Политиката на България към Македония е стерилна
Диагноза: дипломатическо безплодие
Евгений Еков
Снимки:
Димитър Кьосемарлиев
За проф.
Георги Марков, директор на Института по история към БАН(вляво), и проф. Димитър
Гоцев, председател на Македонския научен институт, ръководенето на дискусията
бе едно нелеко задължение.
В
изпепеленото ни откъм спомени национално съзнание Денят на Македония, който от
осемдесет години се отбелязва на християнския празник "Свети Дух",
почти изначално липсва. Паметта за него, както показа
публиката на организираната за да го почете научна конференция вчера, са
съхранили малцина представители на старите и още толкоз на младите българи.
Средното поколение почти липсваше и причините за това са
повече от обясними - от прекомерна ангажираност в работния ден до маломерна
запознатост с проблематиката. Тази липса бе компенсирана обаче от
присъствието на форума, проведен от Македонския научен институт в Централния
военен клуб в столицата, на
представители на нашите сънародници
край Вардар
Защото именно те с изявите си като лектори и в дискусията показаха
недвусмислено, че каузата на българщината край Вардар не е мъртъв лозунг, а
жива реалност. От техните уста излезе и най-трезвата оценка
на всичко онова, с което трябва да се съобразява всеки дръзнал да се самообяви
за българин в доскорошната югорепублика. Пак те
приземиха с чисто прагматичния си подход не един или двама от местните
участници в конференцията, които увлечени в преразказа на историята пропуснаха
да сложат пръст в раната. Същите те дадоха и критичния
тон към политиката на българската държава или по-скоро към липсата на такава,
изоставила ги на произвола на съдбата. Колкото и
непривично и неприемливо да прозвучаха част от техните слова в ушите на някои
обладани от спомените си беловласи участници в конференцията те бяха
обективната оценка на ситуацията в
Македония
Впрочем, обратното би било нелогичното в случая. Защото,
колкото и да са здрави връзките ни с Повардарието най-вярната оценка неизменно
принадлежи на тези, които всеки ден изпитват на гърба си последиците от
самоизявата си като българи. "Никога досега не е било толкова
трудно да бъдеш българин в Македония, както е сега" - констатира с
горчивина в гласа един от най-видните представители на "бугарашите" в
Скопие Владимир Перев. На пръв поглед, това е мисъл, която изглежда еретична на
фона на тоталното изтребление на елита на българщината във Вардарско от 1913 до
1991 г. Но последващите думи на бившият телевизионен журналист, уволнен
безпардонно точно защото си е позволил лукса публично да се провъзгласи за
българин, слагат всичко на мястото му. В момента в горното
течение на Вардар се води невиждана досега
психологическа война срещу всичко
българско
и срещу всички позволили си да се самоопределят като българи. Фактът, че на бруталното физическо унищожение, чиято жертва само
през годините на Титова Югославия станаха жертва 23 хиляди българи, бе сложен
край не променя особено ситуацията. Днес нашите
сънародници са подложени на жестока психологическа гавра и перманентно унижение
не само на тяхното лично достойнство, но и това на техните близки.
Заменили средствата с по-рафинирани, сърбомакедонистите в Скопие, остават обаче
верни на преследваните десетилетия цели - игнориране или в краен случай
маргинализиране на всички носители на българското в Македония. Защото
включената на пълни обороти скопска пропагандна машина създава такъв демоничен
образ на "бугарите", че той се превръща в смазващо бреме за всеки
носител на българска идентичност и неговите близки.
Белите
коси и младежките лица на участниците в конференцията демонстрираха една доста
странна приемственост при почти видната липса на представители на средното
поколение в голямата зала на ЦВК в столицата.
