МПО е формирана като чисто политическа организация и продължение на ВМРО на американския континент

Събуди се, българска емиграция

Организацията обединяваше сънародниците ни зад граница до идването на демокрацията

Владимир Перев Скопие, специално за в."Политика"

Последният брой на "Македонска трибуна" от октомври 2005 година.

Знае ли днес някой нещо за българската, македонската, или още по-точно за македоно-българската емиграция в света и в  САЩ и Канада - най-важните места, където е отсядала нашата емиграция? Съмнявам се.
През последните петдесет години македоно-българската емиграция бе третирана като антидържавен елемент, както в Македония, така и в България. Системата, в която живяхме, не позволяваше да се контактува с инакомислещите хора, живеещи  в "другия свят", където имаше голям брой наши сънародници.
България беше напълно затворена след 9 септември 1944 г. Една част от нейните граждани, които живееха в Европа и Америка, останаха там като имигранти. Повечето от тях успяха да се интегрират в новите условия и да заживеят като лоялни граждани в страните, които ги приеха. В същото време от България  започна процес и на нелегална емиграция към западните страни, като най-често емигрантите минаваха нелегално българо-гръцката граница. После престояваха по няколко години в 
лагера "Лаврион" в Атина, преди да си намерят място в някоя гостоприемна западна страна.
Положението беше същото и в Македония, но някъде в средата на 50-те години на 20 век Тито позволи свободното напускане на Югославия, като по този начин чистеше страната от неприятелски елементи, без да устройва лагери и затвори. Самият той имаше солидна поддръжка в западния свят, което го правеше по-уверен и затова нямаше опасения за нищо. До средата на  50-те години македонските и българските емигранти деляха една съдба. Обикновено за тях имаше грижа само една организация - Македонската патриотична организация (МПО) за САЩ и Канада. Тази организация прие повечето от имигрантите, като по този начин увеличи броя на своите членове и вля нова, свежа кръв в своите редове.
Не искам да твърдя, че за нашата емиграция не се е писало по вестниците по времето на социализма. Напротив, писало се е, но в негативна светлина и без никакви факти и аргументи.Трябваше да се промени системата, за да се започне процес на преразглеждане и нов подход за оценка на нашата емиграция.
Македонската патриотична организация

Факсимиле от извънредния брой на "Македонска трибуна", посветен на завземането на Македония от германците през Втората световна война, юни 1941 година.

е формирана от македоно-българската емиграция като чисто политическа организация и като продължение на ВМРО на американския континент. Нейната главна цел е освобождението на Македония от сръбско и гръцко иго, наложено след мирните договори в Париж и Ньой. В началото организацията "плува" между левите и десните сили във ВМРО. След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. и поемането на властта от страна на Иван Михайлов, нещата се променят. Той изпраща в Америка своя доверен човек Йордан Чкатров, родом от Прилеп и абсолвент в правния факултет на Софийския университет в София. Чкатров е голям оратор и интелигент. Под негово ръководство организацията само за няколко години се въздига и разраства и става най-забележителната имигрантска организация в САЩ. Това й дава правото да се ползва с висок авторитет сред американските политици и да се търси нейното мнение по всички проблеми, свързани с Балканите. Към организацията, като нейни симпатизанти се присъединяват и отделни американски политици, художници, артисти, офицери и други известни личности на американската общност.
През тази година в началото на месец септември Македонската патриотичната организация проведе своя 84-и конгрес във великолепния хотел "Ренесанс" в Чикаго. Между присъстващите гости на конгреса бяха Елена Поптодорова, посланик на Р България в САЩ , която прочете приветствие от президента на България Георги Първанов, генералният консул на България в Чикаго Иван Сотиров. От страна на Р Македония на конгреса присъстваше генералният консул на Македония в Ню Йорк - Зоран Дабич. Македонският посланик в САЩ - Никола Димитров, по това време беше гост  на 15-ото годишно събрание на македонистичната националистическа организация "Обединени македонци" в хотел "Хилтън" в Детройт. Това разпределение на силите на дипломатите от  Македония и България говори и за положението и авторитета на организацията в двете страни.
Все пак трябва да се каже, че времената се промениха. Ако преди МПО беше американска организация, ориентирана антикомунистически, антисръбски и антигръцки, днес, при новите обстоятелства и най-вече при разпада на социалистическата система и Югославия, полето на нейната дейност се стеснява. Още повече, че е формирана новата македонска държава. Остава само борбата за признаване и съхраняване на българския национален идентитет във Вардарска и Беломорска Македония, идентитет, признат отдавна, но оспорван от гръцките и македонските политици и държавници.
Новите времена донесоха и нова имиграция в Америка
В момента никой не знае колко са българите там, но се знае, че стотици  български таксиметрови шофьори живеят и работят в Лас Вегас, а във Финикс- Аризона, има повече от 2000 български семейства. Досега никой не е могъл да преброи обаче българите в големите градове като Ню Йорк и Чикаго. Тази нова българска имиграция е напълно неорганизирана, а нейният единствен интерес е печеленето на пари и възможностите за по-добър живот. Те нямат свои национални идеали както техните предци и малко се интересуват от делото на МПО. За тях приказката за българския национален идентитет е приключила. От друга страна, имигрантите от Македония носят в себе си силен националистически заряд, освободен и трансформиран в Америка като агресия срещу всички съседни на Македония държави. Тази агресия те могат свободно да манифестират в една демократична страна каквато е Америка, стига само тази агресия да не е насочена срещу нея.
Новата македонска емиграция знае политическата сила на Македонската патриотична организация и затова прави всевъзможни опити за превземане и поставянето й под нейно влияние и опека. Казано по друг начин това означава тотален македонизъм в политиката на Македонската патриотична организация, който свободно може да се тълкува като вулгарен антибългаризъм. По-старите членове на организацията, които помнят героичните времена, когато в."Македонска трибуна" излизаше на български, а днес излиза на английски и македонски, със загриженост следят работите и упоритостта на някои от по-новите членове на организацията за промяна на нейния български характер
Това най-открито се показа по време на подготовката на 84-я конгрес. Група от по-млади членове, повечето от тях родени или с корени от Вардарска Македония, направиха опит да променят устава на организацията, утвърден още преди осемдесет  и четири години, като на всички места, където фигурират думите "български…",  настояваха да бъдат подменени с думите "македонски …"! Опитът беше неуспешен, подмяната бе забелязана и отхвърлена от множеството членове на ЦК и предложението  не беше разгледано  и разисквано.
Присъствието на българските дипломати се оказа полезно, а поздравителното писмо на президента Георги Първанов възпря намеренията на македонистите. Въпреки всичко може да се отбележи, че положението на новата и стара българска емиграция в Америка далеч не е добро. Несвързани помежду си, оставени сами на себе си в борбата за по-добър живот, те не могат да понесат напрежението на политическите борби. Те нямат свои църкви и училища, нямат големи връзки и контакти с родината си, отдалечени са от своите близки и могат лесно да се претопят в огромното американско море. Истина е, че излизат вестници, някои от хората ходят в старите емигрантски църкви, но се чувства осезаемо нуждата от организирана политическа програма и поддръжка на емиграцията. Това днес може би изглежда незначително, но вбъдеще може да се окаже опасно и пагубно. Емигрантите винаги са били фактор, на чиято поддръжка всяка е разчитала всяка сериозна държава.