Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Писмо отъ Бранко Димчевъ

Сантос. 3 Априлъ 2008.

Пишя ти на ръка, иэвинявай оказа се единъ чясъ свободно време исползвамъ го да ти се обадя. Тукъ съмъ въ градъ Сантосъ около 70 клм отъ Сао Паоло. Извинявай ти знаешъ и разбирашъ отъ притиснението въ което се намирамъ, тука на ръка немамъ нищо на английски, межешъ да си педставишъ въ какъвъ тесенъ сокакъ съмъ влезалъ.
Бихъ желалъ това писмо да те намери въ добро здраве тебъ и твойте въ къщи. Моля те поздави Гошо и домашните му. Въ единъ прегледъ който получихъ отъ кума Любенъ Тодоровъ видехъ една снимка на Гошо съ Лагадиновъ. Този прегледъ говори за охраната въ Егейско. Те двамата са нещо като зидари. Лагадина разбираше добре отъ зидарство. Смиле отъ Бодинарско Беровско, ни беше учитела. Това всичко става въ затвора въ Макронисонъ.
Извинявай за моя правописъ. Азъ не съмъ отивалъ нито единъ чясъ на бългаско училище Предваително зная че нема да ме съдишъ за това.
После има друго нещо. Азъ пораснахъ въ Белградъ Но все това правя съ съгласието на съдбата. Ако не беше Христо Лагадина, азъ сега не бихъ билъ въ никакво състояние да пишя два реда на български. Богъ да го прости Христо. Почина въ градъ Онта Госа, Статъ Паана. Често си отивахме на гости единъ на другъ. Христо бе жененъ за Аласия, рускиня родена въ Китай. Остави два сина Сашо и Гошо. Безъ съмнение той беше голяма личностъ по душя и сърдце. Азъ го знамъ като голямъ патриотъ. Низъ затворите, често измешяни съ комунистите. Искамъ да кажя че азъ го познавамъ по всички диагонали. Беше извънредно куражлия Отъ него научихъ патриотизамъ на теория и практика.
Намерехъ една снимка съ Илчевъ направена въ Торонто Канада. Той живееше въ Петелума отъ Санвранциско Калефорния ЩАТИТЕ телефонирахъ му отъ Торонто; Знамъ ти положението, обаче ела непременно, както знаешъ каза идвамъ Тои пристегна съ болнигарска, колку се гледахме единъ на другъ като че ли нигогашъ не сме се виждали, Смиканъ е роденъ въ Горна Жумая . Навремето презъ сръбската репресия неговите бегатъ за България. Майка му била бременна и Смиланъ се ражда въ България. Смиланъ предложи менъ и Лагадина за помощници . Казва на палковника че ние разбираме отъ зидарство и тои има нужда отъ добри помощници. Съ това ние добивъхме още 100 грама хлебъ на денъ , освенъ 50 грама което добивашъ останалите затворници. Ние разбира се го делехме съ нашите 100 грама. Равно на 250 грама.
Не може да се говори за Лагадина безъ да се спомене неговите дарби за пишене на стихотворения. За Макронисо той писа,, О Макронисо островъ на страдания, но чуи ти моите пожелания Въ дънъ морето потопи. Стихотворението за Кирилъ Дранговъ е величествено. ,,Въ София Дранговъ тайно пристига, съ верни другари той да се види. Отъ зълъ душманинъ той бе предаденъ, виде се Дранговъ въ къщи обсаденъ. Отъ вънъ се слушя гласъ злобенъ ,, Предай се куче вечъ си безсиленъ. Отъ вътре Дранговъ извека твърдо, не се предавамъ свирепа ордо. Сигуренъ съмъ, че Иванъ Хуклевъ си по добре спомня зя това стихотворение. Като ми доиде на гости ще му дамъ твоя ядрезъ да ти се обади.
