Водещ: Преди да се заемем с темата на днешното предаване, бих искал да Ви се извиня, че не мога да отговарям, както обещах, на многобройните ваши писма, по електронната и по обикновената поща. За съжаление времето ни е твърде малко, а отговорите биха отнели ценните 15-20 минути. Но искам да отговоря само на един от въпросите, който се среща много често. Докога непознатото тракийско съкровище ще бъде в Националния исторически музей? Аз съм го планирал да бъде доста дълго време, но тъй като има опасност властимащите да им хрумне и него да го пратят в чужбина, затова ви приканвам след предаването да идете в Националния исторически музей. Днес отново зрителите, които се обаждат, ще получат моята книга. Освен моята книга и книгата “12 мита в българската история”, която също се изчерпа вече. Едно обобщение за всичко, което вече се знае за прабългарите. Тя е от изтъкнатия специалист Рашо Рашев. Сега да се заемем с една много приятна тема, присъединяването на Македония към България през април 1941 година. Станало точно на Великден. Заради това някои в Македония още го наричат този ден “Българският Великден”. Поканил съм един от големите специалисти по този въпрос, моят приятел Красимир Узунов, който е президент на най-голямата българска частна агенция “Фокус”, която се следи особено внимателно и в Македония. Добър ден г-н Узунов.
Красимир Узунов: Добър ден.
Водещ: Нека първо да видим какво ни е подготвил нашият режисьор, за да ни вкара в атмосферата на онези години, април 1941 година. Тогава вече е имало кино и са запазени кадри от тази епоха.
Водещ: “Бугарските окупатори”, както твърди съвременната македонска историография. Това видяхме в Охрид. Но нещо охридското гражданство не ми се видя много притеснено. Напротив, развяваше български знамена, радваше се. Кажете какво точно се е случило, в началото на април 1941 година и как освобождаваме Македония и Беломорието.
Красимир Узунов: Значи това са едни приятни кадри, които по исторически съображения в продължение на десетилетия те стояха в архивите. Особено на военната киностудия.
Водещ: Добре, че не ги унищожиха.
Красимир Узунов: Много от тях са унищожени, много са запазени.
Водещ: Аз издирих. Аз имам повече.
Красимир Узунов: Стана нещо, че през последните години започнахме все по-често да ги пускаме, по подходящи поводи. Нещо, от което ние не трябва да се отказваме. Да, България влиза в ЕС, да, ние нямаме териториални претенции към Република Македония, но историята и това, което ние трябва да знаем е, че между 12-18% от българския офицерски състав през периода 1901-1944 е по произход от Македония. Тук не става въпрос само за времето на Дрангов, на Дарвингов и онези блестящи офицери, които печелят по фронтовете на Първата световна война. Но и тези, които възкресяват Българската армия през 1941 година. Това, което ние видяхме на практика, е една малка част, защото посрещането по калдъръмените
сокаци на Охрид не е по-различно от това, което е в Щип, от това, което е в Струмица, която е отнета от България през 19-та година. Това е нещо, което ние периодично трябва да си го припомняме, това е нещо, на което трябва да се възпитава и новата Българска армия, нещо, което, колкото и да не е приятно на така наречените македонски историографи, е една действителност, защото българските войници и офицери са посрещани на всякъде със цветя. Те не са окупатори. Те слагат край на нещо, което е установено като Южна Бановина, като придатък на Югославия от 1919-1941 година. Това е времето на репресии, времето, което Димитър Шарев, заместник-кмет на Скопие, отива в Обществото на народите и моли да се разреши на българите в Македония да кръщават децата си извън оня списък на 12 сръбски имена, които започват със Зоран и Душан. Това е времето на престъпления срещу българското население в Македония. На един етнически геноцид, който не е по-различен в другите части на отнета Македония. В Охрид, и Вие знаете, има един чинар, който три пъти посреща Българската армия, чинар, който е разделен на три, така, както е разделена земята, разказват старите охридчани. Една книга, някога е намерихме на тавана на фамилията Дрангови. Ти написа предговора на тази книга. Това е една много интересна книга, която със съдействието на Никола Кицевски, главен редактор на издателство “Труд”, видя отново бял свят. Казва се “Македония - Възкресение 1941 година”. Така започна и предаването. Това е Българският Великден, Македония възкръсва.
