|
Освен
чрез насилието, което и днес е налице под форма на тотално
безправие, в Титославия пропагандата най- старателно се опитва да
използва непросветеността на много хора. Действително, не са малко
на брой хората в тая държава, които нямат просвета, или имат в слаб
размер; а главно има мнозина, които са получили “просвета”
тъкмо чрез училищата, в които бе наложена от 1945 година една
сърбокомунистическа програма. Преди всичко, в тези училища не се
преподава честно и точно историята; вместо история там се преподава
пропаганда. Забранени са, запрещени са всякакви пътища, за да може
хората да четат и чужда литература по редица въпроси. А са принудени
да изучават каквото им се поднесе от държавната власт. И затова ще
срещнете лица от Югославия, чиито познания по редица исторически,
политически, национални въпроси, ви карат просто да ги съжалявате.
Там,
например, има множество неуки хора, които смятат,че управляващата
клика в държавата се състои от хора набожни - понеже църквата сега
не е толкова преследвана, както по- рано.
Там се
намират лица, които вярват, че всяка отделна “република” имала право
да се отцепи от Югославия - стига да пожелае. Те не знаят, че всеки
подобен опит би откарал авторите му не само в затвора, но даже и
пред бесилката.
Там мнозина простички хора си въобразяват, вярват на
думите на демагозите - властници, че всяка република наистина е
държава, в пълния смисъл на думата; а не знаят, че всичко важно се
ръководи от Белград.
В
Македония “вардарската област под югославска власт“ тираничната
власт никога не разяснява на неуките хора, че нямаме нищо общо с
Александър Велики, чиято държава и народност е изчезнала отпреди две
хиляди години. Нарочно този въпрос не се изяснява, за да си мислят
простичките хора, че титовата “ македонска народна република“
е чисто и просто някакво продължение на старото македонско царство -
това именно, в което живя и царува Александър Велики
Македонски.
Пак в
тая македонска област се крещи по всички посоки, за заблуждаване на
неуките, че някаква “македонска народност“ от векове насам била
потискана от някои други; и че едвам сега откакто е на власт Тито,
тая народност за пръв път се показвала пред света. Този пункт е даже
станал като “ централна позиция “ в титовата пропаганда. На
него ще се спрем, бегло макар, тъй като с него си служат
белградските агенти и всред нашата емиграция в Америка и Австралия.
Никога
не е съществувала македонска народност в миналото; и затова тя не се
е проявявала с нищо, не се е показвала изобщо пред хората. А никой
не я е потискал - щом като не е съществувала.
Безброй
са свидетелствата от други народи, които говорят, че в Македония е
имало само български славяни, и нищо друго; и то - от много векове
насам. Тук не ще се спираме на тия неизчерпаеми свидетелства. Но
изтъкваме само някои изолирани доводи, на които титовци няма да са в
състояние да дават каквото и да било обяснение.
Питаме:
защо Охридският Архиепископ Теофилакт, наскоро преди смъртта на Цар
Самуил, в началото на 11 век, изрично пише, че живее всред българи в
Охридско, които миришели на овчи кожи? Ако тамошното население беше
от македонска народност каква причина имаше Теофилакт да го нарича
българско?
Питаме:
защо Отец Паисий от Банско “Македония“ се провикна преди повече от
двеста години, че сме българи и не бива да забравяме народното си
име и да се наричаме гърци? Ако беше македонец по народност - защо
не би отправил своя знаменит позив към “македонците“?
Питаме:
защо Император Василий Втори, след като победи при Беласица Цар
Самуил, се нарече “ Българоубиец “ - и така стои името му във всички
истории дори и до днес? Защо не се нарече “Македоноубиец“, ако
Самуил и войската му бяха от македонска народност?
Питаме:
защо всички гръцки стари сведения гласят, че Петър Делян подигна в
Скопие българско въстание през 1040 година? Ако населението беше от
македонска народност - защо гръцките историци го посочват за
българско?
Друг
въпрос: Защо Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович издават книжки още
преди 150 години и изрично отбелязват, че книгите им са писани на
български език, за да ги разберел и простия българин? Самите тия
двама автори са българи. Кой ги е заставял да се наричат така? И кой
би им попречил в онова време да се нарекат “македонци“ по народност,
ако са били наистина такива?
Друг
въпрос: Кое караше Григор Пърличев открито да заявява в Атина пред
толкова учени хора там, че е българин?
Пак
въпрос: Кое накара братя Миладинови да обявят книгата си с народни
песни под наименованието “ Български народни песни “? И кое ги е
карало да се наричат сами българи, за което и умряха?
