|
Академиците,
член-кореспондентите, професорите, доцентите и старши научните
сътрудници на МНИ се обръщаме към Вас като ръководител на СДСМ и
като инициатор на последните антибългарски екстремистки прояви,
свързани с решението на Конституционния съд на Р България.
Далеч сме от мисълта, че Вашата старо-нова партия е в състояние да
промени същността си. Тя пак провежда традиционната си политика,
на съвестта на която тежат десетки хиляди избити, интернирани и
прокудени граждани. Накратко, тя може да бъде охарактеризирана
като: антиевропейска, антинатовска, антибългарска, антиалбанска и
единствено просръбска. Това си е Ваш избор, но той създава
непрестанно напрежение на Балканите.
Драстичните антинатовски палежи и примитивните антибългарски
лозунги и расистки изстъпления, че българите са татари и
африканци, са част от общ сценарий, имащ за цел да даде последно
рамо на режима на Милошевич. Защото също не е случайно, че всички
те се появяват в трудни за него минути, каквито са отново
сегашните. До каква изолация в света може да бъде доведена Р
Македония е въпрос, на който Вие ще отговорите пред историята.
Не можем обаче да бъдем безразлични към поведението на Вашата
парламентарна група в Народното събрание, внесла Проекта за
Декларация в подкрепа на ОМО "Илинден". В съзвучие с това са и
речите на ораторите от сателитните Ви сдружения на антибългарския
митинг от 10 март т.г.
Вие с подопечните Ви непартийни формации съзнателно заблуждавате
известна част от народа в Р Македония по следните въпроси: 1/ че
ОМО Илинден е македонска организация; че не била сепаратистична;
че МНИ преиначава историческата истина.
Ще разгледаме поотделно всеки един от тях, за да разсеем измамите:
1. Чия организация е ОМО "Илинден"?
Би ли могла тя да бъде разглеждана като македонска, след като една
част от нейните създатели сами признават, че са били на щат в
Югославското посолство в София, където са получавали месечна
заплата в долари директно от Съюза на борците в Р Сърбия.
Каква македонска организация е ОМО "Илинден" когато е изпълнявала
преките директиви на посланика Миленко Стефанович, консула Михайло
Дабидич, юриста Е. Карабегович, културното аташе Милица Кнежевич?
Каква македонска организация е ОМО Илинден след като интервютата с
нейните ръководители се водят от Македонски журналисти с фамилни
имена на -ић? Може би от сръбска в началото, тя се е превърнала в
просръбска, когато финансирането вече е било поето лично от Вас,
г-н Цървенковски, по време на Вашето премиерство. И какъв е този
Македонски идеал, който изчезна в дразги с разпадането на
организацията на осем крилца и перца при разпределението да дойче
марките и на канадските и австралийски долари. Скопските медии
широко отразиха връзката на ОМО "Илинден" със структурите на
зловещата УДБА.
В книгата на Кр. Илиев нека сме сръбски мекерета е точно (истината
за ОМО "Илинден" от 1992 г. е описан разговорът на журналиста Ст.
Марчев с г-н Кр. Илиев бивш секретар на ОМО "Илинден" На въпроса
kои политически личности тук в Р Македония пряко стоят зад
финансирането на ОМО "Илинден" бившият секретар Кр. Илиев
отговаря: Политическите личности това са - Бранко Цървенковски,
председател на СДСМ (бившия съюз на комунистите) След Вас са
посочени още: Славко Милославлевски бившият председател на
Социалдемократическата партия, Драги- ша Атанасовски - председател
на Съюза на комунистите - Движение за Югославия, Никола
Тодорчевски - бивш секретар на външното министерство на Македония,
Венко Дамяновски - секретар на Блаже Ристовски (с. 11-12).