Водещ: Искам да Ви кажа само, че някой, когато вижда кадрите, как Българската армия влиза в градовете на Повардарието, може да си помисли, че хората искат, не искат, какво да правят. Но влизането на Българската армия се предшества от една акция на самото българско население или на най-изявените му представители - икономически, интелектуален и политически. Това са българските акционни комитети. Да разкрия една малко известна страница от нашата история, появата на българските акционни комитети в Македония.
Красимир Узунов: Войната започва на 6 април. Всички легенди за голямата сръбска съпротива пред армията на Вермахта.
Водещ: Това е една Германия срещу Югославия.
Красимир Узунов: Ние сме база. Затова е бомбардиран и Кюстендил, има 12 убити. Бомбардирана е ЖП Гарата в Кюстендил. Както казва сръбският генерал, който са го заловили на Крива Паланка, той бил много учуден, че когато пристигнал Сръбската армия вече не била в Кюстендил. Митът и легендата... Стана така, че намерихме една много стара книга в архива “Военните действия срещу Югославия и Гърция, през 1941 година”. Значи, това е едно издание от 1942 година. Книгата, като самата продължителност на войната, е не повече от 50 страници. Една мълниеносна война, една много добре планирана операция. Не трябва да се подценява сръбската съпротива, в смисъл като укрепление, като фортификация, защото цялата българска граница е била опасана от заграждения, редути, дълговременни огневи точки. Нормално, защото не от България, а от поробена Македония хората са бягали към България. Телените заграждания и Вапцаровото стихотворение, което в Македония много погрешно се интерпретира, че телените мрежи спирали Вапцаров да отиде в родна Македония. Това означава, че в Беласица има телени мрежи. Ние не сме чули някой да е бягал от България към Македония. Военните действия приключват точно за една седмица. Точно по това време започна и създаването на българските акционни комитети. В Македония се опитват на няколко пъти да обяснят, че тези акционни комитети са плод на българската пропаганда и българската политика. При тези комуникации, които е имало през 41-ва година, само за една седмица да възникнат акционни комитети от Дебър, където и тогава е бил застрашен от албанско влияние, от Тетово, където се създават и български и албански акционен комитет, та до източната граница, където са били заселени сръбските колонисти. Това с намеса на държавата не може да стане. Има хора от България, по произход от Македония, които са заминали през 1919 година. Това са едни от най-изявените ни родолюбци, потомци на стари фамилии. Светиевата фамилия на пример, в Битоля, Велко Станчев, който е отишъл в Русе да работи. Връща се започва да издава вестник “Родина”. Да след 44-та година голямото престъпление е, че ние разрешаваме на сръбските полицаи да арестуват Велко Спанчев в София и да го разстрелят на Крива Паланка. Но българските акционни комитети на практика бележат границите на Българската екзархия. Това, което 1878 година е трябвало да влезе в територията на обединената Българска държава, обединените комитети поникват точно по тези етнически, църковни граници на българската народност, те повтарят онази експедиция от 1915-1916 година. Западните граници, където професор Иширков...
Водещ: Какво искат акционните комитети?
Красимир Узунов: Акционните комитети искат изграждане на временна власт до провеждането на нормални избори и до установяването на българската власт в териториите, които са заети от германските, а до голяма степен и от италианските войски. На практика те влизат в едно съприкосновение, защото местната администрация продължава да действа. Немците назначават по един българин или турчин, там, където имат за временен кмет, акционният комитет подготвя пристигането на българската администрация и трябва да улесни прехода от военно към гражданско управление. Естествено там, където има два акционни комитета, особено в Западна Македония, значи това е времето, където се наследява така наречената “Призренска лига”. 23-25-та година има две призренски съвещания, където албанците решават, че трябва да направят нещо, което и днес се срещаме с него, една държава на мястото на стария Косовски санджак. Това, с което и сега се сблъскваме. И за това в Дебър единия ден на обяд се учредява Българският акционен комитет, на другия ден се учредява акционен комитет на албанците. Много интересно, че акционните комитети на много места носят имена на български национални герои. Имало акционен комитет, а също така сега има и полицейски участък в Скопие, който се казва “Ангел Кънчев”. Далечно Русе трябва да се идентифицира като част от българската държава. Акционните комитети изключително много са помогнали на българската администрация. Аз разполагам със спомените на Коста Ненчев. Това е околийски управител, пак от Русе, околийски управител на Охрид, който казва, че българският акционен комитет в Охрид е подпомогнал, защото е предоставил списък със 700 първи фамилии. На 10 643-ма жители на Охрид 43-та година, 41 година не са били по-различен брой, 700 добре представени български фамилии. Това е една добра представителна извадка.