Питам
пак: Защо Великите сили в 1876 г. В Цариград, събрани на известната
Конференция заедно с Турция, определят Македония като втора
автономна област “с мнозинство българско население“, като я включват
под управата на главен град София? А за източната българска
автономна област, пак под суверенитета на Султана, определиха град
Търново. Нима самата Турция и великите сили не знаеха, че славяните
в Македония са българи и че сами така се наричат? Или Турция и
великите сили е трябвало да чакат да се яви някой като днешния
ренегат Лазо Колишевски, за да ги просвети и осъзнае?
Продължаваме да питаме: Нима Русия не знаеше в 1878 година,
че в Македония има българи, когато включваше в границите на
Сан-Стефанска българска държава и Македония.
Нима
Гоце Делчев, Дамян Груев, Мише Развигоров, Христо Узунов, Георги
Сугарев, Лазар поп Трайков, Васил Чакаларов, Петър Ацев, Ефрем
Чучков, Васил Аджаларски, и цял легион борци - водачи, не знаеха, че
са българи? Защо те не се нарекоха “македонци“ по народност - кой им
пречеше?
Защо
подир 1908 година, когато в Македония “ Серско“ Сандански и Димитър
Влахов си обявиха своя легална партийка под име “федеративна“, се
наричаха българи? Те пишеха и говореха все на български литературен
език.
Защо
Димитър Влахов, когато беше депутат в цариградския Парламент, отиде
там като българин, представител на българското население от южна
Македония? Това население не е било повлиявано от никаква пропаганда
в България. То се намираше вън от границите на българската държава
отпреди 500 години, както и самата България бе с векове покорена от
турците. Запазени са в турските архиви в Цариград сведения, че
депутатът Димитър Влахов е бил българин и е представлявал именно
българско население. Защо институтът за фалшификации в Скопие, който
си е прикачил име “Институт за национална история“, не изпрати свои
хора в Цариград, за да проучат в архивите какви речи е произнесъл
Влахов все в защита на българското население в Македония? Щом за
него толкова много пишат скопските ренегати - защо не проучат и тази
му дейност? Никъде в Турция Влахов не е отбелязан като нещо друго
освен като българин.
Защо
сръбските вестници толкова хвалби написаха за македонските българи,
когато се водеше борба миналия век за извоюване на българска
национална църква в Македония?
Най -
добрите свидетелства са сръбските, че за създаването на Екзархията
допринесоха преди всички македонските българи, със своята борба
срещу гръцката църква. Значи, не беше Екзархията, която създаде
македонски българи, а точно обратното - те създадоха Екзархията. И
това става в едно време, когато нямаше налице никаква българска
държава. България биде освободена осем години след създаването на
Екзархията.
Скопските ренегати разправят, че братя Миладинови,
Григор Пърличев, Гоце Делчев, и въобще всичките наши възрожденци -
българи от Македония не са се били още “осъзнали “ национално докато
бяха живи. С други думи, всички тези велики българи, според скопско
- белградската пропаганда, били македонци по народност. Но ако те, и
самия наш народ в Македония бяха от македонска народност, пита се:
защо турския Султан, - в своя ферман по създаването на Екзархията -
говори за откриване на Велешка българска Екзархия? И защо същият
Султан позволи да бъдат открити и българските епархии Битолска,
Охридска, Струмишка, Неврокопска, Скопска, Дебърска? Или Султанът
трябваше да чака щото Блаже Конески да се роди, та да му посочи
какви народности има в Империята му?
Всички
първенци на нашия народ в Македония отправиха до великите сили
мемоар, за да искат щото в общата българска държава, в 1878 г. да
влезне и Македония. Първенците тогава хиляда пъти по- добре
изразяваха чувствата и интересите на народа ни, отколкото днешните
сръбски трагикомични парламенти. Оригиналният мемоар на нашите
тогавашни македонски първенци е запазен в един наш музей в България.
А какво
ще ни кажат скопските изменници за плочата, която и сега стои в
Битоля, на която Цар Иван Владислав е написал, че е българин? Той е
внук на Цар Самуил. По тази плоча учените вече писаха каквото се
следва. От нея се направиха и снимки. Плочата бе намерена в последно
време.
Титовците от Скопие няма да отговорят на поставените по- горе
въпроси, защото се боят народа да не узнае истината.
Всички
борци във ВМРО са били само българи. Но те правеха жертва и приемат
Македония да стане независима държава, с равни права на
народностите, които в Македония живееха от векове, и които целия
свят признава. Който отрича тези народности и ги преследва, той е
противник на независима Македония.
|
