ПРОФЕСОРЪТ И БЪЛГАРОФОБИЯТА

/Статията е предоставена за публикуване в книжка 3 на списание "Македонски преглед"/

Повод да реагирам ми даде написаното от скопския професор по международно право Любомир Фръчковски в статията “Без лидерство, но с принцеса” във в-к “Дневник” от 20. 05. 2008 година.

Същият без стеснение определя българската политика към Р. Македония като глупава, примитивна и шовинистична, при това, използвайки като аргумент публикация и становища на неправителствена българска организация. Подобни оценки не са новост. Чували сме ги и друг път от устата на псевдо-политици, дипломати и журналисти от Скопие, за които подхранването на българофобията е най-важния критерии за по-висок професионален и кариерен статус.

Те бяха в унисон с официалната политика на бивша СФРЮ и БЮРМ към България и по правило бяха оставяни без отговор от българска страна. Допустимо ли е обаче днес професор по международно право в Република Македония /бивш министър на вътрешните работи/ да си позволява подобни квалификации към политиката на държавата, която първа призна независима Р. Македония, която даде безброй доказателства, че желае да развива приятелски отношения с нея, желае нейната стабилност и просперитет, нейното членство в НАТО и ЕС, правейки при това компромиси от гледна точка на своите национални интереси.

    Тези компромиси се правеха с надежда и увереност на официална София и на българската общественост, че те ще бъдат правилно разбрани и оценени, ще се спре антибългарската пропаганда, ще се прекрати ограбването на българската история в името на една фалшива идентичност и ще се снемат абсурдните претенции за наличие на някакво македонско малцинство в България. Нищо подобно не се случи. Учениците на Лазар Колишевски /или Лазар Колишев, или Лазар Пантович/ и Михайло Апостолски/ или Михаил Апостолов/, които с насилие изкореняваха българското във Вардарска Македония, се оказаха неспособни за преоценка на миналото и на последиците от внедряването на македонизма, а с това и да видят коренните интереси на своя народ и своята държава.

   Внедряването и практикуването в Р. Македония на езика на омразата към българите е онзи фактор, който замъглява, както лудостта и пиянството, съзнанието на такива като Л. Фръчковски и им пречи да признаят доказаната от цивилизования свят и исторически верифицирана истина за географска област Македония и етносите, които са я населявали от векове. Битката, която води политическия елит в Скопие, към който се причислява и Фръчковски, за международно признание на македонска етно-национална идентичност, обвързана с империята на Филип и Александър Македонски и цялата област Македония е обречена на неуспех. Отрязвайки славяно- българските корени на своя народ, те го обричат на псевдо-национализъм, на самоизолация и конфликтност с всички съседни народи. Ако Л. Фръчковски е истински патриот, за какъвто се представя, или ако имаше капацитет на професор по международно право, той би могъл да предложи някакво разумно решение по спора за името с Гърция, по проблемите в отношенията с България и с другите съседни държави.

    Съществено доказателство, че той не е нито едното, нито другото, е оценката, дадена за българската политика към Р. Македония, а също така внушението, което дава за отстояване на македонска идентичност. Твърде показателно е казаното от него в “Дневник” от 30.05.2008 г. – “ Като държава ние трябва да издействаме в някакъв документ да осигурим свобода и правото да използваме атрибута “македонски “. Това може да бъде вградено в резолюция на СС на ООН. При това, трябва да се избягва всякаква дискусия относно значението на термина “македонски“ и дали той се свързва с антична Македония или славяните.“ Заключението на Фръчковски е – от тактически съображения неговият народ временно трябва да прекрати дискусията относно своята идентичност. Според него, най-добре би било някой от вън, като ООН например, да наложи в международен план такава идентичност. Очевидно е, че той се е поставил в услуга на тези, които няколко десетилетия се стремят да дезориентират своя народ, замъглявайки етническата му принадлежност в съответствие с македонистката доктрина и по този начин да го държат в изолация и подчинение.

Сигурно в продължение на години той е обучаван да мрази българите и да вижда България като враг.

      Не бихме могли да очакваме да промени същността и манталитета си, върху които е изградил своята кариера. Титуловайки се обаче като професор по международно право, той би следвало да знае базисните принципи, върху които се градят отношенията между държавите, особено между съседите, а също така да знае какви са интересите на собствената му държава. Накрая, той би следвало да си дава сметка каква би била възможната алтернатива на досегашната българска политика, която самодоволно унижава и как тя би се отразила на Р. Македония.