Органъ на МПО Любенъ Димитровъ отъ Торонто Канада

ИНТЕРВЮ
Директорът на Института по история към БАН проф. Георги Марков: Политиците имат свои сметки с историята

Проф. Георги Марков е директор на Института по история към БАН от 1993 година. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор е на историческите науки, преподава в Софийския университет и в Нов български универистет. Научните му интереси са в областта на новата история. В момента подготвя история на Втората световна война.

Има ли нещо символично, че на 9 май се празнува както победата над нацизма и края на Втората световна война в Европа, така и деня на Европа?

Става дума за една и съща дата, но за две различни години. Когато става дума за 9 май 1945 г. - това е краят на войната в Европа, но това е и дележът на Европа. На конференцията в Ялта - февруари 1945 г., тримата велики - Сталин, Рузвелт и Чърчил, се споразумяха да разделят Европа. Чърчил обаче знаеше, че без Червената армия не можеше да победи Хитлер и плати на Сталин исканата цена - Източна Европа да бъде под съветска власт. Рузвелт, който още не знаеше дали ще има атомна бомба, се нуждаеше също от Червената армия, за да се справи с Япония и също се съгласи на разделението на Европа.
Първата стъпка към обединението на Европа е 9 май 1950 г. Този ден не е избран случайно и тогава се сключва първият икономически договор за въгледобив и стомана в Западна Европа.

Коя е най-важната поука от Втората световна война?

В двете световни войни европейците взаимно се изтребват. Най-големите бойни полета и гробища са в Европа и вече светът не е Европа. Тогава загина евроцентризмът. Стара Европа вече мина на заден план в световната история. Поучени от милионите жертви европейците решават, че трябва да се обединят в една Европейска общност, сега Европейски съюз, за да се завърнат като фактор в световната политика и икономика. Това е най-мъдрата поука от двете световни войни. Когато европейските народи воюват губи цяла Европа и печелят други на други континенти - в Америка и в Азия.
Втората световна война има дългосрочни последици, тъй като с нейното завършване започна Студената война и Европа и обществата бяха разделени.

Съгласен ли сте с твърдението, че победата над нацистка Германия има две лица - това е победа над една тоталитарна идеология и същевремено победа на друга тоталитарна идеология над източната част на Европа?

Да. Защото Втората световна война, за разлика от Първата не е толкова борба между нациите, колкото борба между идеологиите. Съветската армия премина през България, но насади и съветския модел за 45 години. Но това е с разрешението на западните Велики сили. Те също имат историческа вина за разделението на Европа, която премълчават. Западните Велики сили се оправдават, че Сталин ги е излъгал, че в Източна Европа ще има свободни и демократични избори в присъствието на Съветската армия. Сталин и СССР, но и западните страни много точно спазваха споразумението за дележа на Европа до падането на Берлинската стена. Когато през 1956 г. унгарците се вдигнаха на въстание те чакаха американските танкове. Но има Ялта. И чехите имаха Пражка полет, имаше ноти, протести, но какво от това.

Как ще коментирате писмото, публикувано вчера във "Файненшъл таймс" и подписано от бивши дисиденти, сред които и бившият ни премиер Филип Димитров, които заявиха, че честването на 9 май в Москва е пародия?

Според мен тук има известно бъркане на събитията и на ценностите. През Първата световна война решаващият фронт е Западният фронт, докато във Втората световна война решаващият фронт е Източният. Червената армия е главната сила на антихитлеристката коалиция и Чърчил го признава. Естествено е, че отбелязването на края на войната ще стане в Москва. САЩ са дали около 350 000 жертви. За десет години толкова загиват в автомобилни катастрофи. А съветските жертви непрекъснато растат. При Сталин бяха 7 милиона. Хрушчов, който изобличи култа към Сталин ги докара на 20 милиона. Сега стана ясно, че загиналите от бившия СССР са 27 милиона. От общо 55 милиона загинали във войната половината жертви са съветски граждани.
Друг е въпросът, че това е повод да се скърби, а не да се гордеят в Москва с дадените жертви. Тук историкът веднага пита - защо трябваше толкова милиони да загинат? Кой е виновен? Хитлер - ясно, той е виновен с плана "Барбароса" и "Моята борба". Но кои са виновни в Кремъл? Тук руските историци трябва да извадят неудобната истина. Ако не бяха грешките на Кремъл жертвите нямаше да са 27 милиона.
Що се отнася до освободителната мисия на Червената армия президентът Путин изброи по инерция от съветската епоха 11 освободени народа. Прибалтийските народи с право се сърдят и искат извинение, тъй като те са окупирани от Съветската армия въз основа на пакта Сталин-Хитлер от 23 август 1939 г. Това е първият дележ на Европа и документът се криеше от съветските историографи.

Трябва ли Русия да се извини за окупацията на Прибалтика?

