Македония: етно-демографско досие

“Нито вас някой ще ви пита, нито сте извикани да се бъркате в статута на Косово. За това други ще решават”.

Лорънс Бътлър, американски посланик в Р. Македония

В. “Дневник”, Скопие, 13.05.2003-05-30

Ще си позволя да перифразирам думите на американския посланик в Скопие така: Нито нас някой ще ни пита, нито някой ни е поканил да даваме мнение за бъдещето на Р. Македония. Нейния статут ще бъде решен от други.

Като специалист по демография нямам и за цел да давам рецепти за решаването на македонския въпрос. Целта на моята статия е да разкрия какво ще стане с Р. Македония, ако там не настъпят радикални промени.

Следващата таблица дава нагледна информация за общия брой на населението на Р. Македония по години и за съотношението между основните етнически групи, които го съставят.

Етнос	1953 г.	1961 г.	1971 г.	1981 г.	1991 г.	1994 г.
Общо	1304514	1406003	1647308	1909136	2033964	1945932
Македонци (българи)	860699	1000854	1142375	1279323	1328187	1295964
Албанци	162524	183108	279871	377208	441987	441104
Турци	203938	131481	108552	86591	77080	78019
Цигани	20462	20606	24505	43125	52103	43707
Сърби	35112	42728	46465	44468	42775	40228
Власи	8668	8046	7190	6384	7764	8601
Мюсюлмани	1591	3002	1248	39513	31356	15418
Други	11520	16178	37102	32524	52712	22891

В случая съвсем умишлено не цитирам данните от 1948 г. Те биха ни подвели, защото една немалка част от албанците и македонците-мюсюлмани (българите мохамедани) са се декларирали като турци. Изчислено е обаче, че тогава в Р. Македония са живели 197389 албанци. Ако вземем данните от 1948 г. за 100 %, то тогава ще получим следната информация за нарастването в проценти на населението като цяло и на отделните негови етнически групи:

Етнос	1948 г.	1971 г.	1994 г.
Общо	100	143	169
Македонци (българи)	100	145	164
Албанци	100	142	223
Турци	100	113	38
Цигани	100	126	224
Сърби	100	156	135
Власи	100	76	90
други	100	329	203

При анализиране нарастването на отделните етнически групи трябва да се има предвид, че намаляването на турския етнос се дължи на изселване в Турция, а не на липса на раждаемост. Като имаме това предвид, ясно е, че основният елемент, който нараства и дава прираст, е албанският. При него също трябва да се отчита факта, че през 1953 г. той намалява спрямо 1948 г. поради изселване на турчеещи се албанци в Турция. Поради тази причина ако вземем броя на албанското население през 1953 г. за 100 %, то към 1994 г. то е нараснало с 271 %. При албанците 1953 г. може да се вземе за базисна, защото след този период не се наблюдават значими изселвания на албанското население.

В резултат на така протичащите демографски процеси, наблюдаваме следното съотношение между отделните етнически групи по години:

Етнос	1953 г.	1961 г.	1971 г.	1981 г.	1991 г.	1994 г.
Общо	100	100	100	100	100	100
Македонци (българи)	66	71,2	69,3	67,0	65,3	66,6
Албанци	12,5	13	17	19,8	21,7	22,7
Турци	15,6	9,4	6,6	4,5	3,8	4
Цигани	1,6	1,5	1,5	2,3	2,6	2,2
Власи	0,7	0,6	0,4	0,3	0,4	0,4
Сърби	2,7	3	2,8	2,3	2,1	2,1
Други	1	1,4	2,3	3,8	4,1	2

Изнесената до тук информация сама по себе си не предизвиква големи изненади. В света има редица държави, в които съотношението основно население / етнически малцинства е много по-ясно обособено. За да си отговорим на въпроса как ще се развиват в бъдеще етно-демографските процеси в Р. Македония, е необходимо да познаваме добре повъзрастовата структура не само на нейното населението като цяло, но и разбита по отделните етнически групи. Известна представа за това съотношение ни дава следващата таблица, отнасяща се за населението на Р. Македония в млада и средна възраст към 1994 г.:

Възрастова група	Общо	Религия
		Православни	%	Мохамедани	%	Останали	%
0-4	151 287	79 929	53	66 004	44	5 354	4
5-9	162 672	92 989	57	63 732	39	5 951	4
10-14	166 993	99 940	60	60 815	36	6 238	4
15-19	161 947	97 235	60	58 996	36	5 716	4
20-24	152 720	92 057	60	55 447	36	5 216	3
25-29	150 545	93 668	62	51 774	34	5 103	3
30-34	147 733	97 292	66	45 205	31	5 236	4
35-39	145 144	104 029	72	35 740	24	5 375	4
40-44	136 590	102 903	75	28 313	21	5 374	4
45-49	109 351	82 066	75	23 314	21	3 971	4

За да стане още по-ясна картина, по-долу ще представя разпределението на населението на Република Македония по народност и вероизповедание през 1994 г. (в таблицата не съм включил броя на неопределилите се в религиозно отношение, но те не влияят по същество върху съотношението между отделните групи).