Водещ: Да видим още едно видео от онези времена. От онези прекрасни времена за България и българщината.
Водещ: Като президент на информационна агенция Вие не може да не знаете какво се дава и какво не се дава в Македония по телевизиите. Показват ли тези кадри.
Красимир Узунов: В Македония показват филма “Изстрел”, в който българските офицери режат езици на деца. Там се чува “Минаха години” и “Еделвайс”, като песента на Българската армия и песента на българската полиция. На тези кадри тук се видяха едни много интересни сгради, председателят на акционния комитет от фамилията Татарчеви, отзад е кметството на Ресен. Ресен, който е дал на България министър-председателя Ляпчев, който е дал един Симеон Радев със “Строителите на съвременна България”, Трайко Китанчев, който е първият председател на македонския комитет и пише онази историческа песен “От връх Пирин планина Македония плаче”, която е за Берлинския конгрес.
Илия Коцарев беше преди това, кметът на Охрид, отзад беше сградата на 56-ят Охридски полк, с един командир Илия Дренски, който се самоубива, след като отстъпва Охрид 44-та година. Това в Македония не може да види бял свят. Македония се основава на голословието и на отрицанието. Нормално, след като сме еднакви, трябва да се отричаме, за да кажем, че съществуваме. Там става въпрос и друго. Във войната се припомня това, че българските войници и офицери са се били изтеглили през Крива Паланка с наведени глави, през 1944 година. Това на съвременните деца и младежи в Македония може да има звучи убедително, но то никога не е било така. Славните македонски партизански отряди се създават някъде между 2 и 9 септември 44 година. Както пише Михайло Апостолски, в партизанските отряди ние бяхме малцинство. Основата бяха сърби, албанци и черногорци.
Водещ: Нека да чуем двама зрители.
Зрител: Добър ден, проф. Димитров. Иван Симеонов се обажда от София. Ще Ви задам малко неудобен въпрос. Толкова време мина, а Вие не посветихте нито едно Ваше предаване на откритията на българския Шлиман, г-н Китов. Защо е така? Дали това е от професионална ревност или просто сте скарани с г-н Китов?
Водещ: Напротив, г-н Китов ми е приятел и неговите разкопки до миналата година ги финансира Националният исторически музей, т.е. лично аз. Разбира се, със средства, издирени от мен, от спонсори. Просто така се е случило, но ще го поканя в най-скоро време, за да се убедите, че не Ви лъжа. Нека да чуем другия зрител.
Зрител: Здравейте, г-н Димитров. Обажда се Георги Иванов от Казанлък. Познавам и вашия достоен събеседник г-н Узунов. Имам два доста кратички въпроса. Чувал съм, че само 2-3 дни след 1 март 1941 година САЩ предприемат икономически санкции срещу България. Замразени са българските авоари в Америка. На какво се дължи тази светкавична реакция, ако има такава, разбира се. Истина ли е, че в края на май 1941 година по настояване на българското правителство са освободени около 12 700 македонски военнопленници от немските лагери?
Водещ: Второто вероятно е вярно, защото сме го правили...
Красимир Узунов: Повече са. Първата световна война, това са кумановските войници, които отказват да изпълняват заповедите на краля, докато във Втората световна война някъде около 27 000 души, включително и Михайло Апостоловски. Тогава “Майор Митев” така се казва и Македонската академия в момента. Михайло Апостоловски е синът на Миле Матовски от Щип, който служи като строителен офицер в Югославската кралска армия. Заловен е от италианците, намира се в един лагер край Милано в пленниченсство и баща му, който е опълченец от българската армия през 1915-1919 година, пише едно писмо до Теодосий Даскалов. Резолюцията на Теодосий Даскалов е Рим за освобождаване. Човекът го освободил, но не знае, че става партизанин. Докато първото е след “Тристранния пакт”. След подписването му санкциите се налагат.
Водещ: Нека да чуем още един зрител.
Зрител: Професор Василев се обажда, искам да говоря с професор Димитров. Срещал съм преди 1979 година в чужбина много македонци, интелектуалци, които бяха с българско самосъзнание. Говоря с много студенти сега, които учат в България, говорят великолепно български и желаят да станат български поданици. Защо се пречи на тези хора да станат български поданици, като се има предвид, че само за един два дена те могат да станат сръбски поданици.
Водещ: Нека да чуем още един зрител, да станат двама.
