|
 {Св.
Климент Охридски, фреска от църквата "Св. Богородица
Перивлепта" ("Св. Климент") в Охрид}
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските
народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към
Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент.
От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в
неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил
ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След
смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.),
немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на
славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя
намерил добър прием в родната си България, която вече
официално била приела християнството и имала нужда от учители
на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил
Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна
държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове
Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между
новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв
епископ на българския език". Като свещеник и епископ той
неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на
християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и
юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на
български език; съставял проповеди за празници, които сам
произнасял или неговите ученици ги прочитали пред
новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири.
С молитвата си извършвал много чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената
славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на
тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които
приемали свещен сан и постепенно измествали из България
гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ
гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания
от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27
юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса.
Служба и жития на св. Климент са съставени от негови
непосредствени ученици или от далечни наследници на
епископската му катедра, като знаменитите охридски
архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист
Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува
неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на
неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети
Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и
Ангеларий. |
