|
Вече цяла седмица продължава битката за
паметника на Тодор Александров в македонския град Велес. Денем
го вдигат, нощем го събарят.
Защо името на легендарния войвода е трън в очите на официално
Скопие, е съвсем ясно. Той се противопоставя решително на
започналото вече от Коминтерна лансиране на тезата за
съществуването на отделна македонска нация. За което плаща с
живота си. И в случая българинът от Велес Драги Каргов
наистина е попресолил манджата, издигайки бюст на комитата в
двора си. Знаейки много добре, че край Вардар продължава да
управлява старата сърбокомунистическа номенклатура.
Но по силата на тази логика в България пък не трябва и дума да
издумваме за Яне Сандански. Ама на неговото име има цял град.
И улици, и паметници в други български градове. Явно на
Балканите толерантността все още се смята за слабост. Когато
преди 17 години безрезервно признахме Република Македония,
обществото ни наивно вярваше, че този жест ще бъде оценен
подобаващо и полека-лека нещата ще си дойдат на мястото. Че
край Вардар ще спрат с антибългарската истерия и фалшификации
на историята, на която всъщност се крепи целият съчинен
набързо мит за "древната македонска нация", основана от Филип
II и Александър Велики, укрепнала при цар Самуил и дооформена
от Киро Глигоров.
Уви, оказа се, че кадрите на Коминтерна и на УДБ-ата (Титовата
политическа полиция) нищо ново не са научили и нищо старо не
са забравили. Псувните и провокациите срещу всичко българско
достигнаха до висоти, непознати дори по времето на маршала.
През цялото това време българската държава се държеше в духа
на поговорката "Ти го плюеш, то вика "Божа росица". И танкове
им подарихме, и по време на югоембаргото им помагахме, а сега
им ходатайстваме за Брюксел. А за благодарност те продължават
да ни наричат диви "турко-татари", които са откраднали цялата
"македонска цивилизация" - от Кирил и Методий до Димитър
Талев. Че и да издигат почти официално териториални претенции
към Благоевградска област.
Време е да обърнем тефтера. И да приложим към управляващите в
Македония любимата поговорка на родения в Ресен наш политик
Андрей Ляпчев: "Со кротце, со благце, и со малце кютек".
Разбира се, не буквално. Но нека на първо време да отзовем
посланика си от Скопие. А после да заявим, че българското "да"
за членството на Македония в НАТО и ЕС е под въпрос. |