Едно друго стихотворение говори мнага лошо за Бориславъ Ивановъ. Въ една акция въ България бели открети, става стражение и Спасъ Билуховъ билъ сериозно раненъ , се молилъ на Бориславъ да му помогни да се истегли. Безъ помощъ Спасъ Билуховъ се самоубива и не се предава живъ на комунистите. Тази тетрадка за която споменъхъ изчезна. Струва ми се че Ла го предала на братовчедите и намерила пътъ за София. Единъ денъ Лагадина ми каза; Азъ не отивамъ въ никаква акция беза благословията на Радко (Иванъ Михайловъ). Потърси се връска съ стария чрезъ -чорбожийте-. Требваше да заминатъ отъ групата двама или трима. Азъ предложихъ да отидатъ Лагадина и Антонъ попъ Николовъ и Милю Григоровъ. Бориславъ съ неговата шайка остана въ неудобство обаче като шевъ на групата се наложи. Заминаватъ Бориславъ съ Никола Политовъ. Въ Римъ Радко отказалъ среща съ техъ. Испраща Асенъ Аврамовъ. Срещата била уговорена да стане въ единъ големъ рестурантъ. Асенъ отива преди единъ чясъ на комбинираната среща се позиционира стратижески и чяка да пристигнатъ Бориславъ и Колю Политовъ . Обаче преди да пристигнатъ те , идва единъ отъ разузнаването. Асенъ наблюдава всичко-Чорбажията също търси падхадящо место.. Вижда се най добрата маса вече е заета отъ некой другъ следъ което пристигатъ Бориславъ и Политовъ Асенъ отива да се представи Предварително споменахъ какво решение Асенъ е донесълъ.. Те се връщатъ въ Атина и т.н.
Следва растурване на групата. Чорбажийте испращатъ перфектенъ психологъ да каже на всички по отделно че ако некой иска да работи както било до тогава продължява дя е въ разузнаванито, Въ случай ако се откаже заменава за лагера. Връщането въ Лаврионъ стана на групи по двама трима. Моето връщане се забави. Минаватъ вече два месеца питамъ приятела -кога ще заминавамъ азъ. Той каза така; Бранко ;-гърците не са съгласни ти да се върнешъ въ лагера, понеже си билъ много опасенъ. Почуствахъ че става некаква игра. Въ България билъ откритъ и хванатъ Кирчо. Ти щеси спомнишъ за него. Киро билъ нещо като централа на агенството въ България. Требвала некой да го замени. Кирчо билъ нещо като свързочникъ въ българската авиация. Идва единъ отъ психолозите и ми казва Бранко право да ти кажя ; въ нашето разузнаване ти имашъ най големъ престижъ. Некой казалъ ;-по идиолашка линия стой, нема да се хване по никакъвъ начинъ- Предлагатъ пари, много пари. Казахъ имъ като видя, целиятъ планъ предъ мене на масата ще ви дамъ отговоръ. -Ако си съгласенъ да заминишъ за България и заменишъ Кирчо, ти знаешъ кой беше Кирчо. Азъ разбрахъ и разтоварихъ едно категорично ,,не,, Въ България азъ не отивамъ и никогашъ не съмъ билъ въ България
После има и нещо друго, азъ не познавамъ никой въ България. Изглежда моятъ отговоръ беше най добриятъ за него,,Ние ще те пуснемъ съ парашутъ въ Витошя и одъ тамъ ще бъдешъ придруженъ отъ елита на наще агенти. Не мисли за квартира, пари и други проблеми които евентуално можешъ да посрещнешъ. Пари и злато ти ще имашъ на расположение, повече отъ нуждното-Какво ще кажешъ.
Случва се че азъ не вярвамъ на ваще агенти ни най малко и точка Тогава въ какво вервашъ. Да ви кажя азъ не познавамъ добре даже и себе си следователно ви съветвамъ и вие да не вярвате на никой на слепо Едновременно почуствахъ колко повече ги кастришъ, те търсятъ повече кастрене . Останахме съ резултата 0;0
Връщамъ се въ квартирата и очяквамъ новости. Нищо особено въ продължение на единъ месецъ. Единъ денъ идва чорбажията и казва ;Бранко, не знамъ какъ да ти кажя; Не бой се ти ще бъдешъ испратенъ на единъ островъ, но азъ отъ сигорно место знамъ че тамъ ще бъдешъ за малко време. Този приятелъ беше от италианско потекло и говорехме повече на английски, чуствахме двамата некаква специялна интимностъ.Питамъ го какъ се казва острова. Вика не знамъ. Тогава почуствахъ нещо което следъ повече време разбрахъ че това е отдавна подготвено. Е кога заминавамъ.,,Утре сутринъ. Отивамъ право въ квартирата при Милю и му казвамъ. Вишъ отъ тамъ азъ ще ти испратя едно писмо на английски съ молба да го предадешъ на техъ Ти направи така предай ги двете писма едното на английски и другото на български. Ще видишъ че азъ имъ казвамъ .Право въ очите. Азъ заминавамъ въ неизвестностъ Ще се обадя на всички които пазнавамъ на първо место бай Пандо Стояновъ въ Торанто и ще ги помоля да ми испратятъ Афидайвитъ. Съ бай Пандо се познаваме отъ Скопска Църна Гора . Бай Пандо като комита билъ въ Егейско да помага на нашите -охрана- Изведнъшъ идва заповедъ нашете да се приближимъ къмъ партизаните, това било най доброто укриване. Значи азъ и бай Пандо се запазнахме при формирането на Скопскиятъ отрядъ Отъ тогава не го видяхъ повече во самото партизанство. Пакъ се срещнахме въ Лаврионъ 1946 година. Вишъ каква съдба Ние бехме въ групата съ Бориславъ казвамъ ние- Бориславъ азъ Лагадина , Антонъ Попъ Николовъ , Ангелъ Пандевъ, Милю и некой други. Някой подробности вече знаешъ. По препоръка на гърците, най не желаните испратиха за жунглите.
