|
Николай Христов
 Въпросът
свързан с националната сигурност на всяка една държава е от
изключително голямо значение както за нейното настояще, така и
за нейното бъдеще. Решаването на този въпрос може да стане по
един или друг начин в зависимост от възможностите на
съответната страна. За такива големи и богати държави като
САЩ, Русия, Китай и др. подобни като тях това не е особено
голям проблем тъй като те разполагат със значителни материални
и човешки ресурси. За разлика обаче от тях положението на
България е коренно различно.
Тя е сравнително малка държава и гарантирането на нейният
суверенитет и териториална цялост е една много трудна и
отговорна задача за всяко едно правителство без значение от
коя политическа сила произлиза. Затова успешното решаване на
проблемите в БА е от изключително голямо значение за всички
нас защото както е казал народът “ този който не храни
собствената си армия, рано или късно ще храни чужда. Така, че
поне в това отношение 7 века ни стигат.
Затова успоредно с членството ни в ЕС и НАТО, България като
суверенна и независима държава трябва да потърси гаранции за
своята национална сигурност не само от тях, но и от останалите
две реални велики сили-Русия и Китай. Както и разбира се от
своите съседи защото тук винаги са се кръстосвали и ще се
кръстосват не едни интереси. А стабилността на Балканите в
голяма степен зависи и от последните две. Най- вече от
първата. Това е един много сложен и всеобхватен процес касаещ
както нашата териториална цялост, така и неприкосновеност на
грани
ите ни. Тук за пример може да се посочи както Кипър, така и
случилото се неотдавна в Грузия . Тогава тя загуби две свои
области въпреки отчаяните си призиви за помощ към НАТО и ЕС. А
дали Грузия някога или въобще ще си ги върни, това вече е
доста спорен въпрос. Така, че в този случай той може да бъде
само един. Трябва ли и ние да повтаряме техните грешки ? Още
повече, че стратегическият съюзник на САЩ в региона винаги е
била и най-вероятно ще си остане Турция по понятни причини.
Тогава на нас какво ни остава ?
От друга страна пък този въпрос е много важен и поради факта,
че според основният закон на страната – Конституцията на Р.
България не НАТО, Русия или която и да е чужда сила а БА е
основен и законен гарант за нашият суверенитет и териториална
цялост. За тази цел обаче е необходимо България да разполага с
една напълно съвременна и боеспособно армия способна да
направи това което е необходимо в зависимост от конкретните
обстоятелства. А не да зависим от един или друг “ благодетел
“. Още повече, че този принцип докрай отстояваше и един от на
-великите българи в цялата ни многовековна история, създателят
на ВРО и Апостол на българската свобода - Васил Левски.
Затова въпреки съществуващите обективни и субективни трудности
породили се от тежката икономическата криза в която се намира
днес България, тя трябва да намери необходимите пътища,
начини, методи и средства.за да разполага с армия готова да я
защити във всеки един момент. В този случай за пример може да
се посочи Втората световна война. Тогава въпреки, че ние бяхме
официални съюзници на хитлеристка Германия България не изпрати
своите войски на източният фронт, а ги изпрати там където те
бяха най-необходими – в Македония и Тракия.
Гарантирането на нашият суверенитет и териториална цялост в
днешният така бързо променящ се и динамичен свят е една много
трудна и сложна за изпълнение задача. Като цяло тя може да се
реши чрез създаването на една дълбоко ешелонирана и ефективна
отбранителна система включваща в себе си три основни защитни
линии – външна, предна, вътрешна и стратегическия тил. За
пример в този случай може да се посочи отбраната на Дойран по
време на Първата световна война / 1918 г. / под вещото
командване на генерал-майор Владимир Вазов , брат на народният
п
оет Иван Вазов когато само една българска военна част-9
пехотна плевенска дивизия спира настъплението на 4 английски,
2 гръцки и 1 френска дивизии. Въпреки, че срещу нея
противникът е използвал както авиация, така и бойни отровни
вещества. Естествено това е най-добре да стане съвместно с Р.
Македония чрез създаването на единна отбранителна система от
бреговете на Охридското езеро до бреговете на р. Дунав и Черно
море. За тази цел обаче е необходимо създаването на един
център за стратегическо сътрудничество между двете страни в
Благоевгра
д с филиали в Кюстендил и Петрич. В това число и на летище с
двоен статут в района на Разлог което да се използва не само
от България, но и от Македония.
Обособяването пък на външната отбранителна линия може да се
постигне чрез реципрочната размяна или съвместното използване
на военноморски, военновъздушни или други бази със съюзнически
или стратегически за България държави като Унгария, Украйна,
Израел, Хърватска, донякъде Грузия,Армения и по възможност
Русия. Предимствата в този случай са две.
