Растяхме простичко
и без охолство,
но не и между другото.
Като деца заспивахме
със приказки.
Пораснали,
четяхме често
- стихове и проза -
между другото.
Споряхме здраво
след това,
а и поскарвахме се
между другото.
Обичахме се истински,
и доста бързо
прощавахме си,
между другото.
Поднасяхме цветя
пред паметника
на Апостола,
и рецитирахме
"О, майко моя...",
между другото.
Стояхме на брега
и съзерцавахме
със часове
морето и скалите
между другото.
Вървяхме по
планинските ждрела
и пеехме си
стари, стари песни
между другото.
Загубвахме приятели
- болеше ни -
поплаквахме си
между другото...
Запушвахме комин
и раждахме деца,
и бяхме горди
между другото.
А те - децата ни -
растат и други са,
и ни повтарят
между другото.
И смеят се
на същите шеги
и опаки понякога са,
между другото.
И явно е, не мога,
и не искам да съм друг
– да бъда българин,
но между другото...

Константин Колев
Април 2003, Торонто