|
На 20 отк 2005
година въ Източно Европейскиятъ департаментъ на Университета въ
градъ Торонто, външниятъ министъръ на Черна Гора прочете смъртната
присѫда на Сърбо-Църногорския сѫюзъ. Гнъ. Влаховикъ представи своето
мнение за референдума които сѫ предвидяли църногорцитѣ за тяхното 85
годишно сѫжителство съ сърбитѣ. Гнъ. Влаховикъ представи републиката
Църна Гора като много етническа съ близо 500 хиляди жители. Той каза
,че въ тяхната република има и албанци които сѫ вече интегрирани.
Хората които слушаха Гнъ. Влаховик почти всички бѣха сърби , между
тяхъ бѣ албанеца които е представителъ на Косовоското албанско
общество въ Торонто. Гнъ. Влаховикъ убеждаваше публиката , че тѣ
Църногорцитѣ не сѫ сърби а нещо отделно. Това ще оставимъ на
историцитѣ отъ Балканския полу-островъ да си почешатъ езицитѣ.Единъ
отъ слушаштитѣ се оказа братовчедъ на министъра и почна да го
провокира , че тѣ Църногорцитѣ сѫ сърби. Този човекъ ми ти билъ отъ
северната частъ, на ЦърнаГора отъ кѫдето е билъ и Влаховикъ. Човека
които ми ти билъ братовчедъ на министъра каза , че следъ като
ЦърнаГора има право да се отдели, ще трябва да се даде право и на
сърбитѣ които населяватъ сѣверната частъ на ЦърнаГора да се отделятъ
и прикачатъ къмъ Сърбия. Гнъ. Влаховикъ каза , че това не може да
стане, понеже границата между Сърбия и Църна Гора е отъ Лондонската
конференция отъ 1913 година.
Сърбитѣ презъ време на тази дълга отъ 2 часа дискусия за пръвъ пѫть
изглеждаха като победени. Тамъ бѣ и консула на Сърбия и Църна Гора.
Консула запита колко време следъ референдума презъ априлъ 2006
година ще е нужно ЦърнаГора да обяви своята независимостъ? Гнъ.
Влаховикъ отказа да каже колко дена следъ референдума, тѣ ще обевятъ
независимоста. Гнъ. Влаховикъ побърза да обясни на сръбската
публика, че следъ референдума презъ 2006 година тѣ църногорцитѣ ще
се опитатъ отново да сключатъ бракъ но този бракъ ще трябва да бѫде
между двама които ще зачитатъ своето национално различие.
Интересна беше дискусията, презъ чието време Гнъ. Влаховик не
представа да представя лидерите на сърбите като хора които не се
съобразяватъ съ реалността днесъ на Балканитѣ.
Последниятъ въпросъ бе зададенъ отъ автора Г.М.!
Господинъ Влаховик, Вие мислитѣ ли, че сърбитѣ ще стоятъ съ
скръстени рѫце когато се отделятъ отъ нея Косово и Черна Гора?
Погледнетѣ какво става въ днешната Югославска република Македония!
Сърбитѣ искатъ да се върнатъ въ Македония чрезъ черквата. Всички
православни черкви се опитватъ да помогнатъ на сърбитѣ да се върнатъ
въ Македония (изключение прави българската).
Гнъ. Влаховик преди да почне направи комплиментъ на Г.М., че е
запознатъ съ проблема въ Македония. Допускаме че професоръ Robert
Auston го бѣ информиралъ. Понеже преди Младеновъ да зададе въпроса,
той каза Не въпроси свързани съ Македония.
Интересното е, че Гнъ. Влаховикъ призна, че православната църква въ
Църна Гора е за оставане въ сѫюза съ Сърбия!. Той спомена, че
метрополита на Сърбската църква който ималъ светското име РИСТО
(чисто сръбско-----българско) е водъчъ на Църногорцитѣ които сѫ
противъ отделянето на Църнагора отъ сѫюза съ сърбитѣ. Гнъ. Влаховик
каза, че той е на мнението, че всяка държава ще трябва да има своя
църква. Но това не значи, че ще бѫде тъка. Ще оставимъ на времето да
допълни онова което не пишемъ ние.
Г.Младеновъ 21.10.2005 г. |
