- Г-н Чулев, защо се включихте
точно в ВМРО-ДПМНЕ?
- Когато почина баща ми, бях на 19
години. И разбрах всичко, когато през 2000 г. прочетох досието му,
както и досието на чичо ми. Що се отнася до създаването на
ВМРО-ДПМНЕ, това наистина бе голям риск. Но това беше единствената
партия, която говореше открито за независимост и суверенитет.
Успешно участвахме в изборите и спечелихме 39 депутатски места. С
председателя на ОК на ВМРО-ДПМНЕ, д-р Пейо Бойков, който почина
миналата година, имах отлично разбирателство и сътрудничество. Бяхме
убедени, че голяма част от ръководството на ДПМНЕ работи в полза на
УДБА (сръбската политическа полиция - б.р.), и през май 1994 г.
влязох в конфликт с Борис Змейковски, Ацо Димевски и Иван Соколов.
Доста Димовска и Любчо Георгиевски се оградиха с подобни хора. Но
всъщност те никога и не търпяха авторитети. Затова аз и
председателят д-р Бойков подадохме оставки.
- С това ли приключи вашата
активност във ВМРО-ДПМНЕ?
- Не съвсем. През януари 1995 г.
отидох на гости на сестра си и зет си, които живеят в Австралия.
Чрез зет си осъществих контакти с български и македонски емигранти.
И с помощта и на събраните от тях пари ДПМНЕ победи в Кавадарци на
парламентарните избори през 1998 г. Включих се отново през 1999 г. и
в президентските избори в подкрепа на покойния Борис Трайковски.
През 2000 г. бях шеф на щаба на кандидата на ДПМНЕ за кмет на община
Конопище, Душко Георгиев. Успяхме да победим кандидата на
социалистите. Но географското положение на община Кавадарци,
разположена до гръцката граница, което дава възможност за откриване
на нов граничен пункт, а също и перспективите за изграждане на ски
център в Кожух планина, привлече гръцките бизнес интреси. Чрез техни
кметове те поканиха Георгиев на гости и успяха да го привлекат за
своите сделки. Но аз нямах намерение да се карам с никого. И през
месец май 2001 г., след като получих и българско гражданство, дойдох
в София. С Душко Георгиев и ДПМНЕ приключих завинаги.
- Кажете ни нещо повече за
сегашната си дейност?
- От 2001 г. съм член на ВМРО-БНД -
единствения легитимен наследник на делото на Даме Груев, Гоце
Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов. От януари 2004 г. съм
член на ВМРО-ВАРДАР - дружество на ВМРО-БНД за Вардарска Македония с
председател Спас Ташев, докторант по демография в БАН. С голямо
удоволствие мога да кажа, че членската ни маса се увеличава, защото
много от жителите на Македония след получаването на българско
гражданство, се доверяват на ВМРО-ВАРДАР. Много от тях са
разочаровани от различните ВМРО-та в самата Македония които са под
контрол на сърбоманската полиция.
- Доволни ли сте от политиката на
България спрямо проблемите на българите в Македония?
- За да помогнеш на някого, той
трябва най-първо да потърси помощ. Със сигурност с увеличаването на
интереса за придобиване на българско гражданство и търсенето на
най-различни видове помощ ще се увеличава. Но политиците са длъжни
да подкрепят онези експерти, които си знаят работата, а не да ги
сменят след всеки нови избори. Особено когато става въпрос за такива
важни неща, каквото е провеждането на последователна политика
относно българите зад граница.
- Имате ли някакви проблеми с
властите в Македония?
- Често минавам границата и понеже
не крия българското си чувство, от една година започнаха на всяко
минаване на македонския пункт да ми проверяват паспорта, носят го в
полицията, снимат го и ме задържат не повече от 5-10 минути. Но
никога не съм викан на разговор в полицията в Кавадарци. Мога да
кажа, че засега всичко е коректно. Аз все още живея в Кавадарци, но
всяка седмица идвам в София. В момента строя къща в София а в
Македония започнах да продавам имота. Искам, след като дъщеря ми
завърши гимназия, всички да се преселим в София. Цялото ми семейство
вече е с двойно гражданство.
- Как осъществихте първите
контакти в София?
- Първите контакти ги осъществих
през 1991 г. чрез починалият д-р Пейо Бойков, който по време на
неговото следване на медицина в София се сприятелил с проф. Димитър
Гоцев, чрез когото имах честта да се запозная с покойният учен Коста
Църнушанов, който ми подари тогава публикуваната му книга
"Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него". За първи път
прочетох нещо за д-р Илия Чулев и за чичо ми Глигор. Днес с
удоволствие мога да кажа, че в София имам много приятели и спокойно
мога да организирам по-нататъшният живот на семейството ми.
- Какво е сегашното положение в
независима Македония?
- Независима от какво? Семейството
ми е пример за политически репресии и икономическо потискане. Когато
дядо ми Герасим е бил затворен през 1945 г., цялото имущество е
национализирано. Всички къщи в центъра на града, магазини и
складове, пълни със стока, 3000 декара земеделска земя и 200 декара
регулирани парцели са отнети без каквито и да било документи.
Виждали ли сте някоя нормална държава, която да няма архиви за
връщане на имоти, а обезправените трябва да ходят на съд. От 5 г.
вече делото за имущество на дядо ми Герасим Чулев се разхожда от
общинския съд на Кавадарци до апелационният в Скопие. Ако някой е
убивал и отнемал имущества, със сигурност е оставил завет на
наследниците си те да не признават за това. А в Македония техните
наследници са и в съдилищата, и в СДСМ, и в ДПМНЕ. Или да вземем
културата, която е сред основните белези на един народ. В Македония
на всеки два месеца има по по един фестивал на народни песни. И
какво от това? Във всеки ресторант, заведение и дискотека, на всяка
радиостанция и телевизия, на всички сватби се слуша сръбска музика.
Понякога човек се пита дали не е случайно в Шумадия. Аз съм убеден,
че и там не се слуша толкова много сръбска музика. Сега има известна
промяна благодарение на кабелната телевизия, чрез която при нас
дойде програмата на "Планета", но това е малко.
- Как виждате бъдещето на
Македония?
- Територия, която няма минало,
няма и бъдеще. Може да прозвуча и крайно, но бъдещето на Вардарска
Македония го виждам с присъединяване към България. И то не на цялата
територия, а само на онази част, в която живеят т. нар. македонци.
На албанците трябва да гледаме като на приятели. Защото те знаят
какво искат и как да го осъществят. Но за да стане това обединение,
македонците трябва организирано да потърсят помощ от бъдещото
правителство в България, от Брюксел и от Вашингтон. Ако това не
стане по-бързо, ще изчезнат като Атлантида заедно с техния сън, че
са антични македонци.
Виржиния СТОЯНОВА
