Чакаме
в Скопие
български
професори
|
|
|
Симона
Йорданова
Костадинова
е родена на 27. VIII.
1983 г. в град Щип,
Република
Македония.
Студентка е
в IV курс,
специалност
екология в
МГУ "Иван
Рилски" -
София. |
|
|
- Защо
избрахте да
учите в
България?
-
Аз от малка
съм в
България.
Познавам
страната много
добре,
особено
София. Баща
ми тук
живееше и
работеше,
така че съм
имала повече
причини да
идвам в
България.
Точно заради
това имах
възможност
да науча
историята
точно такава,
каквато си е.
Вярвайте ми,
историята, която
се учи в
България и в
Македония, нямат
нищо общо. Избрала
съм за точна
българската
история, защото
моите дядо,
баба, баща,
майка и буквално
цялото ми
семейство са
ми казвали,
че съм
българка - за
мен мен те са
историята и
истината. Значи моят
отговор на
въпроса защо
съм избрала
България е -
защото съм
българка.
- Ще се
върнеш ли в
Македония
след
следването?
-
Да, ще се
върна и това
е моят съвет
за всички, които
учат тук, а са
от Македония.
Според мен
точно сега е
моментът
България да
реагира и да
увеличи
квотата за
студенти от
Македония. Позволете
на хората да
учат тук от
български
професори, а
не от някакви
си сръбчета в
Скопие. Всеки
ден все
повече хора
осъзнават, че
някой им е
прал
мозъците. Всеки
ден се
намират
доказателства
за близкото
минало, кои
сме, откъде
сме и прочие.
- Има ли някой
да подкрепи
хората с
българско
самосъзнание
в Македония?
- Не знам
как да
обясня. Има
много
организации,
които
работят по въпроса,
но това са
малки групи
хора, които
не могат да
направят
нещо. Просто
при нас
хората не
могат да се
обединят в
една организация.
И самият
Гоце Делчев е
казал - "колку
глави, толкуз
капитани". Имахме
надежда и с
ВМРО-ДПМНЕ,
обаче и с това
нищо не
стана. Значи
моят кратък
отговор е - не.
- А какво
според вас
прави
България по
този въпрос?
- Много
малко. Сигурна
съм, че може
повече да се
направи. Например
може до пусне
повече
студенти, може
по-бързо да
ни връща
гражданството
и т. н. В
Румъния за
румънци от
чужбина са
отпуснали 1500
места, а в
България са 300.
Изглежда,
България
няма никаква
стратегия
към
Македония и
това е жалко.
Точно сега,
когато
Македония
след толкова години
е независима
държава и
когато има такъв
интерес от
младите
"македонци"
да учат в
България, не
трябва да се
отказваме. Ако се
откажем,
според мен
това ще е
поредната
национална
грешка.
- Преди
две седмици беше
отхвърлена
молбата на
Македония за
членството в
НАТО. Какво
бъдеще има
според вас
Македония
след този
случай?
- Какво да
кажа,
Македония
няма бъдеще
без България.
Това за
молбата беше
нормално и очаквано
нещо. В
НАТО не може
да влезе
изкуствено
създадена
държава като
Македония.
Няма какво да
се лъжем, цял
свят знае
истината за
Македония. Те
със
сигурност не
искат членка
на НАТО да
бъде държава,
която няма
история, език
и ясно
национално
самочувствие.
Просто
България не
трябва да
забравя какви
хора живеят в
Македония. И
ние, разбира
се, не трябва
да забравяме,
че България е
нашата майка
Родина.
- Как
виждате
бъдещето на
Македония?
- Като
независима
държава,
обаче с
българи в
нея. Аз
искам същото,
което са
искали и Гоце
Делчев, и
Тодор
Александров,
и Ванчо
Михайлов, и
всички
големи борци
на Македония.
Искам
Македония да
бъде другата
България.
Доктрината
за
македонизма
не може да съществува
в една
свободна
държава.
Интервюто
взе Виржиния
Стоянова
Взето
отъ
Стандартъ
безъ
разрешение
26.09.2005.