Въ последствие видяхъ че въ Бразилия е много по добре отъ Щтатите. За мене за нашите беше добре дошла. Отивамъ повече пъти въ Щатите, пази боже. Преличатъ много на цигани. Верно е обаче че наще всички безъ професия беха най зле. Казвамъ на всечки- ние требва да работимъ и се приспособимъ въ новото положение. Гледайте да се хванете на работа въ големи фирми. За идването въ Бразилия, требваше да полагамъ испитъ на португалски езикъ Изветиха ме че времето за курса миналъ , завършва следъ една седмица. Тогава азъ помолихъ ако могатъ да ме представятъ на даскала . Идва една хубава мома и ми казва .Бранко курса завършва въ срокъ за една седмица и е невъзможна да полагашъ испитъ на 40 урока. Да казахъ това е верно, обаче ако се съгласите да полагамъ испитъ на 20 урока азъ ще се опитамъ.. -Добре каза тя, азъ ще те препоръчямъ, гледай да не ме острамишъ. Казахъ и. Има нещо друго. Азъ рабирамъ Италиянски и Английски. Доиде дена на испита, всички до единъ излизатъ отъ стаята съ наведена глава. Никой не знаелъ какъ би потърсилъ литро на португалски. За мойте 20 лекций немаше нищо подобно. Азъ тогава се размислихъ какъ бихъ го казалъ това нещо на италиянски. Влизамъ въ залата поклонихъ се придъ испитната комисия игледамъ въпроса. Тои беше същиятъ. Моита професорка стана и каза.. Да не се компрометирашъ съ 20 те лекций. Благодариха на нея и потърсиха да да и отговоря на италиянски. Нали е латиница. Комисията остана доволна и ме питатъ -отъ къде знаешъ италиански и английски и толкова добре грътски. Струва ми се че говорехъ съ гръкъ отъ Ианина Северенъ Ипиръ. Винаги съмъ се интересувалъ отъ езици и намирамъ доста леснотий за чужди езици. На въпросите къде живея на квартира и какъ се връщамъ беше още по лесно. Погледнахъ моята професорка; тя горката одобряваше всичко съ кимване на главата- ръкопрлескаше безшумноАз отъ своя страна също отговорихъ съ кимване на глава
На удабрението и моята благодарностъ. Онава време и азъ бехъ напълнилъ 29 години. Значи на Португалски азъ съмъ билъ на първо място.
Въ парахода съ менъ пътуваше и Славчо Жолевъ Ти сегорно ще си спомнишъ за него. Той беше доста симпатиченъ. Избягалъ отъ Егеиско ката малъкъ. За две години му знаехъ дирите Често се виждахме. Следъ това азъ заминахъ за Сантосъ и срещите се разредиха доста. На края както стана останахме изолирани.

