|
 Отмяната
на
регистрацията
на
създаденото
преди осем
години
сдружение
“Радко“ в Македония
скоро ще се
завърне
като
бумеранг върху
главите на
управляващите
в Скопие. По ирония
на съдбата
те отново са
представители
на
ВМРО-ДПМНЕ,
същата
политическа
партия,
която преди
седем
години
свали
регистрацията
на “Радко“. Не
след дълго
големите защитници
на “правата и
свободите“
на някакво македонско
малцинсгво
в България и
особено на
регистриране
на негова
формация ще
бъдат
неприятно
изненадани.
Какво да се
прави, нерядко
историята
си прави зли
шеги с тези, които
не само не я
познават, но
и се опитват да
я изкрияват.
Какво
представлява
сдружението
“Радко“?
На 24 май 2000 roдина
в гр. Охрид бе
основано
Сдружението
на граждани,
“Радко“, чиято
програма
предвиждаше,
наред с
другите
цели,
утвърждаване
на културнте
права на
българите в
Македония.
Сдружението
е
конституирано
в съгласие с
македонския
правен ред и
стандартите
на
международното
право като
гражданска
неполитическа
организация
за защита и
реализация
на културно-просветни
права,
интереси и
убеждения. Неговите
учредители
го наричат
“Радко“, защото
тoва е
най-често
използваният
псевдoним на
последния
водач на
историческата
ВМРО-Иван
Микайлов.
На 19 юни 2000 г.
сдружението
бе
регистрирано
от Основния
съд в Охрид. А
на 27 октомври
с. г., в присъствието
на
българския
посланик в
РМакедония,
се състоя
негoвото
предствяне
в столицата
Скопие. “За да
се разбере
програмата
на
движението -
обяснява
неговият
председател
Владимир
Панков, на
промоцията
беше
представено
кратко
изложение
на
същността и
целите на
политическата
доктрина
“македонизъм“,
която все още
е официална“.
Нужно е да се
изтъкне, че
основателите
на
движението
твърдяха, че
т. нар.
македонски
народ,
визиран в
конституцията
на
Македония,
“представлява
сръбска
измислица и
коминтерновско
твoрение“. И че
по тяхно
мнение той
се създава
“на базата на
всестранната
денационализация
на
българите в
републиката“.
Изхождайки
от горната
гледна точка
сдружението
си постави
три основни
цели:
“Първата -
пояснява
председателят,
бе издигане
и
утвърждаване
на
македонското
културно
пространство
с приоритет
на културнo-истoрическата
идентичност
на славянското
население в
Македония,
което
повече от 13
века се
изявява
като
българско.
Втората цел
бе възпитание
на основата
на
традиционните
етични и
човешки
ценности, а
третата-утвърждаване
на идеите на
национално-освободителното
движение на
българите в
Македония“.
По време на
проявата,
организирана
в залите на
хотел
“Холидей ин“,
лицата Перо
Трайковски, Тоше
Траяновски
и Борис
Нешовски
извършиха
грубо
насилие,
като
хвърлиха
димни бомби,
довеждайки
до
безредици и
прекъсване
на мирното
гражданско
събиране.
След този сериозен
инцидент на
накърняване
на граждански
права
изпълнителните
и съдебните
opraни на Р Македония
предприеха
действия
само в една
насока.
“Възбудено
бе
наказателно
преследване
срещу двама
български и
македонски граждани,
Йован
Стояновски
и
Александър
Маркоски.
Двамата
активисти
на “Радко“
бяха осъдени
без никакви
доказателства
в монтиран съдебен
процес и
излежаха по
шест месеца
в затвора
припомня
Панков“.
“След
представянето
- продължава
разказа си
лидерът на
“Радко“,
медиитпе в
Скопие се препълниха
с нападки
срещу
“ванчомихайловистите“,
“фашистите“,
“убийците“. Не
закъсняха
да издигнат
гласа си и
представители
на
политическите
партии,
сдружения,
фондации,
журналистически
колегии,
които
настояваха
за
незабавно
закриване
на тази
“фаитистко-терористична“
и “пробългарска“
организация.
