|
 Три
седмици българските дипломати в Скопие и Битоля не си мърдат
пръста да защитят или съдействат по какъвто и да е начин на
българската гражданка Спаска Митрова да не бъде вкарана в
затвор за “неизпълнение” на съдебно решение, което не е
получила. През януари 2009 г. вестник “Струма” разказа за
трагедията в живота на младата жена, която се самоопределя
като българка, тя не можеше да се яви на държавен изпит в
Югозападния университет “Н. Рилски” в Благоевград, където бе
студентка по английска филология. Причината бе, че бившият й
съпруг със съдействието на социалните служби в родния й гр.
Гевгелия я преследва със съдебни дела заради българския й
произход и заплахи да вземе дъщеричката им. След системен
физически тормоз по време на брака заради отказа на Спаска
Митрова да оттегли подадените преди 4 години документи за
българско гражданство съпругът й предприел психически тормоз
след раздялата им, за да вземе детето и да го възпита като
“македонка”. Младата жена разказа пред “Струма”, че е осъдена
от Основния съд в Гевгелия веднъж условно, че не била
осигурила легло и условия бащата да вижда детето в нейното
жилище и втори път на 3 месеца затвор ефективно за това, че не
е изпълнила съдебно решение, което никой не й е връчил, нито
доставил по какъвто и да е начин. Апелационният съд в Скопие
потвърди присъдата и с решение на Основния съд в Гевгелия на
14 юни трябваше да вляза в затвор за 3 месеца и да прекъсна
задължително назначеното лечение на дъщеря ми, която още
кърмя, обясни Спаска Митрова по телефона. От април т.г. с указ
на вицепрезидента А. Марин тя е български гражданин, затова
веднага се обърнала с молба за помощ към българското посолство
в Скопие и консулството ни в Битоля. Две седмици дипломатите
ни обещавали съдействие на младата жена, но реални постъпки
или конкретни действия няма. Въпреки неколкократните телефонни
обаждания на “Струма” и до Външно министерство, и до
посолството ни в Скопие, и обещанията случаят да се изясни и
да се даде информация, такава до вчера нямаше. Вероятно
съдбата на една млада българка е последното, което вълнува в
момента, в който се решава личната чиновническа съдба заради
смяната на правителството в България. Говорителят на Външно
министерство Горанов три пъти поемаше ангажимент да се вземе
решение по казуса “Спаска Митрова”, каквото и да е то, но
такова не последва. Вчера се оказа, че той е в отпуск и не
вдигаше телефона си.
Преди седмица Спаска Митрова изпрати апел за помощ и до
президента Георги Първанов и премиера на България С. Станишев,
преди това чрез съда в Гевгелия е депозирала молба за
помилване до президента на РМакедония Георге Иванов с
надеждата да не отнемат детето й и да не се прекъсва лечението
му. Завчера обаче се разбра, че е отменено лекарското
предписание за лечение на дъщеричката й, което гарантираше, че
поне до 1 септември, когато то приключва, няма да я вкарат в
затвора, а молбата й за помилване е забавена и едва преди 2-3
дни е препратена до президента Георге Иванов.
Никъде не мога да изляза, пред вратата ми стои полиция и чака
само да се появя, за да ме задържат, преди да се е произнесъл
президентът Г. Иванов, плачеше вчера по телефона Спаска
Митрова. Казаха ми до понеделник сама да отида да се предам в
полицията. Ще ме затворят за нищо, само и само да ми вземат
детето, после няма да мога да си я върна, а живот без нея няма
за мене, никой не иска тук да ми помогне по какъвто и да е
начин, всички ме обвиняват, защото семейството ми в Гевгелия
се декларира за българи. В българското консулство в Битоля г-н
Кайчев не искаше да ми помогне, а г-н Караманов каза, че вече
било късно и нищо не можел да направи. При последния ни
разговор с посолството в Скопие г-н Цветанов ми каза, че още
няма решение от Външно министерство, ридаеше младата майка.
Дори само деклариран интерес от страна на българските
дипломати за съдбата на българската гражданка с искане да се
изчака последната дума на президента Иванов по помилването й
би могло да спаси Спаска Митрова от затвора, защото тя не е
престъпник.
Б.р. Екипът на “Струма” призовава новите власти в България да
поставят открито пред Скопие въпроса за правата на нашите
сънародници. На политиката на “свалените гащи”, която следва
страната ни от идването на комунизма у нас до днес, трябва да
се сложи край. Стига сме се молили на Скопие да сме
“приятели”. Те трябва да се борят за нашата подкрепа за ЕС,
Гърция е достоен пример.
вестник: СТРУМА 23 юли 2009 |
