|
Освен чрез насилието, което и днес е налице
под форма на тотално безправие, в Титославия пропагандата най-
старателно се опитва да използва непросветеността на много
хора. Действително, не са малко на брой хората в тая държава,
които нямат просвета, или имат в слаб размер; а главно има
мнозина, които са получили “просвета” тъкмо чрез училищата, в
които бе наложена от 1945 година една сърбокомунистическа
програма. Преди всичко, в тези училища не се преподава честно
и точно историята; вместо история там се преподава пропаганда.
Забранени са, запрещени са всякакви пътища, за да може хората
да четат и чужда литература по редица въпроси. А са принудени
да изучават каквото им се поднесе от държавната власт. И
затова ще срещнете лица от Югославия, чиито познания по редица
исторически, политически, национални въпроси, ви карат просто
да ги съжалявате.
Там, например, има множество неуки хора, които смятат,че
управляващата клика в държавата се състои от хора набожни -
понеже църквата сега не е толкова преследвана, както по- рано.
Там се намират лица, които вярват, че всяка отделна
“република” имала право да се отцепи от Югославия - стига да
пожелае. Те не знаят, че всеки подобен опит би откарал
авторите му не само в затвора, но даже и пред бесилката.
Там мнозина простички хора си въобразяват, вярват на думите на
демагозите - властници, че всяка република наистина е държава,
в пълния смисъл на думата; а не знаят, че всичко важно се
ръководи от Белград.
В Македония “вардарската област под югославска власт“
тираничната власт никога не разяснява на неуките хора, че
нямаме нищо общо с Александър Велики, чиято държава и
народност е изчезнала отпреди две хиляди години. Нарочно този
въпрос не се изяснява, за да си мислят простичките хора, че
титовата “ македонска народна република“ е чисто и просто
някакво продължение на старото македонско царство - това
именно, в което живя и царува Александър Велики Македонски.
Пак в тая македонска област се крещи по всички посоки, за
заблуждаване на неуките, че някаква “македонска народност“ от
векове насам била потискана от някои други; и че едвам сега
откакто е на власт Тито, тая народност за пръв път се
показвала пред света. Този пункт е даже станал като “
централна позиция “ в титовата пропаганда. На него ще се
спрем, бегло макар, тъй като с него си служат белградските
агенти и всред нашата емиграция в Америка и Австралия.
Никога не е съществувала македонска народност в миналото; и
затова тя не се е проявявала с нищо, не се е показвала изобщо
пред хората. А никой не я е потискал - щом като не е
съществувала.
Безброй са свидетелствата от други народи, които говорят, че в
Македония е имало само български славяни, и нищо друго; и то -
от много векове насам. Тук не ще се спираме на тия
неизчерпаеми свидетелства. Но изтъкваме само някои изолирани
доводи, на които титовци няма да са в състояние да дават
каквото и да било обяснение.
Питаме: защо Охридският Архиепископ Теофилакт, наскоро преди
смъртта на Цар Самуил, в началото на 11 век, изрично пише, че
живее всред българи в Охридско, които миришели на овчи кожи?
Ако тамошното население беше от македонска народност каква
причина имаше Теофилакт да го нарича българско?
Питаме: защо Отец Паисий от Банско “Македония“ се провикна
преди повече от двеста години, че сме българи и не бива да
забравяме народното си име и да се наричаме гърци? Ако беше
македонец по народност - защо не би отправил своя знаменит
позив към “македонците“?
Питаме: защо Император Василий Втори, след като победи при
Беласица Цар Самуил, се нарече “ Българоубиец “ - и така стои
името му във всички истории дори и до днес? Защо не се нарече
“Македоноубиец“, ако Самуил и войската му бяха от македонска
народност?
Питаме: защо всички гръцки стари сведения гласят, че Петър
Делян подигна в Скопие българско въстание през 1040 година?
Ако населението беше от македонска народност - защо гръцките
историци го посочват за българско?
Друг въпрос: Защо Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович издават
книжки още преди 150 години и изрично отбелязват, че книгите
им са писани на български език, за да ги разберел и простия
българин? Самите тия двама автори са българи. Кой ги е
заставял да се наричат така? И кой би им попречил в онова
време да се нарекат “македонци“ по народност, ако са били
наистина такива?
Друг въпрос: Кое караше Григор Пърличев открито да заявява в
Атина пред толкова учени хора там, че е българин?
Пак въпрос: Кое накара братя Миладинови да обявят книгата си с
народни песни под наименованието “ Български народни песни “?
И кое ги е карало да се наричат сами българи, за което и
умряха?
