Когато България създаваше македонци...

Катерина Тосева

Понякога е интересно да се разровиш из старите вестници. Трудно другаде въпросите, владеели обществото преди десетилетия, могат да бъдат усетени така ясно.

 Затова с кратък „преглед на печата" обръщаме поглед към един недобре познат период - тогава, когато български политици създаваха македонци в родината си. Време, пропуснато в учебниците по история.

През лятото на 1944 г. във Вардарска Македония е създадената македонска държава в рамките на СР Югославия. Има опити за присъединяване и на Пиринска Македония към федерацията, но те пропадат.

Още през същата година обаче между комунистите в България и Югославия е постигнато споразумение за пробуждане на македонското съзнание на населението в днешна Благоевградска област.

Водят се преговори за създаване на балканска федерация, в рамките, на която всички македонци да заживеят в своя държава. Антибългарският характер на тези планове е очеваден.

Опозиционният печат показва, че все пак тази политика е в разрез със схващанията на голяма част от българското общество. Независимо от интернационалните лозунги Македония продължава да се възприема като късче плът от плътта на България.

В брой 273 от 7.12.1945 г. на в. „Свободен народ", орган на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), Кръстю Пастухов пише: „Не е съновидение, че е имало проект за присъединяване, ние ще кажем, за затриване от картата на независима България - но за сега изоставен по скоро от външни причини".

Реално, под диригентството на Коминтерна, БРП(к) подема мащабна антибългарска акция в Пиринска Македония.
На страниците на в. „Свободен народ" новата линия на поведение е определена в едно изречение: „Тя не е нито социализъм, нито марксизъм, нито народна, а чисто и просто антинационална."

Година по-късно, на 19.11.1946 г. и в. „Знаме" пише: „Значи картите се разкриха: действително се замислюва отцепването на Пиринския край от България. Това е ясно, но съвсем не е ясно защо само за сметка на България трябва да стане „обединението на македонския народ", още по-малко убедително е, защо „бъдещето мирно развитие на България в най-близко сътрудничество с братска Югославия" е възможно само на базата, че част от българската земя заедно с населението ще трябва да отиде под чуждо владичество." /цитатите в статията са от в. „Работническо дело"/

През 1946-1947 г. започва активно да се работи за налагане на културно-национална автономия на Пиринска Македония. Автономия от България!!!

Популяризирането на новосъздадената македонската република като образец, около който следва да се обедини "македонският народ" достига размах, който днес е трудно да си представим.

В края на 1946 г. населението на Пиринска Македония е принудено да отрече българската си национална идентичност!!! По време на проведеното демографско преброяване хората са заставяни да се самоопределят като „македонци"!

"На какво основание, ние българите, ще отречем правото на македонците да се наричат македонци и да четат и пишат на македонски език?" се пита в статия, поместена във в. "Работническо дело" от 14.05.1946 г.

Периодичният печат се превръща в арена за диспут между нелепата идеология на БРП(к) и здравия разум в лицето на всички независими от комунистите вестници.  "Не е имало до сега факт подобен на тоя, който се появи във в. "Работническо дело" - да се предлага на чужда държава част от собствената родина. Той внася смут в душите на населението от заинтересования край и буди негодувание у българския народ.", четем в бр. 189 на в. "Народно земеделско знаме" от 19.11.1946 г.

В навечерието на Коледа, на 24.12.1946 г. в статията „Македония в миналото и днес" в. „Знаме" пише: „А пък искането да се присъедини към федеративна Югославия и българската Горноджумайска област, е явно произволно и неправилно, защото никой няма право да иска, щото българското население да декларира нова народност и да промени досегашния си политико-държавен живот."

На практика обаче се случва именно това. На следващия ден, 25 декември, Коледа, започва преброяването на „македонците" в Благоевградския регион. Новата 1947 г. е посрещната от близо 170 000 чисто нови македонци.

За постигането на това комунистическата партия полага много усилия. Дни след преброяването се залавя със следващия етап от политиката си по македонския въпрос.
На базата на отчетените резултати Югославската комунистическа партия иска широка културна автономия в областта. Исканията й са удовлетворени и след по-малко от година, през есента и зимата на 1947 г. официално е въведена "културно-национална" автономия в Пиринска Македония.

В началото на следващата година обаче "културно-просветният" поход на скопските емисари в този регион се провалят. Устремът на БРП(к) за дебългаризацията на Благоевградския регион е спрян от промените във външнополитическата обстановка.

През 1948 г. Югославската комунистическа партия вече не се ползва с доверието на Сталин и съответно двустранните отношения между България и СР Югославия се влошават.

И въпреки това комунистическото ръководство не къса окончателно с антибългарската си политика по отношение на Пиринска Македония.

Продължава да се поддържа схващането, че Македония не е българска земя и македонската нация е нещо напълно различно от българската.

"Обстоятелството, че мнозина македонци говорят на български език не им отнема с нищо македонското национално самосъзнание. Не е езикът сам по себе си единственият и най-главният признак на нацията" пише в. "Работническо дело" през 1948 г.

Комунистическата организация се задължава да реализира нова партийна линия, според която Пиринска Македония трябва да се превърне в обединителен център за всички македонци. Тази идея обаче замира в зародиш и през следващите години изкуственото поддържане на тезите за македонска нация в рамките на България съществува само в партийните среди.

Водената от БКП политика не замира и през 1956 г., десет години след първото, е направено второ преброяване на "македонците" в България.

Едва през март 1963 г. се слага началото на нова линия по Македонския въпрос. За първи път Тодор Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония, в рамките на създадената през август 1944 г. Съюзна Република Македония, постепенно се формира македонско национално съзнание.

Живков открито заявява, че отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект, но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие.

Живков начертава и бъдещата политика: публично признаване на обективното съществуване на Македонската народна република, но без примиряване македонското национално съзнание да се формира и да се изгражда на противобългарска основа. На практика тази линия на поведение е продължена от българските политици и след обявяването на независимостта на Македония през 1991 г.

За Пиринския край Живков е категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско.

Въпреки това в статия, поместена във в . "Пиринско дело" от 10 август 1968 г. пише: "Необходимо е да подчертаем, че Македонският въпрос за нас не е нито актуален, нито главен. От него никой днес не прави драма или евтина политическа шумотевица. Но това съвсем не означава, че ние ще приемем да се хули името на България...".

След написаното до тук, не е чудно, че през 1990 г., година преди Македония да обяви независимостта си, бе създадена ОМО "Илинден". Организацията, първа, но не и последна по рода си, има за цел да защитава правата, езика и самоличността на "македонците" в Благоевградския край.

Македонци, при създаването, на които и България дейно участва.