|
В последните години все повече се говори за
отношенията между Р България и Р Македония, които по стечение на
обтоятелствата се оказаха, най-малкото, обтегнати. В някогашната
крепост на българщината днес живеят хора готови на крайности само
при споменаване на каквато и да е връзка между двете съседни
държави. Проблемът е изключително комплициран и мултифасетен, т.е.,
той трябва да бъде разглеждан от различни гледни точки и що се
отнася до него, да се знае, че абсолютни истини няма.
Една от историческите предпоставки за назрелия днес проблем е т.
нар. „насилствена македонизация”, която българското правителство
провежда в Пиринска Македония в годините след Втората световна
война. По нареждане от Големия брат – СССР, през септември ‘44г в
Пиринския край започва усилена подготовка за постигането на т. нар.
„културна автономия”. За целта в Горноджумайска област пристигат
голям брой югославски дейци, чиято дейност се ръководи от печално
известния на българските македонци ген. Светозар Вукманович – Темпо.
На едно от събранията на горноджумайския областен актив през
октомври ‘44г той подробно разяснява ужасите, с които победената във
войната България ще трябва да се примири и прекрасния живот, който
чака населението на Пиринския край след присъединяването му към
Югославия. Извършва се преброяване на населението. На заседанието си
от 21 декември областният комитет на БРП (к) в Горна Джумая решава
да се достигне 70% македонци и естествено успява. На хората е
обяснено, че на графата „националност – македонец” не трябва да се
гледа сериозно. В градовете в графата "говорим език" на
преброителните документи е решено да се пише "български", а в селата
- предимно "македонски" (ДА, ф. 1, оп. 1, а. е. 39, л. 82).
Характерно за настроенията сред населението е посоченото в доклад на
партийната организация в с. Петрово, Светиврачко: "Въпросът за
присъединяване на Пиринска към Вардарска Македония се посреща с
голямо недоумение от населението, а от партийната маса - с
негодувание." В усилията си за създаване на македонско национално
самосъзнание в Горноджумайско и Петричко са доведени учители по
„македонски език”, отворени са „македонски книжарници”. С това обаче
сърбите си вкарват автогол, тъй като мерките успяват да предизвикат
у българите пълната гама отрицателни чувства - от присмех у
учениците, понеже „учителите” говорели "по селски" до пълно
отвращение у възрастните, които след тежък работен ден били
принудени да слушат поучения в курсовете за изучаване на
"македонски" език. Въпреки строгите административни мерки тези
курсове масово не се посещават. В Разлог след като не се явява нито
един от записаните 20 души, са извикани пет циганета от близкия
катун, за да не се наложи закриване на курса (ДА, ОПА, ф. 4, оп. 1,
а. е. 2, л. 67).
Опитите за постигане на културна автоомия в Пиринския край завършват
безславно след малко повече от две години. На V конгрес на БКП от
декември 1948г. е решено да се преследва нова, исторически
справедлива политика, която получава своето логично продължение с
даването на нови имена на редица селища в района. Кръщаването на
част от най-големите градове и села в областта на видни деятели на
революционните борби в Македония е признание за усилията на
македонските българи за свобода и обединение с останалите български
земи. Това е и началото на решителен отпор срещу непреставащите
опити на Скопие да гради измислената история на един измислен народ
по формулата на участника в разглежданите събития и бъдещ академик
Михайло Апостолски - "немам доказа али тврдим" (србхърв. - "нямам
доказателства, но твърдя").
Абсурдността на тази история с логично неуспешния й край е в
състояние да предизвика насмешка у читателя, но емоцията би била
неадекватна. Трябва да се признае, че част от съвременните проблеми
в тази област крият своето начало именно в тези събития. Цитираните
по-горе данни за населението се използват днес в помощ на
анти-българската пропаганда в Скопие като, разбира се, се
премълчават сведенията за принудителното им постигане или за
реакцията на местното население към тази политика. Според
преброяването от 2001г. като македонци са се записали 5071 човека.
Този факт, парадоксално, също е използван от македонистите в
подкрепа на анти-българските си твърдения. Те питат как е възможно
броя на македонците да е толкова намалял и виждат в това
доказателство за асимилирането им от страна на България.
Едно от проявленията на посятия преди толкова време раздор, между
две, по същество, български групи е съществуването и действията на
партията ОМО – Илинден Пирин. Партията е нерегистрирана и това
създава точка на търкане между двете държави. Македонистите са
убедени в анти-македонския харакер на нежеланието на българското
правителство да признае организацията. Те припомнят случая с
българската партия на македонска земя „Радко”, която те признаха
след натиск от ЕС. Всъщност ЕС притиска и България да признае ОМО
–Илинден, но, поне засега, без успех. Нека видим за какво се борят
двете партии и дали причината за проблема не се крие в целите им.
Асоциация Радко – цели:
- Българите от Р.Македония да представляват градивен елемент в
Конституцията на държавата;
- Един от официалните езици на държавата да бъде и Българският
книжовен език;
- Афирмация на Българската история и култура;
- Възобновяване на необходимите културно-образователни и църковни
институции в Р.Македония по подобие на българските
културно-образователни и църковни институции, които съществуваха на
територията на Р.Македония по времето на Османската империя, разбира
се, адаптирани към съвременните условия и потребности;
- Възобновяване на духовното и културното единство на Българите от
Р.Македония и Българите от Р.България;
- Защита от присвояване и фалшифициране на Българската история и
култура;
- Защита на Българите в Р.Македония от репресии, полицейско
наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид.
ОМО – Илинден – цели:
- Неврокопската епископия да бъде отделена от Българската църква и
да бъде включена в Македонската.
- Българските воиски, които окупират Пиринска Македония от 1912г и
които представляват национално и икономическо бреме върху
македонския народ трябва да бъдат изтеглени, а младите момчета от
областта да не подлежат на наборна военна служба.
- Всички български политически партии и организации на територията
на Пирин трябва да прекратят съществуването си или да приемат тезата
на Скопие (македонизма), като така се противопоставят на българската
асимилаторска политика.
- Всички български медии в Пиринско трябва да прекратят
съществуването си или да приемат тезата на Скопие
- България трябва да изплати репарации за причинените страдания и
болки на македонския народ и т.н.
- Признаване на македонско малцинство (според Конституцията на РБ,
малцинства на територията й не съществуват – съществуват български
граждани)
Ясно се вижда, че докато активистите на „Радко” се стремят към
повишаване качеството на живот на, в най-лошия случай, една голяма
част от македонския народ, то про-югославската ОМО – Илинден
проповядва сепаратизъм и представя неизпълними изисквания с цел
максимално обтягане на отношенията между България и Македония.
Всъщност България, по примера на Швеция е готова да признае
сепаратистска партия, стига тя да не проповядва насилие. |