Питам пак: Защо Великите сили в 1876 г. В Цариград, събрани на
известната Конференция заедно с Турция, определят Македония
като втора автономна област “с мнозинство българско
население“, като я включват под управата на главен град София?
А за източната българска автономна област, пак под
суверенитета на Султана, определиха град Търново. Нима самата
Турция и великите сили не знаеха, че славяните в Македония са
българи и че сами така се наричат? Или Турция и великите сили
е трябвало да чакат да се яви някой като днешния ренегат Лазо
Колишевски, за да ги просвети и осъзнае?
Продължаваме да питаме: Нима Русия не знаеше в 1878 година, че
в Македония има българи, когато включваше в границите на Сан-Стефанска
българска държава и Македония.
Нима Гоце Делчев, Дамян Груев, Мише Развигоров, Христо Узунов,
Георги Сугарев, Лазар поп Трайков, Васил Чакаларов, Петър Ацев,
Ефрем Чучков, Васил Аджаларски, и цял легион борци - водачи,
не знаеха, че са българи? Защо те не се нарекоха “македонци“
по народност - кой им пречеше?
Защо подир 1908 година, когато в Македония “ Серско“ Сандански
и Димитър Влахов си обявиха своя легална партийка под име
“федеративна“, се наричаха българи? Те пишеха и говореха все
на български литературен език.
Защо Димитър Влахов, когато беше депутат в цариградския
Парламент, отиде там като българин, представител на
българското население от южна Македония? Това население не е
било повлиявано от никаква пропаганда в България. То се
намираше вън от границите на българската държава отпреди 500
години, както и самата България бе с векове покорена от
турците. Запазени са в турските архиви в Цариград сведения, че
депутатът Димитър Влахов е бил българин и е представлявал
именно българско население. Защо институтът за фалшификации в
Скопие, който си е прикачил име “Институт за национална
история“, не изпрати свои хора в Цариград, за да проучат в
архивите какви речи е произнесъл Влахов все в защита на
българското население в Македония? Щом за него толкова много
пишат скопските ренегати - защо не проучат и тази му дейност?
Никъде в Турция Влахов не е отбелязан като нещо друго освен
като българин.
Защо сръбските вестници толкова хвалби написаха за
македонските българи, когато се водеше борба миналия век за
извоюване на българска национална църква в Македония?
Най - добрите свидетелства са сръбските, че за създаването на
Екзархията допринесоха преди всички македонските българи, със
своята борба срещу гръцката църква. Значи, не беше Екзархията,
която създаде македонски българи, а точно обратното - те
създадоха Екзархията. И това става в едно време, когато нямаше
налице никаква българска държава. България биде освободена
осем години след създаването на Екзархията.
Скопските ренегати разправят, че братя Миладинови, Григор
Пърличев, Гоце Делчев, и въобще всичките наши възрожденци -
българи от Македония не са се били още “осъзнали “ национално
докато бяха живи. С други думи, всички тези велики българи,
според скопско - белградската пропаганда, били македонци по
народност. Но ако те, и самия наш народ в Македония бяха от
македонска народност, пита се: защо турския Султан, - в своя
ферман по създаването на Екзархията - говори за откриване на
Велешка българска Екзархия? И защо същият Султан позволи да
бъдат открити и българските епархии Битолска, Охридска,
Струмишка, Неврокопска, Скопска, Дебърска? Или Султанът
трябваше да чака щото Блаже Конески да се роди, та да му
посочи какви народности има в Империята му?
Всички първенци на нашия народ в Македония отправиха до
великите сили мемоар, за да искат щото в общата българска
държава, в 1878 г. да влезне и Македония. Първенците тогава
хиляда пъти по- добре изразяваха чувствата и интересите на
народа ни, отколкото днешните сръбски трагикомични парламенти.
Оригиналният мемоар на нашите тогавашни македонски първенци е
запазен в един наш музей в България.
А какво ще ни кажат скопските изменници за плочата, която и
сега стои в Битоля, на която Цар Иван Владислав е написал, че
е българин? Той е внук на Цар Самуил. По тази плоча учените
вече писаха каквото се следва. От нея се направиха и снимки.
Плочата бе намерена в последно време.
Титовците от Скопие няма да отговорят на поставените по- горе
въпроси, защото се боят народа да не узнае истината.
Всички борци във ВМРО са били само българи. Но те правеха
жертва и приемат Македония да стане независима държава, с
равни права на народностите, които в Македония живееха от
векове, и които целия свят признава. Който отрича тези
народности и ги преследва, той е противник на независима
Македония. |
