|
На 30 април 2009 година гръцкиятъ наученъ институтъ за
Македония, отъ градъ Солунъ представи наученъ трудъ, отъ
българскитѣ архиви, отъ 1950 година до 1967 година. Този
наученъ трудъ, бѣ представенъ въ военниятъ музей на Гърция въ
градъ Атина. Труда бѣ представенъ, отъ външниятъ министъръ на
Гърция, Дора Бакояни.
За отбелязване е, че този наученъ трудъ е на гръцки езикъ, и
никой отъ сърбо-македонцитѣ въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска
Македония не го е прочелъ! Но това не пречи, на сърбо-македонцитѣ,
отъ Югословенски произходъ, да се произнесатъ, по сѫдържанието
на горе споменатиятъ трудъ. Даже и фамозниятъ “академикъ”, отъ
сръбскиятъ интернатъ въ Скопие (МАНУ) се произнесе, че той
знаелъ за тѣзи документи, отъ българскиятъ националенъ архивъ.
Представетѣ си, никой не е прочелъ този трудъ, но това не имъ
пречи да се изкажатъ по него и да го критикуватъ. Стигнаха до
тамъ, че и външниятъ министъръ на тази сръбска република да
казва, че съ документи нема да се промени тяхниятъ
“македонски” идентитетъ!
За тѣзи сърбо-македонци, отъ югословенски произходъ, историята
няма значение, понеже тѣ си е знаятъ и знаятъ, че въ всѣки
документъ въ които пише, че тѣ сѫ българи е фалшификатъ!
Ще представимъ на нашиятъ читателъ, какво ни се случи не
отдавна отъ братовчеда, на редактора на Македонска трибуна.
Братовчеда на редактора на Македонска Трибуна живее въ едно
село, не далечъ отъ градъ Велесъ. Братовчеда на редактора се
казва ИЛЧО. На 13 априлъ 2009 година въ 7 часа сутринта се
обажда Илчо, до своятъ братовчедъ Георги отъ Торонто, да му
каже какъ да се казва отъ днесь нататъкъ. Автора на този
материалъ казва на ИЛЧО, че ще му се обади по компютъра.
Веднага се обаждамъ на Илчо, но той бѣ вбесенъ, челъ нещо за
Българското сдружение Радко, по вестницитѣ и почна да ме учи,
както е нормално за всеки сърбо-македонецъ, отъ югословенски
произходъ. Казахъ на Илчо, че той първо ще трябва, да се
запознае съсъ своето минало и прочетѣ защо, отъ Гърция
(Окт1944г) бѣ изгоненъ като българинъ въ България, и защо
свърши въ Бившата Югославия. Сестрата на Илчо, Леля Цвета,
винаги когато ме виждаше ми задаваше единъ и сѫщтъ въпросъ?
Като сме българи, защо България ни даде на сърбитѣ? На моята
братовчедка и казахъ последниятъ пѫть, че такъвъ въпросъ ще
трябва да зададемъ на БКП!
Следъ дългото пенене на Илчо, които ме инструктираше, да се
казвамъ български “македонецъ” му здадохъ въпроса следъ, като
е толкова много запознатъ съ Македония, дали знае касъ се
казватъ песнитѣ на Братя Младенови? Илчо като всеки сърбо-македонецъ,
отъ югословенски произходъ ми каза, че песнитѣ на братя
Миладинови сѫ се казвали ТАГА ПО ЮГОТЪ! Казанъ на ИЛЧО, че той
е фалжификаторъ, какъвто е и Блаже Ристовски. Казахъ му, че
този въпросъ зададохъ на фамозниятъ сръбски “академикъ” въ
градъ Торонто въ присѫствието на другитѣ сръбски дами, като
Гане Тодоровски и другарката АНТИЧ презъ 1991 година. Блаже
Ристовски каза ???? За братя Младенови вѣче всичко се знае, но
не каза, че сборника отъ песни на братята отъ градъ СТУГА се
казватъ “Бѫлгарски народни пѣсни”. Казахъ на Илчо, че и той е
лъжезъ, какъвто е Блаже Ристовски, и съ това затворихъ
компютъра!
Този епизодъ го пиша съ сѫответното огурчение . Човекъ може
само да си представи, до кѫде е стигнало безобразието на
сърбо-македонизма |
