|
Не минаха само 24 часа, следъ съборването
на паметника на Тодоръ Александровъ въ частенъ дворъ въ градъ
Велесъ, дежурнитѣ сръбски удбаши, пакъ почнаха, съсъ своята
анти-българска пропаганда. Но чашата приля на 5 мартъ въ градъ
Мелникъ, когато самиятъ президентъ на България, трябваше да
припомни, както на Бранко Цървенковски така и на всички
сръбски даскалчета въ градъ Скопие на днешната сръбска
република Македония, че трябва да препрочетатъ историята за
Тодоръ Александровъ. Гнъ. Първановъ има каза публично, че
Тодоръ Александровъ, два пѫти е възобновявалъ ВМРО. По въпроса
за паметника Бранко (какво хубаво македонско име) почна да се
извинява, че паметника е билъ незаконно издигнатъ. Сякашъ, че
паметника на Скендеръ Бегъ въ Скопие е билъ издигнатъ съ
някакво си разрешение.
Другото което заслужава да бѫде коментирано е онова което е
написалъ най-известникъ сръбски удбашъ отъ
www.dnevnik.com.mk на 6 мартъ 2008г. Бранко (какво хубаво македонско име) иска отъ
гнъ. Първановъ да отвори “македнскитѣ” училища на 160 хиляди
ученици които сѫ учили “македонски” презъ 1847-1948 година.
Тукъ е най-интересното безобразие на сърбо-македонцитѣ отъ
югословенски произходъ. Трябва да имъ припомнимъ, че България
ядвали е победена както бе победена до Юни 1948 година. Никой
не и питалъ българскиятъ народъ по пиринскиятъ край на
България дали този народъ се чувства Българинъ или не! Изъ
единъ пѫть презъ Дек. 1946 година ни записаха за “македонци” и
онези които имаха смелостта да се запишатъ за българи сега
пишатъ за този периодъ отъ нашето българско минало. Сръбскитѣ
драскачи, ще трябва да прочетатъ онова което писа вестникъ
Нова Мкаедония за братята Младенови презъ фев. 1999 година.
Тамъ въ този материалъ читателя ще разбере, че геройтѣ на
сърбо-македонизма, сѫ онези които раздаваха смъртнитѣ присѫди
по Неврокопскиятъ край на България! Това бѣха Смътракалевъ и
свата на Мара Бунева.
Въ България все още мислятъ, че Европа и гърцитѣ ще връзомятъ
сърбо-македонцитѣ да се върнатъ къмъ свойтѣ български корени и
да продължимъ нашето общо бъдеще заедно, като българи а не
като сърбо-македонци и българи. Има една стара българска
поговорка която казва, че кучето лае на онази порта, на която
му даватъ хляба. Онези удбаши, които пишатъ по сръбскитѣ
вестници въ Скопие, ще си останатъ съ мисѫлта, че тѣ сѫ въ
центъра на вселената и, че за Европа най-важното би било, да
се запази сърбо-македонизма въ поробена отъ сърбитѣ Македония!
Момчетата на сърбина Стоянъ Новаковикъ, знаятъ какво имъ
готвятъ албанцитѣ отъ западната частъ на Вардарска Македония,
но се правятъ на абдали , че не знаятъ!
Албанцитѣ върнаха сърбитѣ въ пределитѣ на Велика Сърбия сѣга
остава да върнатъ поробена отъ сърбитѣ Македония въ пределитѣ
на Велика Македония! Тоестъ да откачатъ западната частъ на
Вардарска Македония и я прикачатъ къмъ Косово и следъ това
къмъ Албания. Момчетата на сърбина Стоянъ Новаковикъ едва ли
видяха албанскитѣ знамена по Македония на 17-18 и 19 сти Фев.2008
година .Албанскитѣ знамена не ги видяха понеже тѣ били
“македонски” а българското въ градъ Велсъ го видяха понеже
било знаме на окупатора. Сръбското знаме въ Куманово е знаме
на освободителя на Македония. Интересно пише за освобождението
на Македония Браниславъ Ташковски въ
www.forum.com.mk 8.03.2008.
И следъ всичко това, което пишатъ сърбо-македонцитѣ по
сръбскитѣ вестници въ градъ Скопие, никой не задава въпроса на
удбашитѣ какво мислятъ да правятъ съ онази Македония която
нема да бѫде въ границитѣ на днешната република КОСОВО. Дали
тази Македония която ще бѫде отвънъ Косово ще отива съ
Югославия, която не сѫществува или ще се прикача къмъ
България? |
