|
 Биография
Роден e през 1818 г. в мияшката паланка Галичник под името
Павел Василков Тризловски. Първоначално учи в манастира „Свети
Йоан Бигорски”, а през 1836 г. в Охрид при Димитър Миладинов и
в гръцки училища в Солун и Цариград. Става монах в Зографския
манастир в Света Гора, през 1842 година под името Партений, а
по манастира и презимето Зографски.
Учи в Духовната академия в Одеса, след това постъпва в
Киприяновския манастир в Молдова. В 1846 година завършва
семинария в Киев, а в 1850 година Московската духовна
академия. Започва да служи в църквата на руското посолство в
Цариград, но още в същата 1851 година открива богословско
училище в Зографския манастир, в което преподава до 1852
година. От 1852 до 1855 година е учител по църковославянски
език в Богословското училище в Халки, а след това до 1858
година в българското училище в Цариград, като служи в
българската и в руската църква.
На 29 октомври 1859 година по настояване на кукушката
българска община Цариградската патриаршия назначава Партений
за Поленински (Дойрански) митрополит, за да спре развитието на
униатството в Южна Македония. Партений разширява употребата на
църковнославянски в богослужението в църквите в своята епархия
и съдейства за отварянето на български училища. В 1861 година
е повикан от солунския митрополит Неофит и епархийски духовен
съд му отправя 22 обвинения, но е оправдан и в 1863 година се
връща в епархията си.
В 1867 година е назначен за Нишавски (Пиротски) митрополит и
на този пост подпомага българското училищно дело и отблъсква
опитите на сръбската пропаганда за проникване в Пиротско. От
1868 година Партений Зографски е част от отцепилата се от
патриаршията българска църковна йерархия. След създаването на
Българската екзархия в 1872 година Партений Зографски остава
като екзархийски митрополит в Пирот до октомври 1874 година,
когато подава оставка.
Партений Зографски умира в Цариград на 7 февруари 1876 година,
в деня на Партений Лампсакийски.
Книжовна дейност
Партений Зографски развива активна книжовна дейност.
Сътрудничи на списанието „Български книжици“ и на първите
български вестници - „Съветник“, „Македония“, „Цариградски
вестник“ и други. В 1857 година издава „Кратка свещена история
на ветхо и новозаветната църков“, а на следната 1858 година -
„Началное учение за децата“.
Партений Зографски се опитва да наложи употребата на повече
западнобългарски елементи в новосъздаващия се български
книжовен език. През 1858 година той пръв от българските
книжовници поставя въпросът не само, че македонският говор не
трябва да бъде пренебрегван при формирането на българския
език, но и за това, че това наречие трябва да бъде възприето
като основа на общия писмен език. |