|
На първи Юни 2008 година въ сърбоманската
република Македония ще има избори.
Въ публичното пространство битува мнението, че изборитѣ ще
решатъ външнополитическите проблеми на републиката, безъ да
рухне идеята за отдѣлна “македонски идентичность”. Изборитѣ
всѫшность бѣха подбудени отъ мнението, че ако днешната
сърбоманска република Македония не бѣ поканена да стане членъ
на НАТО, това означава победа на гърцитѣ въ Европейското
пространство.
Презъ цѣлото време следъ неуспеха на сърбо-македонцитѣ въ
Букурещъ презъ началото на Априлъ 2008 г. се провежда една
кампания срещу цѣлия свѣтъ. Най-жлъчни сѫ сърбо-македонцитѣ
срещу България, която не позволи фалшифицирането дневника на
македонския Българинъ Кръстю Мисирковъ отъ лѣтото на 1913 г.
Въ сърбо-македонското танго се намесиха и водачитѣ на
албанскитѣ партии въ поробена отъ сърбитѣ Македония.
Вчерашниятъ водачъ на ДПА, Арбенъ Джафери, на 16 Априлъ 2008
г. въ Дебъръ каза, че следъ неуспеха на сърбитѣ да сърбизиратъ
Европа остава сега сърбо-македонцитѣ да я македонизиратъ.
Водачътъ на албанцитѣ за интеграция съ Европа отиде малко
по-далече като предупреди неговитѣ симпатизанти да не човъркат
КОМИНТЕРНОВСКАТА идентичность. Али Ахмети се страхува да не би
нѣкой отъ неговитѣ последователи да набере сили и каже открито
по време на изборитѣ, че славянитѣ въ Македония не сѫ
”македонци”, а поробени и обезродени българи. По сѫщото време
Сали Бериша покани всички албанци отъ тритѣ държави да дойдатъ
въ Призренъ и да отпразнуватъ Албанскиятъ Санъ Стефански
договоръ отъ 1878 г. Албанцитѣ изкараха отново тѣхнито
начертание на границитѣ отъ преди 130 години за една албанска
държава, включваща всички албанци на Балканския полуостровъ.
Тѣзи изяви на албанцитѣ въ Призренъ въ тѣзи времена ни
подсказватъ, че днешната сръбска република Македония утре ще
има проблеми съсъ своята териториална цѣлость.
Тѣзи сѫ причинитѣ, които каратъ сърбо-македонцитѣ отъ
Коминтерновски произходъ да бѫдътъ така нервозни задето
Алманахът “Македония” бѣ представенъ въ българския парламентъ
преди нѣколко дена. Изказванието на неграмотното момче Антонио
Милошоски, че не трѣбва да се отдава значение на Алманаха
“Македония” отъ 1931 година, който е единъ отъ проблемитѣ на
сърбо-македонцитѣ, които сѫ окупирали Вардарска Македония за
тѣхнитѣ работодатели – сърбитѣ.
Дали ще има избори и кой ще спечели за момента въ поробена отъ
сърбитѣ Вардарска Македония нѣма да има никакво значение.
Българитѣ тамъ вѣче виждатъ, че краятъ на тази създадена отъ
Коминтерна “македонска нация” е дошълъ. За албанцитѣ нѣма
значение името на тази република. Тѣхната цель е сформиране на
една албанска държава отъ албанцитѣ въ Косово, Македония и
Албания. За насъ българитѣ отъ Македония за сега е важно, че
БКП вече се българизира и че утре може да се иска да се
отворятъ българскитѣ черкви и училища, които бѣха затворени
отъ сърбитѣ следъ 1913 г. Политиката на България спрямо
поробена отъ сърбитѣ Македония не е още дефинирана, но това не
значи, че е изоставена. Идеята за една българска държава на
Балканитѣ отъ българитѣ въвъ Вардарска Македония и България
вече набира повече скорость, отколкото си позволяватъ да
признаятъ сърбо-македонцитѣ на КОМИНТЕРНА. |