Съ обявяването на някаква независима македонска държава, въ рамкитѣ на Югославия (8.09.1991г) въ България почна да се диктува цензура, на онова което се пише и говори. Всички почнаха да ни даватъ акъли, да не смѣ дразнили нашитѣ поробени братя българи, които сѫ управлявани от дома родни сръбски агенти. Първиятъ урокъ, да не ги дразни ни се поднесе отъ Бай Стоянъ Бояджиевъ, които ни каза, че не могли да публикуватъ изказванията на Киро Глигоровъ въ Вашингтонъ презъ фев. 1992г. понеже не желали да ги дразнятъ. Въ това изказвания на Киро Глигоровъ, бѣ и частъ отъ истината, че Македония е географско понятие и, че днешнитѣ”македонци” няматъ нищо македонско, а сѫ славяни! Тогава само единъ студентски листъ отъ Универиситета Свѣти Климентъ Охридски публикува тази информация.
Днесь отново смѣ изправени подъ натискъ, да не се караме съ сърбо-македонцитѣ на днешната Югославска Македония, за някоя си жена на име Спаска Митрова, а най-малко за нейното дете. Каква ирония, отказваме се от нашето минало, за да имало миръ на Балканитѣ. Като че ли, ние поробенитѣ българи въ географската областъ Македония смѣ виновни за войнитѣ които сѫ ставали! Ние ще трябвало да смѣ забравили нашето българско минало, за да имаме някакво си бѫдеще. Това ни го казваше Льобчо Георгиевски презъ сепъ 1999г въ градъ Торонто.
Следъ приемането на България въ Европейскиятъ сѫюзъ (Ян.2007г) почнаха да ни учатъ да си намалимъ българскиятъ тонъ. Приказки отъ¸ които ние¸ които се занимаваме съ сѫдбата на поробенитѣ българи смѣ вече изморени!
Декларацията на Българското сдружение Радко отъ градъ Охридъ въ поробена отъ сърбитѣ Македония по случая Спаска Митрова, е единъ документъ, предъ които другитѣ документи бледнеятъ. Ако България не иска промяната на сърбо-югославската конституция на днешната сръбска република Македония, българската външна политика е капитулирала.
Веднага следъ втората свѣтовна война, комунсититѣ почнаха, че въпроса съ българитѣ въ Македония за сега не е важенъ, важенъ е комунизма и следъ това този въпросъ ще се решава. След като не се реши съ комунизма¸ комуниститѣ почнаха въпроса съ българитѣ въ Македония ще се реши когато България влезе въ Балканска федерация! Хубаво, че Сталинъ и Чърчилъ не позволиха Балканската Федерация. Ако тази федерация станеше, днесь въ българскиятъ парламентъ езика щеше да бѫде сръбски, и ежедневно щеше да се каратъ¸ така както се каратъ сърбо-македонцитѣ въ сръбскиятъ парламентъ въ градъ Скопие.
Ние предупреждаваме, че ако България не иска отварянето на Българскитѣ училища и черкви въ Македония, които бѣха затворени отъ сърбитѣ презъ 1913 година, тя и нейната външна политика за Македония е капитулирала, така както капитулира презъ Май 1934г.
Ще трябва да предстанемъ да се правимъ на победени абдали.
Ние отъ МПО Любенъ Димитровъ, приемаме декларацията на българското сдружение РАДКО отъ градъ Охридъ, и не смѣ готови да правимъ каквито и да било компромиси съ нашето българско минало и бѫдеще. Ние смѣ за една българска държава отъ българитѣ, населяващи Мизия, Тракия И Македония.
Това ни е мнението и ние не се срамуваме отъ него.
Г.Младеновъ за МПО Любенъ Димитровъ
02.02.2010г.