Проф. дин Димитър Гоцев: "Делото на Мара Бунева ще пребъде"

Отбелязването на годишнината от героичния подвиг на българската революционерка Мара Бунева, тази година в Скопие предизвика особенно голяма тревога сред чисто сръбските и просръбските среди в Р. Македония.

Най-отявлени антибългарски статии по този повод написа не само етническия сърбин Драган Павлович, но и редица местни сърбомани, между които и отявления антибългарин Виктор Цветановски. Продължители на делото на "Црна Рука", всички те изсипаха купища лъжи, фалшификати и мръсотии по адрес на геройнята Мара Бунева.

Всъщност, кого уби Бунева? Цялата сръбска окупаторска власт в периода 1919 - 1941 г. във Вардарска Македония - административна, военна, полицейска, съдебна, просветна, черковна, аграрна и пр. беше насочена към една цел - унищожението на българската народност, ограбване и фалшифициране на българското културно-историческо наследство и превръщането му в сръбско. На тези замисли на сръбските окупаторски власти, българите в Македония отговарят със своя съпротивителна програма, която има за цел да запази българското име, език, култура, народно творчество и национално съзнание и, и да се бори за своето освобождение.

Велимир Прелич като второ по длъжност и власт сръбско лице във Вардарска Македония, упълномощен от сръбското правителство и лично от крал Александър, да преследва, убива и прогонва безмилостно тези българи в Македония, които не се отказват от българската си народност. Особенно усърдно той се стреми да унищожи най-хубавото цвете в Македония: българската студентска младеж!

Когато през юни 1927 г. в Скопие са арестувани над 40 души български студенти, лично той се заема да ги измъчва, като измисля и въвежда в практика най-жестоки и античовешки мъчения. Под негово ръководство българските студенти са връзвани с въжета и спускани в студените води на Вардар. Той лично ги кара да си изкопават гробове, като ги заравя в тях до раменете. Все с цел да признаят, че са членове на ММТРО и на ВМРО и се борят за независима Македония или да я откъснат от Сърбия и да я присъединят към България.

Тогава Д. Гюзелов и Д. Чкатров, изпращат писма от затвора до Ив. Михайлов, с които настояват жестокия мъчител да бъде убит. Мара Бунева, която е от главното разузнаване на ВМРО и се готви в Скопие да извърши убийство на самия крал Александър, изоставя тази идея и доброволно приема задачата на ЦК на ВМРО, лично да отмъсти за мъченията над българските студенти. Така се стига до 13 януари 1928 г., когато Мара Бунева застрелва близо до каменния мост мъчителя на студентите и убиеца на хиляди българи в Македония, Велимир Прелич.

За жестокия терор, убийства и асимилаторска политика вършени от сръбските поробители в периода между двете световни войни, герои като Мара Бунева, убиват генерал Ковачевич в Щип, а Жика Лазич е прострелян в собствения си кабинет в Белград. Накрая получи своето единствено възможно наказание и самия крал Александър - вдъхновител, ръководител и покровител на целостната завоевателна, изстребителна и асимилационна политика по отношение на българите във Вардарска Македония. В същия период ВМРО наказа и няколко местни българи - ренегати, защото не могат да бъдат убийци на собствения си народ. Такива са Стоян Мишев, Илия Пандурски, Спас Хаджипопов, Тодор Паница и още цяла редица поставили се в служба на сръбските поробители и асимилатори.

Това е част от историята на Македония и македонските българи за които сръбските црноруковци в Скопие не написват нито ред, а ронят тежки сълзи за палача на Македония - Велимир Прелич, който между двете световни войни, преследваше самото българско име в Македония с огън и меч. Виктор Цветановски не написа нито ред, за 18 -те хиляди българи бяха убити или за тези над 30 хиляди българи въдворени в Сърбия, които никога не се върнаха в Македония, т.е. изчезнаха безследно. Стотици хиляди други са репресирани от сръбските официални и неофициални власти, като "Црна рука", "Удружение за борба против българските бандити", "Народна одбрана" е пр. Общо 80 хиляди сръбски въоръжени сили и толкова сръбски колонисти, заедно с 12 хилядна жандармерия от всичко 17 хиляди в СХС, са пратени 1919 - 1941 г. да се борят срещу българското население, срещу ВМРО, ММТРО и пр., за физическо и духовно изтребление на българите в Македония.

Това е само кратка част от историята на българите в Македония, в периода 1919-1941 г. която всеки българин трябва да познава и брани!

Колкото до геройнята Мара Бунева, няма да е далеч времето когато българите в Македония ще и издигнат най-хубавия паметник край Вардар. Но този който никой не може да разруши, е нейния героичен образ който живее в сърцата на всички българи и особенно - на българите в Македония!

Да пребъде във вечността великото дело и саможертвата на геройнята Мара Бунева.