Първото от тях е, че чрез използването на такива бази във вече
споменатите страни ние ще сме в състояние да излезем в тила на
онези наши съседи и “ доброжелатели “ от които всичко може да
се очаква.
На второ място дори и да бъде извършен внезапен военен удар,
то поне една част от въоръжението и бойната ни техника ще
могат да оцелеят и на удара да се отговори с удар.
Още повече, че това би ни позволило след време когато това е
възможно да се създадат и две нови ескадри – адриатическа и
средиземноморска. За тази цел разбира се те ще трябва да
използват военноморските бази на Хърватска и Израел. Примерът
с Швейцария и Чехия е достатъчно показателен в това отношение.
Не по-малко значение трябва да има и предната отбранителна
линия. Тя разбира се може да включва държавната ни граница,
прилежащата й територия и стратегическите селища разположени
непосредствена близост до нея като например Кърджали, Смолян,
Гоце Делчев, Петрич, Кюстендил, Драгоман, Монтана, Видин,
Козлодуй,Никопол, Свищов, Русе, Тутракан, Дулово, Добрич,
Шабла, Варна, Бургас, Елхово…Още повече, че ако Кърджали и
Смолян са южните врати на България, то Русе, Никопол, Козлодуй
и Видин са северните а тя няма само една врата. Те са много и
трябв
добре да се пазят ако наистина искаме да ни служат дълго и
вярно. Затова е необходимо в такива или подобни селища да се
разположат малки, но отлично обучени и въоръжени с най-модерни
отбранителни и други оръжия гранични, полицейски,
жандармерийски или военни гарнизони които заедно с местното
население да са в състояние да водят дълговременна и ефективна
кръгова отбрана до пълното изчерпване на боеприпасите и
всякакви възможности за съпротива.
Основната цел на тази отбранителна линия трябва да бъде
насочена към възможно най-дългото и ефективно забавяне и
задържане на противника докато влизат в действие главните
сили. Един вид тези селища да служат като опорни пунктове за
прикритие и прегрупиране на силите в случай на необходимост,
да ангажират част от силите на противника оставайки в неговият
тил и т. н. Като пример за това в нашата история може да се
посочи отбраната на Видинската крепост по време на
Сръбско-българската война от 1885 г., а в чуждата отбраната на
Вукувар от хърв
тите и на Грозни от чеченците.
Също така край такива крайгранични или стратегически селища,
важни инфраструктурни и др. обекти разположени в пресечени
местности като Кърджали , Смолян и някой други е добре да
бъдат разположени бойни хеликоптери защото за разлика от
самолетите те могат да кацат почти навсякъде. Освен това
разполагат и с достатъчно голяма огнева мощ. Тяхната основна
цел трябва да бъде непосредствената въздушна защита на
даденото населено или друго място и района около него.
На следващо, но не и на последно по значение място трябва да
бъде вътрешната отбранителна линия и стратегическият тил. Като
цяло тя може да включва столицата, Рило-родопския масив, Стара
планина, Средна гора, вторият по големина град в България- гр.
Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Бургас, Варна, Нови пазар,
Разград, Русе, Бяла, Плевен и Мездра.
По такъв начин дори и противникът да навлезе в
Горнотракийската низина, ако нашите позиции в Стара планина и
Родопите бъдат удържани, то с концентрирани удари от север и
от юг той може да бъде блокиран или унищожен. Тук за пример
може да се посочи обкръжаването на гръцката армия по време на
Междусъюзническата война в Кресненското дефиле.
Освен това няма да бъде лошо и ако край Казанлък и Обзор се
построят летища с двоен статут. Така те ще могат да бъдат
използвани и от нашите изтребители в случай на необходимост.
същото се отнася и за основните шосета между Казанлък, Шипка и
Габарево след тяхното евентуално укрепване и разширяване.
Бъдещето на черноморският ни флот и авиация също така не е без
значение за нашата националната сигурност. Това е така защото
от три морета ни е останало само едно и ние нямаме особено
богат избор за стратегически тил. Тъй като черно море е малко
и затворено море то може би е най-добре ако България разполага
с не чак толкова голям, но с голяма огнева мощ и мобилен флот
който да е в състояние бързо да нанася удари и бързо да се
изтегля в случай на необходимост. В това число и подводен. Ще
бъде добре и ако в перспектива се създаде един флот на въ
душна възглавница за който торпедата и мините няма да имат
никакво значение.
Другата важна особеност за неговото функциониране е наличието
на достатъчни по количество и качество военноморски бази.