Зрител: Професор Димитров, Йорданов се обажда. Имало ли е сблъсъци в градовете между българи и албанци в Македония по време на Втората световна война?
Водещ: Защо правим толкова спънки пред македонските граждани, които искат да стана български, не поданици, а граждани, тъй като ние сме в момента република. Макар, че някои казват, че ще станем Социалистическа Република - Царство България. Защо? Аз нямам отговор на този въпрос. Страна, която е в тежка демографска криза, хората се натискат да стана български граждани. Знаете може би повече като президент на информационна агенция.
Красимир Узунов: Имаш отговор, всички имаме отговор. Това, което става в България през последните години, вярно е, че държавата трябва да се защитава по един или друг начин. Трябва да има работа на една междуведомствена комисия, в която влизат представители на няколко министерства. Съвсем резонно е документите на кандидатите за българско гражданство, при отказ от българско и придобиване на българско гражданство да минават през тази комисия. Нелицеприятно е с двата варианта на чакане. Дотук свършват положителните неща, а отрицателните са следните. Първо се чака в една Агенция за българите в чужбина. Чакането акумулира и за това се чака от една до две години. Преди беше няколко месеца.
Водещ: А за по-новата форма е три месеца. За три месеца България трябва да им каже “ще получите гражданство”...
Красимир Узунов: Тази комисия е създадена при една ситуация, когато нямаше опашки. Сега има една друга идея, която трябва да се реализира, нещо, което ние не го прилагаме. Хората, които са родени между 1941 и 1944 година, те наистина са били български граждани. Значи трябва да има една облекчена процедура, която е възстановяване на българско гражданство. По-най-груби сметки във Вардарска Македония, при 2 125 000 жители, в момента между 300-400 000 души са родени през този период.
Водещ: Но това означава и синовете им, и дъщерите им и внуците им автоматично да получат българско гражданство.
Красимир Узунов: Затова е недомислието при Агенцията за българите в чужбина, защото те трябва да докажат български произход. Как се доказва български произход? Или с екзархийски документ от църквата, или със свидетелство от училище. В Македония албанците реализираха гражданството си с двама свидетели, които твърдят срещу 100 марки, че са ги познавали през последните 20 години.
Водещ: За сблъсъците между българи и албанци ще говорим после. Нека после, защото ми съобщават, че имаме зрител от чужбина. Той плаща повече, нека да го чуем.
Зрител: Добър ден. Доктор Марин Йоцов се обажда. Г-н Димитров, следя с интерес Вашето предаване. Събота е почивен ден и днес имах възможността да Ви се обадя и да Ви задам два въпроса. Преди всичко първо искам да изразя моето дълбоко уважение към Вас и към Вашият водещ. Бихте ли казали нещо за прилепчани на Методи Шаторов, за неговата дейност по основаване на комитети за посрещане на българската войска. Преди няколко години бях чел в някакъв исторически обзор. Нещо за неговата смърт. Втори въпрос - вярно ли е, че през 1941 година югославски самолети са правили опити да бомбардират София.
Водещ: Да, правили са. Направо ще Ви отговоря на този въпрос. Бомбардирали са и има няколко убити в района на гарата. По-тежка е била бомбардировката в Кюстендил, където са загинали 57 души, от които 14 немци, а останалите са българи. Методи Шаторов е много интересна личност. Аз ще кажа каквото знам, а Вие ако може да допълните. На мен се пада, тъй като е член на комунистическата партия. Той присъединява македонския отдел на Комунистическата партия на Югославия към Българската комунистическа партия, излизайки с лозунга “Една държава, една комунистическа партия”. За съжаление, той е репресиран от Тито още по време на войната. Осъден е на смърт и е принуден да избяга в България, в български партизански отряд, където при неизяснени обстоятелства на 4 септември 44 година при Милеви скали - Пазарджишко е убит и то след края на сражението. Смята се, че е убит от инфилтрирани, в този партизански отряд, сръбски агенти.