Според
преливащата от българомразство
медийна машина
и допълващата я в безумието й македонска "образователна" система,
българите са най-долното племе на полуострова. Което
не само е отровило всеобщото съжителство на Балканите, но е крайно време да
освободи съседите си от своето нагло и вредно присъствие. Разбира се,
колкото се може по-скоро! Да се изпада в повече подробности
просто е излишно, защото не само ще позволи да се умножи отровата на болни
мозъци, но и би ни поставило в положение на духовни мазохисти. Такива, каквито очевидно са днешните български дипломати в
македонската столица, призвани и платени иначе да бранят и чистят от всякакви
хули българското име и чест. Каквито и усилия да бяха
направени в тази насока от предшестващите екипи на посолството до идването на
посланик Михов на всичко това бе сложена точка. "Аргументът"
- всички
изявяващи се като
българи македонски граждани
"пречат" на нормалното развитие на двустранните отношения.
"Логика", която двамата представители на
определящите се като българи македонски граждани - Виктор Канзуров и д-р Мишко
Синадинов, чуха лично от посланик Михо Михов. Дошли да му връчат копие от
протестната декларация срещу провежданата антибългарска кампания в Скопие те
бяха посрещнати от ексгенерала "на нож". В
българската мисия и на висок глас видимо забравилия като какъв и за какво е
пратен в Македония о.р. Михов директно ги обвини в саботиране на добрите
отношения между София и Скопие. Колко ли усилия е трябвало да положат двамата
наши сънародници, за да преодолеят незаслужения шок от подобно отношение?
И същевременно какво чувство за доблест трябва да е обладавал по-младият от тях
- Виктор Канзуров, за да постави заслужено на мястото му самозабравилия се
посланик със словесния шамар:
Бившият
телевизионен журналист Владимир Перев от Скопие ще се раздели с бликащото си
чувство за хумор, с което посреща трудностите в битието си на
"бугараш", когато се откаже и от тютюнопушенето си.
"Вие не сте ми генерал, а аз не
съм ви войник"
Какво друго ни остава освен да допълним: "А Вие, Ваше
превъзходителство, не сте и нашият посланик!" Поне не
такъв, какъвто България би следвало да има в тези нелеки за българщината
времена в югозападната ни съседка. Защото не само от този позорен факт,
но и от всичко казано от нашите сънародници в центъра на София стана
безпределно ясно, че България е абдикирала от задълженията си към нашите
сънародници в Македония. И това е така не само поради неадекватността на
сегашния ни "амбасадор" в македонската столица, а поради много по-дълбоки
причини. Нашето Външно министерство не само няма идея за това
какви са българските национални интереси в Република Македония, но то дори не
се опитва да ги дефинира. И движещият мотив на
чиновниците от "Александър Жендов" № 2 е същият като на пенсионираният
бивш шеф на Генералния щаб на армията. В никакъв
случай и по никакъв начин да не се наруши спокойствието на квазидипломатите от
всякакъв калибър и обхват на отговорностите им. Като
прибавим към това и
идейната близост между сегашните
президенти
на България и Македония - и двамата са социалисти - нещата стават съвсем
"нормални". Според критериите на съхранилия въпреки
преследванията, въпреки уволненията, въпреки безперспективността, макар и
черно, чувството си за хумор Виктор Канзуров. Всичко това неизбежно налага
обаче нелекия извод, че днешната българска дипломация провежда не само една
импотентна по съществото си външна политика спрямо Македония. Уви проблемът е
много по сериозен. Анализът на причините за тази
дипломатическа немощ сочи една много по-сериозна и стряскаща диагноза, която не
предвещава, поне в обозримо бъдеще, нищо добро. По
всичко личи, че налице е тежка проява на дипломатическо безплодие, което
автоматично превръща политиката на България към Македония в стерилна. Нужна е, следователно, спешна намеса.
Традиционно
излъчващ неизчерпаем ентусиазъм уволненият от сърбоманите от в.
"Вечер" македонски журналист Виктор Канзуров макар и временно се
отдава на не толкова оптимистични мисли за бъдещето си.
.
