Отговори на въпроси, отправени към министър Ивайло Калфин от издателя на излизащия в Торонто в."Македонска трибуна" г-н Георги Младенов

Въпрос: Г-н министър, преди време декларирахте, че ще бъде оказана "безусловна подкрепа на Сърбия" за присъединяването й към ЕС. Какво значи "безусловна" и значи ли това, че ще се откажем от българите в Западните покрайнини?

Отговор: Позицията на България относно европейската интеграция на Сърбия, както и по всички останали аспекти от отношенията между нашата страна и западната ни съседка Република Сърбия, са пределно ясни и последователни. Именно като съсед и като страна-членка на Европейския съюз България не само подкрепя, но и активно работи за ускоряване на пътя на Република Сърбия към пълноправно членство в ЕС.

От една страна, България има интерес от демократична и интегрирана в ЕС Сърбия -по принцип. От друга - принципен е и интересът на ЕС към европейската интеграция на Сърбия, с оглед консолидирането на стабилността и развитието на целия регион на Западните Балкани. За нас е от значение Сърбия, а и останалите страни от Западните Балкани, да се придвижват максимално бързо по своя европейски път и да заемат своето място в обединена Европа.

В името на конкретиката, бих откроил някои детайли - усилията ни за развитието на инфраструктурата в граничните райони, за ускоряването на строителството на магистралата София-Ниш, за електрифицирането на ж. п. линията Ниш-Димитровград, за изграждането на нови и за подобряването на състоянието на съществуващите ГКПП по българо-сръбската граница, за реализирането на ефективно трансгранично сътрудничество. Все начинания с безспорен икономически и социален ефект- ^

Впрочем, последователната и активна българска подкрепа за изброените проекти не може и никъде не е характеризирана като "безусловна". Напротив, ускоряването на процеса на евроинтеграция не бива да бъде за сметка на изпълнението на поставените условия и изисквания, които в нашия случай са вече част от условията на преговорите за членство в ЕС на страните-кандидатки и Съюза. Само изпълнението на необходимите институционални и политически реформи, както и на специфичните изисквания, ще позволи на Сърбия да осъществи напредък в отношенията си с ЕС.

За изпълнението на тази цел пред Република Сърбия предстои упорита работа в съответствие с изискванията на подписаното през април т. г. Споразумение за стабилизация и асоцииране с ЕС. Вярвам, че изразената от сръбските избиратели европейска ориентация на проведените на 11 май т.г. предсрочни парламентарни избори, както и ратифицирането на това Споразумение от Скупщината с голямо мнозинство на 9 септември, са важни стъпки към институционализиране на отношенията на Сърбия с ЕС и, съответно, към изпълнение на поетите от Белград ангажименти пред Евросъюза.

Изтъквайки това, ние не губим от поглед българското национално малцинство в Република Сърбия. Неговият статут е залегнал в конституцията и в законодателството на сръбската държава. България оказва и ще продължава да оказва помощ на нашите сънародници зад граница, в това число и на територията на Сърбия. Не сме спирали да работим за улесняване на техните контакти с България, усъвършенстване на майчиния им език, популяризиране на българската история и култура, осигуряване на икономическия им и социален просперитет и - в крайна сметка, за благоденствието и бъдещето им на европейски граждани.

Въпрос: Заявихте недвусмислено, че България няма да оказва на Р Македония

"безусловна" подкрепа за присъединяването й към НАТО. Бихте ли пояснили, какви са условията, които България е поставила на Р Македония? Например, влиза ли в тях откриването на български училища и български църкви в Македония?

Отговор: Като член на ЕС и НАТО България нееднократно е декларирала своята готовност да подпомага европейската и евроатлантическата перспектива на Р Македония при изпълнение на необходимите критерии и стандарти за членство на основата на европейските

ценности. Смятаме, че общите външнополитически приоритети на България и Р Македония следва да определят логиката на двустранните отношения. Тя е заложена в Декларацията на премиерите на двете страни от 1999 г., а именно - трайно отхвърляне на стереотипите и предубежденията от миналото, развитие на динамични политически, икономически и културни отношения на взаимноизгодна основа, концентриране на енергията в конструктивна насока-

Провежданите в съседна РМ вътрешнополитическите реформи следва, според нас, да наложат европейски модел на обществено развитие. Предприсъединителният процес - казваме го от собствен опит - изисква много усилия от всички институции и е от особена важност те да бъдат насочени в правилна посока- Поради тази причина у нас продължава да буди недоумение фактъ че определени кръгове и медии в Р Македония продължават негативната кампания срещу съседни страни, включително и срещу България. Това допълнително усложнява покриването на задължителните критерии за членство.

В този смисъл, бихме искали още веднъж да подчертаем отговорния момент, в който се намира правителството на Република Македония. Бихме искали да видим реално изпълнение на принципите на добросъседство. Най-искрено се надяваме властите в Скопие по такъв начин да изпълнят критериите за членство в европейските и евроатлантическнте структури, че още през настоящата година това да бъде оценено от всички страни-членки. Подчертавам, че това не са претенции на България, а основни изисквания на самия Европейския съюз, към членство в който се стреми Р Македония.

Въпрос: При сегашната процедура придобиването на българско гражданство е дълъг процес, продължаващ с години. Защо няма облекчения при разглеждането на молбите за българско гражданство, подадени от граждани на Р Македония?

Отговор: Законът за българското гражданство е изцяло съобразен с изискванията на Евросъюза в тази област. Именно той определя как да се извършва даването на българско гражданство и всички институции, които участват в този процес, трябва да се съобразяват с неговите изисквания.

Процедурата по получаването на българско гражданство трае около две години.

През 2007 г. са постъпили над 12 000 молби, от които 8 хиляди са от Р Македония. Представяте си, че обработката на документите изисква значителен административен ресурс. Общо за периода 2002-2007 г. от Р Македония са постъпили 39 076 молби за българско гражданство, а такова са получили13 925 души.

По повод отделни претенции, че не се дава възможност на всички, които желаят да получат българско гражданство, не само да го получат, но и то бързо, както и настояванията за облекчения и приоритет за кандидатите от Р Македония, бих посочил, че всички действия на компетентните власти са съобразени със Закона, който не може да поставя в неравноправно положение наши сънародници от други държави.