Красимир Узунов: Методи Тасев Шаторов, роден в село Плетвар -Прилепско. Това е точно там, където е загинал наблизо полковник Дрангов. В това село е роден и Методи Андонов - Ченто. Това е село, което е дало много на България. Със всички исторически поуки, Методи Шаторов е една голяма личност в българската история. Както пишат съвременниците му, това е един от най-подготвените членове на лявото революционно македонско движение. Има присъди в България, те са в 20-те години. Става въпрос за връзките и финансирането на така нареченото ВМРО-Обединено, което печели избори в района на Банско. Противоречията, които се създават във ВМРО след смъртта на Тодор Александров, Протогеровисти, ВМРО-Обединено, българският управител Димитър Влахов, който става един от големите имена в македонската история. Той е управител на Косово. Методи Шаторов е човекът, който получава писмото. Той е председател на югославския комитет на югославската комунистическа партия 1941 година и когато получава писмото от Тито, той отговаря със “Другарю Тито, Вие сте улави”. “Ламбите светят, народът празнува, ние не можем да създаваме партизански отряди, защото това е да ги обричаме на смърт. Моите различия с правителството на Филов не са национални, а идеологически”. Факт е, че Методи Шаторов не живее в нелегалност, факт е, че се създават само четири партизански отряда, от които двата населението ги предава на полицията, един преминава на така наречената гръцка територия и там се разпуска. Методи Шаторов е принуден от БКП да се оттегли от поста си, по искане на Югославската комунистическа партия. На негово място идва един шуменец Боян Българанов, който не разбира достатъчно от македонския въпрос. Методи Шаторов се връща в България и точно в тази въстаническа оперативна зона, мисля, че беше Трета, в Пазарджик става един от големите ръководители, но е в немилост пред ЦК на БКП. Ние не трябва да забравяме, че имаме много хора, които са по произход от Пиринска и Вардарска Македония и в този момент са в челните позиции на БКП. Методи Шаторов умира и два дни след сражението намират тялото му. Застрелян е в гърба. Всички опити да се търсят веднага след 1989 година, все още живи участници от това сражение, стигнаха до там, че само жандармеристи намерихме, които казаха, че те не са убивали Шаторов. За сблъсъци между албанци и българи има два доклада на полицейските началници. Между другото, в Скопие е имало едно много добро полицейско училище, което работи от 1941-1944 година. Началникът на училището се казва полковник Димитър Нивичанов и е от село Нивичаново. Сблъсъци няма има само една извадка на битолския полицейски началник, който получава, прихванал едно от писмата на италианската общност на италианците, които казваха, че след като се изтеглиха жестоките сърби, ние чакахме храбрите войници на Дучето, но вместо тях дойде жестоката желязна българска власт. Италианците са работили определено срещу нас в тези райони на Македония. Те са финансирали албанско съпротивително движение. Става въпрос вероятно и за балистите. Майор Бали създава едно движение 1943 година. Това са хора, които се влияят от фашисткото движение. Съвсем резонно е албанците да са искали да обединяват достатъчно територии и стигаме до сблъсъци, дотолкова, доколкото партизанските отряди, примерно партизански отряд от Струга, Петър Пирузев, охридски партизанин, е вътре партизанин. Целият отряд е албански. Но и при тях, както и при сърбите, които се делят на комунисти и михайловисти, значи са привърженици на албанския крал и на комунистическото движение.
Водещ: Добре, нека да чуем друг зрител.
Зрител: Добър ден, моите уважения към Вас, г-н професор, и към Вашия гост. Аз се интересувам, знаем, че въз основа на Антифашисткото движение, нали то се създава в резултат на надигането на народните маси в Югославия и на едно специално съвещание на Хитлер на 27 март 1941 година, Хитлер издаде една директива, номер 25, за която ние, обикновените зрители, може би не знаем нищо и тогава се решава Югославия да започне едновременно с операцията “Марица”, нали това е нападението срещу Гърция. Много Ви моля, ако знаете нещо за тази директива, просто да ми кажете.
Водещ: Добре, вероятно нашият зрител имаше предвид преварата, който английското разузнаване извърши в Югославия, която също се беше присъединила към тристранния пакт.
Красимир Узунов: Всички политически виражи, които кралска Югославия извършва...
Водещ: ...които струваха много на кралска Югославия...
Красимир Узунов: Да, и решението на 27 март не само с директивата, но и със затварянето на немското посолство, което символът на прекратяване на отношенията и обръщане на политиката на Югославия. Тук се връщаме към едно друго нещо, едно българско участие – опитите да се създаде една малка Антанта, както се казва, между Югославия, Чехия и Полша, която да спира немското влияние на изток, и стигаме до 1934 година – атентата в Марсилия. Но на 27 март решението е за провеждане на бърза, светкавична военна операция на територията на Югославия, и тя наистина е много светкавична, когато става въпрос в Белград. Две отделения с немски войници с четири бронирани машини влизат в града, вдигат знамето над доскорошното посолство, затворено точно на 27 март, става въпрос за 9 април, до 14 април цяла Югославия е приключила войната.