предишен материал
следващ
материал
други
материали
·
Слави
Трифонов между редовете, част 2
·
Политиката
на България към Македония е стерилна
Евгений Еков
Снимки:
Димитър Кьосемарлиев
За проф.
Георги Марков, директор на Института по история към БАН(вляво), и проф. Димитър
Гоцев, председател на Македонския научен институт, ръководенето на дискусията
бе едно нелеко задължение.
В
изпепеленото ни откъм спомени национално съзнание Денят на Македония, който от
осемдесет години се отбелязва на християнския празник "Свети Дух",
почти изначално липсва. Паметта за него, както показа
публиката на организираната за да го почете научна конференция вчера, са
съхранили малцина представители на старите и още толкоз на младите българи.
Средното поколение почти липсваше и причините за това са
повече от обясними - от прекомерна ангажираност в работния ден до маломерна
запознатост с проблематиката. Тази липса бе компенсирана обаче от
присъствието на форума, проведен от Македонския научен институт в Централния
военен клуб в столицата, на
представители на нашите сънародници
край Вардар
Защото именно те с изявите си като лектори и в дискусията показаха
недвусмислено, че каузата на българщината край Вардар не е мъртъв лозунг, а
жива реалност. От техните уста излезе и най-трезвата оценка
на всичко онова, с което трябва да се съобразява всеки дръзнал да се самообяви
за българин в доскорошната югорепублика. Пак те
приземиха с чисто прагматичния си подход не един или двама от местните
участници в конференцията, които увлечени в преразказа на историята пропуснаха
да сложат пръст в раната. Същите те дадоха и критичния
тон към политиката на българската държава или по-скоро към липсата на такава,
изоставила ги на произвола на съдбата. Колкото и
непривично и неприемливо да прозвучаха част от техните слова в ушите на някои
обладани от спомените си беловласи участници в конференцията те бяха
обективната оценка на ситуацията в
Македония
Впрочем, обратното би било нелогичното в случая. Защото,
колкото и да са здрави връзките ни с Повардарието най-вярната оценка неизменно
принадлежи на тези, които всеки ден изпитват на гърба си последиците от
самоизявата си като българи. "Никога досега не е било толкова
трудно да бъдеш българин в Македония, както е сега" - констатира с
горчивина в гласа един от най-видните представители на "бугарашите" в
Скопие Владимир Перев. На пръв поглед, това е мисъл, която изглежда еретична на
фона на тоталното изтребление на елита на българщината във Вардарско от 1913 до
1991 г. Но последващите думи на бившият телевизионен журналист, уволнен
безпардонно точно защото си е позволил лукса публично да се провъзгласи за
българин, слагат всичко на мястото му. В момента в горното
течение на Вардар се води невиждана досега
психологическа война срещу всичко
българско
и срещу всички позволили си да се самоопределят като българи. Фактът, че на бруталното физическо унищожение, чиято жертва само
през годините на Титова Югославия станаха жертва 23 хиляди българи, бе сложен
край не променя особено ситуацията. Днес нашите
сънародници са подложени на жестока психологическа гавра и перманентно унижение
не само на тяхното лично достойнство, но и това на техните близки.
Заменили средствата с по-рафинирани, сърбомакедонистите в Скопие, остават обаче
верни на преследваните десетилетия цели - игнориране или в краен случай
маргинализиране на всички носители на българското в Македония. Защото
включената на пълни обороти скопска пропагандна машина създава такъв демоничен
образ на "бугарите", че той се превръща в смазващо бреме за всеки
носител на българска идентичност и неговите близки.
Белите
коси и младежките лица на участниците в конференцията демонстрираха една доста
странна приемственост при почти видната липса на представители на средното
поколение в голямата зала на ЦВК в столицата.