Трите малки балтийски държави са в правото си да искат извинение от Русия. Веднага обаче трябва да се постави въпросът и за България. Някои говорят за т.нар. второ освобождение на България. Трябва да се знае - няма две освобождения, има само едно освобождение. Второто е окупация. Това може да се докаже с архивни документи и това в Москва много добре го знаят.
На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. На 8 септември Съветската армия нахлува в България. На 9-ти става държавен преврат с решаващата помощ, както се признаваше от БКП, на Съветската армия. Но до края на 1947 г. имаме статут на окупирана държава. Московското примирие от 28 октомври 1944 г. е много странно примирие. От една страна Българската армия трябва да сложи оръжие като съюзник на Хитлер, от друга страна трябва да го обърне срещу Хитлер. Цялата Българска армия е включена в състава на Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин. А неговият началник щаб ген. Бирюзов е заместник-председател, но фактически е председател на Съюзната контролна комисия, която действа в България. Това е върховният орган на управление, който е над правителството на Отечествения фронт. Без подписа на ген. Бирюзов не може да мине постановление на Министерския съвет.
Освен това в България има група съветски окупационни войски. Ние поемаме всички разноски на съветските окупационни войски. Те се изтеглят от България по силата на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г., който е договор с победен съюзник на Хитлер. Мит е, че ние сме победили заедно със Съветската армия. Това не е вярно.

Въпреки че след 9 септември 1944 г. България участва във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция, ние не сме сред победителите, така ли?

Ние воюваме на страната на антихитлеристката коалиция, даваме хиляди жертви, но не се стига до признаването ни за победител. През 1945 г. Сталин е извоювал 3 гласа в ООН - Съветският съюз, Украйна и Беларус. Вижте каква е тактиката на съветското правителство. Украйна и Беларус гласуват за признаването ни като победител във войната, а Съветският съюз - против. Има протоколи на ООН. България не е призната за съвоюваща държава и по силата на Парижкия договор трябва да плаща репарации на Югославия и Гърция. Армията е ограничена на 60 000 души. Всички германски и италиански активи стават съветска собственост. Освен това съветите изнасят оборудване на заводи и предприятия, които са германски и италиански. Когато напускат съветските войски "забравят" да ни върнат локомотивите и вагоните.
Без да отричаме участието на Българската армия и жертвите, които дадохме, без да оскърбяваме ветераните, но такива са събитията и не бива да ги преиначаваме. Ние не сме победители, а победени.

Защо СССР не ни призна за съвоюваща страна?

Защото винаги можеха да ни размахат пръст и да кажат: "Вие, съюзниците на Хитлер сте по-ниските." И ние се снишавахме пред тях.
Победените страни във Втората световна война вече нееднократно са се извинявали заради извършените от тях престъпления. Трябва ли и победителите да се извинят?
Крайно време е да се каже, че и победителите трябва да бъдат съдени за военни престъпления. Ние знаем престъпленията на Тристранния пакт. Нека да се видят и военните престъпления на другата страна. За да напишем историята на Втората световна война трябва да се разделим с порочното начало, че историята се пише от победителите. Екатерина Велика казва на генерал Суворов, че победителите не ги съдят. Смятам, че и победителите трябва да се извинят за своите военни престъпления.
Например, не се говори за Дрезден, когато през февруари 1945 г. градът е претъпкан с бежанци от Прусия. 115 000 хиляди души, сред които много жени и деца, са изгорени живи с напалм от английски бомбардировачи. Това е престъпление срещу човечеството. САЩ казват - да разделихме Европа, съжаляваме за Прибалтика и толкова. Те не са се извинили на японците за Хирошима и Нагазаки. Американската рана е Пърл Харбър. Толкова американски филми бяха направени за това. Там загиват 3200 души военни - моряци и летци. А в Хирошима и Нагазаки жертвите са 340 000 души. Нека кажем нещо и за Съветската армия, която беше идеализирана в България. За убийството на хиляди полски офицери в Катинската гора, което се приписа на Хитлер е известно. Едва в началото на 90-те години Горбачов се извини. Известно е, че по заповед на Сталин бяха избити интелектуалци и офицери в Прибалтика.
През Втората световна война не се завръщат почти 2 млн. съветски военнопленници. Същевременно пък за унищожени половин милион германски военнопленници. Те са държани в лагери до 1955 г. - 10 години след края на войната, когато Аденауер освободи последните. От Шеста армия на фелдмаршал Паулус, която е 330 000, са пленени 90 000. От тях само 6000 са оцелели. Има конвенции за военнопленниците. Вярно е, че Хитлер не ги е спазвал, но и Сталин не ги е спазвал.
Когато са обсадени някои германски градове, германски параходи евакуират жени и деца, които са били струпани по палубите и се виждат от съветските подводници, но те ги потапят с торпедо. Жените и децата били виновни за Хитлер и трябвало да отговярят за него. Нашият кораб "Струма" с 600 евреи, които през България бягат за Палестина, е потопен в Босфора от съветска подводница. Макар че нашата марксистко-ленинска историография твърдеше, че това била германска подводница.
България пък трябва да признае, че не успя да спаси евреите в Македония и Беломорска Тракия. Така е в историята. Понякога сметката е цинична, но е вярна. Историята не може да бъде черно-бяла и няма само лоши и само добри.