Тази
обстановка
става
причина за
изпращане
от
сдружението
на
обръщения
към
президентите
на Македония
и на
България.
“В свето
писмо до
тогавашният
македонски
президент
Борис
Трайковски -
съобщава
лидерът на
“Радко“,
настоявахме
да се пазят
редът и
законитост
в страната и
да се
подкрепят
демократичните
процеси. Но покойният
вече
държавен
глава
публично ни заяви
на два пъти,
че не може да
даде подкрепа
на
сдружение,
което
твърди, че
македонците
са българи и
отрича
самобитността
на “македонскиот
народ“.
“Без никаква
реакция
остана -
продължава
Панков, и
зовът за
помощ, който
се съдържа в
писмото до
президента
Петър
Стоянов.
Българският
държавен
глава остана
безмълвен
на
призивите
ни да изрази
солидарност
и подкрепа
на нашата
дейност. За пореден
път
България
демонстрира
своята незаинтересованост
за това, че се
нарушават правата
на
българите в
Република
Македония.
Уви, тази
практика е
жива и до
днес“.
В такава
ситуация,
възползвайки
се от масовата
истерия и
липсата на
външно
политическа
подкрепа на 21
март 2001 г.
Конституционният
съд отмени
регистрацията
на
сдружението
и провъзгласи
за нищожни
програмата
му за работа
и неговия
устав. “В
основата на
това решение
стои
твърдението,
че
програмата
и уставът на
сдружението
на граждани
“Радко“ са
насочени
към
насилствено
подриване
на държавния
ред,
обобщава
Панков.
Конституционните
съдии
приеха това
като пречка
за свободно
изразяване
на
националната
принадлежност
на
“македонскиот
народ“, тъй
като се отрича
неговата
самобитност.
Като
допълнителен
мотив за
решението
на съда се
посочи, че
нашето
сдружение
цели
разгаряне
на
национална
и
религиозна
омраза и
нетърпимост.
Сдружението
“Радко“ оцени
решението
на съда -
констатира
той, като
необосновано
и тенденциозно
и поради
това се
опита
първоначално
чрез
македонският
хелзинкски
комитет да
отправи жалба
до
Европейският
съд по
правата на
човека. Но
македонските
“правозащтници“,
загрижени
повече за
своята
сигурност,
отколкото
за правата
на човека,
отказаха и
предложиха
сдружението
да се обърне
към друг
хелзинкски
комитет.
Съвсем
естествено
ние се обърнахме
към
Българския
хелзинкски
комитет, който
най-сетне
изготви
жалбата. И
допълва: “Има
нещо
дълбоко
символично
във факта, че
съдът в
Страсбург
изпраща на
македонскoто
правителство
въпросите
във връзка с
жалбата на
“Радко“ на
същата дата,
на която то
подаде
официално
молба за
членство в
ЕС - 8 ноември 2005
г.“.
Македонското
правителство
даде на съда
писмен
отговор от 50
страници, с
който се
опита да
докаже, че
ВМРО и
неговият
водач Иван Михайлов
са били
терористи. “В
оттoвора на
“Радко" чрез
БХК още
веднъж се
подчертава,
че неговите
дейци се
борят за
защита на
своите
културнo-исторически
права в
Македония.
Причината
за това е
пълното
отрицане на
националния
идентитет
на славянското
население,
което е
българско. Става
дума за 1300 -
годишното
наследство,
което
българите
са
сътворили
на
Балканите и над
което и ние -
сънародниците
ви край Вардар
имаме
истoрическо
право“.
Решение по
заведеното
дело в
Страсбург
поради
тромавата
процедура
все още няма.
По мнение на
БХК очаква
се обаче до
края на тази
година, съдът
да се
произнесе
полoжително
по жалбата
като осъди
Република
Македония.
Но активистите
на
сдруженето
не крият
скептицизма
си - за тях
това не е
достатъчно,
защото се
очаква пак
да започнат
игрите с
нерегистрирането
на “Радко“.
|