Накратко, създадена и поддържана финансово от сърбите, ОМО
"Илинден" по-късно започва да се финансира лично от Вас и от
остатъчните звена на УДБА. Членовете на ОМО "Илинден-ПИРИН" са
същите, каквито са били и на ОМО "Илинден". Дейността и на двете
организации е насочена срещу териториалната и духовна цялост на Р
България, тоест, тя е неприкрито противоконституционна. Ние обаче
сме удивени, че сегашните управляващи в Р Македония, и
по-специално министърът М. Треневски, не са наясно за чисто
сръбския произход и финансова подръжка на ОМО "Илинден"
2. ОМО "Илинден - ПИРИН" се самообявява эа пряк наследник на ОМО
Илинден. И това не бива да ни изненадва, като имаме предвид че
нейният ръководител Ив. Сингартийски е участвал и в учредяването
на организацията майка. От програмата на ОМО "Илинден" става ясно,
че тя се бори за отцепване на областта от българската държава във
военно, политическо, религиозно и културно отношение. Опитът на
ОМО "Илинден - ПИРИН" да прикирие държавния сепаратизъм се проваля
от Декларацията на митингуващите сателитни организации в Скопие,
където черно на бяло се говори за защита на македонска територия в
България (вж. точка 5.8 от Декларацията). Защита на македонска
територия от кого? Не смятате ли, че сте отишли твърде далече с
апетитите си? Няма съмнение, че е повече от скандално една държава
(възникнала преди 8 години, и все още имаща странно име в ООН като
БЮРМ) да обявява част от територията на съседната държава
(създадена преди 13 века) за собствена и да й заповядва на
митинги, че върху тази територия самата България трябва да създава
чужда /сръбска/ идентичност. Възможно е, г-н Цървенковски,
заблудата Ви да е искрена, но, повярвайте у нас в Пиринско двеста
и петдесетте хиляди македонски българи са най- добрите българи в
България. Историкът Отец Паисий и филологът Неофит Рилски, които
са от този край, първи през Възраждането запалиха факела на
българската народност и той не е загаснал и до днес. Македонските
българи от Пирин съхраниха своята българска идентичност и не се
промениха под влияние на чуждите идеи на Тито, Джилас, Темпо,
Колишевски и мн. др., защото, слава Богу, те нямаха Щастието
практически да ги изпитат на гърба си. Те, както и "тримилионното"
бежанско население трайно носят в сърцето си светлите завети на
възрожденските просветители като Миладиновци, Гр. Пърличев, Р.
Жинзифов, а също така и на революционните дейци като Г. Делчев, Д.
Груев, Хр. Татарчев и др., които, както знаете по техни признания
се самоопределят като македонски българи. С други думи, напразно
сте си харчили и ще си харчите парите (с взетото решение за
засилване на разузнавателната дейност у съседите), за да променяте
съзнанието на цвета на българската нация. По понятни причини
македонските българи са най-родолюбиво настроената част от
българското общество. Те не са вградени в българската държава,
както твърдите, а са най-ревностните й защитници. Македонските
българи се гордеят със своята 13-вековна българска държава, която
през цялото Средновековие е излъчвала култура в цяла Източна
Европа и благородно се е съревновавала с латинската в Западна
Европа. Държава с такова блестящо минало не може да няма още
по-блестящо бъдеще.
3. Многократно опозиционният печат на Р Македония настояваше за
вмешателство в законодателната дейност на суверенна България със
заповеди за промяна на конституцията, за закриване на институти,
за забрана на вестници, за намеса във военното и образователно
дело и пр. В дългия черен списък от "мероприятия" попадна и
МНИІ-София, който има зад гърба си повече от три четвърти вековна
история. В него в миналото са взимали участие световно известни
български учени от всички крайща на изстрадала Македония. По
документирано предложение на Тито МНИ бе закрит през 1947 г. с
решение на ЦК на БКП и с личната намеса на Г. Димитров. След
демократичните промени през 1990 г. МНИ бе отново възстановен.