Трябва ли да се пренапише историята на Втората световна война?

Историците трябва да напишат отново историята на Втората световна война и това важи и за участието на България във войната. Втората световна у нас включваше и Гражданската война, която раздели обществото, раздели историографията и оценките са коренно противоположни. Историята трябва да се напише наново и да не се дели на победители и победени, тъй като който е победен иска реванш. До кога ще си връщаме? Всеки си държи на своята страна.
Трябва да приближим историята колкото се можеше повече към истината. Някои искат да бутнат паметника на Червената армия. Аз съм против бутането на паметници. Това е една епоха. Това че бе съборен мавзолея не означава, че 45 години не е имало еднопартийна диктатура.
По време на така наречената символична война у нас, която се превърна във въздушна загиват 2500 души. Няма паметник на тези жертви. Не беше удобно. До 1989 г. Компартията, ругаейки американския империализъм, можеше да направи един паметник на жертвите на англо-американските бомбардировки. Но те пък са част от антихитлеристката коалиция и бомбардират със съгласието на Сталин. Сега сме в НАТО и американците и англичаните ни са съюзници и няма да ги дразним. Но истината в историята е неудобна. Така беше преди 1989 г. така е и сега. Няма вече неудобни истини. Те трябва да се кажат. Трябва да се каже и за жертвите на Гражданската война в България. Иначе не можем да постигнем това прословуто национално помирение.
Смятате ли, че е възможно у нас да има общ пантеон на жертвите на фашизма и на комунизма? Имаше идея мавзолеят да бъде превърнат в такъв пантеон.
Да имаше такава идея. И за Братската могила имаше подобна идея. У нас го няма генерал Франко. Испанската гражданска война е най-жестоката война - през 1936 -1939 г. загиват 1 млн. души. Но ген. Франко, който е от едната страна на барикадата, казва, че този народ не може да е вечно разделен и да се мрази. Той заявява: "Дайте аз ще го помиря" и издига Долината на падналите в Мадрид. Това е един огромен паметник, на който пише "Всички те паднаха за доброто на Испания". И франкисти, и комунисти, и анархисти смятат, че ще изградят една по-добра Испания.
Добре, че успяхме да спасим Гарнизонното стрелбище, тъй като то щеше да бъде съборено. През 1991 г. предложих там да направим Музей срещу политическото насилие. По-късно до табелката, която стои там "55 разстреляни комунисти" добавихме и "Жертви на политическото насилие". Негови жертви са както комунисти, така и регенти, министри, и депутати.
Ние историците трябва да помирим страстите. Ние не трябва да оправдаем, а да обясним събитията от Втората световна война. До 1989 г. има издадени хиляди книги за тази война, но те бяха написани през призмата на победителите. Те казваха кой е фашист, кой е антифашист и кой трябва да бъде зачеркнат и охулен в историята.
Ние не можем да махнем партизанското движение у нас, а трябва да обясним защо и как е възникнало и как са се развили събитията. Макар и командван от Москва нашият вътрешен фронт срещу държавата е част от европейската съпротива и не можем да се правим, че това не е било.

Как оценявате жестовете, които направиха един към друг лидера на БСП Сергей Станишев и премиера Симеон Сакскобургготски - единият поднесе цветя на жертвите на терористичния акт в църквата "Света Неделя" през 1925 г., а другият му благодари. Това според вас част от помирението ли е или е чисто предизборен ход?

Това е предизборен ход от страна на двамата. Те не могат да преодолеят своето ДНК. И Симеон е син на баща си цар Борис ІІІ, и Станишев е син на Димитър Станишев - секретар на ЦК на БКП и най-младият чавдарец. Не казвам, че децата трябва да отговарят за родителите си. Но нито Симеон ще каже - "Да моят баща е сгрешил и има грях във Втората световна война", нито Станишев ще отрече, че баща му се е борил против монархо-фашистката диктатура. Миналата година той обикаля партизанските землянки. Така че това е предизборен ход, опит за помирение с цел евентуална коалиция след изборите.

Но истинско помирение ли е това?

Не, това не е искрено. Политиците имат свои сметки с историята. Не съм съгласен, че трябва да се загърбва историята. Раните не трябва да се ровят, а трябва да се извлекат горчиви поуки от тези жертви и да се разбере, че няма вечни победители и няма вечни победени. Историята е като пълноводна река, тя тече и щастие е, че никой няма последната дума. Когато чуя някой да ми каже - "Това е истината", аз казвам, че този не е историк. За историка истината е една непостижима мечта.

Интервю на Марина Чертова