Драга г-жа Мангалкова,
Вашиятъ наученъ трудъ “Нашенци въ Македония", го прочетохъ. Нямамъ думи съ които да Ви благодаря за дето ми испратихтѣ този интересенъ трудъ. Направи ми впечатления, че Вие ме разходихтѣ изъ научниятъ трудъ на Гнъ. Василъ Кънчовъ отъ нашето дълечно минало. Той и днесь е актуаленъ, независимо отъ това, че е много принебрегнътъ отъ днешинтѣ неграмотни политици.
Понятието нашенци е много интересно, и то заради това, че въ понятието нашенци се крие и стръха отъ онези, които сѫ окупирали българското пространство въвъ Вардарска Македония, и планинитѣ на Голо Бърдо въ днешна Албания и Гърция.
Този страхъ е намеренъ и тукъ въ Северна Америка, и то заради това, че България е участвала въвъ всички войни, които бяха загубени отъ Германцитѣ.
Радва ме, че въвъ Вашиятъ трудъ, стѣ намерила за уместно, да сѫобщитѣ нещо и за Гнъ. Благой Шклифовъ сега покоиникъ.
Този интересенъ българинъ, като дите е преживялъ обидата която комунизма нанесе на много отъ нашитѣ братя, отъ Бѣломорска Македония.Той живя като българинъ, тогава когато въ моято родина България бе престапление да кажешъ, че си Българинъ.
Неговото желание да проучи българкитѣ диалекти, на онези българи които комунизма занесе дълечъ отъ България чакъ до Ташкинъ, не се осѫществи.
Рускиятъ комунизъмъ не му даде право да се занимава съ миналото, на поробенитѣ българи отъ Бѣломорска Македония.
Въ Вашиятъ трудъ сѫщо така стѣ намерила сили да напишетѣ, нещо и за ОХРАНА въ Бѣломорка Македония. Единъ отъ учасницитѣ въ ОХРАНА ми бе и учитела, по забранената българска история, когато бяхъ въ лагера ЛАВРИОНЪ, (Христо Лагадиновъ отъ Разлогъ) презъ лятото на 1951 година.
Вашиятъ трудъ, ще трябва да бѫде даденъ, за четене на онези които сѫ окупирали народното сѫбрание въвъ Вардарска Македония и България.
Ако тѣзи нехранимайковци, прочетътъ Вашиятъ трудъ, тѣ сигорно ще се оверятъ, че независмо отъ това какъ се казватъ, нашитѣ НАШЕНЦИ въ Македония, Албания и днешната Бѣломорска Македония, ние сме единъ народъ подложенъ на асимилация, отъ онези които ни заблуждаватъ, че сѫ ни прияетели.
И на края CARА Tanya. Lei ha racontato la storia Bulgara cosi in modo chiaro, che Io non saprei cosa altro hо di ggiungere!
Г.Младеновъ 24.05.2010г.