Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

 

Мара Бунева презъ Фев. 2010г. и после Иванъ Михайловъ

Съ такова заглавие има статия въ най-сръбскиятъ вестникъ въвъ Вардарска Нова Македония съ дата 13.01.2010г.
Интересното въ тази фамозна статия отъ някоя си, Сунчица Стояновска е това, че всички български възрожденци сѫ сложени, въ единъ сърбо-македонски коьпъ, заедно съ онези родоостѫпници които цялиятъ свой животъ сѫ посветили на сърбитѣ. Жената която е написала статията пише, че ще бѫдътъ изградени паметници на всички, които сѫ се борели за днешната сръбска република Македония. Тази жена не е направила разлика между Гоце Делчевъ и Кръстьо Мисирковъ, нито пѫкъ разлика между Тодоръ Александрова и Димитър Влаховъ!

Никѫде Гоце Делчевъ не е писалъ, че е някакъвъ си сърбо-македонецъ, напротивъ въ неговото писмо до Никола Малишевски, той излишно подчертава, че недоразуменията въвъ ВМРО не сѫ нищо друго, освенъ е единъ български проблемъ! Той самиятъ пише, че нали смѣ българи и затова се караме по-себеси (писмо съ дата отъ 1893година).
Другиятъ проблемъ на тази дама е, че Тодоръ Александровъ е някакъвъ си македонецъ. Тази дама е пренебрегнала да спомене писмото на Тодоръ Александровъ писано до Пею Яворовъ, няколко дена преди втората Балканска война отъ 1913година. Въ Това писмо Гнъ. Александровъ пише до своятъ приятелъ Яворовъ, че той Тодоръ Александровъ, българското племе въвъ война ще го въведе, но ще го обедини!
Презъ врѣме на първата свѣтовна война Тодоръ Александровъ прави изказвания въ които той казва Азъ съмъ българинъ и съмъ посвѣтилъ цялиятъ си животъ на идеята за обединението на Българскиятъ народъ.
А Иванъ Михайловъ презъ май 1968 година предъ Ц.К. на МПО въ градъ Римъ направи следнитѣ изказвания. ВМРО не се сѫздаде да прави две България, а една България. И на края той каза: Независимо каквото и да става по Америка, азъ си оставамъ съ десетте милиона българи!
На края на своятъ животъ, той писмено сѫобщава на единъ кореспондентъ на Нова Македония, че той Иванъ Михайловъ е Македонски Българинъ.
Той сѫщо така предопреди автора (Г.М.) презъ края на месецъ Юни 1990 година, да не се бърза съ Референдумъ за присѫединяване на Вардарска Македония къмъ България, тъй като сърбитѣ сѫ близо 100 години въ Македония!
Какъ така, сѣга всички тръгнали да ни убеждават, че Тодоръ Александровъ и Иванъ Михайловъ, сѫ се борели за някаква си сръбска република Македония и за някаква си македонска нация.
Тѣзи хора които пишатъ и спекулиратъ съ ВМРО, ще трябва да прочетътъ устава на тази организация която се наричаше БМОРК въ които комитетъ, мъгътъ да членуватъ само българи и то българи, които се черкуватъ въ българскитѣ екзархийски черкви.
Този уставъ е приготвенъ отъ Гоце Делчевъ и Георги Петровъ. На тѣзи двама български възрожденци, сѣга ще имъ се строятъ паметници като сърбо-македонци!
И накрая, какъ така нѣма да има нито единъ паметникъ на българитѣ, които дадоха живота си за обединение на българското плѣме въ една българска държава. Какъ така въ тази Македония, за която даде живота си Иванъ Гарвановъ, Христо Чернопеевъ, Марко Лерински и хилядитѣ български войници, за тяхъ нѣма место въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония.
Какъ така въ тази сръбска република, няма мѣсто за братята Чкатрови отъ Прилепъ, за Димитъръ Гюзелевъ, за Любомиръ Весовъ, за Никола Гулевъ (сина на Питу Гули). Следъ толкова години на сръбска пропаганда, никой нѣма смелостта да напише истината, че ВМРО не се бори да прави две български държави, а за една българска държава, отъ Черно Море до Охридъ и отъ Дунава чакъ до Бѣлото Море.
Г. Младеновъ 13.01.2010г
Богъ да и прости на Мара Бунева и на хилядитѣ българи които дадоха живота си за обединението на българскиятъ народъ.