Днесъ на 16 Юни 2005 година бе най-тежкия день за Европа.Новата конституция е мъртва а за нова и дума да не става. Европейската бюрокрация не можа да обеди французите и холандците, че конституцията за която толкова много се говореше има някакво бъдеще. Съ смъртта на конституцията идва и смъртта на разширяването на Европа. Допустимо е, че последните две държави които трябватъ на Европа ще бѫдaтъ приети презъ Януари 2007 година. Това са държавите България и Румъния. Задъ Румъния стои Франция, а задъ България Германия. За останалите Балкански държави като днешната сръбска република Македония и останалите отъ Западния Балканъ нещата получаватъ руския нетъ безъ право на апелиране. За Турция и дума да не става. Французите и католическата църква няма да позволятъ мюсюлманите да бъркатъ водите на християните.
За днешната сръбска република Македония днешния день е и края на сърбо-македонизма. Сърбо-македонизма няма вече животъ тъй като живота на сърбо-македонизма беше гарантиранъ отъ сърбо-югословизма. Водата въ сръбския жаборлякъ въ Скопие вече се е изпарила и децата на Тито македонски трябва да си търсятъ черето на друго место, а не въ Европа.
Ако сърбо-македонците не се върнатъ къмъ технитѣ български корени нещата водятъ къмъ война межди сърбо-македонците и албанците. Ежедневно по пресата въ градъ Скопие се пише за разводъ между албанците и славо-македонците (поробените българи). Даже и Лондонския институтъ за Балканите преди няколко дена публикува, че разрешението на Балканските проблеми е въ прекрояването на границите.
Ние българитѣ искаме да бѫдатъ съ насъ, българите отъ онази частъ на Македония която е населена съ българи.
Сега вече друга тема за разглеждане нѣма.
Отъ редакцията 16.06.2005. градъ Торонто