjа 1995, Скопjе 1995, с. 93; за 1993 – 1999 г. от Статистички годишник на Република Македониjа 2000, Скопjе 2000, с. 115; а за 2000-та г. от Природно движење на населението во Република Македониjа 2000, Статистички преглед, Скопjе 2001, с. 14

[10] И тук данните за 1991 – 1992 г. са взети от Статистички годишник на Република Македониjа 1995, Скопjе 1995 с. 94; за 1993 – 1999 г. от Статистички годишник на Република Македониjа 2000, Скопjе 2000 с. 116; а за 2000-та г. са изчислени от автора.

**** Македонската статистика изчислява този показател при брой на населението към средата на годината. По този начин за 1994 г. стойността на общия брутен коефициент за раждаемост на цялото население е 16,1 ‰. Аз изчислявам този показател на базата на данните от преброяването за същата година. Разликата в стойностите на този коефициент показва големите различия между данните от текущата демографска статистика и преброяването, отнасящи се за един и същи период.

***** 99,2 % от ражданията през тази календарна година са от майки във възрастовия интервал 15 – 49 години.

[11] Цветаноски, Виктор, Великоалбанска илузиjа, Скопjе 1990, с. 20 - 21

[12] В. “Дневник”, Скопjе, 17 май 2003

[13] Показателят общ брутен коефициент за брачност на цялото население е взет от Статистички годишник на Република Македониjа 2000, Скопjе 2000, с. 100, а общите брутни коефициенти за брачност на отделните етноси са изчислени от автора. Тъй като групата на другите е постоянно променяща се, не съм изчислявал нейните показатели.

[14] Статистички годишник на Република Македониjа 2000, Скопjе 2000 с. 100

[15] Природно движење на населението во Република Македониjа 2000, Статистички преглед, Скопjе 2001, с. 80 - 81

***** Става въпрос за учебната 2002 – 2003 година.

[16] В. “Дневник”, Скопjе, 1 април 2003

[17] Пак там.

[18] В. “Вест”, Скопjе, 14 април 2003

[19] Сп. “Старт”, Скопjе, брой 209, 24 януари 2003

[20] Статистички годишник на Република Македониjа 2000, Скопjе 2000 с. 152 - 155

[21] в. “Дневник”, Скопjе, 17 май 2003

[22] в. “Дневник”, Скопjе, 31 март 2003

[23] Цветаноски, Виктор, Великоалбанска илузиjа, Скопjе 1990, с. 65 - 66

[24] Данните представляват обобщена информация от страницата в Интернет на Държавния завод за статистика на Р. Македония.

[25] Цветаноски, Виктор, Великоалбанска илузиjа, Скопjе 1990, с. 36

[26] В. “Дневник”, Скопjе, 1 април 2003; 3 април 2003

[27] В. “Дневник”, Скопjе, 8 май 2003

[28] Пак там

[29] Миграция и безопасность в России, Московский центр Карнеги, Москва 2000, с. 59 - 62

[30] 2000 World Population Data Sheet of the Population Reference Bureau, Book Edition, Washington 2000, p. 9

[31] Кънчов, Васил, Македония. Етнография и статистика; в: Избрани произведения, том II, София 1970, с. 346

[32] Цветаноски, Виктор, Великоалбанска илузиjа, Скопjе 1990, с. 21

****** Албанците като етнос имат най-висока раждаемост в Европа. Погрешно би било обаче данните за раждаемостта в Албания да се пренасят механично към раждаемостта на албанците в Р. Македония. Така например до началото на 90-те години на една майка в Албания са се падали 3,02 деца. След демократичните промени в резултат на емиграцията на значителна част от населението в репродуктивна възраст, се очаква раждаемостта да намалее (Labour Market – Vocational Education and Training Assessment, Albania, Torino 2001, p. 12). Албанците в Р. Македония не са подложени на влиянието на подобни промени, защото още от началото на 70-те г. на ХХ в. те са имали възможността да мигрират свободно. Освен това влиянието на религиозния фактор в Албания е много по-малко.

[33] Пак там, с. 20

[34] Република Македониjа. Државен завод за статистика. Соопштение. Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македониjа, 2002 година, Скопjе 2003, с. 19

[35] Македонска емисия на радио “Дойче веле”, 2 април 2003; В. “Дневник”, Скопjе, 3 април 2003; В. “Вест”, Скопjе, 3 април 2003

[36] В. “Дневник”, Скопjе, 4 април 2003

[37] В. “Дневник”, Скопjе, 5 - 6 април 2003; 3 декември 2003

******* Подобен подход е залегнал в Европейската конвенция за гражданството. Нейният чл. 2, ал. а) гласи, че “националност (в оригинала nationality) означава законова обвързаност между дадено лице и дадена държава и не посочва етническия произход”.

[38] Department of Economic and Social Affairs. Population Division. World Population Ageing 1950 – 2050, United Nations, New York 2002, p. 440