Вероизпо- ведание	Всичко	Православни	Католици	Мохамедани	Атеисти
Всичко	1945932	1 283 689	7 405	581 203	5641
Македонци (българи)	1295964	1 229 147	4 144	15 139	4 330
Албанци	441104	942	877	425 376	49
Турци	78019	-	-	73 632	59
Цигани	43 707	805	15	40 040	30
Сърби	40 228	38 449	30	138	439
Мюсюлмани	15 418	-	-	15 105	20
Власи	8 601	7 964	-	-	59
Бошняци	6 829	61	-	6 686	-
Египтяни	3 080	43	-	2 947	-

От цифрите става ясно, че 73,2 % от изповядващите исляма са албанци, 12,7 % са турци и 6,8 % са цигани. От християните пък (общо православни и католици) 95,5 % са македонци (българи). Ако конкретизираме това съотношение за православните, то от тях 96,8 % са македонци (българи).

Като направим необходимите преизчисления, ще получим следващото повъзрастово разпределение към 1994 г. на двата основни етноса в Р. Македония:

Възрастова група	Македонци (българи)		Албанци
	Брой	% от населението в групата	Брой	% от населението в групата
0-4	77371	51,1	48315	31,9
5-9	90 013	55,3	46652	28,7
10-14	96742	57,9	44517	26,7
15-19	94123	58,1	43185	26,7
20-24	89111	58,3	40587	26,6
25-29	90671	60,2	37899	25,2
30-34	94179	63,7	33090	22,4
35-39	100700	69,4	26162	18,0
40-44	99610	72,9	20725	15,2
45-49	79440	72,6	17066	15,6

Вижда се, че в средата на 90-те години раждаемостта на македонския (българския) етнос е намаляла до такова ниво, че участва с около 50 % в репродукцията на населението. Особено тревожната тенденция към намаляване на относителния дял на основното население сред новородените се забелязва и в последващия период. Съгласно статистическия годишник на Р. Македония за 1998 г. едва 48,5 % от новородените са македончета (българчета). В същото време броят на албанчетата е 35,6 %, на циганчетата 5,7 %, на турчетата 5,1 % и т.н.

Как се е стигнало до тези резултати? През 70-те и 80-те години македонските демографи пресмятат, че за да се получи просто възпроизводство на населението и запазване на неговия брой, е необходимо всяка жена да ражда по 2,15 деца. Приравнено към броя на жените в Македония, които ефективно участват в репродукцията, това означава всяка от тях да роди по 2,53 деца. Не такава е обаче картината. Към 1981 г. 47,67 % от македонките (българките) са родили едно дете, а 40,93 % второ. Едва 8,27 % от тях са родили трето дете и 1,4 % четвърто. По този начин на една майка македонка (българка) се пада 1,66 деца. По съвсем друг начин стоят нещата при албанките. През същия период 19,02 % от тях са родили трето дете, а 11,17 % четвърто. При туркините тези показатели са съответно 16,7 % с трето и 9,34 % с четвърто дете. По този начин на една майка албанка се падат 2,68 деца, а на една туркиня 3,4 деца.

Тези статистически данни рефлектират на практика във всички сфери на обществено политическия живот на Р. Македония. Така например според бившия македонски премиер Л. Георгиевски, в момента 33 % от първокласниците са албанчета, при това техния брой непрекъснато нараства. Съгласно информация от Министерството за образование и наука в Скопие, през учебната 2003 - 2004 г. броят на албанчетата първокласници ще се увеличи с 1000 души спрямо броя на тези от 2002 – 2003 г. Ежегодно само в Скопие се откриват по 6-7 нови албански паралелки. Нарастване се наблюдава и в други градове, дори и в Охрид. Това не са голословни твърдения. Те намират пълно потвърждение от статистиката. Като се има предвид, че първокласниците тръгват на седемгодишна възраст на училище, то въпросните 33 % албанчета са се родили към 1995 г. Както вече видяхме, през 1994 г. броят на албанчетата във възрастовия интервал от 0 до 4 навършени години е 31,9 % (с тенденция към увеличаване) от броя на всички новородени.