Верен на своята агентурна същност т. нар. акад. Бл. Ристовски
предложи възвръщане към комунистическите времена и повторение на
югославската (сръбската) процедура за груба намеса във вътрешните
работи на съседна държава. Членовете на малобройната ОМО
"Илинден-ПИРИН" в по-голямата си част слабограмотни хора,
повториха скопския средновековен призив на Блаже. Разбира се, в
конгресната си декларация в Кресна, без да са чели, а камо ли да
са разбрали специализираните филологически, исторически и
демографски издания на Института, те изпълниха внушенията на
многоброините си гости-съветници от югозападната съседка. За
съжаление в Скопие досега не са забелязали, че МНИ публикува
предимно документи. Тогава, от какво се притесняват политическите
лидери на скопската наука? Пред фактите и Боговете мълчат.
Документите, които обнародва Институтът, много често са без
коментар, за разлика от изданията в Скопие, където коментарните
внушения са повече от текста на автентичните източници. За
илюстрация ще приведем мислите на Кр. Мисирков, издадени от МНИ в
книгата "Прозрения" 2000 г. Те дават категоричен отговор на всички
икономически въпроси, повдигнати от ОМО "Илинден-ПИРИН" Нарочно ще
цитираме Кр. Мисирков, тъй като в края на 1999 г. у вас в резултат
на социологическа анкета той бе обявен за най-големия македонец
(македонец №1) на ХХ век. След него изостана Бл. Конески, та дори
и Г. Делчев.
След отказа си от идеите на Ст. Новакович в македонистичната си
книга "За македонцките работи" за която Кр. Мисирков обявява, че я
е написал като импровизиран политик той става автор на редица
българистични студии. Но кои са по-точно проблемите?:
А. Проблемът за Македонската православна църква, която в момента
не е призната от никоя друга църква в света (и най-вече от
сръбската). Преди повече от 70 години Мисирков отговаря така: По
основаването на самостоятелна сръбска архиепископия ние требва
добре да помниме, оти сръбската църква дотогава е била само една
далечна, малокултурна и малоприветна епархия на Охридската
архиепископия на цела България и оти следователно, само от тогава
сърбите започнаха самостоятелен духовен живот, когато пък
Македония е имала своя българска национална култура.
Коментарът е излишен.
Б. Проблемът за езика и за историята на Македония. Най-цененият в
Р Македония автор Кр. Мисирков отговаря: ние македонците
доброволно си избрахме един с българите литературен език още преди
Освобождението на България. Забраняването на сърбите да
употребяваме този наш литературен език, което е едничката връзка
между нас и българите, е едно от въпиющите нарушения на човешките
правал И по-нататък: когато ни се забранява да се наричаме
българи, да изучаваме българската история и ни се предлага да се
срамуваме от всичко това, което би било общо между нас и
българите, стига да изучим родната си македонска култура и
история, за да се убедим, че ние сме различен от сърбите народ.
Мисирков е принуден да възкликне: какво сръбско има в тая чисто
българска страна, която си остава такава от VI век до днешен ден,
въпреки всичките превратности на историческата съдба.
Коментарът е излишен.
В. Проблемът за идентичността на македонците. Превърнатият в култ
в Р Македония Мисирков пише: ние сме българи, повече българи от
самите българи в България населението на Скопие и на Скопско е
чисто българско сърбите не само искат да колонизират Македония със
сърби от други земи на Югославия, но искат още да убият нашето
българско съзнание, че ни отнеха правото да се наричаме българи,
дори македонци, те ни натрапват свои училища със своя наука, също
толково фалшива и езуитска, колкото е била фалшива и езуитска
личността, учението и дейността на свети Сава най-после те се
хванаха на мисълта за особена македонска народност, която
наместиха в Южна Македония.
Коментарът е излишен.
Г. Проблемът за националната същност на културата, обичаите и
традициите в Македония. На въпроса за фолклора най-именитият автор
в Р Македония Кр. Мисирков отговаря: Крали Марковите песни в
Македония са от български произход и говорят за българско влияние
върху сърбите, а не обратно Българският епос съгласно с
летописните данни говори за българско национално самосъзнание на
македонците в XIV в. и в следващите векове до наши дни.
Коментарът е излишен.