Съ Борисъ Буневъ

Се запознахъ въ Скопие тои като разбра че познавамъ Сетоле, Мато Буневъ и случея Грозда Бунева, избегна да говори съ менъ На единъ отъ наще конгреси се запознахъ съ Милко Буневъ и съпругата му Този същия който ти го наричашъ Мирко. Той не е архетектъ и няма никаква диплома. Съпругата му е инелектуална, това е верно. Щеше да заговоримъ добре ако Милко на края не развали всичко; Заеви че не са отъ Тетово ни тетовско, тте са отъ Берово. Азъ само го погледнахъ,,като криво мъртво тяло,,Така казватъ при насъ Също това беше,,умува,, Доста му помогнахъ да се оправи, обаче бесъ фаида. Пропуснахъ да кажя въ една акция,, Лагадина влиза въ контактъ съ Славчо Жолевъ чрезъ едно негово внуче. Това мамче ичезна безслледно. Сега какъ те разбраха -те властъта кой направилъ връската съ мистерио. Всеки случай малкия не е между живите. Следъ растурването на групата Лагадина идва при мене въ Атина и ми казва,, Бранко моля те съобщи на чорбажийте , съобщи че, азъ Славчо и Елчиновъ търсимъ за да заминемъ нагоре. Това азъ немаше какъ да крия. Вижъ Лагадина , това нещо нема да стане защата чорбажийте имъ хванаха шифара. Добре ще бъде ти да се пазишъ и не вервашъ на никой. Тази тайна за шифара е казахъ е на Иеткота. Този пъшишкънинъ , още веднага, истия чясъ отива при Славчо и му казва всичко. Отъ тогава има повече отъ 40 години не говаря съ него. Идва и казва на моята Мария ,, ще требва да се помириме,, Казвамъ за какво ние никогашъ не сме се карали и следователно нема защо да се помиряваме.
Испуснахъ да кажя че въ една акция Лагадина влиза въ контактъ съ Жолевъ чресъ едно негово внуче. Вишъ това момче изчезна баследно. Не е между живите Жолевъ казва на групата , че тои не заминава безъ Георги Елчиновъ,,братавчедатъ,, Обещалъ въ случея на едно бегство ще го вземе заедно. Времето показа че причената е съвсемъ друга. Значе братовчедите се връщатъ съ пленникъ и всичко което видели и чули.
Пандо само на тебъ поверявамъ тези конфиденций. Знамъ че има голема разлика отъ тебъ и начката. Питахъ Лагадина каква е линията на роднинството съ братавчедите. Казва не знае. Бориславъ също не знае. Тогава питахъ Славчо ушъ съвсемъ наивно,той измушка други работи. и не се впусна по роднинска линия. Също така и Елчиновъ Измешя лелите и некой други роднини и избегна централния въпросъ. Азъ останахъ съ обеждението че те беха,, по друга линия,, братовчеди,,
Това писмо стана дълго не се спомена за главните точки. За това ако има нещо повторено прощавай, мини го като повторено и не го сметай валидно.
Съ фамилията Буневи станахме роднини . Значи чичко ми Младенъ се ожени за Грозда Бунева, дъщеря на Мато Буневъ отъ село Сетоле. Кото малъкъ 4-5 годишенъ съмъ отивалъ на гости при Буневи. Мене ме харесваше извънредно много чярдака от дъски. Извънредно голямъ съ великолепна панорама отъ където се виждаше почти цялото тетовско поле. Въ Тетово ставаше пазаръ всека Събота и стария Мато Буневъ минаваше низъ Джейгище доба види грозде. На насъ децата носеше шарени шекерчета Мене специялно ме взимаше у наручие. Първитъ синъ на Младенъ и Грозда беше мой врасникъ, сме кръстени въ същата вода, се вика Благунъ. Случи се Сетуле остана подъ Албанска администрация и народа се надяваше че Борисъ Буневъ ще издеиства да доиде българската войска въ Сетоле.. Мога да кажя ,,неговите отъ Сетоле да тъгуватъ за все което Буневъ не направи. Той лично не се обади на никой, нито се заинтересува за некой. . За това мога дате уверя. За менъ колко по далече отъ Борисъ Бюневите по добре. Всичко това го казахъ на Радко-Ив. Михайловъ-
Некой работи испуснахъ, други повторихъ и за това безъ да взема некои белешки и съвсемъ импровизирано, драснахъ нещо колко да кажя, че се обадихъ на Пандо.
Съ сърдечни поздрави до всички наши Твой по дялото……….
п.п Доста ме интересува за 5-тия томъ Новината отъ Римъ вземи съ резерва. Ти знаешъ като идеалистъ и вервамъ въ твоята умна анализа върху изложеното въ него. Обади се благодаря.