И фолкмузиката помага за възраждане на българщината в Македония

Изгонихме сръбските офицери от кафенетата в Скопие

Стар шлагер бе нашият патриотичен химн, си спомня Владимир Перев

Владимир Перев е роден в семейство на български офицер в Прилеп през 1945 г. Завършва филология в Скопие и дълги години работи като продуцент в Македонската национална телевизия. Уволнен e като "бугараш" преди две години заедно със Симеон Симов и Младен Сърбиновски, след като правителството на ВМРО загуби изборите и на власт дойде правителството на СДСМ начело с Бранко Цървенковски. В средата на 90-те години на ХХ век първи публикува статии в списание "Фокус", отстояващи българската кауза в Македония.

Владимир Перев
Фото Авторът

- Г-н Перев, израснали сте с клеймото "син на български офицер" във времена, когато в Македония да си българин бе политическо престъпление. Как оцеляхте?

- По-старите от нас не можеха да се пречупят. И прекараха дълги години в лагери и затвори. По-младите се учеха да скриват българското си национално самосъзнание, за да не бъдат репресирани на свой ред. Но шило в торба не стои. На различни празници пеехаме стари градски български песни и песни от времето на борбите на ВМРО. Най-голяма провокация за югославската полиция бе да запеем "Минаха години, без да те забравя аз". Това бе любимият шлагер на българските офицери през 1941-1944 г., когато Македония бе в границите на България. И всички знаеха, че когато пеем "...чакам те да дойдеш, чакам те се безумна страст, споменът за тебе никога не ще угасне", става дума не за някаква виртуална девица, а за българската армия, чийто символ бе станала тази песен Затова и сега този стар шлагер звучи за нас по-скоро като патриотичен химн, отколкото като любовна лирика.

- Наистина интересна форма на съпротива. Има ли и други подобни?

- Българите в Скопие днес се събират в двете скъпи луксозни заведения в центъра на столицата - "Кай Фуфо" и "Лондон". Не че имаме много пари - повечето сме пенсионери или безработни. И седим там на по едно кафенце. Но защо тогава точно там? В тези заведения по време на комунистическа Югославия сутрин си пиеха кафето сръбските офицери от Скопския гарнизон. Идват към 8 и пият кафе до началото на работния ден в 9 часа. През 1991 г., когато започна разпадането на Югославия, решихме да ги прогоним от центъра на Скопие по най-мирен начин. В 7,30 ч заемахме всички маси, поръчваме си кафето и когато сръбските офицери идваха в 8 часа, нямаше къде да седнат. И така в течение на месеци, докато ги отказахме. Сега сръбските офицери ги няма. Но ни стана навик и българите продължаваме в определени часове да пълним "Лондон" и "Кай Фуфо".

- Промени ли се нещо за българите в днешна Македония в сравнение с времената на Тито и кралска Югославия?

- Времето на Югославия бе време на изтребление на българския народ във Вардарска Македония. Десетки хиляди хора бяха убити или преминаха през дългогодишен лагер или затвор. Да бъдеш българин бе забранено със специален закон. Налага се сръбският език чрез училището, медиите, администрацията. Прекъсват се всякакви културни и образователни връзки с България чак до 1991 г. А интонационалната среда и до днес е сръбска - навсякъде звучи сръбска, а не дори македонска музика. И днес, въпреки някои пробиви в образованието, няма български вестници, книжарници. Не се чува българско радио, а от българските телевизии кабелоператорите включват само "Планета". Но благодарим и за това - един ден учените ще пишат научни студии за голямата роля на този попфолк канал за ребългаризацията на националното съзнание на значима част от хората в Македония.

- Партията ВМРО-ДМПНЕ ли обединява българите в Македония? При избори противниците є пишат лозунги по стените "ВМРО - Бугари"

- ВМРО-ДМПНЕ се обяви още с появата си на политическата сцена през 1991 г. като наследник на историческата ВМРО. Но не уточни точно на коя организация и от кой период на историята й. Има няколко ВМРО в историята - тази на Гоце Делчев и Даме Груев, които искаха македонските земи да се обединят с България. Има ВМРО на Иван Михайлов и Тодор Александров, които искаха независима държава Македония на българското й население. И най-сетне ВМРО - обединена, застанала зад сърбокоминтерновските принципи, че македонците са нещо различно от българите. Настоящето ВМРО разочарова голяма част от българите в Македония с политиката си, когато беше на власт. Една част от тях търсят политически алтернативи, друга по инерция продължава да подкрепя ВМРО, но без онзи хъс и ентусиазъм, характерен за първите години.

- Емигриралите в САЩ и Канада хора от Вардарска Македония май успяха да останат по-българи?

- Македоно-българската емиграция в САЩ и Канада наистина е една светла точка на борбата на македонския народ за духовна свобода и собствена държава. По време на терора в Македония (1918-1991) тази организация вдига високо и носи факела на свободата. Тя е единствената надежда, че Македония един ден ще бъде свободна. Тази организация е била еднакво мразена и в Сърбия, и Белград, и днешно Скопие.

- Как виждате бъдещето на Македония?

- Аз лично съм песимист. Македония днес е най-изостаналата държава в Европа. Македония е по-назад в ползването на съвременни технологии дори от Албания. Македонците имат самочувствието, че още живеят в пределите на бивша Югославия и че един ден ще дойде някаква сила, която ще ги въведе в Европа. Македонецът не може да разбере, че има собствена държава и само чрез нея ще може да пътува към ЕС. Основен проблем в Македония е липсата на демокрация. Пример за това е плочата на Мара Бунева, която три пъти се вдига на кея на Вардар и три пъти е разрушена. Елементите на сръбските структури не искат в Македония да има паметна плоча на жената, която е ликвидирала един брутален полицейски началник, сърбин, и то от времето на кралска Югославия, който е избивал македонските студенти по време на студентския процес през 1927 г. Македонският човек затъва в измисления си национализъм и антибългарщината. Един малък народ, препълнен с омраза, няма да има светло бъдеще. Бъдеще може да има само в случая когато се обърнат демократичните процеси и на всеки се даде право на мнение.

- И македонската православна църква май страда от същите проблеми?

- Македонската православна църква е палавото и галено дете на режима. Новите демократични власти се крият зад нея и си чистят греховете от предходния болшевишки период. А и никой не иска да проговори за Българската екзархия. Защото македонската православна църква е легитимен наследник на Българската екзархия. Но тя е само последовател и в никакъв случай не може да бъде автономна.

- Всички се оплакват от проблемите с получаване на българско гражданство?

- Проблемът с българското гражданство става все по-сериозен. Преди 4-5 години то се взимаше с една по-лесна процедура. Днес административните спънки са огромни. За да се вземе български паспорт, трябват един куп документи. Това удължава и затруднява процеса. Главният проблем обаче е другаде - в методологията на самото подаване на документите. Онзи, който е българин, може да е криминално проявен, може да е болен от СПИН, но той си остава българин. Не знам защо един такъв човек по произход българин не може да вземе гражданство. И да отговаря вече пред българските закони за деянията си. Другото, което се питам, е защо българската държава крие имената на онези, които имат български паспорти. Има хора, които са във върховете на политическия и икономическия елит в Македония с български паспорти. Какво тайно и срамно има в това един македонец да бъде български гражданин? И какво добро прави българската държава, криейки имената, презимената и броя на онези, които са взели гражданство?

Виржиния СТОЯНОВА  

5.04.2005 Standartnews.com without permission.