Д. Проблемът за "накърнените" граждански свободи на македонците в
България. Най-популярният автор в Р Македония Кр. Мисирков точно
формулира: "В съседната на Сърбия България македонците и
македонската интелигенция не само се ползват с пълна лична
свобода, със свобода на словото, на събранията, на
самоопределение, но и с уважение за тяхното легендарно
себеотрицание в полза на поробената си разкъсана родина. Заплели
се в различни лъжи, в опитите си да смажат душите на македонското
население, сърбите извращават цялата история. В тази сръбска
логика, в тия сръбски чувства има нещо ненормално, което
свидетелства за неблагополучието на сръбския държавен и народен
организъм"
Коментарът е излишен.
Е. Проблемът за етническата територия на Македония. Най-известният
автор в републиката Кр. Мисирков сочи, че с помощта на интриги и
на балкански съюзници, те (сърбите) завладяха по-голем дел от
Българска Македония. Обаче тези придобивки от 1912 г. предизвикаха
войната от 1913 г.; те предизвикаха войната между сърби и българи
в 1915-18 г. и ще предизвикат още безкрай много войни, ако
"Душановата империя" не бъде ликвидирана, както през XIV в. върху
принципа на самоопределението на народите.
Коментарът е излишен.
Ж. Проблемът за позицията на българската наука. Най-обичаният в Р
Македония автор Кр. Мисирков категорично заявява: "Напразно
сърбите приписват на българите извращения на историята. В това
отношение българската наука не заслужава укор."
Коментарът е излишен.
Трагедията на македонизма, израсъл върху сръбска лъжа, достига
своя апогей във факта, че "Mакедонец №1 на ХХ в." се самоопределя
като българин, като не прави разлика между македонец, македонски
българин и българин.
Виновен ли е МНИ, че фактите са такива?
От всичко, казано дотук, става ясно, че общият път към Обединена
Европа налага уважение към документите, за да има истинско
добросъседство и разбирателство между двете държави. Пещерният
антибългаризъм, антиалбанизъм, антигърцизъм и въобще
антиевропеизъм са излишни. Повикът за поддържане на шпионски
структури в съседни страни е учудващ.
Балканският провинциален рефлекс в отношенията Ви с България,
изграден върху обърнатия историцизъм с измислена античност,
Средновековие и Възраждане няма бъдеще. Измислиците Ви за
"Българизация" в Р Македония при заемането на всички отговорни
постове в държавните, политическите, икономическите и културни
институции от етнически сърби са смешни. Решението на КС срещу
привнесения отвън антибългарски сепаратизъм на една незначителна
група от хора е единствено справедливо. Позоваването на данни от
времето на насилственото преброяване през тоталитаризма у нас
говори, че и Вие, като белградските Ви наставници, не искате да
скъсате с епохата, която светът осъди и отхвърли. Нашата реакция,
г-н Цървенковски, е категорична, защото Вие непрекъснато говорите
от наше име. Най-искрено Ви заявяваме, че НЯМАМЕ НИЩО ОБЩО С ВАС И
СЪС СЪЧИНЕНИЯ ВИ ИДЕНТИТЕТ, който е македонистки, т.е. неприкрито
сръбски.
Идентичността на македонските българи от Пирина и на бежанците от
Вардарска и Беломорска Македония в България е непроменена,
независимо от това как се нарича тя македонска или българска.
Разлика няма. Сам виждате, че всички интелектуалци, с които се
гордеете, в това число и македонецът на ХХ в., се чувстват като
македонски българи. Същото е положението и у нас. Затова не се
самозалъгвайте с химерни планове, които у македонските българи в
България не предизвикват дори и най-малката симпатия. Крайно време
е да преустановите да служите на силите, които в последните 10
години водят войни и разединение на Балканите и непрекъснато
създават напрежение. Време е да престанете да делите сина от
бащата и противопоставяте брат срещу брата. Поемете искрено
протегнатата ръка на приятелска България.
23 март 2000 г. От Македонския научен институт - София |
