Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

Писмо до Бранко Героски

По страниците на вестникъ WWW.Dnevnik.com.Mk /dated maj 21 2005, No 2764/ Бранко Героски е писалъ писмо до неговия националенъ герой и другаръ Тито.
На това негово писмо писано съ много цинизъмъ, ще се опитаме да хвърлимъ светлина, върху онова, което е написалъ нашия Бранко.
Въ първия параграфъ на това фамозно писмо, Бранко Героски прави изповедъ на своя “македонски” герой Тито, че той Бранко, както и председателя на днешната сръбска република Македония иматъ едно и сѫщо мнение за издигане на паметникъ на бащата на “македонизцма”, “македонския” герой Тито.
Той Бранко отъ Дневникъ следъ смъртта на Тито “македонски” написалъ и песенъ за Тито. Каква любовъ какъвъ “македонски” идеалъ, песенъ за бащата на “македонизма”.
Втория параграфъ е много интересенъ. Бранко Героски пита Тита, дали се сеща за ВМРОВЕЦА Ченто! Тукъ Бранко Героски се е малко позанесълъ. Ченто никога не е билъ членъ на ВМРО. Ченто е билъ членъ на Югославската комунистическа партия. Членъ на ВМРО обединена отъ Виена е билъ Панко Брашнаровъ. За читателя на Македонска Трибуна трябва да обяснимъ, че ВМРО-обединена е филиалъ на БКП. ВМРО-обединена е сѫздадена противъ ВМРО и служи като маша въ рѫцетѣ на БКП за сѫздаване на “македонизма” въ България! Имаме други статии въ вестника които се занимаватъ съ ВМРО-обединена.
Бранко Героски се майтапи съ президента на днешната сръбска република Македония, господинотъ Бранко Цървенковски, който искалъ да забута утрешния паметникъ на Тито “македонски”, тамъ кѫдето никой нѣма да го види. Бранко Героски пише до Бранко Цървенковски ако ще му се прави паметмтникъ на Тито “македонски” да се прави въ центъра на градъ Скопие до паметника на “македонската” албанка Майка Тереза и до кафене ФУФО и не далече отъ булеварда на Югославската народна армия! Какво предложение каква любовъ за Тито “македонски”, безъ които Тито “македонски” ние “македонцитѣ” щели да сме си бугари днесь!
Въ третия параграфъ нашия именентенъ Бранко Героски поставя въпроса на Тито “македонски” че ако приемълъ да му се прави паметникъ въ Македония ще трябвало да приеме и това да го направятъ “македонецъ”.
Бранко се майтапи, че въ днешната сръбска република Македония, тѣ, сърбо-македонцитѣ не знаятъ на кого да направятъ паметникъ!
Бранко се майтапи като пише, че на Александъръ Македонски немогътъ да направятъ паметникъ понеже билъ гръкъ, на царъ Самуилъ сѫщо немогътъ понеже билъ българинъ. Тѣ сърбо-македонцитѣ сѫ се съмнявали и за Гоце Делчевъ, че и той не билъ “македонецъ”. Бранко “македонски” Героски пише, че само “македонцитѣ” родени следъ 1945 година сѫ сигурни “македонци”. Писано съ цинизъмъ въ които цинизъмъ се крие проблема на Македония. Всички сигурни ”македонци” сѫ родени следъ 1945 година. Другитѣ преди това, бѣха българи, които бѣха вкарвани по затворите въ ИДРИЗОВО и ГОЛИ ОТОКЪ следъ фамозната 1945 година.
Сигурнитѣ “македонци” родени следъ 1945 година сѫ “македонци” които не искатъ да знаятъ нищо отъ онова¸ което е ставало въ Вардарска Македония до 1945 година! На сигурнитѣ “македонци” имъ пречи историята преди 1945 година!
Четвъртия парагарафъ на Бранко Героски сѫщо е пъленъ съ цинизъмъ. Бранко се майтапи и съ онези които боравятъ съ историята на поробена Македония до 1945 година. Нашия Бранко Героски се майтапи и съ факта, че само роденитѣ следъ 1945 година е знаятъ историята. Другитѣ лъжатъ. Ако не били Тито, Темпо и Лазаръ Колишевски (Колишевъ) и Македония нямало да е има! Ако не били тѣзи трима Македония сигурно щяла да бѫде частъ отъ България. Това се разбира, но не го е написалъ нашия Бранко “македонски” .
Петия параграфъ прави цинизма най-интересенъ. Нашия Бранко “македонски” пише, че Тито”македонски”, младото поколение го е направило да не се плаши, да взима кредити и да живее днесъ, безъ да мисли, кога ще ги връща тѣзи пари! Тукъ ще напиша и онова което каза жената на чистия “македонецъ” Любиша Георгиевски (Януари 1993 година) когато приготвеше обеда на гоститѣ отъ МПО. Когато се нареждала да купува продукти въ градъ Скопие, женитѣ, които сѫщо купували се оплаквали, че при Тито си били много по-добре! Жената на “македонеца” Любиша Георгиевски отговорила: да, но паритѣ които ги взимахме на заемъ, не мислехме да ги връщаме!
При заключение ще трябва да запитаме “македонеца” Бранко Героски, какво ще правимъ съ Македония, когато западната й частъ се прикачи къмъ Албания (така както го предлага Лондонския Институтъ) и остане само онази частъ, въ която живеятъ онези “македонци”, които се нареждатъ предъ българската легация въ Скопие за българско гражданство?