|
На 19 и 20 май
в Икономическия институт на БАН в София се проведе втората поред
академична интердисциплинарна конференция посветена на проблемите
на най-древното минало на българската цивилизация. В нея взеха
участие двадесет и четирима учени от престижни български академии,
университети и институти . Представени бяха много хуманитарни
дисциплини – имаше историци, археолози, литератори, музиковеди,
математици, химици, физици, геолози, географи и др. Всеки от
докладчиците със средствата на своята научна дисциплина
анализираше различни аспекти от проблемите за произхода, мястото и
постиженията на древната българска цивилизация.
След двудневни разисквания участниците се обединиха около тезата
за древността на българската цивилизация и локализираха древната
прародина на българите в територията на планината Памир (сега
старите български земи се простират в териториите на съвременните
Афганистан, Таджикистан, Пакистан, Иран. Общите становища бяха за
принадлежност на българския етнос към индоевропейската езикова и
културна общност, по-точно към източно - арийските (персийски)
народи. За това бяха изтъкнати факти, както от историческите
извори (индийски, арменски, сирийски, римски, византийски и
китайски), така и множество археологически и езикови
доказателства. Всъщност доказано е вече, че първата българска
държава е известната в старата история главно от индийски
източници Бал(г)хара, - “страна на хилядите градове”
(древногръцките историци я наричат Бактрия). Доказателствата за
това са многобройни, но най-интересните са споменатите в
“Махабхарата” над 70 пъти българи под името болхи(ки), за чийто
цар Кардама се твърди, че е от изключително знатен и свещен
благороднически род. Столицата на тази първа българска държава е
известният град Балх и досега запазен в Афганистан. Интересното е,
че потомци на царя Кардама се преселват по-късно в Индия и
създават там своя управляваща династия под името Кардамити. Близо
18 века по-късно ще видим вече в Дунавска България български кан
Кардам управлявал през 777 - 803 г. сл. Хр., което показва
хилядолетна неизменност на именната система на българите.
По-късно Бал(г)хара е присъединена от Персийската империя,
впоследствие е завоювана от Александър Македонски. След
разпадането на македонската империя тя отново става независима и е
известна в Европа с името Бактрия, но е управлявана от
гръко-македонски династии. По-късно след неуспешни войни с
Китайската империя и вътрешни междуособици тя се разпада, като от
нея се отделя едно малка държава с име Блгар и започват преселения
на българи към Кавказките планини, където вече арменските историци
съобщават за нова голяма българска държава с много градове.
Основаването и е датирано по българския календар и в “Именника на
българските канове” към 165 г. сл. Хр. През ІІ – VІІ век сл. Хр.
тя разширява териториите си на север към Азовско море, реките Дон
и Волга. Последният й владетел е кан Кубрат след смъртта на когото
в 677 г. петимата му сина се разделят и тръгват в различни посоки
с части от българския народ като образуват три нови държави. В
това време старата прародина е превзета от арабите след жестоки
многогодишни войни.
Особено интересни бяха изтъкнатите на конференцията езикови
сходства в съвременният български език с езиците на народите
живеещи и досега по пътя на някогашното българско разселване –
балкарци, чуваши, язгулемци, мунджанци, пущуни и др. Имаше отделни
доклади посветени на езиковите паралели в съвременните български и
памирски езици, в именната и роднинската система, строителните
термини, имената на птиците и др.
Особено интересен доклад от името на голям колектив изследователи
изнесе д-р Явор Шопов. През 2001 г. на предишната конференция
екипът му беше изследвал със специален софтуер телефонният
указател на град София и в собствените и фамилни имена на
абонатите бяха открити изключително много ирански, афгански, и
дори непалски и индийски думи с еднакво звучене и смисъл с
българските. Сега същият колектив със средствата на сателитната
GPS система и ГИС (географски информационни системи) и специален
софтуер са обработили 6 900 000 топонима, хидронима и имена на
населени места в Цяла Евразия и откриват поразителни съвпадения в
имената на съвременните български градове, реки и местности в
Дунавска България със такива на територията на бившата
Волго-Камска България, в Кавказ и главно в територията на бившата
Бал(г)хара. Поразителни бяха изнесените факти, за наличието на
десетки съвременни селища с имена като Ловеч, Бургас, Варна,
Добрич, Шумен и много други в територията на съвременен Иран,
Пакистан и Афганистан. Янтра е индийски термин, в планината Рила
има връх Кабул и т.н.
