Навършиха се 102 година отъ смъртта на Гоце Дѣлчевъ а не свършиха измислицата за неговия животъ. По сръбскитѣ вестници въ Скопие¸ въ днешната сръбска Република Македония продължаватъ да се гаврятъ съ неговото българско минало.. Умишлена политика за простаци.
Най- добре е описалъ проблема на Гоце Дѣлчевъ Антонио Милошоски по страниците на утрински вестникъ съ дата 30 априлъ 2005 година.
Антонио Милошоски пише, че Лазаръ Колишевъ (Колишевски) веднага следъ като сърбитѣ ре-окупираха Македония, казалъ, че Македония нѣмала нужда отъ Гоце Дѣлчевъ, тъй като той билъ българинъ. Това ставало веднага следъ ре-окупацията на Македония отъ сърбитѣ. Сѣга вѣче всичко е променено имаме 3 поколение отъ неграмотни и не писмени хора, на който¸ не е показано нито единъ оригиналенъ документъ въ които пише, че “македонцитѣ” не сѫ нищо друго освенъ поробени българи, останали подъ турско робство следъ Берлинския конгресъ 1878 година! На читателя предлагаме книгата "Struggle for mastery of Europe" By A.J. Taylor. Ако читателя знае английски по нашитѣ страници ще прочетѣ и за Карнегиевата Комисия, за която се премълчава въ Сърбия и Гърция. Това го е написалъ посланника на Македония въ Русия Гнъ. Димитъръ Димитровъ.Тази информация читателя може да е намери въ WWW.BULGARIAMAKEDONIA.COM Issue No 2 -2005 .
Въ своето експозе за Гоце Дѣлчевъ, Антонио Милошоски ни препоръча да се спремъ на принципите на Гоце Дѣлчевъ и Яне Сандански. Милошоски спекулира съ някакви принципи, но не ни пише кои сѫ те. Ние питаме онези фалшификатори които драскатъ по сръбската преса въ поробена Македония, да ни напишатъ кѫде тѣ сѫ чели за принципите на Гоце Дѣлчевъ и Яне Сандански? Въ Този брой на Македонска Трибуна имаме статия за Яне Сандански и читателя може да си позволи да прочетѣ някой неща, които сѫ забранени да се знаятъ отъ поробенитѣ българи, тамъ въ Повардарието.
Георги Дѣлчевъ е роденъ въ градъ Кукушъ презъ 1872 година. Града които следъ 1913 година изцяло се изселва въ България. Въ София има Кукушки кварталъ и преди втората война имаше Кукушки братства. Никой отъ Кукушанитѣ не се декларира за “македонецъ” веднага следъ като филиала на сръбската комунистическа Партия въ България (БКП) обяви българитѣ за “македонци” . Изключение направиха лявитѣ българи които бѣха папагалитѣ на БКП (изказване на професоръ Б. Димитровъ). Гоце Дѣлчевъ завършва българското училище въ своя роденъ градъ. Следъ това следва въ Българската Солунска гимназия Свѣти Кирилъ и Методи. Никѫде въ писанията на сръбскитѣ даскалчета отъ градъ Скопие не се споменава, че Гоце Дѣлчевъ е завършилъ българска гимназия и¸ че презъ 1894 година е български Екзархийски учителъ въ Ново Сѣло, Щипско.
Той билъ учителъ въ Ново Сѣло зборувалъ “македонски” и билъ членъ на Югославската комунистическа партия, това го казватъ обединенитѣ “македонци” отъ кафаната Стоянъ Новаковик въ градъ Торонто Канада.
Гоце Дѣлчевъ е убитъ въ сѣло Баница, Сярско на 4 май 1903 година.
Тленните останки на Гоце сѫ пренесени въ България отъ Михайлъ Маджаровъ. Тѣ се съхраняваха отъ СМД въ София до Окт 1946 година, когато Сѫветския сѫюзъ задължи България да ги даде на Югославия за да се гаврятъ съ насъ българитѣ защото не сме се били на страната на Руската Империя, презъ първата и втората свѣтовна война..
Гоце Дѣлчевъ билъ това, билъ онова а никой не написа, че билъ секретаръ на Македонския Върховенъ Комитетъ презъ 1902 година заедно съ Гьорче Петровъ. Споменитѣ на Гьорчо Петровъ сѫ публикувани презъ 1927 година отъ Македонския Наученъ Институтъ. На онзи които се интересува му предлагаме да отиде въ библиотеката въ градъ Скопие и ги прочетѣ. Ако намери въ тѣзи спомени, че Гьорче Петровъ е казалъ, че е “македонецъ” отъ югословенски птоизходъ на читателя ще изпратимъ 1000 долари да се почерпи. Много отъ писмата и кореспонденцията на Гоце Дѣлчевъ сѫ публикувани въ България подъ заглавие "Архивите говорятъ ". На Гоце Дѣлчевъ писмата сѫ въ брой 24 отъ 2003 година.
Гоце Дѣлчевъ, както и останалитѣ наши български възрожденци се бореха за Автономия на Македония и Одринска Тракия. Ако тогава въ 1903 година тази автономия се постигнеше сигурно Македония и Одринска Тракия щяха да бѫдътъ въ пределите на Майка България.
Сѣга въ поробена отъ сърбитѣ Македония се спекулира, че Гоце Дѣлчевъ, Яне Сандански, Дамянъ Груевъ и други били “македонци”, а Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ били бугарски агенти!
Понеже много е рано да се сменя българската националностъ на Тодороъ Александровъ и Иванъ Михайловъ затова се само спекулира.
Лошото въ тѣзи врѣмена¸ че сѣга когато вѣче не може да се контролира информацията отъ УДБА¸ става ненужна сръбската транскрипция на българското минало въ Вардарска Македония. Всѣки горе-доле грамотенъ човѣкъ може да влезе въ ИНТЕРНЕТ и намери информация отъ която мисли, че има нужда. Сърбо-македонцитѣ немогътъ да контролиратъ информацията по ИНТЕРНЕТ и тамъ имъ е проблема. Немогътъ да контролиратъ и срудентитѣ отъ Македония които следватъ въ България. Само няколко студента отъ организацията “ВАРДАРЪ” въ България уплашиха сърбо-македонизма съсъ свойтѣ мнение по въпроса за връщането на българското гражданство, на българитѣ въ поробена отъ сърбитѣ Македония.
Сѣга когато вѣче България е предъ прага да бѫде приета като равноправенъ членъ на Европейския сѫюзъ, почва и рухването на сърбо-македонизма въ поробена отъ сърбитѣ и гърцитѣ Македония.
Като се отворятъ границите между България и Гърция ще почне песента: "Ела ела¸ любими мой при мене и дай просторъ на мойтѣ мечти! Азъ роза бяхъ откъсната безъ време, овяхнахъ, азъ въ твойтѣ рѫце".
Проблемите на Балканите не сѫ почнали още, тѣ ще почнатъ следъ 1 януари 2007 година. Толкова за сѣга за Гоце Дѣлчевъ и неговотѣ поробени братя българи.
5.0.5.2005.г. Торонто.