Техният брой може да бъде различен в зависимост от нуждите и
възможностите на самата държава. За България е добре те да
бъдат разположени на север и на юг от основните ни морски
пристанища - Варна и Бургас и по възможност в района на нос
Емине тъй като той заема средищно място спрямо вече
споменатите две пристанища. Така, че оттам флотът ни може
най-лесно и бързо да достигне до тях. А изграждането на нова
военноморска б
за край Поморие е необходимо поради факта, че ако по-рано сме
разчитали на Варшавският договор да ни пази от север, то сега
в това направление Бургас няма никаква защита. Освен това при
един евентуален военен конфликт между България и Турция
например тя може да играе ролята на тилова по отношение на
тази край Созопол и обратното. Разбира се в зависимост от
ситуацията. Освен това до Поморие вече има и ж. п. линия която
да я обслужва. По такъв начин е възможно и създаването на един
териториално отбранителен комплекс който да включва в себе с
и както Бургас като основен отбранителен пункт, така и
Поморие, Созопол, Равнец… Военновъздушната база на Бургас.
Естествено и някой по-крупни селища разположени в
непосредствена близост до него. Същото се отнася и за София,
Смолян, Пловдив Стара Загора, Варна, Русе, Плевен и т. н.
За по голяма сигурност на черноморското ни крайбрежие обаче е
необходимо в района на Шабла, Варна, Обзор, Бургас и Царево да
бъда разположени мощни и мобилни зенитно-ракетни комплекси. Те
трябва да са в състояние да унищожават както цели в делтата на
р. Дунав, така и такива в зоната на Истанбул. В това число
противниковите кораби и самолети още в открито море за да не
се налага да ги спираме по плажовете на вече споменатите
селища. А нашият флот и авиация просто да ги довършат.
Също така за още по доброто гарантиране на нашата национална
сигурност е необходимо в географският център на България, в
района между Габрово и Шипка да бъдат инсталирани ракети с
голям обсег на действие които да могат да поразяват цели
намиращи се дълбоко в тила на противника.
Другият момент касае нашите военновъздушни сили. Те също имат
нужда от бази и съответната поддръжка. Без тях не е възможно и
самото им функциониране. За тази цел обаче е добре те да
разполагат минимум с пет военновъздушни бази. Една в района на
транспортният център на Балканите и нашата столица град София
с основно стратегическо направление Моравско и Тимошко и в
частност Егейска Македония, друга в Каменец с основно
стратегическо направление Влашко, трета край Добрич с основно
стратегическо направление Северна Добруджа и Молдова, чет
ърта в Равнец с основно стратегическо направление Източно
Тракия и пета в Граф Игнатиево с основно стратегическо
направление Беломорието.
Изборът ни за стратегически тил също не е никак лесен. Това е
така поради следните две основни причини.
Първата от тях е свързана с това, че за съжаление с
единствените ни приятели на Балканите, хърватите ние нямаме
обща граница. Вярно е, че за момента междудържавните ни
взаимоотношения с Албания са много добри, но ако се постави
въпроса за избор между нея и Македония то ситуацията може
коренно да се промени.
Втората причина е, че България не разполага с могъщ съюзник
или покровите на когото винаги и безрезервно да разчита
намиращ се в непосредствена близост до нея. Това е така заради
вечните имперски амбиции на Русия довели до несигурност и
непостоянство в българо-руските междудържавни взаимоотношения.
Още повече, че по принцип Русия винаги е подкрепяла и подкрепя
Сърбия за наша сметка. А това въобще не отговаря на
националните ни и стратегически интереси.
Затова въпреки всичко е необходимо да обърнем внимание и на
намиращите се на север и на изток от нас държави като Полша /
първата страна опитала се да ни помогне по време на османското
робство / Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан, Казахстан,
Китай и др. тъй като в голяма степен нашият стратегически тил
е бил и най вероятно ще си остане Черно море. Освен това
Украйна е и най-голямата по територия европейска държава,
изключвайки в този случай Русия и Турция по понятни причини.
Още повече, че по време на Варшавският договор за нас
отговаряха
силите на Киевският и Одеския военни окръзи. Така, че какво
пречи да се възстанови нещо което вече го е имало и на тази
основа да се потърсят възможности за реципрочното и съвместно
използване на по една военновъздушна, военноморска и дунавска
база. Например за България в района на Болград, край Белгород
Днестровски и Измаил, а за Украйна край Добрич, Шабла и
Силистра. Същото може да се направи и с някой от вече
споменатите страни, в това число и с Русия. Това засяга
най-вече Унгария, Украйна, Израел и Хърватска. По отношение
пък на Русия мо
е да се помисли за идентично използване на по две
военновъздушни и една военноморски бази. За нас в района на
Казан и на Таманският полуостров, а за Русия в Добрич, Равнец
и някъде по черноморското крайбрежие. По такъв начин Добрич ще
се превърне в една от най-големите военновъздушни бази в
Европа и заедно с Равнец ясно и категорично ще покажат на
Румъния и Турция, че всеки техен опит за посегателство върху
нашият суверенитет и териториална цялост ще бъде своевременно
париран.