Водещ: Нека да чуем други двама зрители. Ало, слушаме Ви.
Зрител: Добър ден. Г-н Димитров, първо искам да Ви благодаря за съкровището на одрисите, които сега видях в Историческия музей...
Водещ: Вече успяхте днес, браво.
Зрител: Ами аз още през седмицата успях – възхитена съм, желая успех на това съкровище, както и на всички наши златни съкровища, които сега пътуват по чужбина. Въпросът ми във връзка с темата е: какви икономически дивиденти сме спечелили от присъствието ни в Македония през периода 1941 – 1944 година и към госта Ви, г-н Узунов, да каже накратко с какво се занимава неговата агенция. Казвам се Виолета Минкова от София.
Водещ: Нека да чуем още един зрител...
Зрител: Въпросът ми е към Вашия гост, г-н Узунов, мисълта ми е за варварското отношение спрямо българщината и масираната антибългарска пропаганда и особено комунистите там, ние сме виновни ние като общество, обаче той като шеф на информационна агенция, чел съм материали от неговата информационна агенция, говори за Македония, изобщо за македонците, като за някаква си нация отделна, като пакистанци, индийци, афганистанци и т.н., просто там са си македонци и т.н., не говори за българи в Македония.
Водещ: Не искам да ставам адвокат на г-н Узунов, но той говори за македонците така, както...
Красимир Узунов: Това е последният грях, в който мога да бъда обвинен...
Водещ: Да, последният грях, в който може да бъда обвинен. Добре, какви дивиденти печели България, може би е по-точно какво ние сме дали на Македония през тези години на управление?
Красимир Узунов: Да, дивидентите са точно обратните. От 1941 г., 3 май, когато установяваме на практика управление в двете области – Скопска и Битолска област, тук ще говорим вече и за Поморавието – Българска Морава, Източна Морава, може да говорим и за Беломорието. На територията на новоосвободените земи България инвестира повече от 30 % от брутния си продукт, т.е. всичко, което е произвеждано в България, тъй като ние не можем да събудим производството на територията на присъединените земи, но ние можем да инвестираме – тогава се строят пътища, тогава се прокарват железници...
Водещ: Именно, македонците признават и сега, че всички трасета на пътища, разбира се асфалтът е нов, тунели и шосета...
Красимир Узунов: Тогава се отпускат кредити. За съжаление през 1944 година, след октомври, много от възвърналите се окупатори на Македония започват, и сърбокомунистите, започват едно преследване, включително и срещу хората, които са теглили кредити от Популярната, Земеделските и Българска народна банка. Това е било достатъчно основание да бъдат репресирани. Тук е мястото да кажем, че най-голямата инвестиция е в емоцията и в човешкото отношение към Македония, към поробените българи от Македония. Да отговорим на човека, който каза, че ние не разпространяваме правилни текстове. В Рилския манастир има един паметник на загинали офицери, на който пише: “На падналите поручици от рилския випуск за свободата на брата роб в Македония” - това изчерпва всичко.
Водещ: Добре, благодаря Ви. Нека да кажа и една друга хубава новина. Тази сутрин в 9 часа се обадиха моите хора от филиала ни в Козлодуй, това е корабът-паметник “Радецки” - той е бил взет на буксир и е заминал за Русенската корабостроителница, където ще бъде ремонтиран, надяваме се до началото на Ботевите тържества, които започват обикновено на 28 май. С това средствата, които бяха събрани от вас, драги зрители на това предаване и читатели на в. “Труд”, са достатъчни, за да платим аванса, но накрая, на 28 май ще трябва да платим цялата сума, която е 40 хил. евро още. Надявам се, че ще успеем да съберем и тази необходима сума. Благодаря ви на всички, които се отчетоха до сега пред този паметник на България. Г-н Узунов, с какво да приключим, имаме една минута още?
Красимир Узунов: С 1941 година, с това, че ние дължим едно преклонение на хората, които са извършили присъединяването на новоосвободените земи, едно голямо уважение към Българската армия, която го е направила, едно голямо уважение към българите от Македония. За съжаление много от тези, които са посрещали Българската армия, не са между живите по една или друга причина, и най-вече заради репресиите и другото, че България когато влиза в ЕС, не трябва да забравя българите зад граница, не трябва своите традиции, защото там има нужда от 8-9 милиона българи, а не от псевдоевропейци.