Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Месечно издание - Monthley publication

 

Брой 100 - 2012 г.

Issue 100 - Year 2012

 

 

 
 

Фалшификациите за България в македонски филм
Културните извращения като последица от прогресивния спорт

23 Януари, 2012
Коментар на Спас Ташев

1942 г. - В ляво играчите на Македония с хитлеристки поздрав. В дясно играчите на Левски отказват да направят това, за което са глобени

Вече едва ли има българин, който да не е чул, че в съседна Македония се снима филм със заглавие Трето полувреме. Разбрахме за него покрай скандала в Европейския парламент и то благодарение на факта, че македонските медии си бяха измислили думи на председателката на Европейската комисия по култура и образование Дорис Пак срещу български евродепутати.
Историческият фон на филма е 1942 г., когато по-голяма част от Вардарска Македония е администрирана от царство България, а скопският футболен клуб Македония играе срещу ФК Левски в рамките на държавното ни първенство. Срещата започва със скандал, защото играчите на Македония вдигат ръцете си за фашистки поздрав, каквато е била тогавашната практика, но футболистите на Левски отказват. За това им своеволие са глобени 10.000 лв. от Футболния съюз. Македония води с 2:1, но на Левски е дадена дузпа и мачът е прекъснат със скандал. И още едно интересно събитие през м. март 1943 г. треньорът на ФК Македония, евреинът Илеш Шпиц, е депортиран за концлагера Треблинка, но впоследствие спасен.
Всичко това във филма или е напълно изопачено, или премълчано. Ето малко подробности.
На 18.04.2008 г. излизащият в Скопие в. Дневник публикува информация, която ме порази. Според нея председател на ФК Македония е бил инж. Димитър Чкатров, а член на Управителния съвет е Димитър Гюзелев. Те двамата веднага след ареста на Илеш Шпиц предприели действия за освобождаването му и той бил свален от влака някъде при Сурдулица.
Македонският вестник обаче не споменаваше, че и Димитър Чкатров от Прилеп, и Димитър Гюзелев от Дойран, са дейци на ВМРО, като студенти са членували в Македонската младежка тайна революционна организация, но през 1927 г. са разкрити от сръбските власти. Чкатров е осъден на 10 години затвор, а Гюзелев на 20, от които излежава 5. И двамата като български патриоти се включват при създаването на Българските национални акционни комитети през 1941 г. и активно съдействат на българската власт в Македония. Гюзелев дори става директор на радио Скопие, а през май 1944 г. регентския съвет в София обсъжда назначаването на Димитър Чкатров за министър.
Тази история ме заинтригува и тъй като през 2008 г. живеех в Скопие, реших да науча повече подробности. Разпитах стари скопяни, които са били свидетели на тези събития и според техните думи след ареста на Илеш Шпиц, Чкатров посещава адвокатската кантора на Кирил Дрангов, намираща се на първия етаж в запазената и днес сграда, известна в Скопие като Дом Ибни Пайко. По това време Кирил Дрангов е изключително популярен и влиятелен в Македония, защото освен че е бивш член на ЦК на ВМРО, той е син и на легендарния български полковник Борис Дрангов. Кирил Дрангов се обажда на проф. Александър Станишев в София и той лично се разпорежда за освобождаването на Илеш Шпиц.
Не ме изненада факта, че в Скопие през 2008 г. бяха премълчали за ролята на Кирил Дрангов, защото беше невиждана смелост дори да се публикуват думите на Лиляна Дамовска, която добре познавала Илеш Шпиц, и според която той никога не се оплака за това, което му се случи, но имаше искрена и трайна благодарност за скопяни, които му спасиха живота. Мълчеше, защото вероятно знаеше кой му спаси живота и при какви обстоятелства. По-нататък в статията вестник Дневник съобщава, че спасителят на Шпиц, председателят на клуба Чкатров и членът на Управителния съвет Димитър Гюзелев през 1945 г. били обявени за народни неприятели и били разстреляни.
Трагична е и съдбата на Кирил Дрангов. Той напуска Македония през септември 1944 г., а през 1946 г., след като народната милиция обкръжава къщата му в София, той се самоубива. Не е завидна съдбата и на родения в Кукуш проф. Александър Станишев. От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година той е министър на вътрешните работи, поради което т.н. Народен съд го осъжда на смърт. Ето че нямаше кой да спаси спасителите на Илеш Шпиц.
Всички тези факти във филма Трето полувреме са премълчани. Още по-тежки обаче са измислените хули срещу България.
Така например във филма ще видим как български войници извършват масов разстрел в Скопие по време на депортацията на евреите през 1943 г. За щастие полицейските сведения от онзи период се пазят в Архива на МВР и там подобно нещо не се открива.
Ще видим как български войници товарят македонските евреи в товарни вагони, върху които освен надписа БДЖ с големи букви на латиница е изписано BULGARIA. Това е така, защото идеята е филмът с пропагандни цели да се гледа в чужбина, а за чуждият зрител българските букви БДЖ нищо не означават. Това налага необходимостта от латинския надпис. Естествено, тъй като според днешно Скопие за Холокоста в Македония е виновна единствено България, във филма при отразяването на тези събития ролята на Хитлеристка Германия е прикрита и поради тази причина не се появяват германски войници.
Жалкото е, че в открития миналата година в Скопие Мемориален комплекс на Холокоста, според македонските твърдения е съхранен оригинален български вагон от депортацията. На него има само надпис БДЖ, но не и BULGARIA. Този надпис липсва и на многобройните документални снимки от онзи период, на които обаче освен български полицаи, се виждат и германски войници. Именно участието на Хитлеристка Германия в тези събития е нещото, което Скопие всячески се опитва да прикрие и по този начин фалшифицира историята на Холокоста.
За заснемането на тази историческа фалшификация Филмовият фонд на Македония предостави 500 хил. евро, след това правителството на Груевски отпусна 1 мил. евро, а още 650 хил. евро за филма са предоставени от Фонд на Холокоста на Република Македония и други спонсори и по този начин общият бюджет достига колосалната за балканските размери сума от 2,15 млн. евро.
Ако трябва да сме обективни, още през 1975 г. в Скопие започна фалшифицирането на историята на ФК Македония. Тогава кумановският сърбин Душан Станимирович написа статия за македонския прогресивен спорт под наслов Принос към въпроса за ролята и заслугите на СК Македония от Скопие в народния отпор срещу българската окупация.
Ето как нагледно глуповатата идея за прогресивния спорт поражда културни извращения.

Кадър от филма Трето полувреме. Български войници товарят македонски евреи в товарни вагони с надпис БДЖ и BULGARIA

Жертвите на Скопския студентски процес от 1927 г. Първият седнал отляво е Димитър Гюзелев, в средата прав е Димитър Чкатров

Кадър от филма Трето полувреме. Български войници масово разстрелват граждани на Скопие през 1943 г.

 
 
 

Hosted in Toronto by Macedonian Tribune