В словото си ст.н.с. Петър Добрев разказа накратко за
преоткриването на древната българска цивилизация и очерта
основните й белези и постижения:
1. Известните в древната история на Азия и Европа над 20 вида
стоки със български имена, белег на развито земеделие и
занаятчийство, както и търговия.
2. Древни строителни традиции и създадени много градове често
носещи името Булгар във всички български държави по пътя на
преселението на българите.
3. Известните до момента над 40 титли, санове и държавни и
административни длъжности като канасюбиги, кавхан, боили, багаини,
багатури и др. говорещи за развит държавен апарат, доказващ мощна
централизирана държава.
4. Създали са три държави в света със името България (освен
Балгхара, още и Аспарухова и Котрагова (Волго-Камска) България.
Едната от тях съществува и до днес. (Да напомним, че в рамките на
съвременна Русия има кавказка автономна република Балкария на част
от територията на Старата Велика България на кан Кубрат.
5. Изключително силно развито занаятчийство във всички български
държави.
6. Собствена руническа писменост.
7. Изключително силни и боеспособни армии.
8. Роднинската система е запазена еднаква и с еднакви наименования
навсякъде.
9. Бал(г)хара е "страната на 1000-та градове" според древните
автори, а градският живот е основа на цивилизацията.
10. Вертикална социална мобилност. Въпреки, че в българските
държави има четири съсловия (каквито има във всички индоевропейски
държави) боили, багаини, обикновени българи и колобри, те не са
затворени кастови системи както примерно и досега в Индия –
брахмани, кшатрии, вайшии и шудри. Всеки българин може да расте
във военно-административната йерархия по заслуги и доблест на
бойното поле.
11. Всички български държави в историята са били известни с
ниските си данъци осигуряващи благоденствие на народа и изобилие
от стоки.
12. Големите народи създават богати езици. Това си личи и сега в
българския език, който е изключително богат и стои като “прекалено
широк костюм от доброто старо време на младостта на остарял и
съсухрен човек”. Големите и развити цивилизации създават
изключително богати езици, каквито малките народи не могат никога
да създадат.
Накрая Петър Добрев спомена че в съвременен Афганистан се е
запазила пословицата "Работлив като българин".
Конференцията завърши с решението всички участници да изискват от
ръководството на БАН официално да предложи на отговорните държавни
институции да предприемат действия по:
1. Осъвременяването на историческите учебници с новите открития.
2. Изпращане на официални писма до редица световни университети и
научни центрове, както и издателства за включване в съвременните
енциклопедии, речници и справочна литература на новите факти и
открития за древната българска история.
3. Официално отхвърляне на държавно ниво на досега общоприетата
“тюркска теория” за произхода на българите като научно
несъстоятелна и вредна в културно отношение. За съжаление тя има
своите упорити привърженици всред някои историци в България,
изградили върху нея кариерата си и организиращи институционална
съпротива срещу новите тенденции в историческата наука.
4. Организиране на широка медийна разгласа и постоянна
информационна кампания за спечелването на общественото мнение в
България и всред многобройната българска емиграция в света за
подкрепа на каузата.
За изпълнението на тези цели ще се сформира комисия, която да
обобщи резултатите от конференцията и да работи по поставените
задачи.
Конференцията беше организирана с финансовото съдействие на
Икономическия Институт на БАН, който беше и неин домакин.
Издателство “Бул корени” също подпомогна конференцията като издаде
безплатно сборника с докладите на участниците. За съжаление
времето на провеждането й съвпадна с няколко общодържавни
инициативи сред които ново пускане на вода на ремонтирания кораб
“Радецки”, честване на 50 годишнината на Пловдивския Университет и
др. и беше много слабо отразена от медиите - само от телевизия
“СКАТ”, две радиостанции и два вестника.
Предстои публикуването на докладите и снимков материал на сайта
www.sarakt.org и някои други, а след уреждането проблема с
разрешенията на авторите и издателството публикувало безплатно
сборника, пълните текстове в електронен вид ще бъдат предложени на
български издания в чужбина, които са проявили интерес към
тематиката.
Александър Долев |