Освен чрез естествен прираст, броят на албанците се увеличава чрез имиграция главно от Косово. Този механичен приток е довел до драстично увеличаване на броя на албанците в някои селища. Така например известното село Арачиново през 1971 г. е имало 2436 жители, а през 1981 г. – 5740, през 1971 г. скопския квартал Илинден е имал 2495 жители, през 1981 г. – 4077, Идризово съответно 1562 и 2292. Излишно е да се споменава периода на косовската криза, когато Р. Македония бе залята от косовски албанци. Към 09.05.1999 г. само броя на регистрираните възлизаше на 230 000 души. Въпреки че повечето от тях се върнаха, от много места пристига информация, че част от косовските албанци са останали и продължават да се настаняват на македонска територия. Изключително показателен е факта, че през последните 20 години няма регистриран случай македонец (българин) да е купил имот в село, населено с албанци. Обратните случаи са хиляди. Така например в селата Бадар и Блаце (Катлановско), за първи път през 1982 г. се настанява по един албанец, който купува земя. През 1984 г. се заселва по още един албанец, а вече през 1985 г. броя на новозаселилите се става 22. Повечето от тях са представители на младата генерация, с висока продължителност на предстоящия живот и съответно висок потенциал за репродукция.

Друг начин за увеличаване броя на албанското население е извършваната асимилация на другите етнически групи, изповядващи исляма. Става въпрос най-вече за турците, циганите и македонците (българите) мохамедани. Показателни в това отношение са битките, водени днес в различни джамийски настоятелства между представители на албанския и турския етнос за това на какъв език да се извършват религиозните служби. Почти навсякъде надделяват албанците и другите мюсюлмани са принудени да слушат проповедите и молитвите на албански. Интересно е да се отбележи, че циганите в Охрид вече имат албанския за майчин език. В миналото единствената мюсюлманска общност, която се явяваше известна преграда пред албанската експанзия бяха македонците (българите) мохамедани. Поради неадекватна държавна политика към това население, то бе изоставено на произвола на съдбата. Първо се обезлюди Миячията (мияшките села в Западна Македония). Днес на обезлюдяване е подложена Долна Река. Само в община Ростуше от 10366 жители през последните 1-2 години са се изселили 4300. Известна спирачка бяха и горанските българи в Косово. По време на кризата обаче те бяха малтретирани от албанското население и техния брой намаля от 25000 на 5000.

Често пъти се поставя въпроса дали е възможно да намалее албанският прираст. В демографията съществува теорията за демографския преход. Той представлява процес на преминаване на населението от състояние на висока раждаемост и висока смъртност към състояние на ниска раждаемост и ниска смъртност. Демографският преход обикновено е свързан с настъпили дълбоки социално-икономически и психологически промени. За населението на Р. Македония демографският преход се извършва през 60-те и 70-те години на ХХ век. Продължителността на живота достига 68,6 години за мъжете и 72,9 години за жените. Важно е да се обърне внимание на факта, че смъртността при македонския (българския) и албанския етнос е практически еднаква. Всъщност като основна причина за днешния етнически дисбаланс трябва да се търси променената раждаемост. Според известния познавач на етнографията и статистиката на Македония Васил Кънчов, към края на XIX век раждаемостта на българите и албанците е била приблизително еднаква. На една българка тогава са се падали по 3-4 деца при градското население и 4-5 деца при селското. На една албанка през същия период са се падали 3,5 – 4 деца. В началото на 50-те години (в навечерието на демографския преход) една македонка (българка) е имала средно 3,11 деца, а албанката 3,52. Вече видяхме как се е променила раждаемостта след демографския преход. Раждаемостта на албанското население е спаднала, но в много по-малка степен, отколкото при българското (македонското). Поне засега не се наблюдават признаци за някакви съществени изменения в албанския наталитет.

Какво следва от всичко казано до тук? Не разполагам с абсолютно достоверни съвременни данни (информацията от преброяването през 2002 г. все още не е официално изнесена), за да направя точни прогнози по години за бъдещото развитие на албанския и македонския (българския) етнос. Но и наличната статистика ми дава основание да заключа, че през следващите 20-30 години от сцената ще слязат няколко поколения, в които македонците (българите) са 65 – 70 %. След около 20 години в детеродна възраст ще навлезе роденото в наши дни поколение, в което вече македонците (българите) са относително малцинство, т.е. под 50 %, следвани от албанския етнос с 32 – 35 %. Като се има предвид неговата висока раждаемост, то след още около 20 - 30 - 40 години, македонците от относително ще започнат да се превръщат в абсолютно малцинство, вече изпреварвани от албанския етнос, който ще бъде над 50 % от населението.

Когато това стане (а то непременно ще стане, ако нещо не се промени), всички спорове дали Македония е трябвало да бъде разделена ще бъдат безпредметни. Този път ще перифразирам българския премиер: вече ще му е минало времето.

Спас Ташев

Докторант по демография и статистика в Център за изследване на населението при БАН