Според
преливащата от българомразство
медийна машина
и допълващата я в безумието й македонска "образователна" система,
българите са най-долното племе на полуострова. Което
не само е отровило всеобщото съжителство на Балканите, но е крайно време да
освободи съседите си от своето нагло и вредно присъствие. Разбира се,
колкото се може по-скоро! Да се изпада в повече подробности
просто е излишно, защото не само ще позволи да се умножи отровата на болни
мозъци, но и би ни поставило в положение на духовни мазохисти. Такива, каквито очевидно са днешните български дипломати в
македонската столица, призвани и платени иначе да бранят и чистят от всякакви
хули българското име и чест. Каквито и усилия да бяха
направени в тази насока от предшестващите екипи на посолството до идването на
посланик Михов на всичко това бе сложена точка. "Аргументът"
- всички
изявяващи се като
българи македонски граждани
"пречат" на нормалното развитие на двустранните отношения.
"Логика", която двамата представители на определящите
се като българи македонски граждани - Виктор Канзуров и д-р Мишко Синадинов,
чуха лично от посланик Михо Михов. Дошли да му връчат копие от протестната
декларация срещу провежданата антибългарска кампания в Скопие те бяха
посрещнати от ексгенерала "на нож". В
българската мисия и на висок глас видимо забравилия като какъв и за какво е
пратен в Македония о.р. Михов директно ги обвини в саботиране на добрите
отношения между София и Скопие. Колко ли усилия е трябвало да положат двамата
наши сънародници, за да преодолеят незаслужения шок от подобно отношение?
И същевременно какво чувство за доблест трябва да е обладавал по-младият от тях
- Виктор Канзуров, за да постави заслужено на мястото му самозабравилия се
посланик със словесния шамар:
Бившият
телевизионен журналист Владимир Перев от Скопие ще се раздели с бликащото си
чувство за хумор, с което посреща трудностите в битието си на
"бугараш", когато се откаже и от тютюнопушенето си.
"Вие не сте ми генерал, а аз не
съм ви войник"
Какво друго ни остава освен да допълним: "А Вие, Ваше
превъзходителство, не сте и нашият посланик!" Поне не
такъв, какъвто България би следвало да има в тези нелеки за българщината
времена в югозападната ни съседка. Защото не само от този позорен факт,
но и от всичко казано от нашите сънародници в центъра на София стана
безпределно ясно, че България е абдикирала от задълженията си към нашите
сънародници в Македония. И това е така не само поради неадекватността на
сегашния ни "амбасадор" в македонската столица, а поради много
по-дълбоки причини. Нашето Външно министерство не само няма
идея за това какви са българските национални интереси в Република Македония, но
то дори не се опитва да ги дефинира. И движещият мотив
на чиновниците от "Александър Жендов" № 2 е същият като на
пенсионираният бивш шеф на Генералния щаб на армията. В
никакъв случай и по никакъв начин да не се наруши спокойствието на
квазидипломатите от всякакъв калибър и обхват на отговорностите им. Като прибавим към това и
идейната близост между сегашните
президенти
на България и Македония - и двамата са социалисти - нещата стават съвсем
"нормални". Според критериите на съхранилия въпреки
преследванията, въпреки уволненията, въпреки безперспективността, макар и
черно, чувството си за хумор Виктор Канзуров. Всичко това неизбежно налага
обаче нелекия извод, че днешната българска дипломация провежда не само една
импотентна по съществото си външна политика спрямо Македония. Уви проблемът е
много по сериозен. Анализът на причините за тази
дипломатическа немощ сочи една много по-сериозна и стряскаща диагноза, която не
предвещава, поне в обозримо бъдеще, нищо добро. По
всичко личи, че налице е тежка проява на дипломатическо безплодие, което автоматично
превръща политиката на България към Македония в стерилна. Нужна е, следователно, спешна намеса.
Традиционно
излъчващ неизчерпаем ентусиазъм уволненият от сърбоманите от в.
"Вечер" македонски журналист Виктор Канзуров макар и временно се
отдава на не толкова оптимистични мисли за бъдещето си.
Taken from www.monitor.bg 30.05.2007 without permission