Успоредно с решаването на основните проблеми свързани с
националната ни сигурност е необходимо да се отдели по-голямо
внимание и на двете най-уязвими направления в цялостната ни
отбранителна система – североизточното и югоизточното. Това е
така защото в тази посока терена като цяло е сравнително
най-равнинен и там се намират Румъния и Турция. Двете наши
най-силни съседки, макар и членки на НАТО. Въпреки това обаче
и този проблем може да бъде решен по един или друг начин в
зависимост от ситуацията и възможностите на самата държава, но
си
гурно е най-добре ако успоредно с развитието на добрите ни
междудържавни взаимоотношения с нашите съседи се вземат и
необходимите за тази цел превантивни мерки.
Те могат да бъдат следните. Едната от тях е свързана с
изграждането на един голям плавателен канал р. Дунав-Черно
море който освен другите си две главни функции – транспортна и
стопанска ще има и защитна. Особено ако по неговото течение
край Русе, Разград, Нови пазар и Варна бъдат построени и
ядрени мощности с разположени около тях полицейски,
жандармерийски или военни гарнизони. А кой би посмял да
бомбардира ядрени реактори дори и те да са на чужда територия
? По такъв начин този канал ще се превърне в един своеобразен
отбранителен вал и
ще ни осигури така нужният стратегически тил за нашите катери
по р. Дунав в случай на необходимост. Особено след като така
или иначе ни бе отнета северна Добруджа. Затова на тази основа
България може и трябва да направи всичко възможно за да
продължи да развива своята ядрена енергетика защото атомните
централи в цял свят винаги са били и ще бъдат неделима част от
националната сигурност на всяка една страна. Малка или голяма.
Другата е свързана с изграждането на един по-голям напоителен
канал от Тутракан до Шабла през Дулово и Добрич кат
край гореспоменатите селища също по възможност се изградят
ядрени мощности. Още повече, че в този регион почти няма
постоянно течащи реки.
Но най-уязвимото направление в цялостната ни отбранителна
система все пак си остава югоизточното. Това е така защото там
няма големи водни прегради, терена е сравнително най-равнинен
и в тази посока се намира Р. Турция. Нашият най–голям и силен
съсед. Вярно е, че за момента тя е светска държава и ние имаме
с нея едни много добри взаимоотношения, но в един изключително
динамичен и бързо променящ се свят всичко може да се случи.
Особено ако в една или друга степен бъдат засегнати интересите
на ДПС. Затова въпреки днешните добри междудържавн
и взаимоотношения помежду ни е необходимо да се потърсят
нужните пътища,начини, методи и средства за да се прегради и
това направление. Разбира се че това е една изключително тежка
и сложна задача за изпълнение, но не и невъзможна. Във връзка
с това обаче е необходимо да се използват на максимум
възможностите и на трите от най-големите ни реки течащи в
региона-Арда, Марица и Тунджа за построяването на един
по-голям напоителен канал от Харманли до Бургас през
Тополовград, Елхово и Средец като за тази цел се използват
теченията на реките Ха
рманлийска, Поповска и Средецка. Но за да се реализира този
проект освен останалото трябва да се изградят и два бента или
по-малки язовири край Харманли и Елхово. По такъв начин нашите
води ще се събира и отклонява от тях в посока към Бургас. Така
по подобие на историческият прабългарски вал Еркесията от
Марица при Симеоновград до Дебел край Бургас и този канал в
известна степен ще служи за защита.Особено ако край Кърджали,
Харманли, Елхово, Средец и Бургас по възможност се разположени
ядрени мощности с гарнизони около тях за охрана и отб
рана. Така и това направление в голяма степен може да получи
една много по-голяма и надеждна сигурност едновременно с
развитието на добросъседските ни междудържавни взаимоотношения
с Р. Турция.
Другата възможност е свързана с едновременното подписването на
двустранни междудържавни договори за взаимопомощ и приятелство
с Гърция и Турция. По такъв начин каквото и да се случи при
един евентуален военен конфликт помежду им ние винаги ще бъдем
на печелившата страна. |
