Писмо до центъра за Българска национална стратегия

Драги Д-ръ Велевъ,
Радва ме, че стѣ намерили свободно врѣме да ми отговоритѣ на някой отъ личнитѣ проблеми на моето семейство. Но сѣга Ви пиша за това което най-много ме вълнува, а това е: бѫдещето на българския народъ извънъ политическитѣ граници на България.
Както знаетѣ, че следъ 1 Януари 2007 година, ние българитѣ отъ България, ще бѫдемъ равноправни членове на Европейския сѫюзъ.
За онези отъ насъ които сѫ заинтересувани за бѫдещето на българитѣ, които сѫ извънъ сегашнитѣ граници на България, има някой неща които трябва да бѫдътъ разглеждани отъ насъ.
Това е въпроса, дали ние българитѣ отъ България и чужбина, ще сѫомеемъ да представимъ предъ Европа нашитѣ виждания за човешкитѣ права на българитѣ въвъ Вардарска Македония и на тѣзи които бѣха завладя ни отъ гърцитѣ следъ 1913 година.
1. Ние ще трябва при срещата ни съ европейски институции да представяме нашето виждане, че ние искаме за нашитѣ братя българи онова което иматъ останалитѣ европейци.
2. Ние ще трябва да искаме отъ Европа да отвори българскитѣ училища и черкви които бяха затворени следъ 1913 година.
3. Отъ Европа ще трябва да искаме, да се даде правото на нашитѣ братя българи въ Вардарска Македония да избиратъ, дали искатъ да останатъ въ малка Македония, следъ разпадането на сегашната въ която сѫ и албанцитѣ!
4. Ние ще трябва да искаме отъ Европа, пропорционално присѫствие въ парламента въ днешната Югославска република Македония.
5. Ние всички знаемъ, че сѣгашната македонска република е населена съ: една трета албанци и две трети българи (Congressional record Proceedings and debates of the 98th congress first session Vol 129 No 70 June 7 1983).
6. Представянето на нашитѣ искания ще бѫде улеснено чрезъ сѫответната преса.
7. Вие вече иматѣ Интернет органъ WWW.BulgarskaTribuna.Com
8. Този Вашъ вестникъ по интернетъ, трябва да бѫде вестника на всички българи, независимо кѫдето и да живеятъ. Това ще зависи отъ всички насъ, които се занимаваме съ бѫдещето на българитѣ, останали извънъ българскитѣ политически граници, следъ Берлинския когресъ 1878 година.
9. Ако българскитѣ политици се страхуватъ да бѫдътъ говорителитѣ на всички българи, тогава ние ще трябва да бѫдемъ говорителитѣ на онези, които няматъ право и на онези, които се страхуватъ да кажатъ нещо за нашитѣ сѫнародници.
10. Вашата редакторска колегия има предъ себеси най-важното за момента, а това е; да намери сили да обясни на проклетата отъ насъ Европа, че и ние българитѣ имаме право на общо българско огнище, отъ бреговетѣ на Черно Море, чакъ до Голо Бърдо въ Албания, и отъ водитѣ на Бѣлото Море, чакъ до мътнитѣ води на Дунава.
The Editors 27/04/2005